ПАРИ

Защо се срива турската лира?

Published

8 years ago

August 23, 2018

Author

Кой носи вината за срива на турската лира?

Експерти смятат, че кризата няма да предизвика зараза, а само ще допринесе за увеличаването на световната икономическа несигурност

Глобално свързаната икономика може да понесе Доналд Тръмп, Владимир Путин или Реджеп Ердоган, но не и тримата заедно. Автократичният спор между САЩ и Турция предизвиква икономическа верижна реакция, напомняща неуспешни експерименти по химия в класна стая. Спирането на срива на турската лира не се очертава в близко бъдеще (в понеделник минусът бе почти девет процента), но и валутите на други развиващи се пазари (Аржентина, Южна Африка, Бразилия) отстъпват.

Валутната криза в Турция отдавна е криза на дълга и доверието и все по-малко хора вярват на президента Реджеп Тайип Ердоган и зет му (известен още като финансов министър). Това няма да промени и полицейското преследване на непопулярни според Ердоган текстове в социалните медии.

В понеделник турският президент събра турски посланици от цял свят в двореца си в Анкара и след това на обяд.

Той говори пред тях за „властващия на глобалната система“, но не посочи директно Съединените щати, макар че всички знаеха кого има предвид. Подобно на американския президент Доналд Тръмп, Ердоган обича да използва личното местоимение във второ лице, единствено число, в международната дипломация. „Не може просто да се събудиш и да кажеш – “ще увелича тези мита върху стоманата и алуминия. Това не можеш да го кажеш”, оплака се Ердоган, и за всеки стана ясно, че има предвид Тръмп. Турция е била „простреляна в гърба и краката” като партньор от НАТО, каза Ердоган, разпенвайки се. Дори намекна, че страната му е готова за война. „Държавите, които искат мир, трябва да са готови за война“, каза той. “Ние сме готови с всичко, което имаме”, допълни той.

Реакциите на турския дипломатически корпус не станаха известни. Сутринта турската централна банка все още се опитваше да забави срива на лирата и да ограничи въздействието върху местната икономика. Тя обяви, че ще предостави на турските банки достатъчно пари, за да ги стабилизира. Финансовият министър Берат Албайрак също така обеща „екшън план” за подпомагане на малките и средни предприятия, които са особено засегнати от колапса на валутата, без да дава подробности.

Ердоган също така предупреди посланиците за разпространението на “фалшиви новини” за кризата, наричайки това „предателство“, като дори заговори за „икономически терор”. Междувременно турското Министерство на вътрешните работи обяви, че ще използва закона срещу отрицателните коментари за икономическото развитие в социалните мрежи. От 7 август насам са били идентифицирани 346 потребителски акаунта в социалните мрежи, в които „разколебаването“ на лирата е коментирано по провокативен начин, припомня Sueddeutsche Zeitung.

Още в неделя Ердоган предупреди предприемачите да не отиват в банките и „да купуват чуждестранна валута”. Това би било грешка. „Укрепването на нацията е отговорност и на индустриалците и търговците“, призова той. В противен случай той ще посегне към “план Б или В”, каза Ердоган пред свои поддръжници в Трабзон, без да обясни какво има предвид. Опозиционните медии разтълкуваха думите на Ердоган като заплаха, особено след като президентът добави, че турските компании не трябва да натрупват стоки. „Трябва да ги продавате, мои приятели“, каза той. „В противен случай производителите ще трябва да плащат за това, защото за мен това е измяна“, посочи той.

На опасенията, че валутните сметки в Турция могат да бъдат блокирани, които също се разпространяват чрез социалните медии, президентският кабинет отговори с туит.

„Конфискацията на банкови сметки не стои на дневен ред”, коментира Фахретин Алтън, ръководител на комуникациите на президента. Алтън критикува някои хора, че „фабрикуват” такива послания. Проправителственият вестник Sabah писа надълго и нашироко за турци, които са отвърнали на призива на Ердоган и са обменили щатски долари, евро и злато в лири. Кметът на черноморския град Ризе Решат Кашап например продавал златните накити на съпругата си. В Ерцинкан са подарявали чай за 100 разменени долара, а в Дюшче – безплатна прическа.

