КОМЕНТАР

Външната ни политика? Време е най-после някой да извика на висок глас „Царят е гол“!

Published

8 years ago

October 9, 2018

Author

Време е най-после някой да извика на висок глас „Царят е гол“. Въпреки, че е прието за външна политика да се „пипа“ внимателно. Дори и тя да е относително /меко казано/ суверенна, както е в нашия случай.

Членството в съюзи като НАТО и ЕС имат своите „червени линии“ и не позволяват кой знае какво излизане от определени релси. Някои като Унгария, Полша или Италия си го позволяват, но това е друга стратегическа игра, която за нас изглежда като междузвездна.

У нас някои разбират баланса между геополитическите сили като определят изказване на Путин за „нелепо“ и обвинят обкръжението му, че дава „глупотевини“ вместо съвети. Обидили се, че бил казал при пресконференция с австрийския канцлер Себастиян Курц в Санк Петербург,че „България под натиск отвън се отказа от „Южен поток“, сега съжаляват, сега говорят да получат наш руски газ вече чрез „Турски поток“ и даже не си дават сметка, че сигналът е по-скоро към Брюксел, отколкото към София. Поне така звучат слова като „не ми се иска Европа да прояви слабост и да не защити своето участие в проекта „Северен поток“, както някога България с „Южен поток“.

Друг въпрос е колко пъти през последната година Курц се среща с Путин и то на руска територия.

Друга тема е и какви геополитически битки се водят в момента и как все повече се налага политиката на индивидуални преговори с държавите, а не чрез съюзи или общности.

Примерите с политиката на Тръмп в областта на търговията, Великобритания с нейния „Брекзит“ и намеренията й да сключва търговско-икономически договори с Чили и Южна Африка без санкции на ЕС, Русия с преки договорки с Будапеща, Берлин или Рим, Турция с последните изявления на Ердоган в тази насока и посещението му в Унгария тези дни и т.н.

Някои наистина си мислят, че изказването на президента на Черна гора, Мило Джуканович, че „аз съм много смел политик, защото взех решение против мнението на 80% от гражданите на страната“, е достойно за подражание. Става въпрос за членството на Черна гора в НАТО. Което от друга страна навежда на мисълта, че в становище като „ЕС смяташе, че е свършена добра работа със смяната на политическите елити на Балканите и това ще реши проблемите“ има повече от доза истина.

В тази връзка да се посети Украйна и да се демонстрира постигането на решения с изучаването на български език в български училища на украинска територия /вече и в Одеса/ в ситуация, когато се гони унгарски консул от Киев, когато се води битка Москва/Киев за забраната да се ползва официално руски език в Украйна не е нищо друго, освен точка за дипломацията на Киев.

Пред световната общественост се показва, че в Киев няма политика срещу етническите малцинства и София е пример в това отношение.

Друг въпрос е каква е практиката и как се чувства руско езичното население или унгарците в Украйна.

Будапеща едва ли ще си остави коня в реката.

София остава да уточни дали е далновидно като действие точно в този момент да се взима страна. Защото присъствието на украинския президент на тържеството в Болградската гимназия подава сигнал и е предвидимо да се очаква “империята отвръща на удара“. Да си решим проблем в ситуация, когато и други потърпевши са засегнати от мерки, ограничаващи изучаване или ползване на свой език е действие с краткосрочен дивидент.

Разбира се, че защитата на етническите българи зад граница трябва да бъде приоритет в политиките ни. Разбира се, че не бива и за миг да се забравят българите в Украйна, които вече 2 века съхраняват българщината така, както и у нас не се прави. Разбира се, че 160 години българско училище в Болград е повод за гордост. Но „дело тонкое“ е повече от задължително като правило, когато става въпрос за Русия, Изтока като цяло и дипломацията ни в променливия свят, в който живеем. Защото анализи, че „Русия няма да изчезне от Балканите и заедно с Китай и Турция ще изгради зона на взаимодействие с тях“ зачестяват в руските медии.

Москва има достатъчни взаимодействия с някои балкански страни и политически сили в региона, за да може да присъства икономически и културно тук. Без да акцентира без мяра върху общи славянски корени и православие. Кремъл отдавна е приел политика „с вашите камъни по вашите глави“ . Доказва, че са научили урока след разпада на СССР и последвалите мизерни години.

