КОМЕНТАР

Изумителната парламентарна агония на ГЕРБ

Published

8 years ago

September 9, 2018

Author

Съвсем наскоро отново ми попадна стихосбирката на Константин Павлов “Агонио сладка”. Стихотворенията в нея сякаш са създадени в друга вселена – неземни, ярки, странни и през неуловимата паяжина на думите те захвърлят в някакъв друг свят на непоклатим морал, духовна съпротива и философски необят. Но днес няма да си говорим за литература, колкото и изкушаващо да е това в една държава, която се намира на един сантиметър от пълната лудост. Но очевидно в поезията се крие някаква универсална истина, която може да ни помогне да се ориентираме в кафкианското битие, което ни сервира политиката напоследък. Ето защо едноименното стихотворение “Агонио сладка” ми прозвуча като политически анализ на състоянието на ГЕРБ днес. Знам, сигурно ми има нещо, но само вижте еуфоричното начало:

Първото ми умиране –

като преживяване –

беше изключително.

Повторенията изхабиха чувството.

Не се ли случи същото у нас? Първото прихождение на ГЕРБ на власт бе разглеждано като смърт на всичко старо, като някакво върховно отмъщение срещу прехода и никой не подозираше, че това е триумф на безвремието, което успешно убива България в своите клещи. След това свикнахме на постоянното повтаряне на схеми, суджуци, поголовно избиване на животни, анонимни депутати от мнозинството, сривове на системите на сигурност, изчезването на Търговския регистър, смъртоносните магистрали…Това е сладостта на агонията – тя не е живот, но не е още смърт. Агонията е преходно състояние, което ни показва изчерпването на жизнените сили, бавен и мъчителен преход към небитието. Наскоро Валентин Вацев с лека тъга разказа, че е наблюдавал политическата смърт на един управленец, от първа ръка е виждал как той скъсква нишките си с реалността и започва да не разбира какво се случва край него. И диогностицира безпогрешно – абсолютно същите признаци ги виждаме у Бойко Борисов, а Бойко Борисов – това е ГЕРБ.

Константин Павлов го е казал по-поетично:

странен двойник:

вече си ТАМ,
а още си ТУКА.

Тези дни всеки, който има патологичния интерес да наблюдава ГЕРБ, вижда абсолютно същото. Те изживяват дни на интелектуална и политическа агония. Във втория ден на новия политически сезон те прибягнаха до отчаяни средства, за да скрият своята немощ в справянето с реалността – пуснаха Вежди Рашидов да се изживява като парламентарна реинкарнация на Антон Тодоров. Известният скулптор бе получил важна партийна задача – да се изправи на трибуната и да прочете една френетична декларация срещу БСП, пълна със заяждания на дребно, безсилна злоба, черни шегички и безсъвестни проклятия. Това обаче е действие с проблематичен характер. Вежди Рашидов има една-единствена тема в този живот и тя е…Вежди Рашидов. Заради това декларацията му се превърна в един безкраен списък за световния му принос като творец и за космическите му достижения като министър и всичко това съчетано с пристъпи на патологичен нарцисизъм. Душата на твореца била разтърсена, че Корнелия Нинова нарекла ГЕРБ “шайка крадци”. Няма да отричаме борбения характер на лявата лидерка, но в случая е трудно да не отбележим, че това не нейно умотворение. Нинова цитира и то цитира виден днешен гербаджийски шаман, автор на едноименен бестселър “Шайка”. И ако Рашидов е толкова разтърсен, потресен и огорчен, то той би трябвало да потърси сметка първо от Антон Тодоров, който възкреси тази дума и я наложи в политическия речник като безсмъртен синоним на ГЕРБ.

А какво, ако не шайка, е управление, което пуска ветеринарни копои да избиват невинни животни, които дори не бяха болни от чума. Какво, ако не шайка, е мнозинство, което с години се би по гърдите със своите магистрали и пътища, а при поредната кървава катастрофа започна панически да си търси алиби като изпечен рецидивист. Как да наречем бандата от политици, която управлява така некадърно и корпоративно, че затри Търговския регистър и никой не се пита все още какво ли изчезна по пътя към неговото възстановяване? Нима не можем да наречем “шайка” един корпоративен сбирток, чиято любима пиеска е “добро ченге – лошо ченге”: Бойко иска оставките на трима министри, а парламентарните матросовци веднага започват да стенат и да твърдят, че ще спасят поне единия от тях.

Управлението вече е влязло в цикъл на безкраен скандал. Всяко негово решение оттук-нататък ще предизвиква кризи на доверие. И заради това още по-смешно звучат уверенията на представителите на мнозинството, които като телевизионни номади обикалят от студио в студио, за да ни разказват, че властта е стабилна и нищо драматично не се е случило. Този отказ да видиш реалността е безпогрешен признак за политическа агония. Депутатите от ГЕРБ с дюдюкания и тропане по банките посрещнаха обвинението, че точно те са убили 17-те души край Своге, но и това е симптом за заболяването. Те са захапали властта от близо 10 години насам и са изхабени от корупция и безсмислие.

