АНАЛИЗИ

Катастрофата на Гърция започна с Еврото!

Published

8 years ago

September 24, 2018

Author

Новогръцки митове и легенди. Поглед зад гръмките фрази за спасение

Миналата седмица гръцкият премиер Алексис Ципрас използва символиката на древногръцките митове, за да оповести нов етап в развитието на страната си. От остров Итака – дома на легендарния Одисей – Ципрас направи телевизионно обръщение към нацията, в което обяви “нов ден” за Гърция, който трябва да сложи край на съвременната “Одисея” за гръцкия народ. Наистина гръцкият народ страда много през последните години и това пътешествие вероятно би могло в някакъв смисъл да се сравни с премеждията на легендарния Омиров герой. Но дали наистина това е краят или мъките на южните ни съседи ще продължат?
Извън телевизионния екран, това което се случи преди една седмица, бе краят на спасителната програма на Тройката – Европейската централна банка (ЕЦБ), Международния валутен фонд (МВФ) и Еврогрупата (страните от ЕС, които използват еврото като валута). Разделена на три отделни пакета, програмата продължи 8 години и трансформира Гърция до неузнаваемост. Когато тя приключи миналия понеделник, еврокомисарят по икономическите въпроси Пиер Московиси също като Ципрас обяви, че това е нова фаза и че Гърция най-после може да обърне страницата. Московиси отиде дори по-далеч и заяви, че най-после еврозоната е спасена. Цената на спасението на Гърция обаче бе доста тежка – огромна безработица сред младите от 40%, масова емиграция, намаляване на работната заплата и пенсиите, рязко повишени данъци, рязък скок на бедността, самоубийствата и депресията.
Всичко започва с приемането на еврото през 2001 г. Финансовите правила и логиката на еврозоната, съчетани с масовата практика за укриване на данъци и неправилното отчитане на статистическите данни от страна на гръцките правителства, водят до постоянно влошаване на състоянието на икономиката. В същото време правителствата харчат с широки пръсти (като например за олимпиадата през 2004 г., която сама по себе си донесе милиарди загуби на страната, или пък с теглене на огромни заеми за модернизация на армията), а ефектът от тези разходи е малък.
Въпреки тези негативни тенденции обаче Гърция успява някак си да се задържи над водата до 2009 г. Тогава обаче настъпва едно събитие, за което Гърция няма никаква вина, но ще остане в историята като емблематичен пример за последиците от него. Финансовата криза от 2007-2008 г. засяга много тежко страната, а правителството е принудено да направи корекция на очаквания дефицит в края на годината с повече от 11% и той става общо 16%. Тази потресаваща цифра отприщва паника не само в Гърция, но и в цяла Европа, а страхът от “заразяване” на други държави (по това време тежко засегнати са и Португалия, Италия, Ирландия и Испания – т.нар. група PIIGS) става основна тема в новинарските емисии. Тук се намесват гореспоменатите институции от Тройката. Гърция трябва да бъде “спасена”, за да не повлече със себе си цяла Европа. Първите заеми са отпуснати през 2010 г., като те водят със себе си и споразумение за сурови бюджетни икономии и реформи. Ефектът е моментален – предимно обаче върху обикновените хора, тъй като най-тежко засегнати са социалните плащания. Т.е. колкото си по-беден, толкова повече тежест пада върху твоите рамене. В резултат на липсата на публични инвестиции и отлива на капитали от страната започва да се свива и БВП. Така, заедно с новите милиарди, добавени към вече огромния дълг на Гърция, положението става изключително тежко. Следват още два нови пакета през 2012 и 2015 г., но и до днес Гърция на практика не се е възстановила от кризата и дори постави негативен рекорд за рецесия, надминавайки дори този на Голямата депресия в САЩ преди Втората световна война. Междувременно страната се раздели и с ключови държавни предприятия и активи, тъй като приватизацията също беше сред условията за отпускането на помощта от страна на Тройката. Така в момента Гърция все още се намира твърде далеч от спасение, а според последното споразумение изплащането на дълга се очаква да приключи едва през 2060 г. И това при условие, че държавата запази нивата на икономии и продължи да разпродава най-апетитната и доходоносна публична собственост. В продължение на десетилетия правителствата в Атина ще трябва да поддържат ежегоден излишък от 3%, за да могат да правят от него вноски към кредиторите.