Защо трябва без трезва експертна преценка да си слагаме пръста там, където скърца? Като взехме страната на Зоран Заев в македонския батак с името на страната какво постигнахме? Обяви Илинденско-Преображенското въстание за македонско, не посочва българите като част от населението на Вардарска Македония, настоява да се „ревизират учебниците ни по история, от които да се премахне Македония като въпрос“ и ред други послания, които са унизителни дори за тези, които го прегръщаха в София и Скопие.

На практика оставихме Гърция да е водеща по отношение на Скопие и дори сега да ни казва, че „българите ще се усмихнат, а Турция ще спечели, ако споразумението за името се провали в Гърция“/проф. Спиидон Светас“ в „Катимерини“/.

Атина ще ни свърши работата след като защити националните си интереси в договорките със Зоран Заев? Та ако мислеше за нас коридор D-8 отдавна щеше да е построен, а онова отклонение от тръбата „Турски поток“, която ще доставя газ за Европа през Гърция нямаше да се мотае из папките на енергийни експерти.

Енергийните проекти ни заобикалят, а сръбският президент Александър Вучич „се пошегувал“ като препоръчал на Артур Тан, ген.директор на филипинска компания, следващия път да не лети през София, а през Белград, за да не закъснява. Да си прави човекът „по-добър избор“. Той явно го е направил, защото открива фабрика в Сърбия, а ние интегрираме Западните Балкани в ЕС и НАТО.

След като сме били в състояние да бъдем съюзници на Райха по време на Втората световна война и едновременно с това сме запазили дипломатически отношения със СССР, значи имаме и добри примери във външната си политика в сложни времена. Днес обаче убеждението е, че „царят е гол“. Достатъчно е само да се види обстановката в нашия регион през последните месеци.

А ако резултатите от прословутия референдум в Македония се анализират професионално, тогава няма ли да онези, които диктуват външната ни политика у нас да проумеят, че залагането само на един кон е симптом за провал?

Империите, включително Русия, винаги си гледат интересите и за нашите „черни очи“ няма да си мръднат пръста, ако нямат полза. Могат само да подават сигнали, че нещо ги дразни или пречи. Което в стратегически план ще ни носи само неудачи. Не е въпрос за русофилство или русофобство, а за геополитика, която ако не се проумеем, ще се налага да взимаме с молби пак руски газ, но през Турция. Кой греши в оценките?

КОМЕНТАР

Мен не ме е страх. Няма от какво да ме е страх.

Published

2 months ago

August 27, 2026

Author

Бог ни даде възможността и идеята да създадем BRICS BG, за да отварям очите на хората. И с Георги се справяме добре.

И ще продължаваме да ги отваряме.

Ще казваме истината и ще я показваме с ИМЕ, ФАМИЛИЯ и БУЛСТАТ ако се наложи.

Защото страхът е този, който за 30 години стопи една нация с 3 000 000 души и превърна желанието на хората да имат деца в по-скъпо удоволствие от това да си купят новата S-класа.

Ако си мислите, че плоският данък и 300 евро майчински ще решат демографския проблем на една държава, или че това ще направи членството ѝ в НАТО или ЕС, живеете в много дълбока заблуда. Не Вие – а те.

Но затова ние сме тук.

Затова нас не ни е страх.

Затова ще продължаваме да растем, да се развиваме и да ставаме все по-големи.

Защото хората имат нужда да знаят истината, да виждат решенията на проблемите и да получават така необходимата им подкрепа.

Ние не искаме да ставаме политици. Не искаме да ставаме министри. За депутати да не говорим.

Но можем да говорим. Можем да назоваваме проблемите. Можем да разпространяваме решенията. И можем да направим така, че гласът ни да се чува далеч извън пределите на България.

Не в Брюксел — този кошер на оси далеч не ни вълнува.

Но Изтокът и Глобалният юг, като основна движеща социална и икономическа сила, могат да ни чуят.

И могат да ни подскажат как да запазим живота, бъдещето и надеждата на децата си.

Историята е лична, последиците и решенията са за всички нас.

Поздрави,

Павел

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

„ЕМИГРАНТ“, „ГАСТАРБАЙТЕР“, „ПРЕДАТЕЛ“, „ЕНИЧАР“… АБЕ, ХОРА, ДОБРЕ ЛИ СТЕ? 😂

Published

2 months ago

August 26, 2026

Author

Последните дни Facebook ми подари цял речник. Разбрах, че понеже живея във Великобритания, вече съм „гастарбайтерка“. Че съм „само етническа българка“. Че трябва да си „стоя там“. Че не бива да се „меся“ в България.