Между другото – има пряка аналогия между последните месеци на 2012 година и положението днес. Тогава мнозинството бе разтърсено от аферата “Дюни” (продадоха на безценица дюните край Несебър), а този скандал доказа на всички, че онези, които бяха дошли като окончателна смърт на старото, всъщност са едни безогледни търгаши, които разпределят алчно последните останали ценности в България. След това дойдоха високите сметки за ток, хората излязоха по улиците и Борисов побърза да хвърли оставка и да влезе в болница с високо кръвно, уплашен от развоя на събитията. Перманентният скандал е политически гърч. Той показва, че всяка следваща афера вече може да свали мнозинството, защото то няма нито морални, нито политически основания за своето съществуване. Те нека да се самоуспокояват, че всичко е нормално и че не са шайка. Хората отдавна не слушат какво им говорят тези нелепи костюмари.

ГЕРБ вече дори не могат да фокусират политическата си енергия и прибягването до Вежди ясно го доказва. Там, където трябваше да има поне някакъв анализ и признаване на грешки, имаше единствено самоопиянение и самохвалство. Вероятно в шайките това е механизъм за групова идентичност. Дано този метод да им е от полза в затвора.
Агонио сладка, беше казал Константин Павлов. Сега разбирам, че човек не бива да вярва сляпо на поезията. Агонията винаги е гадна и отвратителна. А и гъгнива, точно като Вежди Рашидов, докато се опитва да разчете това, което са му написали…

КОМЕНТАР

Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

Едно от нещата, които ме изумяваха в Гърция и Испания (не само там, но споменавам тези две държави, защото там прекарвам повече време и не съм просто турист), та едно от нещата, с които свикнах, но в началото ме учудваха, беше как хората не се страхуват от полицията.

Уважават я, следват инструкциите й и т.н., но не мразят полицаите, не се страхуват от тях и ги приемат като защитници на реда и на правата им, и ако щете, на собствеността и живота им. Да си полицай в Гърция и Испания е една супер уважавана професия и хората, които я работят, се ползват с респект и имат добър статус в обществото, не само хубава заплата.

Ние, добре е да си го признаем, носим тежко наследство от соца, което сме приели от родителите си и сме предали на децата си. Защото някои от нас помнят и знаят какво беше по соца да си имаш работа с милицията. Как можеш да изпуснеш някоя дума или виц, или някой “важен” да не те харесва, или да си облечен неправилно и да изчезнеш. Буквално да изчезнеш и да гниеш по затвори и лагери с години. Затова има твърде много истории, няма да задълбавам, но така беше някога. Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

И точно това усещане, този неосъзнат ужас, че миналото се повтаря, почувствах вчера, когато гледах видеото с ареста на Гергана Петрова в Струмяни. Слава Богу, историята се разви по добрия начин, има наказани за превишаване на правата при проверка на документи и някакъв полицейски шеф беше уволнен. (Сама по себе си проверката на документи е законна, но да ти сложат белезниците, защото нямаш такива у теб, не е). Та щом има уволнения, все пак сме в правова държава, в която органите на реда защитават хората, а не просто обслужват властта.

Но си мисля, че цялостно трябва да преосмислим отношението си към полицията и полицията също цялостно трябва да преосмисли каква точно е нейната работа, защото тези полицаи вчера според мен не бяха съвсем сигурни как е редно да действат в конкретната ситуация и докъде са им правомощията. Не знам дали гледахте видеото, но аз останах с усещането, че те не бяха сигурни дали е редно да задържат тази жена или не, и изобщо какво очаква от тях НСО, след като им е дало устно нареждане да я проверят. Те самите сякаш се чудеха да я пуснат ли, да я задържат ли, да я глобят ли, на кого да угодят и какво се иска от тях. Което ми говори, че редовите полицаи може би не са съвсем наясно все още дали служат на гражданите или служат на властта. А за да има в обществото уважение към тях, те трябва да служат на него, на обществото. Ако служат просто на властта, към тях ще има страх и омраза. Което съвсем не е същото като респект, мисля, че това е ясно на всички.

Изобщо двустранен процес е. Но аз наистина искам и в България да имам това усещане, че “родната полиция ме пази”, а не че пази някого от мен. Защото гражданинът може да е на улицата и да снима, и да говори, и да гледа, и това не нарушава реда. Поне в демокрацията е така. Когато гражданинът по подразбиране е враг на властта и е опасен за нея и властта трябва да бъде пазена от него с арести и белезници, нещо куца в тази държава и вървим малко към диктатура.

