БЛОГ

Писмо от Десислава Иванчева и Биляна Петрова от ареста, вечерта на задържането им на 15.04.2019.

Published

7 years ago

April 18, 2019

Author

Писмо от Десислава Иванчева и Биляна Петрова от ареста, вечерта на задържането им на 15.04.2019.
***
Скъпи приятели,
Пишем ви от ареста, часът е 19:40 и скоро ще се стъмни, лампата едва мъждука и няма да можем да напишем всичко, което искаме да ви кажем.
Змията хапе най-силно, когато знае, че умира!
Както видяхте, докато бяхме почти 4 месеца под домашен арест, продължихме да се борим за каузите:
– Презастрояване чрез погазване на закона – помогнахме на протестиращите пред бл. 73 – спряхме продажбата на общинска земя, върху която искат да построят блок и хотел до прозорците на хората
– Разкрихме, че бащата на прокурора Иван Гешев е участвал в източване на държавна фирма „Софтранстакси” и загубата за държавата е над 13 милиона лева. Това са 13 милиона причини отново да ни арестуват
– Започнахме разкриване по отношение на гл. арх. Здравко Здравков – той не само е купил апартамент и ателие в центъра на гр. Банкя по 115 евро/м2, но това е върху общинска земя. Отстъпеното право на строеж е само 1 лв/м2 при реална цена над 250 евро/м2. Имотът е заграден – така Здравков и съседите му (трима са строителни предприемачи) ползват безплатно общинска земя, а общината, т.е. всички ние им плащаме данъците. И най-скандалното – според договора строежът е трябвало да завърши за 2 години, т.е. до 2004 г., а не през 2011 г. По закон построеното остава собственост на общината. Казано в прав текст – Столична голяма община е проявила безстопанственост, а арх. Здравков живее (и незаконосъобразно е купил евтино) в общински апартамент. Има ли кой да заведе дело?
Най-важното – не успяха да ни пречупят и да ни затворят устата – затова ни арестуват пак, за да не продължим разследванията.
Деси иска да се кандидатира за Европейския парламент. Само така можем да се борим за истинска промяна. Тук прасетата са окупирали всички власти и няма кой да ги накаже.
Затова им трябва присъда точно сега:
1. Когато Деси събира подписи и е кампанията за евроизборите.
Моля ви, подпишете се, за да може ЦИК да я регистрира. И на 26 май гласувайте против прасетата, за да си върнем родината.
2. При оправдателна присъда – с Деси трябваше да се върнем в кметството. Явно не са пуснали всички обещани строежи и не са завзели всички апетитни общински имоти. Трябва им още време.
3. Вкъщи имаме достъп до интернет – можем да разследваме измамите им. Можем и да говорим с хората и да осветляваме измамите. Затова ни арестуват.
4. Днес съдът каза, че ни арестува, защото сме се защитавали активно (това е наше право по закон, а не нарушение) и защото много хора ни симпатизират. И можело хората да ни укрият. Ние никога не сме се крили и няма да се крием. Ние искаме да сме с хората, за да се борим заедно.
Какво пише в присъдата:
1. Невинни за получен подкуп – съдът признава, че не сме знаели, че в колата има пари и не е ясно КОЙ е сложил парите там. Също пише, че Дюлгеров не е получил 70 000 евро.
2. Невинни за поискан подкуп от 500 000 евро – тази сума Ваклин я е предлагал, но никой не я е искал.
3. Биляна Петрова – виновна, че е участвала в две срещи с Деси и Дюлгеров. За първата има СРС, но няма и намек за пари. Виновна съм, че уж с Деси сме определили сума, която да се иска. Такова нещо няма. На втората среща (такава не е имало – представили сме доказателства, че сме били далече от Дюлгеров) уж е намалена сумата. По-интересното е, че в частта от присъдата на Иванчева – тя е невинна за тези дати. Излиза, че съм си говорила сама. Осъдена съм на 15 години затвор за това, че една вечер съм отишла на пицария с неподходящ човек. И в СРС-тата на срещата не се говори за никакви пари, дори за дарения не се говори, за да може да се извърти разговорът.
4. Деси е осъдена на 20 години затвор, защото чрез няколко изявления, предадени чрез Петко Дюлгеров на 19 март, 12 и 13 април, е поискала подкуп. Реално няма доказателства, че е искала подкуп, дори излиза, че не го е обсъждала. Осъдена е на 20 години (за убийство дават по-малко), защото Дюлгеров е говорил с Ваклин, твърдейки, че е говорил от нейно име.
Единствените, които са говорили за пари са Дюлгеров (поставен под домашен арест, защото никой не му симпатизира) и Ваклин.
5. ПП: Невинни за „условията за получаване на подкуп”.
Подпишете се и гласувайте за нас
Деси (подпис) Биляна (подпис)

БЛОГ

Бях позабравил тази прочута българска злоба…

Published

2 months ago

June 27, 2026

Author

Ей, бях позабравил тази прочута българска злоба… или както модерно ѝ казват днес – хейт.

За десетте дни, които прекарах в България, си припомних колко настойчиво може да пробива мозъка. Цените в заведенията, цената на таратора, цената на цацата… Чак да ти се отядат тараторът и цацата, а бирата да ти се отпие.

Само че никой не ви е изпращал телеграма, че сте длъжни да ходите на ресторант. Истината е проста – имаш възможност, угаждаш си. Нямаш – отиваш до магазина, купуваш продуктите и си правиш таратора вкъщи. Само че, докато си на опашката, погледни колко струват продуктите. Виж и сметките за ток, вода, наеми. Провери си фиша за заплата – колко са се вдигнали осигуровките и разходите за труд.

Защо? Защото човекът, който ти сервира този таратор, плаща абсолютно същите разходи – плюс още десетки други, които ти дори не виждаш.

Превърнахте ресторантите и цените им в любимата тема на всяка неизмита уста. Да, неизмита. Качете се в градския транспорт и сами ще се уверите, че хигиената не ни е най-силната страна. Но никой не прави ежедневни анализи защо билетът е по-скъп, защо автомивката вече струва 25 евро, защо всичко поскъпва. Не – най-важното е колко струва тараторът в Слънчев бряг.

И знаете ли кое е най-тъжното?

Никой не е направил толкова силна антиреклама на българското Черноморие, колкото самите българи. Това го умеем без конкуренция. Пионер беше Waлери Симеонов с рупор онова подобие на репортер Лора Стаматис. От известно време ме гони усещането, че са се клонирали…

БЛОГ

Тогава, какъв съм аз?

Published

2 months ago

June 25, 2026

Author

Роден съм бял, което ме прави расист.

Аз съм хетеро и живея с жена, което ме прави хомофоб.

Притежавам къщата си, с всякакви екстри, която ме прави богат собственик.

Обичам гъши дроб, агнешко, свинско, телешко и пилешко, и всеки зеленчук, расъл на кокал, което ме прави привърженик на насилието над животни.

Аз съм християнин и не съм Атеист..

Аз съм на 50, което ме прави вече стар гадняр.

Мисля, без да вярвам на всичко, което ми казват медиите, което ме прави реакционер.

Грижа ме е за българската ми идентичност и култура, което ме прави ксенофоб.

Бих искал да живея безопасно и да видя престъпниците в затвора, което ме прави гестапист.

Карам хибрид на бензин, което ме прави замърсител, щото не е чиста електричка все пак …

Мисля, че всеки трябва да бъде възнаграден въз основа на заслугите си, което ме прави антинационалист и либерален.
Образовах се и съм благодарен на родителите си.

Вярвам, че защитата на държава е дело на всички граждани, което ме прави милитарист.

Правя каквото си искам ,без да преча на другите, което ме прави антисоциален и малоумен.

Пия значи съм Алкохолик.

Пуша цигари, което ме прави наркоман.

Аз съм твърдо за Русия, което ме прави копейка, комунист и всичките там зли неща и страдания на Земята…

Затова благодаря на всички приятели, познати роднини които все още се осмеляват да се мотаят с мен, въпреки многото ми недостатъци…

А наздраве!
😁😁😁😁😁

БЛОГ

Дебилно поколение

Published

3 months ago

June 17, 2026

Author

Стоим с майка ми пред английското посолство в София. Аз съм на 17.

И единственото в главата ми е: не ми се ходи никъде.

Приятели, купони, целият ми свят, всичко е тук.

Майка ми знае, че пуша, но никога не съм палил пред нея. И докато гледам посолството, ми идва най-зрялата мисъл, на която е способен 17-годишен: „Мамка му. Дадат ли ми визата, заминавам. Значи трябва да пропуша пред майка ми.“

Това ми беше големият философски проблем. Келеш, който си няма идея какво го чака.
Е дадоха ми визата, явно щом пиша тези неща сега 🙂

Лондон ме посрещна с урок по реалност. По онова време беше трудно с квартирите. Озовах се в къща с три спални, в която живеехме осем души. В моята стая бяхме четирима. Къщата в която бяхем я бяха взели майка ми и нейният приятел. Чрез техния първи шеф, като гарант. Там живяхме 2 години и половина.

Знам, че много хора са го минали това. Но малцина го признават на глас, срам ги е. Мен вече не ме е.

Първият ми ден в къщата трябваше да си сглобявам рафтове за стаята. Един от хората, с които живеех, ми даде дрил и винтове: „Лесно е, ще се справиш.“ ми каза.

Натискам аз. Винтът не влиза. Натискам по-силно, пак нищо. Ама упорит келеш, бутам с все сила. Добре че дървото беше меко, та поне се захвана нещо.

Вечерта човекът се прибира, аз му се оплаквам, защо ме излъга, че било лесно. Той поглежда дрила и ми се смее: 😂😂😂„Ти си я сложил на развиване, не на навиване.“

Цял ден бях натискал с все сила… в грешната посока.

В България бях виждал само отвертка и чук.😳

Поуката от онзи ден я нося и до днес: упоритостта без правилната посока е просто хабене на сила. Можеш да буташ с цялото си сърце и пак да не помръднеш ако въртиш на грешната страна.
Не бях смотан в онзи ден, просто никой не ми беше показал, че има друг начин. Затова и до днес, преди да натисна по-силно, първо спирам да проверя дали изобщо въртя накъдето трябва.

Това беше Ден 1. Утре, как от тук тръгна всичко. 👇

💬 Спомняш ли си първия път, в който трябваше да се правиш, че знаеш нещо, а нямаше идея? Разкажи, преодолей срама.