КОМЕНТАР

Външната ни политика? Време е най-после някой да извика на висок глас „Царят е гол“!

Published

8 years ago

October 9, 2018

Author

Време е най-после някой да извика на висок глас „Царят е гол“. Въпреки, че е прието за външна политика да се „пипа“ внимателно. Дори и тя да е относително /меко казано/ суверенна, както е в нашия случай.

Членството в съюзи като НАТО и ЕС имат своите „червени линии“ и не позволяват кой знае какво излизане от определени релси. Някои като Унгария, Полша или Италия си го позволяват, но това е друга стратегическа игра, която за нас изглежда като междузвездна.

У нас някои разбират баланса между геополитическите сили като определят изказване на Путин за „нелепо“ и обвинят обкръжението му, че дава „глупотевини“ вместо съвети. Обидили се, че бил казал при пресконференция с австрийския канцлер Себастиян Курц в Санк Петербург,че „България под натиск отвън се отказа от „Южен поток“, сега съжаляват, сега говорят да получат наш руски газ вече чрез „Турски поток“ и даже не си дават сметка, че сигналът е по-скоро към Брюксел, отколкото към София. Поне така звучат слова като „не ми се иска Европа да прояви слабост и да не защити своето участие в проекта „Северен поток“, както някога България с „Южен поток“.

Друг въпрос е колко пъти през последната година Курц се среща с Путин и то на руска територия.

Друга тема е и какви геополитически битки се водят в момента и как все повече се налага политиката на индивидуални преговори с държавите, а не чрез съюзи или общности.

Примерите с политиката на Тръмп в областта на търговията, Великобритания с нейния „Брекзит“ и намеренията й да сключва търговско-икономически договори с Чили и Южна Африка без санкции на ЕС, Русия с преки договорки с Будапеща, Берлин или Рим, Турция с последните изявления на Ердоган в тази насока и посещението му в Унгария тези дни и т.н.

Някои наистина си мислят, че изказването на президента на Черна гора, Мило Джуканович, че „аз съм много смел политик, защото взех решение против мнението на 80% от гражданите на страната“, е достойно за подражание. Става въпрос за членството на Черна гора в НАТО. Което от друга страна навежда на мисълта, че в становище като „ЕС смяташе, че е свършена добра работа със смяната на политическите елити на Балканите и това ще реши проблемите“ има повече от доза истина.

В тази връзка да се посети Украйна и да се демонстрира постигането на решения с изучаването на български език в български училища на украинска територия /вече и в Одеса/ в ситуация, когато се гони унгарски консул от Киев, когато се води битка Москва/Киев за забраната да се ползва официално руски език в Украйна не е нищо друго, освен точка за дипломацията на Киев.

Пред световната общественост се показва, че в Киев няма политика срещу етническите малцинства и София е пример в това отношение.

Друг въпрос е каква е практиката и как се чувства руско езичното население или унгарците в Украйна.

Будапеща едва ли ще си остави коня в реката.

София остава да уточни дали е далновидно като действие точно в този момент да се взима страна. Защото присъствието на украинския президент на тържеството в Болградската гимназия подава сигнал и е предвидимо да се очаква “империята отвръща на удара“. Да си решим проблем в ситуация, когато и други потърпевши са засегнати от мерки, ограничаващи изучаване или ползване на свой език е действие с краткосрочен дивидент.

Разбира се, че защитата на етническите българи зад граница трябва да бъде приоритет в политиките ни. Разбира се, че не бива и за миг да се забравят българите в Украйна, които вече 2 века съхраняват българщината така, както и у нас не се прави. Разбира се, че 160 години българско училище в Болград е повод за гордост. Но „дело тонкое“ е повече от задължително като правило, когато става въпрос за Русия, Изтока като цяло и дипломацията ни в променливия свят, в който живеем. Защото анализи, че „Русия няма да изчезне от Балканите и заедно с Китай и Турция ще изгради зона на взаимодействие с тях“ зачестяват в руските медии.

Москва има достатъчни взаимодействия с някои балкански страни и политически сили в региона, за да може да присъства икономически и културно тук. Без да акцентира без мяра върху общи славянски корени и православие. Кремъл отдавна е приел политика „с вашите камъни по вашите глави“ . Доказва, че са научили урока след разпада на СССР и последвалите мизерни години.

Защо трябва без трезва експертна преценка да си слагаме пръста там, където скърца? Като взехме страната на Зоран Заев в македонския батак с името на страната какво постигнахме? Обяви Илинденско-Преображенското въстание за македонско, не посочва българите като част от населението на Вардарска Македония, настоява да се „ревизират учебниците ни по история, от които да се премахне Македония като въпрос“ и ред други послания, които са унизителни дори за тези, които го прегръщаха в София и Скопие.

