БЛОГ

Писмо от Десислава Иванчева и Биляна Петрова от ареста, вечерта на задържането им на 15.04.2019.

Published

8 years ago

April 18, 2019

Author

Писмо от Десислава Иванчева и Биляна Петрова от ареста, вечерта на задържането им на 15.04.2019.
***
Скъпи приятели,
Пишем ви от ареста, часът е 19:40 и скоро ще се стъмни, лампата едва мъждука и няма да можем да напишем всичко, което искаме да ви кажем.
Змията хапе най-силно, когато знае, че умира!
Както видяхте, докато бяхме почти 4 месеца под домашен арест, продължихме да се борим за каузите:
– Презастрояване чрез погазване на закона – помогнахме на протестиращите пред бл. 73 – спряхме продажбата на общинска земя, върху която искат да построят блок и хотел до прозорците на хората
– Разкрихме, че бащата на прокурора Иван Гешев е участвал в източване на държавна фирма „Софтранстакси” и загубата за държавата е над 13 милиона лева. Това са 13 милиона причини отново да ни арестуват
– Започнахме разкриване по отношение на гл. арх. Здравко Здравков – той не само е купил апартамент и ателие в центъра на гр. Банкя по 115 евро/м2, но това е върху общинска земя. Отстъпеното право на строеж е само 1 лв/м2 при реална цена над 250 евро/м2. Имотът е заграден – така Здравков и съседите му (трима са строителни предприемачи) ползват безплатно общинска земя, а общината, т.е. всички ние им плащаме данъците. И най-скандалното – според договора строежът е трябвало да завърши за 2 години, т.е. до 2004 г., а не през 2011 г. По закон построеното остава собственост на общината. Казано в прав текст – Столична голяма община е проявила безстопанственост, а арх. Здравков живее (и незаконосъобразно е купил евтино) в общински апартамент. Има ли кой да заведе дело?
Най-важното – не успяха да ни пречупят и да ни затворят устата – затова ни арестуват пак, за да не продължим разследванията.
Деси иска да се кандидатира за Европейския парламент. Само така можем да се борим за истинска промяна. Тук прасетата са окупирали всички власти и няма кой да ги накаже.
Затова им трябва присъда точно сега:
1. Когато Деси събира подписи и е кампанията за евроизборите.
Моля ви, подпишете се, за да може ЦИК да я регистрира. И на 26 май гласувайте против прасетата, за да си върнем родината.
2. При оправдателна присъда – с Деси трябваше да се върнем в кметството. Явно не са пуснали всички обещани строежи и не са завзели всички апетитни общински имоти. Трябва им още време.
3. Вкъщи имаме достъп до интернет – можем да разследваме измамите им. Можем и да говорим с хората и да осветляваме измамите. Затова ни арестуват.
4. Днес съдът каза, че ни арестува, защото сме се защитавали активно (това е наше право по закон, а не нарушение) и защото много хора ни симпатизират. И можело хората да ни укрият. Ние никога не сме се крили и няма да се крием. Ние искаме да сме с хората, за да се борим заедно.
Какво пише в присъдата:
1. Невинни за получен подкуп – съдът признава, че не сме знаели, че в колата има пари и не е ясно КОЙ е сложил парите там. Също пише, че Дюлгеров не е получил 70 000 евро.
2. Невинни за поискан подкуп от 500 000 евро – тази сума Ваклин я е предлагал, но никой не я е искал.
3. Биляна Петрова – виновна, че е участвала в две срещи с Деси и Дюлгеров. За първата има СРС, но няма и намек за пари. Виновна съм, че уж с Деси сме определили сума, която да се иска. Такова нещо няма. На втората среща (такава не е имало – представили сме доказателства, че сме били далече от Дюлгеров) уж е намалена сумата. По-интересното е, че в частта от присъдата на Иванчева – тя е невинна за тези дати. Излиза, че съм си говорила сама. Осъдена съм на 15 години затвор за това, че една вечер съм отишла на пицария с неподходящ човек. И в СРС-тата на срещата не се говори за никакви пари, дори за дарения не се говори, за да може да се извърти разговорът.
4. Деси е осъдена на 20 години затвор, защото чрез няколко изявления, предадени чрез Петко Дюлгеров на 19 март, 12 и 13 април, е поискала подкуп. Реално няма доказателства, че е искала подкуп, дори излиза, че не го е обсъждала. Осъдена е на 20 години (за убийство дават по-малко), защото Дюлгеров е говорил с Ваклин, твърдейки, че е говорил от нейно име.
Единствените, които са говорили за пари са Дюлгеров (поставен под домашен арест, защото никой не му симпатизира) и Ваклин.
5. ПП: Невинни за „условията за получаване на подкуп”.
Подпишете се и гласувайте за нас
Деси (подпис) Биляна (подпис)

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Published

2 months ago

September 1, 2026

Author

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Страхотно си беше

Published

2 months ago

August 28, 2026

Author

София, октомври 1985 г.

Ех, какви времена настанаха!

Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.

Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.

Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.

Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.

При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.

Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Те са от друго тесто.

Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.

Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.

Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.

Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“

Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!

Атанас Ленков

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