БЛОГ

Масово гладуваме, ама не се оплакваме, защото няма кой да ни чуе!

Published

8 years ago

October 21, 2018

Author

Отворено писмо до Министър Председателя на РБ Бойко Методиев Борисов:
Господин Борисов,
Писах отворено писмо до Вас и всички отговорни органи в държавата преди две години!Изпратих го по надлежния ред,но отговор не получих,не се изненадвам защото имам поглед върху поведението Ви още като главен секретар там си бяхте на мястото, като кмет там изобщо никакъв Ви нямаше, не приемахте та се наложи секретарка и деловодител на да ме гонят по стълбите на Врабча след отказа Ви да ме изслушате, защото оставих тогава сина си Стефан човек с тежки увреждания да го гледат!

След това се намърдахте на поста Министър Председател с помощта на нас мат’ряла така ни наричахте или сте забравили!

Аз не съм, не съм и забравила случая в Перник с отвлеченото и убито момиче,за който снизходително отсякохте, че кучето намерило тялото трябва да бъде наградено с пържоли!

Разбрахме че Вие така свойски и фриволно намирате начин да се изразявате! Явно и стила на живот Ви е такъв шеговит и фриволен! Това си е Ваша работа, но когато става въпрос за държавност и смисленост Вашите шеги са неуместни! Въпреки това ще Ви кажа също с шеговит тон: Абе откъде го извадихте това човекоподобно недоразумение Валери Симеонов! И с какво право тоя господинчо ще се гаври с хора които не могат да се защитят, като моя син с тежки увреждания по рождение!

То не бяха акции шум, наказателни избивания на животни и скандали които биха свалили всяко едно правителство не и Вашето! Как не се замислихте,че няма вечни хора, но има запомнящи се и неповторими, ама Вие и обкръжението Ви не сте от тях!Е сега с това изказване на Вашия Вицепремиер ударихте дъното!Извинили сте се били!

Аз извинения като майка на сина си не приемам!

Той е много по-човек от всички вас, защото има душа и сърце!

Извинете се на своите родители живи или мъртви, че сте срам за тях!

На 1 ноември моето уж болно дете навършва 29 години, а е с акъл на 2!

Моето уж болно дете ще посрещне този свой празник пак мизерно, защото е пенсионер както и аз майка му с две инвалидни пенсии, а мисля сте информиран колко пари са това и че се изплащат на 7- мо число на месеца, а до този заветен ден масово гладуваме, ама не се оплакваме, защото няма кой да ни чуе!Аз се боря в протестното движение на родителите на хората с увреждания Системата ни убива, защото не искам подаяния и присмех, а нормален човешки живот! Всяко презрително изказване като това на председателя на народното събрание Цвета Караянчева преди време по повод на нашите черни тениски и недопускането ни в Парламента преди време, защото там не сте случайни хора и това на Валери Симеонов, че сме красиви жени с уж болни деца награждавам с двойно презрение! Като заключение ще поканя Валери Симеонов на 1 ноември на рождения ден на Стефан, може да намерят общ език, елате и Вие защото не сте наясно с нас и нашите деца, ама хич! Така че ви чакаме аз и Стефан на 1 ноември в Радомир на рожден ден!

Дрескода е черно!

Рени Григорова Евстатиева и Стефан Василев Евстатиев, град Радомир,19.10.2018 година

Моите приятели тук само мога да помоля за разпространение, защото така все някак ще стигне до адресата! На пощенски гълъби не разчитам!

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Published

2 months ago

September 1, 2026

Author

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Страхотно си беше

Published

2 months ago

August 28, 2026

Author

София, октомври 1985 г.

Ех, какви времена настанаха!

Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.

Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.

Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.

Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.

При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.

Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Те са от друго тесто.

Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.

Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.

Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.

Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“

Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!

Атанас Ленков

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