ПАРИ
Задава се буря
Реалните предпоставки за неизбежна буря в световната икономика се виждат отдавна, но вече се появиха и първите признаци, че тя е вече на прага.
Професионалистите във финансовата област отдавна сочат признаците за това. Тръмп натегна до краен предел геополитическото напрежение със своята протекционистична политика. Той не само се скара с всички, но и успя да изпокара помежду им останалите важни участници в процесите. Ярък пример за това е търговски спор между Япония и Южна Корея, който вече прераства в откровена война. Набеждаването на Иран за „лошото момче“ вкара допълнителен клин в и без това не добрите междусъседски взаимоотношения на Арабския полуостров. Последица от него е разгарящото се напрежение в Ормузкия проток, свързано с преноса на нефт. Европа е в развод с Великобритания, но и вътре в самият Европейски съюз като че ли отношенията не са по мед и масло.
Признаците вече са налице. Индексът на глобалното индустриално производство е забавил сериозно темпа си и от 52 през декември 2018 г. вече е едва 49.3. Всяка стойност под 50 вече е знак за тревога. Индексът на услугите също вече клони към 50. Новите поръчки както и инвестициите също намаляват и не вещаят нищо добро. Темпът на глобалното нарастване на БВП се понижи от 3.7% в края на 2018 г. до 3.2% в момента. Друг ясен признак, че се задава буря са инфарктно близките стойности на доходността на 2-годишните и 10- годишните щатски облигации. В момента те са съответно 1.57 % и 1.58 процента.
Тук е момента да отбележа, че те са и перфектен предвестник на предстояща рецесия. Когато доходността на 10-годишните книжа е по-ниска от тази на 2-годишните, това е един от признаците, че се задава буря на икономическата сцена. Това се случи в края на 70-те и в началото на 80-те години. След това се повтори в края на 80-те и началото на новото хилядолетие. Все още е жив спомена за голямата рецесия от 2008, , наричана дори депресия. А точно преди нея, в края на 2006 и началото на 2007-а доходността на 2-годишните книжа бе по-висока от тази на 10-годишните.
Пазарните участници предусещат бурята и се опитват да спасят парите си, пренасочвайки вниманието си от корпоративните към държавните ценни книжа. В следствие на разпродажбата на корпоративни книжа, в рамките на последният един месец световните борсови индекси се оцветиха в червено като Down Jones Industrial Average и DAX потънаха с по 7%, а NIKKEI и Hang Seng съответно с 6% и с 11 на сто. В същото това време инвеститорите безогледно купуваха държавни ценни книжа, повишавайки цената им. Доходността им, която е в обратно пропорционална зависимост, се устреми надолу.
Щатските 10-годишни облигации вече се търгуват с 6 долара по-скъпо спрямо месец по-рано, а немските с минус 4.6 евро. Полските, румънските и руските евро-облигации поскъпнаха с по 3 евро, а унгарските и гръцките с по 2 евро.
Цените и на българските държавни книжа, търгувани на вътрешен и международен пазар продължават своя устрем нагоре. Най-дългосрочната ни облигация с падеж през 2035 г. поскъпна с 4.6 евро за последният месец , а тези с падеж 2028 г. и 2027 г. – с по 2.2 и 1.7 евро. Доходността им пък се понижи съответно с 30, 25 и 22 базисни точки и в момента е на немислимо ниските доскоро нива от 1.26%, 0.25% и 0.14% на годишна база. Облигацията ни с падеж 2024 г. носи отрицателна доходност вече четвърта седмица, като в момента е минус 0.05% годишно. Най-краткосрочните ни книжа – с падежи 2023 г. и 2022 г. отдавна са на червена територия, но продължават да “копаят” дъното и в момента са на нивата от минус 0.12% и минус 0.25% годишно.
Няма регистрирана сделки с ДЦК на вътрешния вторичен пазар, като една от причините е, че който се е сдобил с такива, едва ли ще иска да се раздели с тях точно сега, преди бурята. При задаващата се финансова буря е най-добре да се инвестира в държавни облигации, в злато и в пари в брой.
📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥
Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.
Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.
🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)
Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.
📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)
(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)
„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“
ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.
🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:
Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.
🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“
Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.
🧟♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ
Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.
Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.
Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.
⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.
НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!
РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.
ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.
Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!
СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶
- България е с най-висока инфлация в еврозоната.
Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.
Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.
След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.
Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).
Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.
Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.
Обединените арабски емирства обявиха, че напускат ОПЕК и ОПЕК+. Решението идва в момент на сериозно напрежение в Персийския залив и разклаща баланса на световните енергийни пазари.
Страната посочва, че ходът е продиктуван от националния интерес. От енергийното министерство заявиха, че целта е по-голяма гъвкавост при определяне на производството и реакция на пазарните условия.
Война, атаки и блокада на Ормуз
Решението идва след седмици на ракетни и дронови атаки от страна на Иран. ОАЕ са пряко засегнати от конфликта, като напрежението се концентрира около Ормузкия проток.
Този тесен морски коридор е ключов за глобалните доставки. През него преминава около една пета от световния петрол и втечнен газ.
Блокадата от страна на Иран сериозно ограничава износа на държавите от региона. За ОАЕ това означава директен удар върху икономиката.
Разрив в региона и критики към съюзниците
Решението на ОАЕ идва и след критики към други държави от Персийския залив. Според дипломатическия съветник Ануар Гаргаш регионалната подкрепа е била недостатъчна.
Той подчерта, че политическата и военната реакция на съюзниците е била по-слаба от очакваното. Това допълнително е засилило усещането за изолация.
Паралелно с това президентът на САЩ Доналд Тръмп критикува ОПЕК. Той обвинява организацията, че поддържа изкуствено високи цени на петрола.
Търсене на нови маршрути за износ
ОАЕ вече търсят алтернативи за доставка на петрол. Част от товарите се пренасочват към пристанището Фуджейра, извън Персийския залив.
Предлага се и схема за претоварване от кораб на кораб. Това позволява заобикаляне на най-рисковите зони.
Саудитска Арабия също адаптира стратегията си. Част от петрола се пренасочва към Червено море.
Рискове за пазара и транспорта
Въпреки новите маршрути, рисковете остават високи. Водите около Фуджейра се считат за несигурни от част от корабособствениците.
Разходите за транспорт също се увеличават. Това може да доведе до допълнителен натиск върху цените на енергията.
Излизането на ОАЕ от ОПЕК е сигнал за дълбока промяна. Последствията могат да се усетят както в региона, така и на глобалните пазари.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
