Често може да се чуе, че Русия не може да отговаря на геополитическите предизвикателства. Видите ли, Москва още през 90-те години на миналия век окончателно губи правото да задава дневния ред на международно равнище и твърде вяло реагира на случващото се.

Ако погледнем на събитията в Украйна, се налага усещането, че това отчасти съответства на действителността. Но Украйна е само малка точка на земното кълбо. Да допуснем, че в Сирия се вижда точно обратното: Русия разбърка всичките карти на „световния хегемон”.

Но и Сирия далеч не е единственото направление, където Москва няма намерение да отстъпва от собствените си интереси. Това може да се види в частност в ситуацията с Венецуела, където нашата страна зае ясна и недвусмислена позиция: не трябва да се сменя властта в суверенна държава след една дума на президента на САЩ.

Впрочем, има такива, които смятат, че въпреки всичко, Венецуела ще трябва да се предаде на „глобализаторите”. А така нареченият „президент” на тази страна Хуан Гуайдо прави заявления, все едно Русия изобщо не поддържа законния венецуелски лидер Николас Мадуро, а се притеснява единствено за своите инвестиции. На това основание той дори направи извода, че е достатъчно само да се обещае на руската страна, че ще изпълни всичките си задължения и Русия веднага ще се втурне да го подкрепя. Но Русия вече се е научила от многократния горчив опит. Заявленията на Гуайдо веднага бяха разкрити от МВнР. А самият Гуайдо, както и преди, не е нищо друго, освен самозванец. Дори и на запад посочиха, че „въстанието” претърпя крах.

Наистина, германският вестник Frankfurter Allgemeine писа материала си, докато този деец се намираше на своето „турне” в чужбина и не се знаеше дали ще се върне във Венецуела. Това бе един от аргументите, че Гуайдо е безпомощен. Оттогава самозванецът все пак се върна в страната под охраната на чуждите дипломати, но неговите резултати, както и преди, остават жалки.

Въпреки че Вашингтон продължава да смята Латинска Америка за своя „заден двор, а също, че Венецуела се намира твърде далеч от Русия, последната реално оказва противодействие на плановете на САЩ. Изглеждаше, че след като американците са поставили под свой контрол двете основни страни от Латинска Америка – Аржентина и Бразилия – всичко останало ще бъде технически въпрос. Но на практика не всичко е толкова просто.

За това свидетелства самото заиграване на Гуайдо (значи и на кураторите му) с Москва. Всички тези обещания да се запазят руските инвестиции или дори да се създадат по-добри условия за Русия – са опити тя да се накара да отстъпи, да прекрати съпротивата пред този държавен преврат. Но може да се говори за провала на тези опити.

Затова пък във Венецуела ще доставят руско оборудване, руски продукти, руски лекарства. Преди властите на латиноамериканската държава, въпреки своето идеологическо противопоставяне на Вашингтон, бяха принудени да купуват всичкото това от САЩ именно заради близостта им. Сега Каракас се преориентира към Москва. А и скорошното прекъсване на електрозахранването във Венецуела бе ликвидирано в толкова кратки срокове, че възниква въпроса дали не са се постарали по случая и руски специалисти?

Що се отнася до венецуелската петролна компания PDSVA, тя сега търси защита именно в Москва. Естествено, не даром. Представителите на официален Каракас говорят, че Русия има всичко, което е нужно на Венецуела, а Венецуела има Петрол, който тя може да предостави на Русия. В резултат на това, на Вашингтон му се налага да купува петрол не от Венецуела, а от Русия.

За да оправдаят своите неуспехи на този фронт, в САЩ не намериха нищо по-добро от това да стоварят вината на… Куба. Достигна се до там, че американският държавен секретар Майк Помпео нарече тази страна „империалистическа” и я обвини, че има „нездраво” влияние върху Венецуела.

По този начин тези, които „погребват” законното венецуелско правителство, а освен това смятат, че Русия не помага на Каракас, а и изобщо „предава” съюзника си, може да очакват сериозно разочарование.