Всеки ден от пристанищата в Китай тръгва поредната пратка със стоки, която трябва да акостира на световните пазари. Най-голямата икономика в света е задвижвана от огромния брой фабрики в страната, които буквално снабдяват целия свят. Немалка част от стоките нарушават правата на интелектуална собственост. Тоест те са евтиният вариант на определена търговска марка. 73% от задържаните стоки менте на територията на ЕС са произведени в Китай. У нас тези стоки влизат най-често през граничния пункт “Капитан Андреево”. Понякога пратките са големи и са добре скрити в някой ТИР, например.
Другият вариант е чрез така наречената куфарна търговия, при която трафикантите укриват стоката в сакове. Всяка година митническите власти в страните от ЕС задържат милиони фалшиви стоки. Само у нас годишно на граничния пункт “Капитан Андреево” задържат над 100 хиляди артикула. Голяма част от стоките са опасни за здравето. Оказва се, че вече дори на територията на Европа влизат фалшиви двигатели на скъпи автомобилни марки. Фалшивите стоки генерират едни огромни печалби, които са изцяло в сивия сектор. Доходи, които после насочват не само към контрабанда на стоки, нарушаващи правата на интелектуална собственост. Тези същите лица се занимават и с контрабанда на акцизни стоки и наркотици.

Най-засегнатите

На граничния пункт годишно се задържат около 120 000 фалшиви артикула. Повече от половината разкрити ментета в страната са засечени именно на “Капитан Андреево”. Митничарите най-често унищожават парфюми, козметика и дрехи, които са имитация на скъпи марки. Рядко обаче се стига до сериозни наказания за фалшификаторите. Част от дрехите ментета се произвеждат и в Индия. Фалшивата стока най-често влиза у нас в пратки от Дубай и Турция. Все по-чести стават случаите на фалшиви авточасти. Спирачните накладки са едни от най-често подправяните. Вече е стигнало производството до такава степен, че се произвеждат бутала и цели двигатели за автомобили, които нарушават права на интелектуална собственост. Очакванията на експертите са догодина бизнесът с фалшиви стоки да генерира в световен мащаб приходи от около 2 трилиона долара. Годишни загуби за 552 млн. евро (1,1 млрд. лв.) търпи България от фалшифициране на стоки от 13 икономически отрасъла. Това сочи поредното изследване, изготвено от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и обхващащ целия Европейски съюз. Изследваните 13 отрасъла са: козметика и лична хигиена, облекло, обувни изделия и принадлежности, спортни стоки, играчки и игри, бижутерия и часовници, ръчни чанти и багаж, музикални записи, спиртни напитки и вина, фармацевтични продукти, пестициди, смартфони, батерии и гуми.

77 евро на човек

На глава на населението това означава, че се губят по 77 евро, или 150 лв. годишно, както и близо 17 хиляди работни места. Причината за по-слабата заетост е, че законните производители произвеждат по-малко, отколкото биха произвеждали при липсата на фалшифицирани продукти и заради това наемат по-малко работници. Според доклада заради фалшивите стоки 13-те отрасъла в България губят 19,8% от директни продажби годишно. Данните сочат, че секторът, който е най-потърпевш от фалшиви стоки и продукти, е фармацевтичният. От ментетата на лекарства са били изгубени 519 млн. лв., което е около половината от общата сума за всички сектори. Като цяло за сектора това представляват изгубени годишни продажби от 25,4%.
На второ място, макар и с над три пъти по-малка сума, са облеклата- с годишни загуби за 163 млн. лв., или 14,3% от продажбите на година. След това са козметичните средства, където сумата възлиза на 130 млн. лв. В топ 5 са още виното и спиртните напитки със загуби за 129 млн. лв. и игрите – с 29 млн. лв. Като дял от сумите, с които Европейският съюз се лишава всяка година заради фалшифициране, на България се приписва сравнително малък процент. Общо в ЕС се губят цели 60 млрд. евро от наличието на фалшиви стоки и продукти в 13-те сектора, а това се равнява на 7,5% от продажбите в тях. Натрупаните загуби възлизат на 116 евро на глава на населението в ЕС годишно, а неразкритите работни места – 434 хиляди.