На практика оставихме Гърция да е водеща по отношение на Скопие и дори сега да ни казва, че „българите ще се усмихнат, а Турция ще спечели, ако споразумението за името се провали в Гърция“/проф. Спиидон Светас“ в „Катимерини“/.

Атина ще ни свърши работата след като защити националните си интереси в договорките със Зоран Заев? Та ако мислеше за нас коридор D-8 отдавна щеше да е построен, а онова отклонение от тръбата „Турски поток“, която ще доставя газ за Европа през Гърция нямаше да се мотае из папките на енергийни експерти.

Енергийните проекти ни заобикалят, а сръбският президент Александър Вучич „се пошегувал“ като препоръчал на Артур Тан, ген.директор на филипинска компания, следващия път да не лети през София, а през Белград, за да не закъснява. Да си прави човекът „по-добър избор“. Той явно го е направил, защото открива фабрика в Сърбия, а ние интегрираме Западните Балкани в ЕС и НАТО.

След като сме били в състояние да бъдем съюзници на Райха по време на Втората световна война и едновременно с това сме запазили дипломатически отношения със СССР, значи имаме и добри примери във външната си политика в сложни времена. Днес обаче убеждението е, че „царят е гол“. Достатъчно е само да се види обстановката в нашия регион през последните месеци.

А ако резултатите от прословутия референдум в Македония се анализират професионално, тогава няма ли да онези, които диктуват външната ни политика у нас да проумеят, че залагането само на един кон е симптом за провал?

Империите, включително Русия, винаги си гледат интересите и за нашите „черни очи“ няма да си мръднат пръста, ако нямат полза. Могат само да подават сигнали, че нещо ги дразни или пречи. Което в стратегически план ще ни носи само неудачи. Не е въпрос за русофилство или русофобство, а за геополитика, която ако не се проумеем, ще се налага да взимаме с молби пак руски газ, но през Турция. Кой греши в оценките?

КОМЕНТАР

Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

Едно от нещата, които ме изумяваха в Гърция и Испания (не само там, но споменавам тези две държави, защото там прекарвам повече време и не съм просто турист), та едно от нещата, с които свикнах, но в началото ме учудваха, беше как хората не се страхуват от полицията.

Уважават я, следват инструкциите й и т.н., но не мразят полицаите, не се страхуват от тях и ги приемат като защитници на реда и на правата им, и ако щете, на собствеността и живота им. Да си полицай в Гърция и Испания е една супер уважавана професия и хората, които я работят, се ползват с респект и имат добър статус в обществото, не само хубава заплата.

Ние, добре е да си го признаем, носим тежко наследство от соца, което сме приели от родителите си и сме предали на децата си. Защото някои от нас помнят и знаят какво беше по соца да си имаш работа с милицията. Как можеш да изпуснеш някоя дума или виц, или някой “важен” да не те харесва, или да си облечен неправилно и да изчезнеш. Буквално да изчезнеш и да гниеш по затвори и лагери с години. Затова има твърде много истории, няма да задълбавам, но така беше някога. Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

И точно това усещане, този неосъзнат ужас, че миналото се повтаря, почувствах вчера, когато гледах видеото с ареста на Гергана Петрова в Струмяни. Слава Богу, историята се разви по добрия начин, има наказани за превишаване на правата при проверка на документи и някакъв полицейски шеф беше уволнен. (Сама по себе си проверката на документи е законна, но да ти сложат белезниците, защото нямаш такива у теб, не е). Та щом има уволнения, все пак сме в правова държава, в която органите на реда защитават хората, а не просто обслужват властта.

Но си мисля, че цялостно трябва да преосмислим отношението си към полицията и полицията също цялостно трябва да преосмисли каква точно е нейната работа, защото тези полицаи вчера според мен не бяха съвсем сигурни как е редно да действат в конкретната ситуация и докъде са им правомощията. Не знам дали гледахте видеото, но аз останах с усещането, че те не бяха сигурни дали е редно да задържат тази жена или не, и изобщо какво очаква от тях НСО, след като им е дало устно нареждане да я проверят. Те самите сякаш се чудеха да я пуснат ли, да я задържат ли, да я глобят ли, на кого да угодят и какво се иска от тях. Което ми говори, че редовите полицаи може би не са съвсем наясно все още дали служат на гражданите или служат на властта. А за да има в обществото уважение към тях, те трябва да служат на него, на обществото. Ако служат просто на властта, към тях ще има страх и омраза. Което съвсем не е същото като респект, мисля, че това е ясно на всички.

Изобщо двустранен процес е. Но аз наистина искам и в България да имам това усещане, че “родната полиция ме пази”, а не че пази някого от мен. Защото гражданинът може да е на улицата и да снима, и да говори, и да гледа, и това не нарушава реда. Поне в демокрацията е така. Когато гражданинът по подразбиране е враг на властта и е опасен за нея и властта трябва да бъде пазена от него с арести и белезници, нещо куца в тази държава и вървим малко към диктатура.

