БЪЛГАРИЯ

Управляват ни аматьори, България прилича на гробище!

Published

8 years ago

October 1, 2018

Author

Преди да умре Иван Радоев ми каза: „Откъде се взеха тези хора, опропастиха хубавата идея. Къде гледахме, Стефане, защо не ги спряхме?“ Всички тези момчета, които изплуваха върху пяната на събитията преди 12 години, се оказаха парвенюта, за които няма народ, няма България, няма нищо свято, освен собственият им интерес.

….

Стигал съм до пълно отчаяние, до това да съжалявам, че доживях свободата, че не умрях с мечтата си за свобода, а не да видя мечтата си омърсена. Но това е слабост. Това е поражение. Казвал съм го и пак го повтарям – на себе си и на всички: най-лесно е да си отчаян. Това не е изходът.

….

У нас в правителствата влизат аматьори – първите две години се учат да управляват, а следващите две се мъчат да се спасяват от гафовете си.

…

Достатъчно е човек да надзърне в очите на българина, за да види истината. Само какви очи има той? Дълбоки, хлътнали навътре, същински пресъхнали кладенци, вглъбени в себе си, сериозни, задълбали сякаш в отдавна опоскани рудници, без лъч природен светлик в тях, излъгани очи. Достатъчно е да стъпи човек на перона на някоя вмирисана на кебапчета, риба на скара, и вкиснали от пот сака автогара, където всяка шофьорска кабина дъни убийствената с извитата си простащина садистична чалга. Достатъчно е да се омеша в истинския митинг от некъпани мургавелковци, нагъващи до повръщане киселата бира, които лющят слънчогледа за мезе с черни от древната мръсотия нокти и пръсти и безизразно киризят ветреещите се шалвари на любимите си, докато знойните им половинки кършат кьочека под звуците на устремилите се към небесата маанета. Достатъчно е човек да седне в някой гнусен влак за някъде, а всъщност – за никъде заорал през България, за да разбере по непонятното и вмирисано на мастика, кариеси и арда гъргорене на всички възможни майчини езици, че България си отива.

….

Имах един приятел Марчо, хубаво и свястно момче, но нещо се случи между него и жена му, зарязаха го и децата му. Марчо се отчая, започна да пие, напусна работа, загуби интерес към всичко, обедня, одрипавя, ходеше мръсен, помагахме му кой с някой лев, кой с дреха. Но той пропиваше и това, което му давахме. Накрая се свря да живее в една запустяла кочина. Говорехме му спре да пие, да се освести, да започне пак да работи, но той отговаряше едно и също: няма смисъл, няма смисъл, няма смисъл… И една сутрин го намерихме умрял в кочината.

България ми прилича на този мой Марчо, загубил всяка надежда, всяка перспектива, всякакъв смисъл. Или както бях писал преди 5-6 години – България прилича на гробище от скръстени ръце. Ако някой успее да предизвика народа да се събуди от тази летаргия, от това бездействие, от това безверие, ако го накара да повярва, че може, да се амбицира, да запретне ръкави и да започне да работи мъжки, както японците след Втората световна война – ще оправим България за две години. Иначе пропадането ще продължи. Макар че тук не е имало нито световна война, нито природно бедствие. Има обаче нещо по-страшно – има война между самите нас, има голямо духовно бедствие. /интервю за в. Монитор от 2001 г./

….

„Заговорът на Калигула“ е може би най-жестоката моя драма. В нея обвинявам народа – че сам избира, издига и овластява своите тирани. Че сам им дава правото да го потискат, да го унижават, да го ограбват, да се отнасят към него като към покорно стадо овце. Съжалявам, че го казвам, но е вярно. Тази „кървава комедия“ в момента се поставя в Прага и Истанбул. За съжаление – преди България. За „Убийството на Богородица“ е рано да говоря. Междувременно написах монодрамата „Носталгия“. Затворник – прекарал 19 години зад решетките и излязъл на свобода – чука посред нощ на вратата на затвора и иска да се върне обратно в килията си, където всичко му е било осигурено: ядене, покрив, безопасност. Е, там няма свобода Свободата обаче не се яде, не се пие / интервю за в. Стандарт/

….

Стефан Цанев е автор на 14 стихосбирки, на едни от най-любимите стихотворения, като „Носете си новите дрехи, момчета” и „Душата ми плаче за сняг”.

