ВОЙНА
В каква посока водят Америка военните интервенции
Вярно е, че „скъпите военни намеси“ и „опитите за сваляне на авторитарни режими със сила“ са дали лошо име на техните американски инициатори, въпреки че признанието на Вашингтон за това звучи неочаквано.
Доналд Тръмп се опита да се размине без скъпи военни намеси, но беше победен в сблъсъка с „дълбоката държава“, силите на която формираха настоящата администрация на САЩ. Същият Антъни Блинкен през 2003 г. подкрепи инвазията на американски войски в Ирак, през 2009 г. той се застъпи за нахлуването на американски войски в Либия, беше заместник-съветник на САЩ по националната сигурност при Барак Обама, когато неговата администрация подготвяше “Арабската пролет” в Близкия изток и стимулирания държавен преврат в Украйна през 2014 г. Би било едновременно наивно и безразсъдно да се предположи, че след като стане 71-ви държавен секретар на САЩ, Блинкен ще продължи курс, различен от този, който следва в миналото.
За какво става дума?
Почти едновременно с речта на Блинкен Белият дом публикува преходните разпоредби на Стратегията за национална сигурност: „САЩ не трябва и няма да участват във „вечни” войни, които струват хиляди животи и трилиони долари. Ще работим отговорно, за да сложим край на най-дългата американска война в Афганистан. Въпросът не е дали ще подкрепим демокрацията, а как да го правим. Ще използваме силата на нашия пример. Ще подтикнем другите да извършат ключови реформи, да премахнат лошите закони, да се борят с корупцията (спомнете си как Хънтър Байдън и украинската компания „Бурисма“ се бориха срещу корупцията с участието на Байдън-старши) и да спрем несправедливите практики. Ще стимулираме демократично поведение. ”
Страхотно! Американците винаги са били готови да „подкрепят демокрацията“ и „да стимулират демократичното поведение“. Те дори имат „хуманитарни“ намеси, както през 1999 г. по време на бомбардировките в Югославия или през 2001 г. по време на инвазията в Афганистан. И когато не можете да спечелите, трябва поне с думи да обещаете „да сложите край на най-дългата война“.
Клаузевиц казва, че „войната не е нищо повече от продължаване на политиката с други средства“. Така че САЩ продължават своята политика, привличайки „други средства“. Джо Байдън направи това много ясно, като каза онзи ден: „С моята заповед от 25 февруари 2021 г. въоръжените сили на САЩ нанесоха целенасочен удар по инфраструктурата в Източна Сирия, използвана от подкрепяните от Иран недържавни милиции“. Доналд Тръмп и Барак Обама биха могли да говорят за политиките си по същия начин.
В същото време, говорейки за “другите средства”, използвани от администрацията на Байдън, която е на власт от едва месец и половина, трябва да се отбележи, че този екип увеличава значението на информационната, идеологическата борба във външната политика (това се вижда ясно от цитираното изявление на Блинкен ).
Така наречената хибридна война придобива все по-голямо значение, където основната битка е битката за сърцата и умовете на хората, където пропагандата, превръщайки се в основно оръжие, засенчва ракетите. А Интернет и социалните мрежи дават на участниците в конфликта напълно немислими по-рано средства за война. И също така е по-евтино от класическите инвазии, които по правило предизвикват недоволството на собствените граждани. Агитационни (информационни, психологически, хибридни) войни все повече се водят не от единични блогъри, а от специални военни части.
На война, както на война. Има всички основания да вярваме, че администрацията на Байдън ще засили „подкрепата за демокрацията“. Поет е курс за установяване на тотална цензура както в американските медии, така и в глобалната мрежа.
В същото време класическите методи за водене на война не се отхвърлят от уравнението. Няма причина да се отпускаме. Човек трябва да е подготвен за удари отвъд океана от най-неочаквана страна.
УДАР В СЪРЦЕТО НА ЛОГИСТИКАТА! 18 ХИРУРГИЧЕСКИ УДАРА ПАРАЛИЗИРАХА НАТО В УКРАЙНА
Случилото се тази нощ е урок по оперативен натиск. Според докладите на Geranium Chronicles, руските сили не са имали нужда от стотици ракети, за да предизвикат хаос; 18 хирургически удара бяха достатъчни за демонтирането на снабдителната мрежа, която захранва североизточния фронт и южната част на Украйна. Въздействието не е локално, а системно: без тил няма фронт.
