Държавният дълг на САЩ надхвърли рекордните 40 трилиона долара, което бързо се превръща в проблем за всички.

През последните дни разходите за държавни заеми по целия свят рязко нараснаха до най-високите си нива от години насам. Това отразява опасенията, че войната, демографският спад и непредсказуемите последици от технологичните промени подлагат финансите на Вашингтон на изпитание, което граничи с критичната точка на срив, пише Джефри Смит в свой коментар за “Политико”.

Тази тенденция се пренася и върху финансовите пазари в Европа, тъй като европейските правителства трябва да се конкурират с Вашингтон за достъп до глобалния ресурс от спестявания. Конкуренцията стана значително по-остра през тази година, след като технологичните гиганти на САЩ взеха заеми за стотици милиарди долари в стремежа си да спечелят надпреварата за изкуствения интелект.

Разходите за обслужване на 10-годишните германски държавни облигации – които задават тона за останалата част от Европа – достигнаха най-високото си ниво от 2011 г. насам по-рано тази седмица. Това се случи, след като опасенията от инфлация и нарастващият бюджетен дефицит на САЩ повишиха доходността на референтните 30-годишни американски държавни облигации (показател за възвръщаемостта, която инвеститорите получават, когато отпускат заем на правителството) до най-високото ѝ равнище от 19 години насам. Ситуацията се усложни допълнително от новината, че държавният дълг на САЩ вече е надхвърлил границата от 40 трилиона долара.

В резултат на това много правителства в Европейския съюз вероятно ще се сблъскат с допълнителен натиск за повишаване на данъците или съкращаване на разходите – дори докато се опитват да увеличат средствата за отбрана – когато се върнат от лятната си почивка, за да планират бюджетите за следващата година. А в страни като Франция, Испания и Италия това лесно би могло да повлияе на предстоящите догодина национални избори, които и без това се очертават като изключително напрегнати.

Още на 19 август лидерката на френската крайна десница Марин льо Пен използва ситуацията, за да наложи едно от посланията, които вероятно ще бъдат ключови в кампанията ѝ за президентските избори следващата пролет, като нарече повишаването на доходността на държавните облигации “неминуема разплата за 10 години макронизъм”.

“Време е да се разчистят Авгиевите обори, в които са се превърнали публичните финанси!”, заяви Льо Пен в социалните мрежи.

Тя обаче не предложи подробности как възнамерява да направи това. Брюно Льо Мер, който заемаше поста министър на финансите на Франция в продължение на седем години, възрази, че нейната партия винаги е възпрепятствала усилията на правителствата на президента Еманюел Макрон да овладеят бюджетния дефицит – по-специално като е принудила кабинета да се откаже от предложената пенсионна реформа за 2025 г.

Неспособността на Франция да промени курса през годините постепенно подкопа доверието на инвеститорите, които сега изискват по-висока доходност за закупуване на френски облигации, отколкото за подобни италиански книжа.

В резултат на това Париж е особено уязвим към явление, засягащо почти всички европейски столици, известно като риск от рефинансиране.

Повечето европейски държави натрупаха огромни дългове през последните 20 години, като периодични кризи – като пандемията или финансовата криза от 2008 г. – задълбочиха трайното влошаване на състоянието на публичните финанси, породено от нарастващите разходи за здравеопазване и пенсии.

Показателят за задлъжнялостта на публичния сектор в еврозоната се повиши от 66% от БВП през 2007 г. до малко под 88% през миналата година. Европейската комисия очаква този дял да продължи да расте в близко бъдеще, тъй като бюджетните дефицити отново се увеличават под натиска на конфликтите в Иран и Украйна.

Докато Европейската централна банка поддържаше лихвените проценти близки до нулата – както правеше в периода 2009-2022 г. – разходите за обслужване на този дълг оставаха поносими.

Ситуацията обаче се промени с повторното настъпване на високата инфлация. ЕЦБ вече повиши лихвените проценти веднъж през тази година, след като конфликтите в Иран и Украйна доведоха до поскъпване на петрола и природния газ. Дейвид Рийс, ръководител на отдела за глобални икономически анализи в Schroders, очаква още две повишения с по четвърт процентен пункт до края на годината.

В резултат на това облигациите, чието емитиране преди 10 години не струваше почти нищо (дори през 2022 г. инвеститорите плащаха на Германия, за да ѝ отпускат заеми), сега трябва да бъдат рефинансирани при лихвени нива, много по-близки до историческите норми.

Френската национална статистическа служба INSEE прогнозира, че разходите на Париж за лихви по дълга ще нараснат повече от четири пъти през настоящото десетилетие – от 30 милиарда евро през 2020 г. до 124 милиарда евро през 2030 г. Това са средства, които при други обстоятелства биха могли да бъдат насочени към финансиране на нови болници, “зеления преход”, превъоръжаване или дори към намаляване на данъците.

Франция не е единствената страна, изправена пред по-високи разходи за обслужване на дълга в неудобен момент от политическия си цикъл. На италианския премиер Джорджа Мелони и испанския ѝ колега Педро Санчес им предстоят избори догодина, а към урните ще се насочат и избирателите във Финландия, Гърция, Естония и Словакия (както и в Полша, която не е част от еврозоната).

Домакинствата се опасяват, че високата инфлация, породена от конфликта в Иран, може да стопи реалните им доходи

Тежестта на обслужването на дълга за Италия е много по-малка, тъй като новите ѝ държавни ценни книжа не са значително по-скъпи от тези, емитирани преди десетилетие, когато страната все още носеше “клеймото” на кризата с държавния дълг.

И въпреки че Санчес не успява да приеме бюджет от 2022 г. насам, бързият прираст на населението, породен от либералния му имиграционен режим, подсили брутния вътрешен продукт (БВП) на Испания и гарантира, че в бъдеще ще има повече хора, които да поемат тежестта на дълга. Според Европейската комисия се очаква тази година испанският дълг отново да падне под 100% от БВП.

Засега преобладаващото мнение е, че Европа все още е далеч от собствена нова дългова криза. Общият бюджетен дефицит на еврозоната е едва половината от този на САЩ, а ЕС и ЕЦБ запълниха най-сериозните институционални и регулаторни пропуски, довели до кризата със суверенния дълг през 2010 г. Не по-малко важно е, че неотдавнашните реформи, предприети от правителството на Фридрих Мерц в Германия, би трябвало да стимулират растежа както там, така и в целия ЕС – мнение, споделяно от главния икономист на Berenberg Bank Холгер Шмидинг.

Тревогата обаче расте – особено на фона на ситуацията във Франция.

“Съществува потенциално голяма рискова зона, в която кризата може да настъпи или не, в зависимост от настроенията на инвеститорите. Предвид нивата на дълга и дефицита ни, вероятно вече сме навлезли в тази рискова зона”, заяви миналата седмица Оливие Бланшар, бивш главен икономист на Международния валутен фонд.