Написал е 31 пиеси, между които култовите „Последната нощ на Сократ”, „Величието и падението на Стефан Стамболов”, забраняваната пиеса „Любовни булеварди”, „Страшният съд”, „Процесът против богомилите”, др. Автор е на четиритомното издание „Българските хроники, носител на много награди. Стиховете му са превеждани на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и иврит, а пиесите му -„Последната нощ на Сократ“, „Другата смърт на Жанна д`Арк“, са играни в Париж, Гренобъл, Бордо, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Висбаден, Варшава, Краков, Прага, Гьотеборг (Швеция), Будапеща, Киев, Москва, Питсбърг (САЩ), Вилнюс, Братислава, Никозия, Букурещ, Гюргево, Хага, Измир, Истанбул и др.

В момента работи по новите си творби „Заговорът на Калигула“ и „Убийството на Богородица“.

Носител на орден „Стара планина”, първа степен.

БЪЛГАРИЯ

🟤🇪🇺 РАДЕВ, БОРИСОВ, ЖЕЛЯЗКОВ И ПЕЕВСКИ! ВЪЗМЕЗДИЕТО СЕ ЗАДАВА❗️

Published

2 months ago

August 25, 2026

Author

🔴 “Едно заявление на Белоусов от петък проглуши западните медии, но у нас ни вопъл ни стон…

А именно – след заседание с разузнавателните служби той е заявил, “че е взето решение – всички помагали на Украйна с оръжие по един или друг начин и предтекст ще бъдат съдени в Русия !”

Забележете, не къде да е, а в Русия.

След войната няма да има държава, която да откаже на Русия депортиране на който и да било пребиваващ на нейна територия…

Убеден съм, че Борисов и Пеевски ясно осъзнават тези факти и Светът, вече им изглежда с размерите на гара Бов. 🥴.

Копирах коментар, който е написан от Цветанка Янкова под публикация на Карбовски,
която касаеше посещението на Урсула и българските подлоги в Сопот.

Прочетете го бавно поне два пъти.

“Производството на барут не е някакъв технологичен празник на модерността.
Това е една от най-мръсните, най-отровните и най-опасните индустрии на света.

Когато чуете думата “инвестиция“,
в съзнанието ви изниква образ на нови работни места,
икономически растеж, бъдеще за децата ви.

Но зад блестящите заглавия и политическите фанфари често се крие друго… престъпление.

И случаят със завода за барут е точно такъв.

На хартия:

“Милиарди евро инвестиции“.

В реалността:
токсично блато, което ще трови поколения българи напред.

Опасността, която ни продават като “развитие“

Производството на барут не е някакъв технологичен празник на модерността.
Това е една от най-мръсните, най-отровните и най-опасните индустрии на света.

В Германия подобно предприятие би било невъзможно без референдуми,
обществени обсъждания и години съпротива.

А у нас?

Една бърза пресконференция, малко фанфари, и готово – подписано, одобрено, приветствано.

Химическото наследство на смъртта
Нека бъдем ясни!
Отпадъците от производството на барут са нещо чудовищно.

Те не се изхвърлят просто в кофа или в канализацията.

Това са течни, невероятно токсични вещества, които никой в света не знае как да обезвреди напълно.

Пример?
В руския град Чапаевск барутният завод трупа отпадъци десетилетия наред в басейни, изкопани в земята.
Резултатът?
Тези отровни “езера“ вече надхвърлят площта на Харков – 350 квадратни километра смъртоносна химия.

Басейни с дълбочина 20 метра,
които се разширяват непрестанно.
Това е екологична катастрофа в реално време.

И тук идва въпросът:
Какво я чака България?

Ще ни кажат:
“Не се притеснявайте, всичко е безопасно“.

Наистина ли?

Тези, които ще приберат печалбите, ще живеят ли до завода?

Ще пият ли вода от същите реки, в които ще се вливат тези отпадъци?

Ще пращат ли децата си да играят в сянката на комините?

Не.

Те ще отлетят в Дубай или на Ривиерата с пълни джобове,
а ние ще останем със замърсена земя,
отровена вода и болни хора.

Политиците мълчат.

И тук е огромното престъпление.

Не става дума за незнание.

Всички те знаят.

Знаят какво означава завод за барут, знаят, че това е индустрия, която носи смърт и отрова,
но си мълчат, защото печалбата е по-силна от морала,
а комисионните са по-сладки от гнева на народа.

Това не е инвестиция.

Това е предателство.

Предателство срещу здравето ни,
срещу бъдещето на децата ни,
срещу земята, която обичаме.

И ако мълчим днес, утре ще се събудим с химическа пустиня,
наречена “ново начало“.”
Бога да ни пази!
G. Milanova”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Последните слънчеви дни преди една есен, която идва с повече въпроси, отколкото отговори.

