БЛОГ

Защо спрях да помагам на хората

Published

8 years ago

January 14, 2019

Author

„Майка ми ме учеше никога да не давам излишни съвети, нито да помагам на хората, ако не са поискали. Мислех си, че тя просто е студен човек. С времето обаче започнах да осъзнавам, че е права. Майка ми е един от най-добрите хора на света.“
Това пише блогърът CamMi Pham и изброява три правила, които можем да спазваме, когато помагаме на хората.
1. Спрете да помагате на хора, които не го заслужават
Навремето разни хора ме канеха на кафе, за да почерпят идеи за бизнеса си. Но хора с милиони долари в банковите си сметки не би трябвало да използват опита ми безплатно, особено ако дори не си правят труда да ми платят чая. Не е приемливо!
Те не разбират, че имам нужда от пари, за да храня семейството си и да плащам сметките си. Не разбират, че имам срокове в работата. Дори не им минава през ума, че за да компенсирам за времето, прекарано с тях, трябва да работя до два през нощта.
Ако наистина мислят, че времето ми не струва нищо, аз нямам време за тях.
Ако хората не ги е грижа за вас, не им помагайте. Те не заслужават помощта ви.
Този материал ви харесва? Последвайте ни във Facebook!
Хората винаги ще се опитват да ви използват, ако им позволите. Нямате време да помогнете на всички. Помагайте само на хората, които наистина го заслужават.
2. Спрете да помагате на хора, които не оценяват вашата помощ
Най-голямата ми слабост е, че обичам да помагам на хората. Помагам на хората, без значение дали са ме помолили, или не. Но човек не знае кога този начин на мислене може да му навреди.
Един от бившите ми клиенти имаше проблем. С екипа ми прекарахме няколко дни да анализираме всякакви данни, за да разберем какъв е проблемът. Това всъщност не беше част от работата ни, тъй че не му поискахме пари за това. Резултатът беше, че открихме сериозни пропуски в бизнес модела и стратегията на компанията. Но щом показахме на клиента какво сме открили, той на момента ни уволни.
Направихме този анализ от съчувствие към клиента. Но му казахме нещо, което не искаше да чуе и в крайна сметка в крайна сметка да ни намрази за това, че даваме професионалното си мнение.
Най-лесният начин да превърнеш един приятел във враг е да му дадете съвет, който не иска да чуе.
Когато предложа помощ на някого, наистина искам да помогна. Но често хората не са готови да приемат помощта. Това е окей.
3. Спрете да помагате на хората, освен ако не сте 100 процента сигурни, че ще се справите със задачата
Преди няколко години родителите ми бяха извън страната и ме помолиха да се грижа за къщата им. Съгласих се, въпреки че нямах представа как да поливам цветята. На някои водата им беше в повече, на други не им стигаше. Когато родителите ми се върнаха, всички растения бяха умрели. Ако не ме бяха помолили за помощ, някой, който умее да поддържа къща, щеше да го прави и цветята на баша ми щяха да са живи. Оттогава родителите не ми позволяват да се докосвам до растенията повече.
Ако не разполагате с нужните умения или време да помогнете на някого, можете да му причините повече вреда, отколкото полза, ако се съгласите.
Да предложите помощ, когато не сте сигурни, че ще можете да справите, не е добро решение. Това само ще лиши хората от възможността да намерят по-подходящ кандидат. Може да звучи странно, но вашата доброта понякога може да навреди на хората.
Един от най-добрите начини да разрушите връзката си някого е да предложите помощ, която не можете да предоставите.

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Published

2 months ago

September 1, 2026

Author

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Страхотно си беше

Published

2 months ago

August 28, 2026

Author

София, октомври 1985 г.

Ех, какви времена настанаха!

Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.

Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.

Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.

Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.

При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.

Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Те са от друго тесто.

Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.

Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.

Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.

Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“

Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!

Атанас Ленков

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