Три месеца партията разиграва цялата страна с тази измишльотина и сега въпросът е колко ще й струва това на изборите

Преди три месеца премиерът Бойко Борисов обяви пред нацията, че е дошло време да “рестартираме държавата и демокрацията”. И очерта пътя – изработване на нова конституция, дебати между граждани, учени и политици, и избори за Велико Народно събрание (ВНС), което да удовлетвори “дълбокото желание за промяна”. За да подслади идеята, обеща онова, което бунтуващите се граждани искаха най-много – тръгне ли се към смяна на модела, ще подаде оставка.
Сега, в края на ноември, е пределно ясно, че

“рестартът” беше пълна лъжа

От ГЕРБ не се постараха да положат и най-малко усилие да прикрият, че става въпрос за уловка, която целеше да уталожи временно политическите страсти, докато наближат редовните избори. Ето, уж новата конституция се оказа почти 100 процента преписана от старата. Обществени обсъждания нямаше – управляващите не си дадоха зор дори една кръгла маса да направят. В парламента конституционният проект не мръдна и на йота. Накрая герберите изведнъж вкараха предложението за избори за ВНС в пленарната зала – ей така, от днес за утре, все едно се присетиха за някаква досадна дреболия, която трябва набързо да се разкара. И премиерската историйка за “голямата промяна” приключи също така внезапно, както и започна.
Разбира се, управляващите ще кажат – ама, как така? Ние направихме, каквото зависеше от нас, но БСП не иска рестарта, ДПС – също. Какво да направим? За поддръжниците на ГЕРБ подобно оправдание вероятно ще бъде достатъчно. За всички обаче, които са си направили труда да проследят кратката и печална история на конституционния експеримент от 2020 г.,

това е поредната гола лъжа

Откъде да започнем? Да речем от проекта на конституцията. При публикуването му той предизвика не любопитство, а раздразнение. Толкова приличаше на действащия основен закон, че беше невероятно трудно (и досадно) да се търси из него какво всъщност го отличава. Борисов постави на първо място съкращаването на депутатите от 240 на 120 души. Добре, това всички го искат, но защо на 120? Защо не на 180 или 100, или 60? Предложеното число беше хубаво, кръгло – и тотално неаргументирано. Ясно беше, че няма конституционалист, който би си рискувал репутацията като застане зад подобно предложение без много солидна мотивировка (освен може би депутатът от ГЕРБ Георги Марков). Въобще липсата на подробна, дълбока обосновка пронизваше целия проект. Това оставяше впечатлението, че зад него прозира мисълта: дайте да кажем нещо на народа, все едно какво, колкото да го залъжем, пък нали така и така нищо няма да се приеме.
Че управляващите

не гледат сериозно на конституционния проект

се видя, когато се създаде временната комисия, която трябваше да го разгледа, допълни и предложи на пленарната зала. Първо, никому не хрумна, че трябва да се направи предварително допитване до Конституционния съд (КС) – може ли въобще комисията да работи по внесения от правителството проект и да прави промени по него. Така се стигна до конфузния за управляващите момент, в който президентът Румен Радев внесе точно такова питане до КС. Държавният глава се беше усетил, че това е подходящ повод да натрие носа на своите противници. И най-вероятно ще излезе прав – нищо, че всичко вече приключи.
Второ, герберите напълно лишиха от политическа легитимност комисията, когато приеха в заседанията й да участват само 10 души – техни депутати, представители на партньорите им от „Обединени патриоти” и фалшивата опозиция в лицето на „Воля”, както и изгоненият от парламентарнтата група на „БСП за България” Спас Панчев. В момента, в който стана ясно, че БСП и ДПС няма да влязат в комисията, управляващите трябваше да се откажат от създаването й. Но нали всичко беше проформа – така че какво значение имаше за ГЕРБ дали членовете на комисията ще бъдат десет или един? Че никой няма да се занимава реално с конституционно строителство, стана очевидно и от подбрания състав – едва половината имаха някакво юридическо образование. Вероятно заради това управляващите решиха да създадат обществен съвет към комисията, в който да привлекат признати авторитети в областта. За този съвет се говори само веднъж (на единственото заседание) и нито дума не се издума повече. Изглежда юристите с качества и реноме не желаеха да имат нищо общо с плитката политическа игра на герберите.

И за капак на всичко самата комисия нищо не свърши.

А, пардон, прие правила, по които да работи. Това сега изглежда като шега, като се вземе предвид, че проведе само едно заседание, на което гласува въпросните правила. И тъй като не работи, накрая нямаше и доклад, който да представи в пленарната зала. Най-вероятно тази феноменална липса на активност се корени в питането на Румен Радев до КС. На управляващите просто не им се рискува да се изложат пред цяла България, като приемат официален документ – какъвто би бил докладът, а след това конституционалстите да им кажат: извинявайте, но цялата ви комисия поначало е противоконституционна.
И така – било поради ленивост или политически съображения, управляващите пропиляха близо два месеца парламентарно време, без да покажат никакъв резултат. За какво им трябваше да се напъват и в пленарната зала, където беше ясно, че предложението да се проведат избори за ВНС няма да има, след като БСП и ДПС оставаха твърдо против. Така, за час и нещо, невероятно дълбоката и сложна тема за конституционната реформа беше скоростно претупана – за задоволство на управляващите, които опазиха правителството и се приближиха до изборите с два месеца.
Остава въпросът – ще оставим ли ГЕРБ да се отърве без последствия от измамата, която сътвори? Три месеца разиграваха цяла България с конституционната измишльотина. Междувременно прескочиха най-критичния от политическа гледна точка момент в протестите срещу правителството. Наказание трябва да има. И то трябва да бъде наложено на изборите, пред урните, от българските гласоподаватели.

Мислите ли, че няма да е интересно и на вашите приятели? Споделете тази история!