Published

2 months ago

August 20, 2026

Author

Последните слънчеви дни преди една есен, която идва с повече въпроси, отколкото отговори.

Ще спре ли войната в Близкия изток или ще се превърне в нова енергийна, финансова и продоволствена криза? Петролът вече премина $100 за барел, а всяко напрежение около ключовите морски маршрути се усеща по цените на горивата, транспорта и храните.

Ще продължи ли доларът да бъде основата на световната финансова система или ще започне по-сериозно преразпределение на икономическата сила? Тази есен BRICS се събира в Индия с 11 държави и все по-ясно говори за по-многополюсен световен ред и намаляване на зависимостта от долара. Но това не означава автоматично „срив на долара“, означава, че светът търси алтернативи.

А войната в Украйна? Преди изборите Тръмп обещаваше да я спре. Днес тя продължава, а с наближаването на американските междинни избори войната в Близкия изток също се превръща във вътрешнополитически въпрос за Америка.

Предстои зима с енергийна несигурност.

Продължава кризата с миграцията и сигурността в европейските градове.

Расте натискът върху държавните бюджети и дълговете.

Изкуственият интелект променя труда, професиите и самото разбиране за човешка свобода.

Развиват се технологии, които могат да свързват човека все по-тясно с дигиталния свят.

Европа върви към цифровото евро — засега планирано за евентуално първо издаване през 2029 г., ако законодателството бъде прието.

И докато политическият свят се опитва да контролира кризите, природата също ни напомня колко ограничен е човешкият контрол.

El Niño се засилва и NOAA вече очаква много силно явление през есента и зимата на 2026–27 г. То може да промени температурите, валежите и атмосферните модели в различни части на света, с потенциални последици и за земеделието.

Може би най-големият въпрос вече не е коя криза ще дойде следваща, а дали човечеството ще продължи да изгражда бъдещето върху старите модели, които създадоха днешната несигурност.

Защото когато старият свят започне да се разклаща, най-важният въпрос е какъв ще бъде Новият…

Само в България можеш да взимаш 700-800 евро заплата 💶… и да живееш като герой от филм с бюджет на Холивуд. 🎬💰😂

Кара кола за 20+ бона 🚗💸…
Гуми – нови 🛞✨
Джанти – лъскат ✨
Резервоарът – пълен ⛽️😎

Ресторантите? Пълни до козирката 🍽️🍷. Отиваш “за по едно” 🍻… и чакаш маса, все едно кандидатстваш за работа 😂📋.

И като го питаш:

– Брат, ти за колко работиш? 🤔
– 750 евро… Едвам свързвам двата края 🤣💶.

Почивки? 🏖️🌊
Юли – пълно ☀️
Август – пълно 🌴
Септември – пак пълно 😎
Явно всички “едвам свързват двата края”, но с изглед към морето 🌊😂.

Плаща:

💡 ток
💧 вода
🌐 интернет
📱 телефон
📺 кабелна
🏋️ абонамент за фитнес (в който не ходи 🤣).

Излиза всяка седмица 🥂🍻…
Яде 🍕🍔, пие 🍷🍺, качва сторита 📸📲…
И накрая:
“Брат, няма пари…” 😂💸

Българинът е друга математика 🧮🇧🇬: Парите не стигат… 💸 Ама животът върви на макс. 🚀😎

НАСА 🚀 още не може да го обясни това явление 🤣😂.

П.П. Този пост е с цел забава 😄😉

Животът е кратък – носете новите си дрехи 👗👔✨, обичайте се ❤️, за да бъдете обичани 💕 и най-важното – бъдете здрави! 🙏❤️

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

ВОДАТА ЩЕ БЪДЕ НОВОТО ЗЛАТО. И БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ГО РАЗБЕРЕ СЕГА.

Published

2 months ago

August 19, 2026

Author

ВОДАТА ЩЕ БЪДЕ НОВОТО ЗЛАТО. И БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ГО РАЗБЕРЕ СЕГА.

В бъдеще водата ще бъде един от най-ценните стратегически ресурси на планетата. Затова българските води не трябва да се превръщат в стока, която държавата раздава или предоставя на трети страни без пълен обществен контрол.

България има природно богатство, което не принадлежи на едно поколение. То принадлежи и на тези след нас.

Никакви сделки зад затворени врати. Никакво предоставяне на стратегически водни ресурси на чужди държави или частни интереси.

И когато става дума за международни споразумения за водите, обществото има право да знае: какво точно е договорено, за какъв ресурс, за какъв срок и срещу какво.

Водата не е просто стока.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