АНАЛИЗИ

Голямата новина се роди още преди вота – Борисов повече няма да управлява

Published

5 years ago

July 9, 2021

Author

Предизборната кампания отговори на въпроса кой няма да е на власт, но не и кой точно ще е

Кампанията за парламентарния вот на 11 юли едва ли ще бъде запомнена от избирателите. Тя не роди големи скандали, предложи сиви сюжети, политическите сили се носеха от инерцията на 4 април. Но именно тази безцветна кампания даде ясен отговор на големия въпрос – ще управлява ли пак Бойко Борисов. Не, няма! Каквито и да са процентите на 12-и сутринта – друг ще е. Това бе новината в аванс, съобщена от самия него чрез поведението му, но останала неглижирана сред глъчка и измамно лустро.

Кампания бе предшествана от две големи и една малка случки. Големите бяха санкциите по закона „Магнитски“ и безпрецедентният рекламен рейд на американския посланик Херо Мустафа в служебните министерства – категоричен знак, че големият атлантически партньор конфигурира нов политико-икономически софтуер в България. Малката случка бе решението на Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Веселин Марешки (коалиция „Българските патриоти“) да не се кандидатират за депутати. Този периферен на пръв поглед отказ онагледи предизвестеното – следващата власт ще мине не само без ГЕРБ, но и без патериците на ГЕРБ. И лидерите им си дават почивка от борбите.

Кампанията не отговори на другия голям въпрос – кой точно и как ще управлява. Формациите срещу ГЕРБ не се сближиха, управленската коалиция е енигма. Но случилото се дотук е с огромно значение. Успешно приключва политическият цикъл по отстраняването на ГЕРБ от власт, стартирал през лятото на 2020 г. Това вероятно е и управленският край на Бойко Борисов, най-устойчивото политическо явление у нас след 1989 г.

ГЕРБ – черни машини сега, бял кон утре

Кампанията на ГЕРБ стартира с тихи сбирки на Борисов с младежи. Продължи с щурм срещу служебни министри на лица от вторите редици. След това Борисов хукна из страната и стана главно действащо лице в цялата кампания – възхваляван от привържениците си и осмиван от критиците. Пълни зали аплодираха чутовния му мисловен полет. Искаха да внушат, че нищо ново не се случва в България – просто ГЕРБ препуска към пореден триумф.

Само че други бяха важните събития. Цялата кампания на Борисов бе подчинена на внушението, че машинното гласуване ще опорочи вота в ущърб на ГЕРБ. Повтаряше го на всяка сбирка, рече го на европейски дипломати, няколко пъти се изтърва, че ще обжалва след 11 юли. „Пипат машините“, бе лафът емблема през кампанията. Отсега е ясно, че Борисов няма да признае резултата. Човек, който не признава и обжалва, винаги е в опозиция. Това бе първият знак, че лидерът на ГЕРБ е наясно с участта си.

Вторият дойде в средата на кампанията. Борисов поиска лидерски дебат, включително със Слави Трифонов. Подобно желание никога не се отправя от фаворитите. В една кампания те не правят резки движения, за да не рискуват предимството си. Обратно – аутсайдерите няма какво да губят, лидерският дебат е възможност за обръщане на мача. Тъй Борисов, след като десетилетие отказваше лидерски дебати, сега му хрумна обратното – очевидно провокиран от интуицията си или социологически сондажи, че губи изборите.

Третият знак дойде в началото на последната седмица от кампанията. Борисов направи метан на Реджеп Ердоган в Истанбул. Подобна сцена е с предварително ясни имиджови загуби – на 90% от българските граждани (без електората на ДПС) им се свива коремът от отвращение. Даниел Митов каза, че Борисов отишъл да привлича изселническия вот, БСП видя достлук ДПС, полетяха съмнения, че бившият премиер просто си урежда убежище. Каквато и да е причината, Борисов бе при Ердоган заради изборите – удавник, търсещ сламка на цената на унижение.

На 7 юли, пред симпатизанти в Костенец, той каза нещо знаменателно: „Тук съм, за да ви помоля нещо. Изборите ще дойдат, ще си отидат, ще ги манипулират…. Но ние, каквото и да правят, пак ще сме първи. Ние сме длъжни пред народа, след като омажат всичко, така както бе при тройната коалиция и Орешарски, да сме първи на 11-и, за да имаме моралното право да им говорим. Убеден съм, че накрая здравият разум ще победи“. Рядко някога е бил по-ясен – планът максимум е ГЕРБ да бъде първа по резултат, после да „говори“ срещу управляващите, те да се провалят, за да се върне тя на бял кон под формата на здрав разум. В значителен период след 11 юли Борисов планира да е опозиция.

„Фейсбук“ край реката

През априлската кампания Слави Трифонов имаше две класически предизборни прояви – открита линия със зрители на телевизията си и концерт на финала. Сега концерт няма, единствената изява бе среща със студенти в Пловдив. Другото бяха фейсбук статуси през 4-5 дни.

Съгласно възвишените принципи на публичността лидерът на „Има такъв народ“ (ИТН) заслужава да бъде критикуван. Но от гледна точка на главната цел – повече бюлетини в урната, поведението му е успешно. Без да е център на внимание, ИТН стана втора сила на 4 април. „От царя научих едно – да бъда господар на мълчанието“, каза Трифонов на студентите. Ясно е – пасивността е умишлена. Има описани подобни тактики в учебниците – съответната политическа сила и лидерът й странят от битките, гледат да не грешат, а просто да минава времето – по хиляди рационални и нерационални причини то работи за тях. Така Трифонов се превърна в мъдрец с телефон край реката – стои, пуска статуси и чака труповете на враговете. Тактиката работи. Ето, Трифонов стои, нищо не прави, а служебният кабинет удря по контролирания вот на ГЕРБ. Христо Иванов го търси, ама той не му вдига – килимчето на промяната свършва в краката му.

В Благоевград на частичния кметски вот ИТН издигна доскорошен зам.-кмет на Петрич – и без резки движения спечели миналата неделя. Съобразно опита няма да е изненада, ако предстоящата донесе голям успех на ИТН.

„Говори си, БСП, не пречиш!“

БСП проведе едновременно енергична и тъжна кампания. Както си му е редът, състояха се стотици срещи по села и паланки, стиснати бяха хиляди ръце, присъединени десетки съюзници. Но никой не се интересува от БСП. През последната година партията е храстче – участваше в протестите срещу ГЕРБ, но никой не я възприема за протестна; Нинова не е била министър на Борисов, но не тя, а Христо Иванов е считан за промяна; „червеният“ Румен Радев флиртува с ИТН и „Демократична България“ (ДБ); оня ден Нинова отчаяно изкрещя, че БСП ще маха депутатския имунитет – нито някой се уплаши, нито зарадва. Няколко пъти през кампанията партията обвини ГЕРБ и ИТН в задкулисен съюз и…. отговор не последва. БСП вече e безобидна – говори си там нещо, на никого не пречи.

Причините за това са наслоени, нямаше как кампанията да ги елиминира. И така главната задача за 11 юли остана да бъдат спечелени не по-малко от 480 000 гласа, колкото през април. Единственият позитивен факт е, че през последните месеци социалисти влязоха във властта. Мнозинството от тях обаче са… врагове на Нинова (нямаха шанс за листите и предпочетоха назначаеми службици).

При пластичния хирург

За разлика от други кампании ДПС не сътвори големи скандали. Но заслугата е на останалите формации. Мустафа Карадайъ също навести Ердоган, изтърси нещо пред журналисти, отрече го. В други години това „нещо“ (че Турция е родина на българските турци) щеше да бъде раздухано до истерия. Но сега само президентът Радев и ВМРО реагирираха остро.

Причината за тази благосклонност е, че ДПС ще бъде фактор в следващото управление. Неофициален (както при ГЕРБ), но все пак фактор. С това са свързани и важните процеси при Движението през последните месеци. След американските санкции то ще трябва да се дистанцира някак от драгоценния Делян Пеевски. Затова единия ден той „няма общо с ДПС, никога не е бил член“, на другия: „Плътно го подкрепяме, докато няма доказателства“ (все думи на Карадайъ). Просто ДПС в момента е на операционната маса. Хирургът – пластичен. Тече период, в който тя се стреми да придобие приличен за партии и посолства вид. За селфита няма да е подходяща, ама да дава „непоискана подкрепа“, както рече ДБ – ще може.

Трудно е да си опозиция на… опозицията

На 4 април „Демократична България“ се представи добре, целта сега е да прибави нови гласове. Но задачата се постига трудно. ДБ не е като Трифонов, който без да е бил на протестите е смятан за протестен лидер. Или пък без нищо да прави печели избори в Благоевград (3.4% за кандидата на ДБ). Формацията трябва да се доказва. И опитва – всекидневно е във „Фейсбук“ с десетки включвания. Но за разлика от 4 април, доказването тече трудно.

Едната причина за това е технологична. Няма как за три месеца да се измислят нови неща. ДБ повтаря старите, но вече не будят интерес (включванията на Христо Иванов от ТЕЦ – Варна например омръзнаха). Втората причина е доста по-дълбока. Цяла година ДБ набираше инерция като опозиция на Борисов и модела му с ДПС. Но след 4 април Борисов престана да е премиер, а в краткия парламент някои гласувания събраха ДБ с ДПС. ДБ не атакува служебния кабинет, макар поводи да има (например очевадният чадър над Румен Спецов в НАП). Ясно е, че ДБ иска да бъде доубита ГЕРБ, но да си опозиция на опозицията не върши работа.

Изборите в неделя са много важни в едно отношение – те ще покажат колко голям е „умнокрасивият“ електорален сегмент. 300 000 гласа взе Реформаторският блок през 2014 г., 300 000 ДБ на 4 април. Ако пак са толкова, значи сегментът просто има таван.

Надолу жужи само Мая

Абсолютно същият проблем – че е опозиция на опозицията – важи и за „Изправи се! Мутри вън!“. Но формацията направи кампанията си още преди да е стартирала – чрез т.нар „комисия Мая“ за ревизиране на наследството на ГЕРБ. Целта на „Изправи се!…“ е просто да влезе в парламента. И вероятно ще бъде постигната, благодарение на скандалите в комисията и неизтощимата като цяло Мая Манолова.

Самата тя е единственият политик от арела около 4-те процента, който се забелязва. „Патриотите“ никой не брои за живи, Васил Божков и „Възраждане“ нищо ново не предложиха. И така най-вероятно следващият парламент ще повтори участниците.

Големите неизвестни остават две – ще разменят ли ГЕРБ и ИТН местата си от 4 април, каква ще е разликата между тях; ще увеличи ли ДПС гласовете от Турция – така ще узнаем обслужиха ли изборните промени Движението, бабува ли то над новите процеси. Неразривно с тях е свързана още по-важната енигма, която все някога ще трябва да бъде съобщена след 11 юли – под каква форма ще е управлението, което ще изключи ГЕРБ.

Диян Божидаров

АНАЛИЗИ

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Published

1 month ago

August 4, 2026

Author

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Нека за момент оставим настрана лозунгите и погледнем на думите на Зеленски като разумни хора.

На 28 август украинският президент постави нова задача пред военната индустрия: 1000 далекобойни дрона срещу цели в Русия всеки ден.

По собствените му думи в момента Украйна извършва средно над 300 такива далекобойни удара дневно, но „трябва да има повече“. Целта е 1000.

Това не е малка промяна.

Това е опит войната да бъде изнесена на съвсем друго ниво.

Но тук идва въпросът, който политиците рядко задават публично:

Какво ще последва?

Да бъдем честни — Киев отдавна е подложен на руски ракетни и безпилотни атаки. Следователно не е коректно да се твърди, че войната досега е била „само на фронта“.

Но има огромна разлика между отделни далекобойни операции и поставянето на официална цел от 1000 удара дневно дълбоко на руска територия.

При достигане на подобен мащаб вече говорим за системна кампания срещу руската инфраструктура, енергетика, промишленост и военни обекти.

И тогава идва неизбежният въпрос:

Как ще отговори Москва?

Никой разумен човек не може да гарантира, че руският отговор ще остане ограничен до същия тип цели.

Москва вече предупреди Великобритания, че заради използването на британски далекобойни оръжия при удари по руска територия може да разглежда британското участие като все по-пряко и дори да предприеме действия срещу британски военни обекти във и извън Украйна.

Това не е доказателство, че утре Москва ще „изравни Киев със земята“.

Но е доказателство за нещо много по-важно:

рисковете от ескалация вече се увеличават.

А сега да погледнем реалността без емоции.

Украйна може да произведе повече дронове. Западът може да предостави технологии. Великобритания и Франция могат да увеличат военната си помощ. Европа може да продължи да финансира Киев.

Но нито Берлин, нито Париж, нито Лондон могат да гарантират, че Москва няма да отговори с ескалация.

И точно тук започва разликата между политическата реторика и военната реалност.

Да кажеш:

„Ще достигнем 1000 удара дневно“

е политическо заявление.

Да можеш да поддържаш 1000 далекобойни удара ежедневно, да осигуриш производство, разузнаване, навигация, бойна ефективност и преодоляване на руската противовъздушна отбрана — това вече е съвсем друг въпрос.

И дори това да бъде постигнато, остава най-важният въпрос:

Каква ще бъде цената на руския отговор?

Защото войната има една жестока закономерност:

Когато едната страна увеличава мащаба и дълбочината на ударите, другата страна обикновено не седи и не чака.

Тя търси начин да отговори.

Затова думите на Зеленски не трябва да бъдат посрещани нито с възторг, нито с подигравка.

Те трябва да бъдат разглеждани като сигнал за нов етап на войната.

А най-опасната илюзия е да се вярва, че можеш безкрайно да увеличаваш ударите по противника, без това да промени неговото поведение.

Войната не е компютърна игра.

Няма бутон „ескалация само за другия“.

И ако Киев наистина достигне 1000 далекобойни дрона дневно, въпросът вече няма да бъде:

„Може ли Украйна да удря Русия?“

А:

„Какво ще направи Русия, когато тези удари се превърнат в ежедневна норма?“

Точно този въпрос трябва да си зададат европейските лидери, преди да аплодират следващата стъпка към ескалацията.

Защото в тази война най-опасни не са думите, които звучат силно.

Най-опасни са решенията, чиито последствия никой вече не може да контролира.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

На 28 февруари започна това, което за Вашингтон вероятно трябваше да бъде бърза и решителна операция срещу Иран.

Тръмп говореше за „свободата“ на иранците, а американската и израелската военна мощ трябваше да нанесат съкрушителен удар, … да разклатят властта в Техеран и да дойде политическа промяна.

Само че днес, шест месеца по-късно картината е съвсем различна.

Военната мощ на САЩ и Израел беше демонстрирана, но “военната победа” не се превърна в политическа победа.

Иранската държавна система оцеля.

Ръководството беше променено, но режимът не рухна.
Вместо очаквания вътрешен срив Техеран се адаптира, а ролята на силовите структури и Корпуса на гвардейците на Ислямската революция стана още по-голяма.

Защото … можеш да унищожиш военни обекти, но не можеш с ракети да наложиш политическа промяна.

А когато …. бързата война не донесе желания резултат, Вашингтон започна да сменя оръжието.

„Operation Epic Fury“ постепенно отстъпи място на „Operation Economic Outcast“ – икономическа кампания за задушаване на Иран чрез санкции и натиск върху държавите и компаниите, които продължават да търгуват с Техеран.

Или войната вече не е само въпрос на ракети и самолети, а
се превърна в битка за петрол, транспорт, банки, търговия и световната икономика.

А Иран има свой отговор … и той е …. Ормуз.

Светът много бързо разбра колко опасно е едно географско място да се превърне в оръжие.
И така много бързо усетихме последствията, които не останаха в Персийския залив, а стигнаха до цената на петрола, транспорта, инфлацията и до джоба на всеки обикновен човек.

И някак си тази „кратката екскурзия“ започва да изглежда все повече като капан.

Шест месеца война.
Без падане на иранската система.
Без капитулацията на Техеран.
Без устойчиво политическо решение и все по-висока икономическа и политическа цена.

И сега …. гледайки към “Великата Америка” се питаме всички… какво всъщност постигна тази война?

Защото една война не се измерва само с броя на изстреляните ракети, а и с цената, която плащаме всички.

А цифрите са достатъчно красноречиви….

Най-малко 7 900 души са загинали от началото на конфликта, като сред тях са хилядите жертви в Иран, Ливан и държавите от Персийския залив, както и американски и израелски военнослужещи.
Пентагонът съобщава също и за 757 ранени американски военнослужещи.

Но войната продължава…. тя вече се прехвърли върху световната икономика.

Петролът е поскъпнал с около 22%, а през стратегическия Ормузки пролив преминават едва около 7 кораба дневно и това е огромен проблем… Защото Ормуз не е просто някакъв тесен морски проход,
а една от най-важните артерии на световната енергетика.

И когато Иран използва Ормуз като коз, последствията не остават в Техеран или във Вашингтон…. Те стигат и до Европа, а и САЩ също трупат огромни разходи, като цената на войната за Вашингтон вече достига 37,5 милиарда долара.

И най-големият парадокс е, че се започна се с обещанието за бърза операция…. но получихме шест месеца война.
Започна се с идеята за решителен военен натиск…. но получихме икономическа блокада.
Започна се с надеждата за промяна в Техеран, а получихме един Иран, който продължава да държи един от най-важните стратегически лостове в света – Ормуз.

А сега Вашингтон и Техеран продължават да си мерят силите, докато дипломатическият изход остава далеч.
Защото войните са лесни за започване, но много по-трудно е да бъдат спрени, когато вече са въвлекли армия, икономика, петрол, търговски маршрути и геополитически интереси.

Преди шест месеца можеше да изглежда като „кратка екскурзия“, но днес сметката е огромна…
Говорим за война, която започва да живее собствен живот и най-страшното е, че никой все още не знае как ще приключи всичко това.
—————
Росица Калинова

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Кой дърпа конците на столицата?

Published

2 months ago

July 21, 2026

Author

Анализ на публични регистри очертава група участници, в чиито дружества фигурира европейско финансиране за над 8,2 млрд. €.

Увод

Този материал описва мрежа от свързани лица и дружества, съставена от публично достъпни данни към 3 август 2026 г. Източниците са Търговският регистър, списъкът на длъжниците на НАП, регистърът на обществените поръчки и публичните регистри на европейско и национално финансиране.

Извадката включва само лица с три или повече дружествени участия. Връзка между две лица се отчита при две или повече общи дружества. Тези прагове определят кои лица и връзки влизат в анализа. Лица с по-малко участия и по-редки съвпадения остават извън обхвата и не са отразени в числата по-долу.

Обща картина

Извадката съдържа 327 лица и 940 уникални дружества. От дружествата 891 са действащи, а 49 са заличени или прекратени — дял от 5,2%. Регистрирани са 1 526 дружествени участия. Средно на дружество се падат 1,62 участници от извадката. Лицата са разпределени в три групи: 20 „ключови“ с общо 267 участия, 87 „активни“ с 522 участия и 220 „участници“ с 737 участия.

Публичните задължения към НАП възлизат на 2 899 672 € и са концентрирани в 28 от 940 дружества (3,0%), които засягат 23 от 327 лица. Обществените поръчки са на стойност 140 535 000 € в 32 дружества с 47 лица. Европейското финансиране е с най-голям обем — 8 253 118 693 € в 236 дружества с 224 лица. Държавен фонд „Земеделие“ фигурира с 274 953 853 € в 31 дружества, а грантовете — с 18 647 470 € в 18 дружества.

По типологията мрежата клони към структура, ориентирана към публично финансиране (категория Г). Обемът на европейските средства и на средствата от ДФЗ е водещата величина, докато публичният дълг е нисък като дял и разпръснат. Едновременно с това е налице и елемент от категория В, тъй като обществени поръчки фигурират в над тридесет дружества. Профилът е смесен по източник на средства, но с ясно доминиране на публичното финансиране пред дълга.

Ключови фигури
Николай Ганчев Михайлов участва в 6 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 3 131 421 714 € — най-големият обем на ниво участник в извадката. Отделно участва в дружества с поръчки за 7 500 000 € и с 2 733 197 € от ДФЗ. Няма отчетени връзки към други лица.

Теодор Иванов Захов участва в 8 действащи дружества с европейско финансиране от 828 580 116 € и грантове от 5 095 571 €. Свързан е с две лица, сред които чрез структурни връзки.

Иво Георгиев Прокопиев [Ключов] фигурира в 13 дружества, от които 12 действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 843 440 039 €, поръчки за 11 000 € и грантове от 4 488 030 €. Има 5 връзки, най-силната от които е с Юри Богомилов Катанов чрез 12 общи дружества.

Кънчо Марков Стойчев [Ключов] е с най-голям брой участия — 19 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 1 737 118 € и поръчки за 303 000 €. Свързан е със 7 лица, включително с Андрей Венцелов Райчев чрез 12 общи дружества.

Любомир Борисов Лозанов [Активен] участва в 7 действащи дружества с 177 783 128 € от ДФЗ — най-големият обем от този източник на ниво участник — и с 4 790 047 € европейско финансиране. Няма отчетени връзки.

Сергей Милчов Лозанов [Участник] фигурира в 3 действащи дружества, в които са вписани непогасени публични задължения от 612 394 € в 3 дружества — сред най-високите стойности по дълг на ниво участник. Няма отчетени връзки. Отделно Трайчо Димитров Борисов участва в дружества с публичен дълг от 1 598 446 € в едно дружество.

Как функционира
Мрежата е рядка. Плътността ѝ е 0,0044, а връзките са 236 при 327 лица. От тях 141 лица нямат нито една връзка към друг участник, а 186 имат поне една. Това означава, че данните не описват единна структура, а множество отделни групи и голям брой несвързани участници. Значителна част от лицата се появяват със своите дружества, без да споделят участия с останалите.

По тип връзките се разпределят на 110 структурни, 121 смесени и само 5 финансови. Структурните и смесените връзки преобладават — те отразяват съвместно вписване в едни и същи дружества, придружено в част от случаите с наличие на публични средства в тези дружества. Финансовите връзки са изключение.

Там, където има концентрация, тя е локална. Групи като Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Марчела Веселинова Желева споделят дружества с поръчки за 303 000 €. Отделна плътна група обединява лица като Емануил Янков Манолов, Иван Тотев Радев, Ива Емилова Иванова, Светослав Тотев Радев, Данаил Емилов Иванов и Тодор Трифонов Александров чрез множество общи дружества, в част от които фигурира европейско финансиране от 9 500 702 €. Тези струпвания са отделни едно от друго и не образуват обща верига през цялата извадка.

Какво остава извън обхвата
Анализът е ограничен от праговете на извадката: лица с по-малко от три участия и връзки под две общи дружества не са включени. Данните не показват дяловото разпределение в дружествата, реалното усвояване на посочените средства, нито ролята на всяко лице извън вписаното. Сумите на ниво участник описват дружествата, в които лицето фигурира, и не се събират помежду си. Възможни са непълноти и промени в първичните регистри.

Уточнение
Настоящият материал е анализ на публично достъпни данни от Търговския регистър, публикуваните от НАП списъци на длъжници и официалните регистри на обществените поръчки и на публичното финансиране.

Описаните връзки представляват съвместно участие в търговски дружества и нищо повече. Те не са твърдение за съгласувани действия, за договорка или за съвместна дейност извън вписаното в регистъра.

Наличието на лице в този анализ не е обвинение в престъпление или в друго нарушение. Непогасените публични задължения са гражданско обстоятелство, вписано в публичен регистър, и не представляват констатация за виновно поведение. Получаването на публично финансиране е резултат от регламентирани процедури.

Данните отразяват състоянието към посочената дата и може да са се променили. Възможни са непълноти и грешки в първичните регистри.

Мрежа на взаимовръзките
Интерактивната мрежа изисква JavaScript. Данните под нея са пълни и четими и без него.
Посочи или кликни върху участник, за да видиш данните му и с кого е свързан. Възлите могат да се влачат, а мрежата се приближава с колелцето или с бутоните долу вляво.

Обобщени данни
1 526 участия · 49 заличени
Фин: 5 · Смес: 121 · Стр: 110
Сумите в горните полета са изчислени по уникална фирма — всяко дружество се брои по веднъж, независимо от броя участници в него. Сумите в таблиците по-долу са на ниво участник и отразяват общия обем на дружествата, в които лицето участва; те не се събират.

Топ участници
По НАП дълг
Участник Група Дълг (€) Фирми
Трайчо Димитров Борисов Участник 1 598 446 € 1
Сергей Милчов Лозанов Участник 612 394 € 3
Иван Петров Иванов Участник 194 619 € 2
Йордан Николов Христов Активен 167 897 € 1
Нелко Георгиев Начев Активен 120 670 € 1
Георги Иванов Георгиев Участник 120 670 € 1
Даниел Георгиев Александров Ключов 65 746 € 2
Михаил Иванов Михайлов Участник 55 382 € 1
По обществени поръчки
Участник Група Поръчки (€) Фирми
Тамаш Хак Ковач Участник 92 800 000 € 1
Боян Филипов Стефов Участник 92 800 000 € 1
Петя Георгиева Николова Участник 10 800 000 € 1
Васка Александрова Пенкова Ключов 9 600 000 € 2
Николай Ганчев Михайлов Активен 7 500 000 € 1
Данаил Парашкевов Монов Участник 3 491 000 € 2
Иван Луков Гарчев Участник 3 000 000 € 1
Велко Събов Петкански Участник 3 000 000 € 1
По европейско финансиране
Участник Група Еврофондове (€)
Николай Ганчев Михайлов Активен 3 131 421 714 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 843 440 039 €
Теодор Иванов Захов Активен 828 580 116 €
Николай Георгиев Тотов Участник 800 233 506 €
Цветанка Георгиева Минчева Активен 304 035 815 €

Ивайло Русинов Главчовски Участник 303 466 564 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 290 324 630 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 289 470 736 €
По Държавен фонд Земеделие
Участник Група ДФЗ (€)
Любомир Борисов Лозанов Активен 177 783 128 €
Даниел Георгиев Александров Ключов 27 215 026 €
Нели Пенчева Запрянова Участник 27 215 026 €
Пламен Белчев Пенчев Участник 23 840 847 €
Христо Борисов Цветанов Активен 14 507 599 €
Динко Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Йордан Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Валентин Нойчев Вълков Участник 8 007 775 €
По грантове
Участник Група Грантове (€)
Росица Георгиева Панчева Участник 5 402 706 €
Теодор Иванов Захов Активен 5 095 571 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 4 488 030 €
Ирина Каменова Недева Участник 2 325 790 €
Димитър Георгиев Димитров Активен 1 839 993 €
Крум Янков Хаджигеоргиев Участник 1 839 993 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 938 073 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 618 620 €
Топ 15 по брой фирмени участия
Участник Група Общо Активни Заличени НАП дълг Поръчки Еврофондове Грантове
Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 — 303 000 € 1 737 118 € —
Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 — — 13 020 440 € —
Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 65 746 € — 93 144 € —
Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 — — 3 592 379 € 22 669 €
Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 — — 193 755 € —
Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 — — 323 313 € —
Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 — 9 600 000 € 4 330 437 € —
Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 — 43 000 € 75 927 € —
Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 — — 318 201 € —
Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 28 612 € — — —
Юри Богомилов Катанов Ключов 13 11 2 — 11 000 € 15 293 329 € —
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 13 12 1 — 11 000 € 843 440 039 € 4 488 030 €
Андрей Венцелов Райчев Ключов 13 13 0 — 303 000 € 1 692 232 € —
Данета Ангелова Желева Ключов 11 10 1 — — 2 450 313 € —
Пламен Симеонов Русев Ключов 11 11 0 — 179 000 € 8 626 101 € —
Най-силни взаимовръзки
Участник А Участник Б Общи фирми Тип НАП дълг Поръчки Еврофондове
Иво Георгиев Прокопиев Юри Богомилов Катанов 12 Смесена — 11 000 € 15 293 329 €
Динко Димитров Динев Йордан Димитров Динев 12 Смесена — — 318 201 €
Андрей Венцелов Райчев Кънчо Марков Стойчев 12 Смесена — 303 000 € 1 692 232 €
Вълко Стоянов Вълев Стефан Господинов Господинов 9 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Спас Тошев Шопов 8 Структурна — — —
Венелин Красимиров Йорданов Петър Нейчев Нейчев 8 Смесена — — 86 277 €
Емануил Янков Манолов Иван Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иво Евгениев Евгениев Спас Тошев Шопов 7 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Иво Евгениев Евгениев 7 Структурна — — —
Светослав Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Данаил Емилов Иванов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Детелина Иванова Атанасова Любен Силвиев Белов 7 Смесена — — 5 113 €
Данаил Емилов Иванов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Илияна Николаева Георгиева Стефан Господинов Господинов 7 Структурна — — —
Вълко Стоянов Вълев Илияна Николаева Георгиева 7 Структурна — — —
Данаил Емилов Иванов Емануил Янков Манолов 7 Смесена — — 9 500 702 €
Пълен списък на участниците
Всички 327 участника в ядрото, подредени по брой фирмени участия. Включени са само лица с ≥ 3 участия.

Зареди всички (327) ▾
# