Управляващите в България не трябва да допускат грешката на президента Макрон – да вървят след събитията. Не е реална опасността от прекомерна инфлация, но от погрешни политики и необмислено говорене, тя може да бъде създадена и да стане непреодолима

Проф. Христина Вучева е икономист, дългогодишен съветник в Министерския съвет, вицепремиер и финансов министър в кабинета на Ренета Инджова, преподавател по финанси в УНСС (1996 – 2009 г.)

– Проф. Вучева, в последните дни прогнозите за ценови шок през 2019-а заемат челните места в новините. Очаква се поскъпване на водата в редица градове, а работодателските организации алармираха за драстични скокове в цената на тока. Имат ли основание мрачните прогнози и докъде може да стигне инфлацията?

– Определени групи и отделни експерти правят прогнози за задаваща се висока инфлация, откакто започна обсъждането на Бюджет 2019. В периода от септември до декември тези твърдения не бяха доказани.

Сега се появиха обаче два нови фактора, на които трябва да се обърне внимание. За увеличението на цената на водата се говори отдавна. Това обаче не може да окаже решаващо въздействие върху инфлационните изменения. Ако не се сбъднат лошите пророчества за цените на електрическата енергия, изменения на ценовите равнища на основни потребителски стоки не трябва да има.

Веднага трябва да подчертая обаче, че не бива да пренебрегваме  друг известен  фактор, който може да повлияе върху цените – създаване на очаквания за тяхното повишаване или така наречените сбъдващи се пророчества. Ако започнете да разпространявате упорито някакво твърдение, накрая то се сбъдва.

– Възможно ли е точно това да се случи у нас?

– Да, възможно е, защото има благоприятна среда, подхранвана от погрешния и непоследователен начин, по който у нас се приложи европейското изискване за либерализация на енергийния пазар. Процесът трябваше да започне през 2013-2014 г., но страната ни се забави, като не извърши навреме изискващите се законови и други нормативни изменения. Подходът също беше противоречив и забъркан и това дава плодове и до днес, като създадената със закъснение енергийна борса работи по неясен и неполезен начин.

Държавното управление в лицето на законодателите от самото начало на въвеждането на т.н. зелени енергии приеха цени в интерес единствено на тези, които „сложиха перките” и стъклените панели, за да правят чиста енергия.

Законодателите и техните експерти помислиха и за производителите на топлоенергия, като им разрешиха да се възползват от високи цени за продаваната на НЕК електрическа енергия. Превърнаха НЕК в място за отчитане на загуби – задължиха ги да купуват от ВЕИ-та по високи цени и да продават на дружествата за разпределение на енергията по ниски цени. Въпреки че от миналата година се правят опити да се промени всичко това чрез създадения фонд за сигурност, след последните законови изменения отново всичко е за сметка на НЕК. Това удобно се забравя и всички днешни проблеми се обясняват с лошата работа на НЕК и БЕХ и на енергийната борса.

През 2015 г. работодателите за първи път изпищяха и реагираха организирано, като вдигнаха шум за неблагоприятното отражение на повишените  цени на елекрическата енергия за индустрията. Тогава се учреди фондът за сигурност на електроенергийната система и се измислиха някакви мерки, за които не може да се твърди, че са най-добрите. Много скоро работодателите отново поискаха промени, с които да се задължат всички производители на електроенергия да продават на борсата, за да има тя достатъчно участници, които не позволяват да се манипулира пазара. Тази мярка беше обещана, но се задейства другото лоби – на т.н. възстановяеми източници. Те поискаха тяхното участие на борсата да става чрез НЕК. Те да си получават високите цени от НЕК, а тя да се разправя с цените на борсата, евентуалните доплащания и другите сложности по разчитането. В крайна сметка се сдобихме с пълната деформация на това, което се нарича свободен пазар и конкуренция. През последните дни тази „история” със значителен ръст на цените на свободния пазар се развихри отново, макар и за няколко дни, но достатъчни, за да раздухат истерията с очакваната инфлация.

– Говори се вече за фалити на предприятия, за калкулиране на увеличението в цените на хляба, на сиренето и на ред други стоки от  първа необходимост. Това създава огромен стрес за хората, които вероятно на този етап не реагират заради наближаващите празници. Но после?

– Когато трябва да се създаде паника се започва оттам – говори се за увеличаване на цената на тока, на хляба, вдига се страхотна шумотевица. Ако има умни управляващи, досега те трябваше да се изправят и да говорят ясно и смислено дали това може да стане или не може. Времето на празните приказки и на лъжите изтича!

Наложително е някой, които не е свързан със заинтересованите групи – ВЕИ-та, тецове, продавачи на ток, експерти по енергетика – да прегледа закона по енергетика и установените сбъркани финансови разчети и връзки, да предложи изменения и ясна сметка какво да се направи. При този анализ трябва да се осмислят и обещаваните нови харчове за АЕЦ „Белене“ и за нови газови трасета, за да има яснота по финансовото състояние на НЕК и БЕХ.

Достатъчно е да погледнем към Франция. Ние не сме Париж, но ставащото там е глобална тенденция. Всички трябва да се съобразяват с факта, че чрез социалните мрежи и чрез всички останали технически средства на модерното време, връзката между хората е на друго ниво и те няма да търпят някой да прехвърля на тях – чрез цените на най-необходимите за съществуването стоки – непрекъснатото отклоняване на обществени ресурси за обогатяването на тези, които за удобство наричаме олигарси. Приканвам управляващите да се изправят и да спрат неприятните за обществото събития, които биха могли да настанат, ако не започнат да управляват професионално и в интерес на хората.

Инфлацията за 2019 година трябва да остане в рамките на предвиденото в тригодишната бюджетна прогноза (2019-2021).

Добре е да се знае, че при едно непремерено нарастване на инфлационните изменения потърпевши са тези, чийто доходи са от трудови договори, от пенсии и от помощи. Поради намаляване на тяхната платежеспособност в такава ситуация настъпват и неблагоприятни изменения за малкия и дребен бизнес. Приходите на бюджета обикновено нарастват при инфлация, докато това не става при разходите. Това също е известна истина, която трябва да се познава.

Доказано е също така, че инфлационните промени увеличават броя на бедните, а така също и неравенството.

– За да бъдат чути управляващите обаче, обществото трябва да има доверие към тях. Има ли го доверието според вас?

– Личните качества на тези, които ни управляват, и личното излъчване играят огромна роля. Но ако управляващите не се чувстват сигурни, трябва да намерят личности, експерти, които да вдъхнат доверие. Можем да назовем шефовете на икономическия съвет на всички американски президенти, а тук не можем да кажем нито едно име.

Ние не знаем кой съветва нашето правителство по темите, за които с вас разговаряме. Не може всеки да знае всичко. Илюзия е, че сме сложили за министри някакви вундеркинди.

Ако чрез говоренето се създава страх у хората за задаваща се инфлация, трябва да се намерят експерти, които да спрат това. Разбира се, преди това трябва да се предложат конкретни изменения, които по законов път да ограничат възможностите за отклонение на ресурси и за необосновано нарастване на цените. Странното и лошото е, че управляващите не забелязват това, което ние с вас коментираме.

– Правителството според вас има ли лостове, чрез които да въздейства? Питам ви, защото от години се лансира с тезата, че пазарът е либерален и правителството е, едва ли не, с вързани ръце.

– Посоченото е вярно само в най-общ план. Не става дума за някаква намеса от рода да се декретират цени или да се нарежда кой какво да прави в собственото си предприятие. Става дума за промени в закони, свързани със сектори, в които регулацията е задължителна – например, енергетика, горива, защита на трудови и социални права. Не трябва да се забравя, че пазарът и конкуренцията са нещо, доказало своята значимост. Но също така е доказано, че върху пазара може да се влияе по най-различни начини – някои от които са добри, а други – не. Както вече споменахме, понякога пазарът действа и въз основа на някакви очаквания и за това има хиляди примери!

А очакванията се пораждат от  убежденията. Това е теза, доказана от философите още в началото на 20 век. Доказана е и от куп съвременни американски социолози.

Погледнете как действат пазарите на горивата, как действат борсите. Днес Тръмп казал нещо и доходността на ценните книжа веднага се променя.

– Споменахте събитията в Париж. Станахме свидетели както на улични бунтове, така и на реакцията на президента Макрон, който обеща куп социални мерки в опит да успокои нещата. Защо обаче се стигна дотук? Какъв е вашият прочит на бурните социални вълнения, през които Франция минава?

– Макрон направи грешката, за която ние с вас говорим. Грешката, от която се опитвам да предпазя управляващите в България.

Въпреки цялата си интелигентност, познания и амбиции, Макрон допусна събитията да го изпреварят и реагира с огромно закъснение.

Още през ноември се разбра, че увеличаването на акцизите на горивата е глупово действие. Управляващите трябваше да имат достатъчно информация за това, че има маси от хора, които обедняват и които са зависими от тези цени. Че те живеят на по 100 километра от работните си места и за тях е жизнено важно на каква цена ще купуват горивата. Че са на ръба, както впрочем и у нас от три милиона работещи поне два милиона са на ръба. Що за управление е това, което не знае тези факти?! И което се опитва да налага действия в една толкова чувствителна сфера. Ужасно съм разочарована, защото вярвах, че образовани хора, въпреки липсата си на опит, могат да направят нещо. Очевидно обаче, освен книжните познания е необходимо и нещо друго.

Събитията във Франция определено са резултат от грешка на правителството и на самия Макрон.

– Доколко случващото се е плод и на ширещата се социална несправедливост? Макрон спечели с огромно доверие, разби политическата система, но първо намали данъците на богатите и не изпълни обещанията си към масите. В резултат ножицата в благосъстоянието се разтвори още повече. Може би това дразни повече, отколкото въпросът дали можем да се справим с месечения бюджет.

– Обедняване на хората във всички страни има от десетки години. Във Франция отдавна знаят за социалните неравенства. Но за тях започна да се говори засилено от няколко години, след като Тома Пикети публикува книгата си „Капиталът. XXI век“. Оттогава погледът на хората е фокусиран върху социалните проблеми и неравенството. Бързото забогатяване на едни и бързото обедняване на други е акцентът в този респектиращ труд на Пикети. Благодарение на завихрилата се политическа и научна дискусия за неравенството, хората научиха, че ставащото не е съвсем редно.

Ето ви ярък пример за влиянието на убежденията върху реалността. Във Франция вместо да предвидят всичко това, Макрон започна като намали данъците на тези, които го направиха президент и дадоха парите. Може би очакваха, че всичко ще върви гладко, но не върви. Много е прав писателят Георги Господинов в своето есе „Невидимите кризи“, в което  казва, че икономистите трябва да четат много книги и тогава всичко ще бъде различно.

– А откъде ще дойдат парите за всичко, което президентът Макрон щедро обеща?

– Това, което предлага френският президент, ще доведе до увеличение на дефицита и дълга. Това не е проблем за страна като Франция, но всичко си има цена. Ще се увеличи цената, на която ще получават пари от пазарите, ще трябва да се намаляват разходи, да се реформират някои сектори, да се отнемат някои социални придобивки. Това ще породи ново напрежение и несигурност. Веднага ще се появят познатите от дълговата криза през 2010 година продавачи на застраховки на риска при облигационните книжа. Това ще пренавива още повече цените и разходите на държавата.

Кризата на дълга в Гърция не дойде пряко от това, че през 2008-а имаше финансова криза в САЩ. Тя стана от интереса на тези, които трупат милиарди от търговията с облигации и други свързани с тях инструменти. Възползваха се от раздуханата история и вдигнаха цените на дълга им ужасно много. Осем години гърците се бориха с това, но други направиха милиарди от тази дандания.

– В глобалния свят и глобалния капитализъм границите са по-скоро условни. Очаквате ли бунтът и кризата да се прехвърлят към други страни? Към България?

– У нас това настроение го има и ние го виждаме през последните седмици. Случилите се тук протести бяха на същия принцип. Коментираше се, че нашите протесиращи не били бедни хора.

Може да не са бедни като в Африка, но са хора, на които им е писнало да си броят стотинките в края на месеца. Много от тях  живеят с по 700 лева максимум и то с по две деца. Никой не иска да забележи тази трагедия, а това е трагедия. Никой не иска да направи нещо. Какво пречеше с бюджетаза 2019, вместо да се приказва за някакви милиарди и за ангажименти към НАТО, да се дадат парите за раждаемостта, за децата, за детските надбавки. Трябваше да се покаже на тези хора, че ще се даде нещо за тяхното съществуване! Вместо това се изляха приказки, които нямат нищо общо с реалността.

Не се изпълниха и обещанията за преизчисляване на всички пенсии съобразно средния осигурителен доход за някоя от последните години, поради което повече от един милион пенсионери получават по-малко, отколкото е определената линия на бедност.

Дали дългото стоене на власт зашеметява или има нещо друго, но трябва да си крайно несъобразителен или ограничен, за да не ти дойде наум, че при наличието на съвременната комуникация недоволството на хората ще избухва често при най-малкия повод.

– Един от положителните факти, изтъквани от управляващите в България, е ръстът на БВП. Защо въпреки това социално недоволство има?

– От години върви дискусия в големи западни страни, а също и на събиранията в Давос, относно смисъла на показателя брутен вътрешен продук и неговия растеж. Съществува убеждението, че растежът на БВП не води обезателно до ръст на доходите, нито пък е показател за качеството на живота.

Една от причините е, че БВП измерва това, което е произведено, включително всички услуги и дейности (включва чрез оценка и сивата икономика и дори черната като наркотици и проституция), но той не показва дали това е останало в страната или е заминало в друти страни. Нито показва как е разпределено. Европейската, а и нашата статистика, използва и показателя брутна добавена стойност, но и от него не може да разберете каква е частта на печалбите и доходите от капитал, каква е частта на данъците и каква на заплатите.

– Ако се развият инфлационни процеси, това може ли да натисне бордът по някакъв начин?

– Хубавото и полезното на прилагания у нас механизъм на парична емисия, наричан валутен борд, е това, че чрез него не може да се раздухва инфлацията, даже напротив – той я ограничава. На тази особност се дължи и нашата стабилност през изминалите години. И точно заради това аз винаги съм настоявала да запазим това предимство, като използваме закрилата на ERM 2 за валутния борд до влизането в еврозоната.

Едва в средата на 2018-а, почти десет години след като сме членове на ЕС, правителството на г-н Борисов отправи писмено искане за присъединяването ни към така наречената чакалня на еврозоната. Ние с вас сме говорили няколко пъти за всичко това. Имаме някакво обещание за средата на 2019 г., че ще сме част от нея. Нашият интерес е това да се осъществи.

Дори и да настъпят неблагоприятни изменения по отношение на индекса на инфлация, това няма отношение към ERM 2, но е още по-значимо за запазване на положителното влияние на валутния борд, ако не успеем да се справим с проблемите, които коментирахме до сега.

– Тоест, можем да изпуснем прословутата стабилност, с която сега се хвалим?

– Ще запазим това предимство, ако запазим валутния борд до приемането ни в еврозоната и ако до края на 2019-а сме част от европейския валутен механизъм с нашия досегашен фиксиран курс на лева към еврото. Да се надяваме, че ставащото през последните дни във Франция и в някои други страни ще премине и Европейският съюз ще намери верния път за своето по-нататъшно укрепване – това е главното условие за нашето нормално развитие и стабилност .