Чакай малко. Кога точно с преместването ми в друга държава предадох и българското си гражданство? На гишето на British Airways ли? Защото явно съм пропуснала процедурата.

Англичанинът отива да живее в Испания и казва: „Преместих се.“ Американецът отива в Италия – преместил се. Швед в Австралия – също.

Само българинът като смени държавата, все едно е извършил държавна измяна. Веднага се намира някой да го произведе в „емигрант“, после в „гастарбайтер“, после в „предател“, а ако много се е ядосал – направо в „еничар“. 😂

Абе, хора, човекът си е събрал куфара и е отишъл да живее другаде. Не е продал Шипка. Не е натъпкал Рилския манастир в куфара. Не е откраднал Мадарския конник или Панагюрското златно съкровище…тогава ,сигурно и дума няма да обелите,нали??

Най-много ме разбива „еничар“.

Знаете ли изобщо какво означава тази дума, преди да я хвърлите по някого? Защото между еничарството и самолетен билет билет има известна историческа разлика.

А „гастарбайтер“ вече направо ми е любимото. Особено когато някой непознат го използва като опит да те постави „по-ниско“. Все едно адресът ти определя интелекта, образованието, успеха или стойността ти като човек.

Не, мили хора. Пощенският код не е IQ тест. И, защо „емигрант“ при нас толкова често не звучи като дума, а като диагноза?

„Ааа, тия емигрантите…“ кои „тия“, бе? Хора като вас. Само че живеят на друг адрес. И, тук май трябва да обясня нещо, защото в коментарите непрекъснато смесват две напълно различни по значение думи.

РОДИНА и ДОМ не са едно и също.

Между тях има разлика оттук до Марс, ако изобщо можете да си представите какво означава това.

България е моята РОДИНА.

Там съм родена. Там е детството ми. Там е рода и езикът ми. Там са спомените ми. Там е огромна част от историята ми. Това никой не може да ми го вземе. И, никога няма да поискам да го заменя.Точка.

Но Великобритания е моят ДОМ. Точка.

Домът е мястото, където се събуждаш сутрин. Където работиш. Където плащаш сметките си. Където си построил живота си.

Родината е откъде си тръгнал. Домът е къде живееш.

Понякога са едно и също място. Понякога не са. И, нито едното обезценява другото. Само, че явно това не беше достатъчно.

В коментарите вече стигнахме и до война. 😂 Съвсем сериозно ме попитаха:

„Ако Великобритания нападне България, коя държава ще защитавате?“

АБЕ, ХОРА.

Как стигнахме от „Къде е твоят дом?“ до „В кой окоп ще бъдеш?“ за три коментара, още се чудя.

Аз се преместих да живея във Великобритания. Не съм подписвала договор, че оттук нататък трябва да се подготвям за въображаема война между двете държави и предварително да избирам страна като на футболен мач.

Ние, хората живеещи извън България, ОБИЧАМЕ България. Също така обичаме живота си във Великобритания, Турция,Гърция,Дания,Германия и т.н.. НИЕ СМЕ българи и едновременно с това сме щастливи в дома, който сме избрали,където и да е по света. Представяте ли си го? О, шок и ужас. 😂

През 2026 година хората сменят градове, държави и континенти. Учат, работят, създават семейства, започват отначало, връщат се, остават, местят се пак.

Самата история на човечеството е история на движение. Вижте как е създадена България.

Но, през 2026 година господин Иван или госпожа Бонка във Facebook са решили:

„Родил си се в България – ТАМ ЩЕ СТОИШ!“

Защо? Човек не става предател, защото самолетът му е кацнал от другата страна на границата.

Не става еничар, защото си е купил еднопосочен билет. И, не губи правото да бъде българин, защото домът му вече е на друго място. Понякога човек просто се е ПРЕМЕСТИЛ. Глагол. Не диагноза. Не присъда. Не национално предателство.

И понеже ми стана много любопитно след всички тези коментари…

Ако ,утре детето ви получи прекрасна възможност в Лондон, Токио, Шанхай или Сидни и реши да остане там – ще го наречете ли „гастарбайтер“, „предател“ и „еничар“?

Или ще му кажете:

„Никъде няма да ходиш! Стой тук, дръж мама за полата и татко за ръката, че иначе ще предадеш Родината!“ 😂

Ще му обясните ли, че мечтите, кариерата, любовта и животът му трябва задължително да се поберат в радиус от 20 километра около родната къща, за да бъде „истински българин“?

А, ако детето ви замине, успее, създаде прекрасен живот и един ден ви каже:

„Мамо, тате, аз съм щастлив тук.“ ще се гордеете ли с него или ще му кажете:

„Не ме интересува, че си щастлив. Връщай се веднага, че господин Петър от Facebook каза, че си гастарбайтер!“ 😂 или тези думи са запазени само за чуждите деца?

Ако, ви харесват такива разговори – без заобикалки и без задължително да сме на едно мнение – последвайте London With Alexandra.

А ако искате да подкрепите страницата и да виждате нещата, които споделям само с моята малка общност, можете и да се абонирате.

Не обещавам винаги да сме съгласни.

Обещавам да не ни е скучно. 😉

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Нуждае се от количества, срокове, цени и гаранции.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Именно тук може да проличи разликата между политик, който коментира кризата, и държавник, който подготвя страната си за нея.

И ако не виждате хора във вашият екип, които да Ви помогнат с изготвянето на този план за действие, заедно с много други обикновени хора от народа ще Ви помогнем да го изготвите. Хора като Анастасия Григорова Гешева, Strahil Angelov и много други реални капацитети, които Анастасия Григорова ГешевадиStrahil Angelovонки, но много добре знаят кое, как, къде и защо трябва да се случи в международната геополитическа ситуация. Защото тази криза няма да отмине само с “разголване на рамо” пред Лавров или предизборни лозунги “че петрола е на два дни път от България”. Хората Ви избраха защото видяха прагматизма, увереността и дисциплината. И същите тези хора са тук за да Ви помогнат и няма да искат нищо в замяна освен да се вслушате в техния глас.

Урсулите също ще тръгнат

Нека никой не се заблуждава: ако кризата продължи, европейските столици също ще потърсят Москва.

Може да не го нарекат „възстановяване на отношенията“. Ще измислят по-удобно понятие — „временен енергиен механизъм“, „извънреден канал за доставки“ или „прагматичен диалог в условията на глобална нестабилност“.

Ще обяснят, че обстоятелствата са се променили.

Ще открият онзи прагматизъм, заради който доскоро обвиняваха всеки, дръзнал да произнесе думата „преговори“.

Но преди Урсулите да стигнат до Москва, те ще са изчислили от какво се нуждаят Германия, Франция, Италия и останалите големи икономики. Всеки ще се опита първо да спаси собствените си предприятия, работни места и енергийна система.

Европейската солидарност звучи прекрасно, когато има изобилие. Истинският ѝ тест започва, когато количествата не достигат за всички.

Тогава договорите се подписват не по реда на европейските ценности, а според икономическата тежест и скоростта на преговорите.

България отново рискува да бъде повикана едва след като основните договорки вече са направени.

Затова този път трябва да пристигнем преди тях.

Не за да се съревноваваме с Европа, а за да не позволим българският интерес отново да бъде оставен за последната страница на чуждия договор.

Няма да има втори шанс — не за Радев, а за България

Румен Радев вероятно знае по-добре от мнозина, че понякога правилното решение трябва да бъде взето, преди да е станало популярно.

Днес от него не се очаква идеологически избор между Изтока и Запада. Очаква се да осигури на България възможност да премине през кризата с минимални щети.

Да разговаря с Москва не означава да обърне гръб на Европа. Означава да покаже на Европа, че България вече няма да стои със скръстени ръце, докато решенията за собственото ѝ бъдеще се вземат другаде и може да се превърне в реален енергиен хъб не само на балканите, но е за цяла централна Европа.

Ако този ход успее, никой няма да помни колко декларации са били написани срещу него.

Ако закъснее, последствията няма да останат в политическия му рейтинг. Ще бъдат понесени от държава, която вече изгуби твърде много време, население, производства и стратегически възможности.

Това може да бъде последният момент, в който България все още избира как да посрещне бурята. След него вече само ще реагира на решенията на останалите.

Затова заглавието звучи шеговито, но зад него няма нищо смешно:

Генерале, хващай самолета за Москва, преди да са те изпреварили Урсулите.

Не заради Москва. Не срещу Европа. Заради България.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