Спасение или ужас без край?

Това логично ни води към въпроса “Това наистина ли е спасение?” Защото внимателен преглед на дълговете на Гърция показва, че в началото на кризата основните кредитори са били френски и германски банки. Съответно първите траншове от т.нар. спасителна програма заминаха директно към техните офиси, а Атина беше само транзитна точка. Оказва се, че преди кризата европейските банки с радост са предоставяли кредити за покриване на бюджетните дефицити и за скъпоструващи проекти и държавни поръчки на Гърция въпреки вече трупащите се проблеми. Разбира се, самата Гърция също не е без вина. Споменахме вече за Олимпиадата в Атина през 2004 г. като емблематичен пример за широките пръсти на поредица гръцки правителства. В стремежа си да покажат Гърция като развита държава, а и да направят реклама на културата и туризма си, управляващите похарчиха милиарди – голяма част от тях финансирани със заеми – но в крайна сметка въпреки чудесния спортен форум и съответните модерни съоръжения ефектът върху останалата част от страната и икономиката остана негативен. Същото важи и за сериозните военни разходи – да, Гърция сега има модерна армия, но какво от това? Като заплаха може да се определи единствено Турция, но тъй като и двете страни са натовски държави, тъй като съвсем доскоро Турция се стремеше с всички сили към ЕС, отношенията бяха значително подобрени, а дрязгите между тях се изчерпваха с навлизане във въздушното пространство на отделни самолети и нищо повече. Струват ли си потрошените милиарди, които на всичкото отгоре са в банковите сметки на чужди производители на оръжие? Голям фактор за натрупаните задължения се оказва и корупцията – също както и у нас, раздавани са щедри обществени поръчки на различни приближени до властта бизнеси, а сметката се заплаща от данъкоплатеца. А олигархията в Гърция е далеч по-мощна и алчна, отколкото у нас. Да, заплатите нарастват, пенсиите също, но всъщност това е цената на социалното спокойствие. Няма как да не отбележим и двойния стандарт у ЕС – преди кризата Евросъюзът далеч не се отнася така критично към гръцките своеволия, както след нея, изправен пред опасността сам да понесе загуби.
Така всъщност голямата паника от 2009-2010 г. е за спасяването не на Гърция, а на европейските банки. Всички помним верижната реакция, предизвикана от натрупаните “лоши кредити”, от която изгърмяха не една и две банки по целия свят. Но докато САЩ и Обединеното кралство наляха огромни пари в своите финансови институции и по този начин предотвратиха задълбочаването на кризата, Европа (и в частност ЕЦБ) не направи нищо такова. Вместо това на сцената излезе Германия и започна да размахва пръст на всички останали. От Берлин можеха да си го позволят – като най-голямата, при това експортно ориентирана икономика Германия е най-големият печеливш за десетте години съществуване на еврото и за този период успя да натрупа огромно влияние в европейските институции.
Така немските правителства и техните съответни представители на европейско ниво имаха възможност да пишат правилата в своя изгода, но това често ставаше за сметка на малките и по-слаби държави като Гърция (а дори и доста по-големи като Испания). В последните години все повече икономисти говорят, че всички други в ЕС работят за Германия и това наистина е така – държави като нашата и гръцката не само дават евтина работна ръка на германския бизнес, самият германски бизнес под формата на банки, вериги магазини и други предприятия трайно се е настанил на териториите им. Така, макар да имаше пръст в проблемите на другите държави от еврозоната, Германия не пожела да поеме отговорност за кризата, блокира всякакви опити за решаване на проблемите на европейско ниво и остави останалата част от континента да се справя сама.
Но всичко това остана до голяма степен скрито за средностатистическия европеец. Вместо това в европейските – и особено в германските – медии се разгоря унищожителна кампания срещу гърците. Малка държава като Гърция беше обвинена за всички възможни беди на Европа, ежедневно се повтаряше до втръсване на зрителя и читателя, че гърците са мързеливи, играят по цял ден сиртаки и пият узо, а сега германският данъкоплатец, даващ най-големите вноски в еврофондовете, ще трябва да заплаща за тази вакханалия.
Вакханалията обаче беше и ще продължава да бъде за гръцката върхушка и кредиторите. Облажилите се се от щедрото раздаване на пари няма да се наложи да ги връщат, а тези, дали парите, ще си получат всичко до стотинката и дори с лихва. Пред очите ни се разигра класически сценарий, в който десетки и дори стотици милиарди преминаха от държавната хазна в частни ръце, а гръцкият народ хем ще плати, хем ще трябва да търпи подигравки.
Това твърдение може да ви се стори невярно, но данните са абсолютно еднозначни – според официалния статистически орган на ЕС Евростат няма никакъв проблем нито с количеството работа, нито с производителността на гръцките работници. И двата показателя са на съвсем прилично средноевропейско ниво. Всъщност по отработени часове гърците дори изпреварват германците. Друг мит, категорично развенчан от фактите, е, че става дума за помощ. Както писа пък не някой друг, а германският вестник “Зюддойче цайтунг” на 21 юни т.г., само до момента Германия е спечелила над 3 милиарда евро от лихви по операции с гръцкия държавен дълг и ценни книжа. Забележете, Берлин не само не е платил нищо, той е на нетна печалба от гръцката трагедия. Междувременно германският бизнес също не стои със скръстени ръце – така например повечето големи летища в Гърция вече са отдадени на концесия на германския оператор “Фрапорт”, познат и у нас. Колкото и привлекателно и правдоподобно да звучи приказката за мързеливите гърци, в най-добрия случай това е една малка част от истината за Гърция.