Известният турски икономист Гювен Шак припомни, че стойността на лирата е спаднала със 70% през последното десетилетие, много преди сегашната криза със САЩ. Спадът започна, когато Турция спря курса на реформите през 2007 г., но най-големите загуби са от 2014 г. насам.

Кризата се влоши значително в резултат на спора със САЩ. Тръмп настоява за освобождаването на американския пастор Андрю Брънсън, който е задържан в Турция от 20 месеца. Турската съдебна система го нарича „помощник на тероризма“, като 50-годишният американец отхвърля твърденията.

Турция на свой ред изисква екстрадирането на проповедника Фетхуллах Гюлен, който живее от 1999 г. в Пенсилвания. Ердоган го обвинява, че е ръководител на опита за преврат през 2016 г. Ердоган и Гюлен някога бяха съюзници, но днес споделят дълбока взаимна антипатия. Дори и много критици на Ердоган в Турция вярват, че мрежата зад Гюлен стои зад опита за преврат. Това се отразява изключително негативно на отношенията със САЩ. А освен това между двете страни съществува и спор за сирийската политика и санкциите на САЩ срещу Иран.

Миналия петък Тръмп обяви в туит удвояване на митата върху стоманата алуминия от Турция, което доведе до силно ускоряване на спада на стойността на лирата. Също така в нощта срещу понеделник по време на сесията на източноазиатските пазари стойността на валутата се срина още повече до рекордно ниско равнище: един долар струваше временно в понеделник 7,24 лири.

Европа също реагира. „Федералното правителство наблюдава със загриженост развитието. Германия иска икономически просперираща Турция. Това е и в наш интерес”, каза канцлерът Ангела Меркел в Берлин в понеделник, но също така призова за независимостта на Турската централна банка.

А последното е под въпрос. Местните спешни мерки не бяха достатъчни за ограничаване на кризата. Турската централна банка обеща да следи отблизо финансовия пазар и да предприеме всички необходими стъпки, за да осигури финансова стабилност. Оттук нататък централната банка ще вкара повече пари на пазара и ще осигури краткосрочно 10 млрд. лири, 6 млрд. долара и злато. На финансовите пазари обаче се очаква централната банка да продължи да повишава основната лихва – ход, който ще бъде необходим, за да се ограничи „инфлацията беглец“, но Ердоган блокира в продължение на месеци.

„Той все още не е разбрал, че неговите абсурдни идеи за паричната политика и очевидната му намеса в делата на централната банка са в основата на тази криза“, твърдят валутните експерти на Commerzbank в свой анализ. „За да може лирата да се стабилизира устойчиво, президентът Ердоган ще трябва да преосмисли радикално позициите си”, смятат те.

В понеделник обаче не изглеждаше, че той ще ги послуша, а ефектите от турската криза се разпростряха над чуждестранни банки, други развиващи се пазари и икономики в еврозоната. Валутите и активите на други развиващи се пазари бяха подложени на натиск, тъй като доларът се повиши. Руската рубла се срина през миналата седмица с повече от шест процента, южноафриканският ранд достигна най-ниското си ниво от юни 2016 г. Валутите на Мексико, Индонезия и Индия също бяха на отрицателна територия.

Повишаването на лихвените проценти в САЩ и перспективата за по-строга паричната политика в средносрочен план в еврозоната вече допринесоха за спада на валутите на нововъзникващите пазари. Ако капиталовите потоци започнат да напускат тези страни, това ще има отрицателното въздействие върху техните курсове. Турската криза ускори този ефект.

Ако кризата остане ограничена до Турция, тя не би могла да повлияе негативно на европейските банки като цяло, или на испанската BBVA по-специално. Повечето банки хеджират до голяма степен риска си, пишат анализатори от американската банка Citigroup. Дори ако BBVA отпише целия си бизнес в Турция, това ще доведе до загуба в размер на милиарди, но съществуването на банката няма да бъде застрашено.

Засега рисковете от заразяване за глобалната икономика също изглеждат управляеми. „Опасността от пожар смятам за ограничена”, казва Карстен Бржески, главен икономист на ING Diba. „Турската икономика не е достатъчно важна в международен план, за да предизвика сериозна криза”, посочи експертът. Тя ще допринесе само за увеличаването на световната икономическа несигурност, пояснява още той.