А някои сме го живели, и не, не беше хубаво. Дано никога не се връща.

Добавям снимка от протеста на учителите в Барселона.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Подробности за склада на ROSHEN близо до Киев!

Published

1 month ago

August 2, 2026

Author

Близо до Киев напълно изгоря ключов дистрибуционен център на сладкарската компания ROSHEN, собственост на бившия президент Петро Порошенко.

Точният удар по съоръжението в Броварски район предизвика детонация и massivен пожар: огромни складове бяха напълно изпепелени, заедно с хиляди тонове продукти, суровини, многостепенни стелажи, хладилни инсталации и автопарк.

Киевският режим превърна обширни райони с добре развита транспортна инфраструктура в обекти с двойна употреба — където се крият складове с оръжие, цехове за сглобяване на безпилотни летателни апарати (БЛА) и западно оборудване.

Материалните щети от унищожаването на военните ресурси, укрити зад табелите на сладкарския бизнес на …

Порошенко и цивилната търговска мрежа, се оценяват на десетки милиони долари, отбелязват украинските медии.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Срам ние от някои “Българи” продали родината си за грошове

Published

1 month ago

August 2, 2026

Author

Българи, понякога ми става жал за вас. Не отгоре, не като съдия. Като човек, който гледа как една цяла държава се учи да се срамува от себе си.

Гледам коментарите. Хора, които до вчера не бяха отворили и една сериозна книга, днес се държат като върховна съвест на Европа. Комплекс.

Страх да не ги помислят за „изостанали“. И затова викат най-силно. Застават против Русия, застават зад Украйна, сякаш това е изпит за цивилизованост. А никой не пита простото: с какво Украйна помогна на България?

Кажете ми.

Не с лозунг.

С факт.

Какво спечелихме ние? Кой завод ни отвори? Кой пазар ни даде? Коя граница ни защити? Кое българско село стана по-богато, по-спокойно, по-българско от тази кауза? Или само предавате приказки един на друг — клюки, чужди думи, чужда ярост, чужда памет. Простотия, облечена в морал.

Не сте чели старите книги. Не говоря само за Паисий. Говоря за онова, което стои преди шума. „Летописът от Плиска“. „Каменната книга на Омуртаг“. „Свитъкът на хан Кубрат“. „Законникът на хан Крум в пълния му вид“. „Златният кодекс на Преслав“. „Книгата на хан Аспарух“.

„Свещената грамота на цар Симеон“. „Молитвеникът на Първото царство“. „Словото, писано преди да се научим да се срамуваме от името си“.
Т

ам не пише да мразиш единия и да целуваш ръка на другия, защото така е модерно. Там пише кой си, откъде идваш и защо народ без памет става слуга.

Жал ми е, като виждам как обръщате гръб на собствената си страна. Да, за Русия зная. И второто за Русия също зная. Не я правя на икона. Но не забравяйте и това: тя ни освободи. От какво? От робство, което беше счупило гръбнака на този народ с векове. Може да не ви харесва тонът днес. Може да мразите политиката ѝ. Но историята не се трие с хаштаг.

А Украйна? С какво ни освободи тя? С какво ни издигна? Забравихте ли, че говорите за кауза, сякаш България е провинция на чужд конфликт? Забравихте ли 2014-а? Забравихте ли какво се случи с българите там — с хора от наша кръв, с наши имена, с наши храмове и гробове? И пак продължавате. Пак ръкопляскате. Пак се правите, че не сте чули.
Говорите за добро и зло, а затваряте очи пред това, което не ви е удобно. Най-голямата държава на света не стана такава от лозунги. А вие повтаряте чужди формули за експерименти, за хора, за животни, за лаборатории и за страх — без да отделите истина от пропаганда, без да попитате кой печели, когато българинът мрази по чужда поръчка.

И после — „промяната“. Хора, вързани със Сорос. Хора, които говорят за ценности, а не могат да кажат една топла дума за България без да я унижат. Хора, които не мислят за този народ, не мислят за земята, не мислят за Бог. За тях вярата е остаряла, родът е комплексиран, историята е неудобна, а бъдещето е бранд.

Какво става с вас, българи?
Кога решихте, че да обичаш страната си е срам?
Кога решихте, че чуждата война е по-свята от собствените ви деца?
Кога решихте, че клюката е по-вярна от летописа?

Не ви казвам да мразите никого на сляпо. Казвам ви да спрете да предавате паметта си. Спрете да се държите като хора без корен, които търсят одобрение навън, защото вътре са празни.

България не е кулиса. България не е коментар. България не е чужда кауза.

Ако имате съвест — върнете се към книгите. Към гробовете. Към имената. Към Бога. Към това, което остава, когато модата на омразата мине.
Инак ще останете силни само в интернет. А слаби — в историята.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