Има ли свобода в усмирителна риза?

Такова е положението на премиера Алексис Ципрас в момента – на неговото правителство вече е позволено да става от болничното легло и да се разхожда по малко, но това става с усмирителна риза и под зоркия поглед на санитарите. Веднага бе обявено увеличение на заплатите и пенсиите, но като се има предвид, че само за първите години на действие на програмата на бюджетни съкращения БВП на Гърция спадна с цели 25%, дори връщането на нивата от преди 2009 г. ще отнеме доста дълго време. Освен това условието за поддържане на бюджетен излишък допълнително ще върже ръцете на Ципрас (и всеки следващ след него), а разпродаването на държавните активи ще трябва да продължи. Дори “спасена” и “свободна”, Гърция я очаква нерозово бъдеще.
Гръцката драма доказа и емпирично несъстоятелността на политиките за бюджетни икономии, чийто символ дълго време бе германският финансов министър Волфганг Шойбле. За държава като Германия, която се радва на силно положителен баланс във външната търговия и на евтината работна ръка от Източна Европа, финансовата дисциплина (т.е. съкращаване на инвестициите от страна на държавата – един от най-силните фактори за растеж) може и да е добро решение, за почти всички други държави в Европа обаче тя има негативни последици. Идеята, че всички трябва да живеем в мизерия в името на макроикономическата “стабилност” (да, приликите с България никак не са случайни), налагана агресивно от Германия чрез европейските структури, така и от международните финансови институции претърпя пълен провал на практика. Шойбле вероятно никога няма да се извини, но извинение дойде от шефката на МВФ Кристин Лагард, която преди време бе принудена да признае, че “експертните” съвети на ръководената от нея организация всъщност са влошили ситуацията, вместо да помогнат и че нечовешките условия, наложени от Тройката, имат огромен принос за страданията на гръцките граждани. И въпреки това на Гърция отново се налагат същите безкомпромисни клаузи. Въпреки примера на една Португалия, която тръгна по точно обратния път и в момента е сред най-добре развиващите се страни в Европа.
Трябва обаче да отбележим, че макар в момента Ципрас да се опитва да позира като жертва, то той е жертва, на първо място, на самия себе си. Избран от гръцкия народ с програма, насочена изключително срещу този вид задушаваща икономиката и обществения живот политика и инициирал прословутия референдум за и против поредното споразумение с Тройката, настоящият гръцки премиер се уплаши и не уважи решението на народа си, поддавайки се на натиска отвън. А както впоследствие показа лявото управление в Португалия, алтернатива имаше. При всичките си недостатъци, иначе министърът на финансите Янис Варуфакис бе разработил именно такава програма, но тя нямаше как да се осъществи след обратния завой на Ципрас. Сега последният говори за край на “Одисеята”. Тя обаче ще продължи още поне 42 години…
За край на кризата говори и еврокомисарят Московиси. Но макар в Брюксел лека-полека да започват да променят посоката, все още има много какво да се желае. Идеологическата пелена на десните митове и легенди все още прекалено силно замъглява погледа на тези, от които зависи икономическото развитие на съюза. Друг належащ извод от кризата с Гърция е, че няма универсална рецепта, която да работи навсякъде по един същ начин. Индивидуалните характеристики на всяка национална икономика в Европа изискват различни подходи. Затова и еврото е далеч от спасение – най-малкото, защото неадекватните реакции на евробюрократите засилват все повече центробежните сили в блока. Ако при нова ситуация, като разигралата се в Гърция, Европа отново се опита да замете проблемите под килима, докато обвинява и прехвърля тежестта на тези, които имат най-малка вина за случилото се, то с голяма сигурност можем да очакваме и в някоя друга държава хората да постъпят като британците и да гласуват за излизане от блока. Съвременната гръцка одисея ще остане напълно безполезна за историята, ако истината за нея не бъде призната от отговорните фактори и не бъдат извлечени съответните уроци. Епохата изисква обективен поглед и оценка на ситуацията, а не митове и легенди.

