Простият човек и на Великден си е прост, казва народът, а мутрите 12 години управляваха България и пак си останаха недоучени. По тази причина се чудят какво им се случи. Проблемът им е, че не разбират добре български, защото общуват на свой език и живеят в друг свят.

Бившият премиер Бойко Борисов не се умори да повтаря, че е станал жертва на преврат. Втора година използва тази дума при всяко напрежение в държавата, като последният път бе в деня на изборите, когато даде интервю за едва възкръсналото българско издание на отдавна поминалото се италианско списание „Еуропео“.

Пред своя съратник за оцеляване в политиката Любен Дилов-син (който от три месеца реанимира изданието) той заяви: „За един момент бях слаб, защото не очаквах такава масирана атака. Този опит за преврат беше много добре организиран от олигарси и чужди служби и т.н.“

Когато бивш премиер се чувства жертва на преврат, би трябвало да има най-точна информация. На негово разположение са били службите за сигурност, които денонощно са го информирали какво го заплашва.

Защо не се е предпазил? Обяснението му е просто, както му отива на манталитета: „Разбира се, от моята глупост – да допусна такива хора…“

Да се правиш на глупав, е вид хитрост. От изтекли записи се знае, че Борисов прибягва до такъв прийом. По-трудно е да се правиш на учен и затова подлежи на проверка твърдението му за „преврат“ в България

Според електронната енциклопедия „Уикипедия“ държавният преврат е „завземане на властта чрез неконституционни средства“. Борисов падна от власт чрез избори, а предшествалите ги неколкомесечни улични протести произтичаха от гарантираното в основния закон право на гражданите „да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации“.

Следователно няма никакви признаци, че властта е сменена чрез неконституционни средства. Що се отнася до набедените за подбудители „чужди служби“, никой не е чувал да е упражнен натиск отвън за отстраняване на Борисов, макар че българите дълго хранеха илюзии за помощ я от Брюксел, я от Вашингтон.

Самият бивш премиер неспирно се хвалеше колко го ценят в чужбина, за да обезсърчи опонентите си. Нямат съществена роля и анонимните олигарси, защото дори забягналите в чужбина бивши негови спонсори не показаха на изборите, че са способни да съберат застрашаваща го обществена подкрепа.

Очевидно Борисов използва дума, чийто смисъл не отговаря на станалото. Негови съмишленици я доразвиха до „военен преврат“, защото президентът Румен Радев, който е бивш военен, състави служебно правителство и назначи за премиер също бивш военен.Но всичко протече в рамките на конституционния ред и никоя държава в света не реагира, че в България е извършен военен преврат, каквато например бе реакцията при военния преврат в Мианмар.

Грешката в комуникацията е изцяло вътрешна и тя произтича от прословутата неохота на мутрите да четат. Ако бяха отворили Българския тълковен речник, който несъмнено е дебела и отегчителна книга, щяха да видят, че по-правилната дума е „поврат“, която има две значения: 1) Прелом с насочване назад; 2) Рязка и основна промяна, например „Поврат в политиката“.

Какъв прелом и защо назад?

Президентът Радев даде на 15 май обяснение какво според него става в държавата: „Моята оценка за първите дни на служебния кабинет е, че започна да се връща държавността.

Това е най-важната задача – българите да бъдат убедени, че има връщане на нормалността.“ Означава ли това, че в България има регрес вместо напредък, и може ли обществото да се стреми към реставрация на някакво минало състояние?

В есето си „Държавата“ френският политически философ Фредерик Бастиа дава следното определение в средата на XIX век: „Държавата не е или не трябва да бъде нищо повече от общата сила, създадена не за да бъде инструмент за потискане на гражданите, а напротив, за да гарантира всекиму своето, като въдворява ред и сигурност“.

През 30-годишния преход българската държава премина през няколко етапа. Първоначалното разграбване на капитала, представяно за благозвучие като натрупване на капитала, изискваше да се отслаби държавата до степен да не може да реагира, защото собствеността бе предимно държавна. Иначе грабежът, който бе твърде видим, не можеше да мине безнаказано.

През този период мутрите бяха субпродукт на прехода, като изпълняваха извънзаконови регулиращи функции. Те не възникнаха спонтанно, а бяха организирани от конструкторите на прехода и затова за тях бе измислено непреводимото на други езици определение „мутри“ вместо широко познатото „мафия“, което се отнася до самоорганизирана престъпност.

По това време на нашите мутри им казваха също „борци“, защото бяха подбрани от спортните среди, ползвали се до момента с добро име в обществото. Неслучайно въпреки трансформациите си те винаги са изтъквали реалните си или мними спортни постижения, както прави Борисов.

Най-важната им трансформация бе официализирането на тяхното положение като управляващи в държавата, което стана с идването на Борисов на власт през 2009 г.

Те излязоха от ролята си на паралелна структура за управление на капиталите и се сдобиха с най-ефективния си инструмент за рекет – самата държава. Докато по-рано имаха интерес от слаба държава, за да не ги преследва, от този момент осъзнаха изгодата от силна държава, която да ги обслужва. Хареса им, че чрез държавата се краде най-ефикасно и най-безнаказано, когато те са й управители.

Криминалната държава увенча с тях 30-годишния преход, определян дори от приближения й главен прокурор Иван Гешев като „криминален“.

Това ненормално състояние стана толкова скандално, че играта на сляпа баба не можеше да продължи нито в България, нито в чужбина. Както не правят разлика между „поврат“ и „преврат“, мутрите не различават „усвояване“ от „присвояване“ на европейски и национални публични средства.

Убеждението, че имат право да крадат безнаказано, превърна България в нарицателно за корумпирана държава и нейното изучаване бе включено в курса по политическа икономия на Лондонския университетски колеж. Уроците бяха илюстрирани с образа на Бойко Борисов.

Това е само един от многото външни и вътрешни сигнали, че България е стигнала до предел, от който трябва да настане поврат, за да си върне образа на цивилизована държава.

В есето си „Законът“ Фредерик Бастиа пише през 1849 г.: „Кога спира ограбването? Когато се окаже по-скъпо и по-опасно от труда“. Мутрите ги втриса мисълта за преврат, защото осветяването им прави наистина много опасно по-нататъшното им оставане на власт.

Тяхната самонадеяност и простота им попречи да осъзнаят, че след като си върне смисълът на съществуване, държавата може да се обърне срещу тях.