ПАРИ

Еконт вдигна цените на куриерските услуги, КЗП започва проверка

Published

2 months ago

July 21, 2026

Author

От 1 август 2026 г. „Еконт“ въведе нови цени за основните си куриерски услуги. Най-често изпращаните колети поскъпват с 8%, а при тежките, обемните и нестандартните пратки увеличението достига 11%.

Празниции сезонни събития

Във връзка с промяната Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) обяви, че ще сезира Комисията за защита на потребителите (КЗП), която ще провери дали поскъпването е обосновано с реални икономически фактори. От КРС уточняват, че „Еконт“ е уведомила институцията за новите тарифи, но не е била длъжна да представя доказателства за причините при самото уведомяване.

От куриерската компания обясняват, че основната им тарифа не е променяна повече от година, а увеличението се дължи на по-високите разходи за труд, инфлацията и нарасналите разходи, свързани с въглеродните емисии при транспорта.

Въпреки по-високите цени, без промяна остават таксите за наложен платеж и обявена стойност, както и отстъпките при използване на Еконтомат.

Успоредно с новите тарифи „Еконт“ прекрати и част от услугите, включени в универсалната пощенска услуга, но това не засяга основните куриерски услуги, които компанията продължава да предлага.

Проверката на КЗП предстои да установи дали увеличението на цените е подкрепено с обективни икономически причини.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

И BMW започва да уволнява стотици хиляди … започва с 8000 работни места!

Published

2 months ago

July 19, 2026

Author

BMW започва да уволнява стотици хиляди … започва с 8000 работни места!

Големите съкращения на работни места засегнаха и BMW. Автомобилният производител планира да съкрати около 8000 работни места по целия свят. Очаква се по-голямата част от тях да бъдат в Германия. Съкращенията ще бъдат постигнати чрез програма за доброволно прекратяване на трудовите отношения. Тази информация е получена от Германската пресагенция (dpa) от източници в компанията.

Около 40 000 служители в Германия ще получат предложение, почти половината от работната сила в страната. Планирано е програмата да започне през октомври и да продължи до края на 2027 г. Ще бъдат засегнати служителите извън прякото производство, предимно в администрацията, научноизследователската и развойна дейност, планирането и управлението.

Централата в Мюнхен може да се окаже особено силно засегната. Освен корпоративната централа, там се намират големи части от центъра за научноизследователска и иновационна дейност.

Обезщетенията за прекратяване на трудовия договор ще струват на BMW милиони

Размерът на обезщетенията за прекратяване на трудовите отношения ще се базира на доходите и трудовия стаж. BMW очевидно планира да отдели трицифрена сума в милиони евро за тази цел само през тази година. Все още не е ясно, колко ще бъде добавена през следващата година. Главният изпълнителен директор на BMW Милан Неделкович (57) и председателят на работническия съвет Мартин Кимих ще представят плановете, договорени с работническия съвет, на заседание на компанията днес. Първоначално компанията отказа да коментира конкретните цифри за съкращенията на работни места.

BMW вече не може да изпревари кризата

Мерките за намаляване на разходите всъщност бяха предвидени преди време. Неделкович пое ръководния пост от Оливер Ципсе през май. Само месец по-късно BMW шокира своите инвеститори и служители със значително предупреждение относно печалбата. Очаква се продажбите и печалбите за 2026 г. да намалеят от по-рано очакваното.

Това означава, че кризата в германската автомобилна индустрия вече е достигнала и до BMW. Дълго време базираната в Мюнхен компания преживяваше спада по-добре от Volkswagen, Mercedes, Audi или Porsche. Но BMW също страда от слабия бизнес в Китай, нарастващия ценови натиск, американските вносни мита и високите разходи за разработка. Дори преди новата програма за намаляване на разходите, работната сила вече бе намалена. В рамките на една година глобалната работна сила е намаляла с приблизително 2000 служители.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

Ще удвои ли златото цената си?

Published

2 months ago

July 7, 2026

Author

В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.

Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.

Новият играч: криптовалутите

Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.

Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.

Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”

Дали пристанището още е сигурно?

Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?

Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.

Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.

Поглед към кристалната топка

Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.

Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.

Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”

Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”

Автор: Дирк Кауфман

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