Как е в Европа

За разлика от България обаче секторът, който губи най-голяма сума годишно в ЕС, е облеклата – 23,25 млн. евро. На второ място, макар и с доста по-малка сума, са лекарствата – почти 16 млн. евро, а на трето – козметичните средства с 5,8 млн. евро. Топ пет се допълва от смартфоните с 4,2 млн. евро и вино и спиртните напитки с 2,7 млн. евро. През последните 5 години EUIPO следи икономическите загуби от фалшифицирането в отрасли, за които е известно, че са уязвими по отношение на нарушения на правата на интелектуална собственост. Според предишно изследване на EUIPO, извършено в партньорство с Европейското патентно ведомство (ЕПВ), общият принос на индустриите с интензивно управление на правата на интелектуалната собственост за икономиката на ЕС е приблизително 42% от БВП (5,7 трилиона евро) и 28% от заетостта. Тези сектори генерират и търговски излишък от приблизително 96 млрд. евро в търговията с другите държави в света и заплащат на своите работници с 46% по-високи заплати от другите сектори.

Престъпление

Поради високата стойност, с която се свързват правата на интелектуалната собственост, нарушаването им е доходоносна престъпна дейност, която поражда значителни загуби за носителите на права и за икономиката като цяло, коментират от EUIPO. Високата стойност, снизходителните присъди и високата възвращаемост на вложените ресурси са определящи за мотивацията на престъпните групи, които участват в дейности по фалшифициране, се посочва в доклада. Начините на действие на такива групи стават все по-сложни с развитието на технологиите и на каналите за разпространение, наред с разширяването на гамата от продукти, които се фалшифицират. Бизнес моделите, които прилагат фалшификаторите, използват предимно интернет за разпространението на продуктите и за насърчаване на разпространението и потреблението на незаконно цифрово съдържание. Интернет сайтовете, които продават фалшифицирани стоки, печелят от допълнителни рекламни приходи, както от “високорискови” реклами (за възрастни, хазарт и опасен софтуер), така и, което е парадоксално, от законни търговски марки, които по този начин търпят двойни щети от рекламирането на такива сайтове.

Пазарът на фалшива битова техника е за 143 млрд. долара

Търговията с фалшива потребителска техника добива впечатляващи размери. По данни от последния доклад на световната Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) тя вече надвишава 143 милиарда долара – или около 7% от общия пазар. Така на около всеки пет продадени мобилни телефона, един от тях е фалшив. Средният процент за всички категории е 6.5%, като най-често се продават фалшиви игрови конзоли – 24.45%. Следват слушалките с 19.44% и мобилните телефони с 18.78%. 53% от фалшивите стоки идват от Китай и Хонконг и отговарят за 29% от стойността на продажбите. Най-големият пазар пък е САЩ, където се разпространяват 40% от фалшивите стоки.

Германските плагиатори

На всеки две години германският Съюз на производителите на машини и съоръжения VDMA провежда проучване сред своите членове на тема “фалшифицирани продукти”. В най-новото изследване е регистриран нов рекорд. Междувременно вече над 70 процента от германските компании са засегнати от проблема. През 2013 година фалшификацията на продукти е нанесла на германските фирми, произвеждащи машини и съоръжения, щети за близо 8 милиарда евро. В тази връзка Цимерман е изчислил, че с толкова много пари в сектора е можело например да бъдат разкрити 38 000 нови работни места, твърди Дойче веле.
По правило плагиаторите се спират на всеки продукт, който може да донесе печалба. Правят се имитации на цели машини. Произвеждат се копия на металните части на машината и на целия софтуер, а нерядко по този начин се произвеждат и резервни части. В Германия има и друг вид имитации, които засягат само дизайна, т.е. става дума за стремежа копието да се докара само на външен вид. При този вид фалшификати отвътре машината няма нищо общо с оригиналния продукт и често дори не изпълнява функциите си. В тези случаи е най-лесно да се докаже, че продуктът е фалшив. Според германските фирми в ролята на плагиаторите влизат най-често конкурентни компании. На второ място са т.нар. “ъндърграунд фабрики” – гаражи или цехове в задни дворове, в които се произвеждат фалшификати. Когато говорим за производство на фалшификати, неволно се сещаме на първо място за Китай. И наистина китайците са най-големите производители на имитации на машини и съоръжения. Цели 72% от всички открити фалшификати са произведени в Народната република. На второ място сред производителите е Германия. От VDMA са установили, че почти всеки четвърти фалшификат е “made in Germany”. Така германските плагиатори са изместили дори Турция от второто място в тази класация.