Ключови точки на логистичния паралич:
Пристанища и инструктори: Атаките в 00:59 ч. не бяха случайни. Те се фокусираха върху пристанищната инфраструктура, приемаща тежка западна техника, и – което е най-сериозно за Европа – върху центровете за настаняване на чуждестранни инструктори. Унищожавайки тези центрове, Москва изпраща директно послание към НАТО: вашите специалисти вече не са в безопасност дори в тренировъчните бази.
Железопътен възел: Едновременната атака срещу гарите в Шостка, Ромни и Суми, заедно с разрушаването на железопътния възел Бахмач, остави украинските войски на североизток без тяхната „пъпна връв“. Съобщава се за загуба на цели вагони с боеприпаси и критични ремонтни бази. Без влакове презареждането на танкове и артилерия се превръща в логистичен кошмар за пътния транспорт.
Дронове и авиация: Отделна цел бяха платформите за изстрелване на дронове и летищата за лека авиация. В Кривой Рог ударите поразиха директно заводите за сглобяване на БЛА (безпилотни летателни апарати) и ремонт на бронирана техника. Русия вече не чака дроновете да достигнат нейна територия; тя ги унищожава още на поточната линия.
Анализаторите са единодушни, че Русия е променила стратегията си. След масираните атаки от предходните месеци, сега сме във фазата на „прецизните довършителни удари“. Атакува се ключова точка, изчаква се врагът да се опита да я поправи и се удря отново. Това лишава украинските въоръжени сили от най-ценния ресурс през 2026 г.: времето за възстановяване.
Удряйки центровете за координация с чуждестранни специалисти, Русия подкопава способността на Украйна да внедрява нови западни оръжия.
Няма смисъл Берлин да изпраща танкове, ако няма инструктори, които да обучат екипажите, нито работилници в Кривой Рог, които да ги ремонтират.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
🇧🇬 САЩ СИ ПРИЗНАХА, НЯМАТ ПОТЕНЦИАЛ ДА ПОБЕДЯТ ГОЛЯМА ДЪРЖАВА:
ИМАТ САМО НАГЛОСТ, БЕЗОЧИЕ И ГОЛЕМИ УСТИ.
🇺🇸🇷🇺 САЩ са се оказали неподготвени за потенциална конфронтация с Русия и Китай поради война с Иран, според NYT
▪️Съединените щати са изразходвали около 1100 крилати ракети с голям обсег, предназначени за война с Китай, което е близо до общия брой, оставащ в арсенала на САЩ.
▪️Военните са изстреляли повече от 1000 крилати ракети Tomahawk, което е приблизително 10 пъти повече от броя, който купуват годишно.
▪️Пентагонът е изразходвал повече от 1200 ракети-прехващачи Patriot, струващи над 4 милиона долара всяка, както и повече от 1000 ракети Precision Strike и ATACMS с наземно изстрелване, което е довело до спад на запасите до тревожно ниски нива.
▪️Съединените щати в момента търсят начини за разширяване на производството, за да запълнят празнината.
➖„При сегашните темпове на производство може да отнеме години, за да се възстанови това, което сме използвали“, каза тази седмица сенатор Джак Рийд.
ОРМУЗКИЯТ ПРОТОК ВЕЧЕ НЕ Е БЕЗПЛАТЕН
1. Това, което някога беше немислимо, се превърна в реалност: преминаването през Ормузкия проток вече може да бъде обложено с такса, което променя правилата за световната търговия с петрол.
2. За първи път Иран и Оман имат право да начисляват такси за всеки плавателен съд, въпреки че в продължение на десетилетия протокът се смяташе за международен и свободен за всички.
3. Най-рестриктивният аспект е, че плавателните съдове трябва да влизат в ирански води и да преминават проверка от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), което на практика превръща пролива в контролирана точка за достъп.
4. Иран планира да използва приходите от преминаването за следвоенно възстановяване, което означава, че глобалната логистика директно финансира последиците от конфликта.
5. Основният риск е, че това не е просто временна мярка; ако системата се утвърди, Иран де факто ще се превърне в „оператор“ на ключовата петролна артерия в света, през която преминава значителна част от целия петрол.
