„Пази се от българи в чужбина!“ – колко ли деца са изпращани от родителите си с тези думи на уста. Не за друго, а защото „Българин за българина в чужбина е чужденец…“, учи тъжната ни емигрантска практика.

Това ужасяващо клише за народопсихологията ни обаче не е задължително. Нещата всъщност могат да бъдат точно обратните – всичко зависи само от нас и от нашите действия. Това става ясно от примера на група млади българи в Германия.

Идеята за сдружение на българските студенти в Манхайм се заражда още през 2003 г. През 2004-а то вече е официално учредено и регистрирано в съда и в университета. Инициатор и председател на инициативата е Кирил Радев.

На поканата ми за виртуален разговор отвръща Максим Пенев, на 21 години от София. Завършил е 91-а Немска езикова гимназия в родния си град, след което започва бакалавърското си обучение по бизнес информатика в Университета в Манхайм. В момента е втори курс.

Въпреки че живее в чужбина, Максим се старае да поддържа връзката си с България жива. От февруари 2014-а e председател на „Бай Ганьо“, а от август – част от организаторския екип на кариерното изложение за българи в Германия BG Careers Fair Germany.

Защо точно Бай Ганьо? Не е ли този литературен образ една лоша емблема за България – тип поведение, от което се срамуваме?
Както гласи и мотото на сдружението – „Нашето име е нашето предизвикателство“. Образът на Бай Ганьо е изключително противоречив, но все така актуален и полезен. Всеки от нас, българите в чужбина, е една малка България в очите на другите.

Ние представляваме не само себе си, но и страната си. А образът на Бай Ганьо е сигнална лампичка, която да ни напомня да се борим с типичните за него черти, но без да забравяме откъде идваме, което е другата често срещана, но тъжна крайност.

Какви са вашите дейности?
Основна цел на сдружението е да подпомага българските студенти в региона, особено новопристигащите. За много хора преходът от училищния живот към студентския и то в чужбина, далеч от семейство и приятели, е труден. Затова сме насреща за въпроси и съдействие още преди пристигането на студентите в Германия. Организираме и информационна среща, менторска програма, помагаме при намирането на жилище.

Всяка година организираме коледна благотворителна акция, като продаваме ръчно изработени картички, коледни играчки и сладки в университета, а със събраните средства се организират екскурзии за децата от дома в с. Доганово.

Сдружението има група по народни танци, театрална група, литературен клуб и футболен отбор. Други дейности са български филмови вечери, екскурзии и различни културни събития, които да поддържат българския дух, както и да представят културата ни пред немските студенти.

Тази година например раздавахме мартеници и проведохме флашмоб с български народни танци в двора на университета. В момента пък заедно с Българското училище в Манхайм и бивши студенти работим по организирането на празничен концерт по случай 24-ти май.

Как функционира сдружението ви?
„Бай Ганьо“ има над 100 членове, които плащат членски внос, с който финансираме проектите си. Веднъж годишно се провеждат избори, на които се избира управителният съвет. Този екип от 8 души е главната движеща сила на сдружението.

Радваме се, когато ни помагат и други членове, затова всеки семестър се провежда общо събрание, на което се обсъжда дейността му и се събират идеи. Важна за нас е и кооперацията с останалите организации в университета, както и с други български студентски дружества в Германия.

Кое е най-трудното в адаптацията на един студент в чужбина?
Определено начинът на живот се променя и свикването с живота в чужбина изисква време. Следването е на централно място, а изискванията са несравнимо високи с досегашните. Същевременно на главата ти се струпват ред други отговорности, които съпътстват самостоятелния живот, за които ти се налага да се грижиш за първи път.

А кое е най-трудното конкретно в Германия?
Според мен в Германия и особено в Манхайм съществува предимството, че българската диаспора е много голяма и понякога можеш да забравиш, че си в чужбина, което е важно за по-лесната адаптация.

Сблъсквали ли сте се с трудни ситуации покрай дейността си?
Нормално е да се появяват трудности, но за щастие не е имало такива, които да не могат да се преодолеят или да ни демотивират.

На новопристигналите в Германия студенти бих препоръчал да се свържат с българското студентско дружество, в случай че има такова в града. В него ще намерите хора, които вече са минали през процеса на адаптиране и знаят какво е да се озовеш сам на едно напълно непознато място и могат да дадат ценни съвети, които да ви спестят много главоболия. Бих посъветвал пристигането да е поне седмица преди началото на семестъра.

Първата стъпка задължително е бюрократичната част – записване в университета, регистрация в общината, отваряне на банкова сметка и т.н. (подробна информация за кандидатстване, както и за формалностите при пристигане може да се намери например тук: http://faq4uni.com/ ), за да можете след това да се отпуснете и на спокойствие да опознаете новия си дом.

Не пропускайте възможностите, които предоставя университетът – различни мероприятия за въвеждане на новите студенти, обиколки на града и университета, партита, които са чудесна възможност за запознаване с бъдещите ви колеги.

Как би описал Манхайм – този град с история?
Манхайм е много интересно място. Не може да се каже, че е типичен немски или студентски град. Характерен е с големия брой имигранти от всички краища на света, същевременно е известен като град на иновациите, дал на света автомобила, колелото и трактора. За мен най-голямото му предимство е разположението – в непосредствена близост до историческия град Хайделберг, до друг студентски и иновационен град – Карлсруе, и до финансовата столица на Европа – Франкфурт.

Кое ти липсва най-силно от България?
Естествено – семейството, приятелите, училищната атмосфера. Гимназиалните години са страхотен период, в който получаваш все повече свобода и самостоятелност и същевременно все още го има това безгрижие, което ти позволява след училище да играеш с часове белот или футбол, да се мотаеш, без да гледаш часовника.

Странно е да си свикнал да срещаш в последните 5 години стотици хора всеки ден – и изведнъж пътищата ви се разминават, дори с най-близките ти. Но това е неизбежно и е просто началото на нов етап от живота ни, с което пред нас се откриват много нови хоризонти. А като говорим за липса, няма как да не споменем и готвенето на мама и баба.

Би ли се върнал и защо?
Бих се върнал, защото в България се чувствам на място. Въпреки всички неуредици и проблеми. Трудно е за обяснение, но нещо ме влече обратно. В България виждам огромен потенциал за развитие и съзидание. Възможностите за пренасяне на добрите практики от чужбина в България са вълнуващи за мен.

А ако не би се върнал – защо?
Ако съм единствен в ентусиазма си и срещам само песимизъм и апатия. За щастие, напоследък се убеждавам, че не е така и имах щастието да се запозная и да работя с много вдъхновяващи хора. Естествено не може да се пренебрегва финансовата страна на нещата, но за мен тя не е единственото мерило и смятам, че е възможен компромис в разумни граници.

От моите наблюдения има тенденция в някои сектори в България възнагражденията и отношението към кадрите да се движат в правилната посока и се надявам все повече компании да предлагат достатъчно мотивиращи позиции, за да могат да привлекат обратно един безспорно качествен ресурс за страната ни и за самите компании в лицето на българите, получили образованието си или реализирали се в чужбина.

Как се виждаш след 10 години?
Установен в България, със семейство и работа, която ми доставя удоволствие.