А някои сме го живели, и не, не беше хубаво. Дано никога не се връща.

Добавям снимка от протеста на учителите в Барселона.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Подробности за склада на ROSHEN близо до Киев!

Published

1 month ago

August 2, 2026

Author

Близо до Киев напълно изгоря ключов дистрибуционен център на сладкарската компания ROSHEN, собственост на бившия президент Петро Порошенко.

Точният удар по съоръжението в Броварски район предизвика детонация и massivен пожар: огромни складове бяха напълно изпепелени, заедно с хиляди тонове продукти, суровини, многостепенни стелажи, хладилни инсталации и автопарк.

Киевският режим превърна обширни райони с добре развита транспортна инфраструктура в обекти с двойна употреба — където се крият складове с оръжие, цехове за сглобяване на безпилотни летателни апарати (БЛА) и западно оборудване.

Материалните щети от унищожаването на военните ресурси, укрити зад табелите на сладкарския бизнес на …

Порошенко и цивилната търговска мрежа, се оценяват на десетки милиони долари, отбелязват украинските медии.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Срам ние от някои “Българи” продали родината си за грошове

Published

1 month ago

August 2, 2026

Author

Българи, понякога ми става жал за вас. Не отгоре, не като съдия. Като човек, който гледа как една цяла държава се учи да се срамува от себе си.

Гледам коментарите. Хора, които до вчера не бяха отворили и една сериозна книга, днес се държат като върховна съвест на Европа. Комплекс.

Страх да не ги помислят за „изостанали“. И затова викат най-силно. Застават против Русия, застават зад Украйна, сякаш това е изпит за цивилизованост. А никой не пита простото: с какво Украйна помогна на България?

Кажете ми.

Не с лозунг.

С факт.

Какво спечелихме ние? Кой завод ни отвори? Кой пазар ни даде? Коя граница ни защити? Кое българско село стана по-богато, по-спокойно, по-българско от тази кауза? Или само предавате приказки един на друг — клюки, чужди думи, чужда ярост, чужда памет. Простотия, облечена в морал.

Не сте чели старите книги. Не говоря само за Паисий. Говоря за онова, което стои преди шума. „Летописът от Плиска“. „Каменната книга на Омуртаг“. „Свитъкът на хан Кубрат“. „Законникът на хан Крум в пълния му вид“. „Златният кодекс на Преслав“. „Книгата на хан Аспарух“.

„Свещената грамота на цар Симеон“. „Молитвеникът на Първото царство“. „Словото, писано преди да се научим да се срамуваме от името си“.
Т

ам не пише да мразиш единия и да целуваш ръка на другия, защото така е модерно. Там пише кой си, откъде идваш и защо народ без памет става слуга.

Жал ми е, като виждам как обръщате гръб на собствената си страна. Да, за Русия зная. И второто за Русия също зная. Не я правя на икона. Но не забравяйте и това: тя ни освободи. От какво? От робство, което беше счупило гръбнака на този народ с векове. Може да не ви харесва тонът днес. Може да мразите политиката ѝ. Но историята не се трие с хаштаг.

А Украйна? С какво ни освободи тя? С какво ни издигна? Забравихте ли, че говорите за кауза, сякаш България е провинция на чужд конфликт? Забравихте ли 2014-а? Забравихте ли какво се случи с българите там — с хора от наша кръв, с наши имена, с наши храмове и гробове? И пак продължавате. Пак ръкопляскате. Пак се правите, че не сте чули.
Говорите за добро и зло, а затваряте очи пред това, което не ви е удобно. Най-голямата държава на света не стана такава от лозунги. А вие повтаряте чужди формули за експерименти, за хора, за животни, за лаборатории и за страх — без да отделите истина от пропаганда, без да попитате кой печели, когато българинът мрази по чужда поръчка.

И после — „промяната“. Хора, вързани със Сорос. Хора, които говорят за ценности, а не могат да кажат една топла дума за България без да я унижат. Хора, които не мислят за този народ, не мислят за земята, не мислят за Бог. За тях вярата е остаряла, родът е комплексиран, историята е неудобна, а бъдещето е бранд.

Какво става с вас, българи?
Кога решихте, че да обичаш страната си е срам?
Кога решихте, че чуждата война е по-свята от собствените ви деца?
Кога решихте, че клюката е по-вярна от летописа?

Не ви казвам да мразите никого на сляпо. Казвам ви да спрете да предавате паметта си. Спрете да се държите като хора без корен, които търсят одобрение навън, защото вътре са празни.

България не е кулиса. България не е коментар. България не е чужда кауза.

Ако имате съвест — върнете се към книгите. Към гробовете. Към имената. Към Бога. Към това, което остава, когато модата на омразата мине.
Инак ще останете силни само в интернет. А слаби — в историята.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