Related Topics:скандал финанси

Up Next

Шефът на Кауфланд: Никога не бих дал на децата си храните, които продаваме!

Don't Miss

Порожанов се закани да нареди на търговските вериги да намалят цените на хляба!

АНАЛИЗИ

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Published

1 month ago

August 4, 2026

Author

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Нека за момент оставим настрана лозунгите и погледнем на думите на Зеленски като разумни хора.

На 28 август украинският президент постави нова задача пред военната индустрия: 1000 далекобойни дрона срещу цели в Русия всеки ден.

По собствените му думи в момента Украйна извършва средно над 300 такива далекобойни удара дневно, но „трябва да има повече“. Целта е 1000.

Това не е малка промяна.

Това е опит войната да бъде изнесена на съвсем друго ниво.

Но тук идва въпросът, който политиците рядко задават публично:

Какво ще последва?

Да бъдем честни — Киев отдавна е подложен на руски ракетни и безпилотни атаки. Следователно не е коректно да се твърди, че войната досега е била „само на фронта“.

Но има огромна разлика между отделни далекобойни операции и поставянето на официална цел от 1000 удара дневно дълбоко на руска територия.

При достигане на подобен мащаб вече говорим за системна кампания срещу руската инфраструктура, енергетика, промишленост и военни обекти.

И тогава идва неизбежният въпрос:

Как ще отговори Москва?

Никой разумен човек не може да гарантира, че руският отговор ще остане ограничен до същия тип цели.

Москва вече предупреди Великобритания, че заради използването на британски далекобойни оръжия при удари по руска територия може да разглежда британското участие като все по-пряко и дори да предприеме действия срещу британски военни обекти във и извън Украйна.

Това не е доказателство, че утре Москва ще „изравни Киев със земята“.

Но е доказателство за нещо много по-важно:

рисковете от ескалация вече се увеличават.

А сега да погледнем реалността без емоции.

Украйна може да произведе повече дронове. Западът може да предостави технологии. Великобритания и Франция могат да увеличат военната си помощ. Европа може да продължи да финансира Киев.

Но нито Берлин, нито Париж, нито Лондон могат да гарантират, че Москва няма да отговори с ескалация.

И точно тук започва разликата между политическата реторика и военната реалност.

Да кажеш:

„Ще достигнем 1000 удара дневно“

е политическо заявление.

Да можеш да поддържаш 1000 далекобойни удара ежедневно, да осигуриш производство, разузнаване, навигация, бойна ефективност и преодоляване на руската противовъздушна отбрана — това вече е съвсем друг въпрос.

И дори това да бъде постигнато, остава най-важният въпрос:

Каква ще бъде цената на руския отговор?

Защото войната има една жестока закономерност:

Когато едната страна увеличава мащаба и дълбочината на ударите, другата страна обикновено не седи и не чака.

Тя търси начин да отговори.

Затова думите на Зеленски не трябва да бъдат посрещани нито с възторг, нито с подигравка.

Те трябва да бъдат разглеждани като сигнал за нов етап на войната.

А най-опасната илюзия е да се вярва, че можеш безкрайно да увеличаваш ударите по противника, без това да промени неговото поведение.

Войната не е компютърна игра.

Няма бутон „ескалация само за другия“.

И ако Киев наистина достигне 1000 далекобойни дрона дневно, въпросът вече няма да бъде:

„Може ли Украйна да удря Русия?“

А:

„Какво ще направи Русия, когато тези удари се превърнат в ежедневна норма?“

Точно този въпрос трябва да си зададат европейските лидери, преди да аплодират следващата стъпка към ескалацията.

Защото в тази война най-опасни не са думите, които звучат силно.

Най-опасни са решенията, чиито последствия никой вече не може да контролира.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

На 28 февруари започна това, което за Вашингтон вероятно трябваше да бъде бърза и решителна операция срещу Иран.

Тръмп говореше за „свободата“ на иранците, а американската и израелската военна мощ трябваше да нанесат съкрушителен удар, … да разклатят властта в Техеран и да дойде политическа промяна.

Само че днес, шест месеца по-късно картината е съвсем различна.

Военната мощ на САЩ и Израел беше демонстрирана, но “военната победа” не се превърна в политическа победа.

Иранската държавна система оцеля.

Ръководството беше променено, но режимът не рухна.
Вместо очаквания вътрешен срив Техеран се адаптира, а ролята на силовите структури и Корпуса на гвардейците на Ислямската революция стана още по-голяма.

Защото … можеш да унищожиш военни обекти, но не можеш с ракети да наложиш политическа промяна.

А когато …. бързата война не донесе желания резултат, Вашингтон започна да сменя оръжието.

„Operation Epic Fury“ постепенно отстъпи място на „Operation Economic Outcast“ – икономическа кампания за задушаване на Иран чрез санкции и натиск върху държавите и компаниите, които продължават да търгуват с Техеран.

Или войната вече не е само въпрос на ракети и самолети, а
се превърна в битка за петрол, транспорт, банки, търговия и световната икономика.

А Иран има свой отговор … и той е …. Ормуз.

Светът много бързо разбра колко опасно е едно географско място да се превърне в оръжие.
И така много бързо усетихме последствията, които не останаха в Персийския залив, а стигнаха до цената на петрола, транспорта, инфлацията и до джоба на всеки обикновен човек.

И някак си тази „кратката екскурзия“ започва да изглежда все повече като капан.

Шест месеца война.
Без падане на иранската система.
Без капитулацията на Техеран.
Без устойчиво политическо решение и все по-висока икономическа и политическа цена.

И сега …. гледайки към “Великата Америка” се питаме всички… какво всъщност постигна тази война?

Защото една война не се измерва само с броя на изстреляните ракети, а и с цената, която плащаме всички.

А цифрите са достатъчно красноречиви….

Най-малко 7 900 души са загинали от началото на конфликта, като сред тях са хилядите жертви в Иран, Ливан и държавите от Персийския залив, както и американски и израелски военнослужещи.
Пентагонът съобщава също и за 757 ранени американски военнослужещи.

Но войната продължава…. тя вече се прехвърли върху световната икономика.

Петролът е поскъпнал с около 22%, а през стратегическия Ормузки пролив преминават едва около 7 кораба дневно и това е огромен проблем… Защото Ормуз не е просто някакъв тесен морски проход,
а една от най-важните артерии на световната енергетика.

И когато Иран използва Ормуз като коз, последствията не остават в Техеран или във Вашингтон…. Те стигат и до Европа, а и САЩ също трупат огромни разходи, като цената на войната за Вашингтон вече достига 37,5 милиарда долара.

И най-големият парадокс е, че се започна се с обещанието за бърза операция…. но получихме шест месеца война.
Започна се с идеята за решителен военен натиск…. но получихме икономическа блокада.
Започна се с надеждата за промяна в Техеран, а получихме един Иран, който продължава да държи един от най-важните стратегически лостове в света – Ормуз.

А сега Вашингтон и Техеран продължават да си мерят силите, докато дипломатическият изход остава далеч.
Защото войните са лесни за започване, но много по-трудно е да бъдат спрени, когато вече са въвлекли армия, икономика, петрол, търговски маршрути и геополитически интереси.

Преди шест месеца можеше да изглежда като „кратка екскурзия“, но днес сметката е огромна…
Говорим за война, която започва да живее собствен живот и най-страшното е, че никой все още не знае как ще приключи всичко това.
—————
Росица Калинова

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Кой дърпа конците на столицата?

Published

2 months ago

July 21, 2026

Author

Анализ на публични регистри очертава група участници, в чиито дружества фигурира европейско финансиране за над 8,2 млрд. €.

Увод

Този материал описва мрежа от свързани лица и дружества, съставена от публично достъпни данни към 3 август 2026 г. Източниците са Търговският регистър, списъкът на длъжниците на НАП, регистърът на обществените поръчки и публичните регистри на европейско и национално финансиране.

Извадката включва само лица с три или повече дружествени участия. Връзка между две лица се отчита при две или повече общи дружества. Тези прагове определят кои лица и връзки влизат в анализа. Лица с по-малко участия и по-редки съвпадения остават извън обхвата и не са отразени в числата по-долу.

Обща картина

Извадката съдържа 327 лица и 940 уникални дружества. От дружествата 891 са действащи, а 49 са заличени или прекратени — дял от 5,2%. Регистрирани са 1 526 дружествени участия. Средно на дружество се падат 1,62 участници от извадката. Лицата са разпределени в три групи: 20 „ключови“ с общо 267 участия, 87 „активни“ с 522 участия и 220 „участници“ с 737 участия.

Публичните задължения към НАП възлизат на 2 899 672 € и са концентрирани в 28 от 940 дружества (3,0%), които засягат 23 от 327 лица. Обществените поръчки са на стойност 140 535 000 € в 32 дружества с 47 лица. Европейското финансиране е с най-голям обем — 8 253 118 693 € в 236 дружества с 224 лица. Държавен фонд „Земеделие“ фигурира с 274 953 853 € в 31 дружества, а грантовете — с 18 647 470 € в 18 дружества.

По типологията мрежата клони към структура, ориентирана към публично финансиране (категория Г). Обемът на европейските средства и на средствата от ДФЗ е водещата величина, докато публичният дълг е нисък като дял и разпръснат. Едновременно с това е налице и елемент от категория В, тъй като обществени поръчки фигурират в над тридесет дружества. Профилът е смесен по източник на средства, но с ясно доминиране на публичното финансиране пред дълга.

Ключови фигури
Николай Ганчев Михайлов участва в 6 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 3 131 421 714 € — най-големият обем на ниво участник в извадката. Отделно участва в дружества с поръчки за 7 500 000 € и с 2 733 197 € от ДФЗ. Няма отчетени връзки към други лица.

Теодор Иванов Захов участва в 8 действащи дружества с европейско финансиране от 828 580 116 € и грантове от 5 095 571 €. Свързан е с две лица, сред които чрез структурни връзки.

Иво Георгиев Прокопиев [Ключов] фигурира в 13 дружества, от които 12 действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 843 440 039 €, поръчки за 11 000 € и грантове от 4 488 030 €. Има 5 връзки, най-силната от които е с Юри Богомилов Катанов чрез 12 общи дружества.

Кънчо Марков Стойчев [Ключов] е с най-голям брой участия — 19 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 1 737 118 € и поръчки за 303 000 €. Свързан е със 7 лица, включително с Андрей Венцелов Райчев чрез 12 общи дружества.

Любомир Борисов Лозанов [Активен] участва в 7 действащи дружества с 177 783 128 € от ДФЗ — най-големият обем от този източник на ниво участник — и с 4 790 047 € европейско финансиране. Няма отчетени връзки.

Сергей Милчов Лозанов [Участник] фигурира в 3 действащи дружества, в които са вписани непогасени публични задължения от 612 394 € в 3 дружества — сред най-високите стойности по дълг на ниво участник. Няма отчетени връзки. Отделно Трайчо Димитров Борисов участва в дружества с публичен дълг от 1 598 446 € в едно дружество.

Как функционира
Мрежата е рядка. Плътността ѝ е 0,0044, а връзките са 236 при 327 лица. От тях 141 лица нямат нито една връзка към друг участник, а 186 имат поне една. Това означава, че данните не описват единна структура, а множество отделни групи и голям брой несвързани участници. Значителна част от лицата се появяват със своите дружества, без да споделят участия с останалите.

По тип връзките се разпределят на 110 структурни, 121 смесени и само 5 финансови. Структурните и смесените връзки преобладават — те отразяват съвместно вписване в едни и същи дружества, придружено в част от случаите с наличие на публични средства в тези дружества. Финансовите връзки са изключение.

Там, където има концентрация, тя е локална. Групи като Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Марчела Веселинова Желева споделят дружества с поръчки за 303 000 €. Отделна плътна група обединява лица като Емануил Янков Манолов, Иван Тотев Радев, Ива Емилова Иванова, Светослав Тотев Радев, Данаил Емилов Иванов и Тодор Трифонов Александров чрез множество общи дружества, в част от които фигурира европейско финансиране от 9 500 702 €. Тези струпвания са отделни едно от друго и не образуват обща верига през цялата извадка.

Какво остава извън обхвата
Анализът е ограничен от праговете на извадката: лица с по-малко от три участия и връзки под две общи дружества не са включени. Данните не показват дяловото разпределение в дружествата, реалното усвояване на посочените средства, нито ролята на всяко лице извън вписаното. Сумите на ниво участник описват дружествата, в които лицето фигурира, и не се събират помежду си. Възможни са непълноти и промени в първичните регистри.

Уточнение
Настоящият материал е анализ на публично достъпни данни от Търговския регистър, публикуваните от НАП списъци на длъжници и официалните регистри на обществените поръчки и на публичното финансиране.

Описаните връзки представляват съвместно участие в търговски дружества и нищо повече. Те не са твърдение за съгласувани действия, за договорка или за съвместна дейност извън вписаното в регистъра.

Наличието на лице в този анализ не е обвинение в престъпление или в друго нарушение. Непогасените публични задължения са гражданско обстоятелство, вписано в публичен регистър, и не представляват констатация за виновно поведение. Получаването на публично финансиране е резултат от регламентирани процедури.

Данните отразяват състоянието към посочената дата и може да са се променили. Възможни са непълноти и грешки в първичните регистри.

Мрежа на взаимовръзките
Интерактивната мрежа изисква JavaScript. Данните под нея са пълни и четими и без него.
Посочи или кликни върху участник, за да видиш данните му и с кого е свързан. Възлите могат да се влачат, а мрежата се приближава с колелцето или с бутоните долу вляво.

Обобщени данни
1 526 участия · 49 заличени
Фин: 5 · Смес: 121 · Стр: 110
Сумите в горните полета са изчислени по уникална фирма — всяко дружество се брои по веднъж, независимо от броя участници в него. Сумите в таблиците по-долу са на ниво участник и отразяват общия обем на дружествата, в които лицето участва; те не се събират.

Топ участници
По НАП дълг
Участник Група Дълг (€) Фирми
Трайчо Димитров Борисов Участник 1 598 446 € 1
Сергей Милчов Лозанов Участник 612 394 € 3
Иван Петров Иванов Участник 194 619 € 2
Йордан Николов Христов Активен 167 897 € 1
Нелко Георгиев Начев Активен 120 670 € 1
Георги Иванов Георгиев Участник 120 670 € 1
Даниел Георгиев Александров Ключов 65 746 € 2
Михаил Иванов Михайлов Участник 55 382 € 1
По обществени поръчки
Участник Група Поръчки (€) Фирми
Тамаш Хак Ковач Участник 92 800 000 € 1
Боян Филипов Стефов Участник 92 800 000 € 1
Петя Георгиева Николова Участник 10 800 000 € 1
Васка Александрова Пенкова Ключов 9 600 000 € 2
Николай Ганчев Михайлов Активен 7 500 000 € 1
Данаил Парашкевов Монов Участник 3 491 000 € 2
Иван Луков Гарчев Участник 3 000 000 € 1
Велко Събов Петкански Участник 3 000 000 € 1
По европейско финансиране
Участник Група Еврофондове (€)
Николай Ганчев Михайлов Активен 3 131 421 714 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 843 440 039 €
Теодор Иванов Захов Активен 828 580 116 €
Николай Георгиев Тотов Участник 800 233 506 €
Цветанка Георгиева Минчева Активен 304 035 815 €

Ивайло Русинов Главчовски Участник 303 466 564 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 290 324 630 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 289 470 736 €
По Държавен фонд Земеделие
Участник Група ДФЗ (€)
Любомир Борисов Лозанов Активен 177 783 128 €
Даниел Георгиев Александров Ключов 27 215 026 €
Нели Пенчева Запрянова Участник 27 215 026 €
Пламен Белчев Пенчев Участник 23 840 847 €
Христо Борисов Цветанов Активен 14 507 599 €
Динко Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Йордан Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Валентин Нойчев Вълков Участник 8 007 775 €
По грантове
Участник Група Грантове (€)
Росица Георгиева Панчева Участник 5 402 706 €
Теодор Иванов Захов Активен 5 095 571 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 4 488 030 €
Ирина Каменова Недева Участник 2 325 790 €
Димитър Георгиев Димитров Активен 1 839 993 €
Крум Янков Хаджигеоргиев Участник 1 839 993 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 938 073 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 618 620 €
Топ 15 по брой фирмени участия
Участник Група Общо Активни Заличени НАП дълг Поръчки Еврофондове Грантове
Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 — 303 000 € 1 737 118 € —
Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 — — 13 020 440 € —
Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 65 746 € — 93 144 € —
Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 — — 3 592 379 € 22 669 €
Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 — — 193 755 € —
Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 — — 323 313 € —
Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 — 9 600 000 € 4 330 437 € —
Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 — 43 000 € 75 927 € —
Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 — — 318 201 € —
Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 28 612 € — — —
Юри Богомилов Катанов Ключов 13 11 2 — 11 000 € 15 293 329 € —
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 13 12 1 — 11 000 € 843 440 039 € 4 488 030 €
Андрей Венцелов Райчев Ключов 13 13 0 — 303 000 € 1 692 232 € —
Данета Ангелова Желева Ключов 11 10 1 — — 2 450 313 € —
Пламен Симеонов Русев Ключов 11 11 0 — 179 000 € 8 626 101 € —
Най-силни взаимовръзки
Участник А Участник Б Общи фирми Тип НАП дълг Поръчки Еврофондове
Иво Георгиев Прокопиев Юри Богомилов Катанов 12 Смесена — 11 000 € 15 293 329 €
Динко Димитров Динев Йордан Димитров Динев 12 Смесена — — 318 201 €
Андрей Венцелов Райчев Кънчо Марков Стойчев 12 Смесена — 303 000 € 1 692 232 €
Вълко Стоянов Вълев Стефан Господинов Господинов 9 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Спас Тошев Шопов 8 Структурна — — —
Венелин Красимиров Йорданов Петър Нейчев Нейчев 8 Смесена — — 86 277 €
Емануил Янков Манолов Иван Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иво Евгениев Евгениев Спас Тошев Шопов 7 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Иво Евгениев Евгениев 7 Структурна — — —
Светослав Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Данаил Емилов Иванов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Детелина Иванова Атанасова Любен Силвиев Белов 7 Смесена — — 5 113 €
Данаил Емилов Иванов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Илияна Николаева Георгиева Стефан Господинов Господинов 7 Структурна — — —
Вълко Стоянов Вълев Илияна Николаева Георгиева 7 Структурна — — —
Данаил Емилов Иванов Емануил Янков Манолов 7 Смесена — — 9 500 702 €
Пълен списък на участниците
Всички 327 участника в ядрото, подредени по брой фирмени участия. Включени са само лица с ≥ 3 участия.

Зареди всички (327) ▾
# Участник Група Общо Активни Заличени % Заличени НАП дълг (€) Поръчки (€) Еврофондове (€) ДФЗ (€) Грантове (€)
1 Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 0% — 303 000 € 1 737 118 € — —
2 Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 11% — — 13 020 440 € —

3 Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 6% 65 746 € — 93 144 € 27 215 026 € —
4 Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 0% — — 3 592 379 € — 22 669 €
5 Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 0% — — 193 755 € 605 588 € —
6 Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 0% — — 323 313 € 12 036 963 € —
7 Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 0% — 9 600 000 € 4 330 437 € — —
8 Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 0% — 43 000 € 75 927 € — —
9 Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 0% — — 318 201 € 12 036 963 € —
10 Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 15% 28 612 € — — — —
↓ Свали фактологията
Суровите данни, върху които е изготвен анализът — текстов файл с пълните числа за всяко лице и всяка връзка.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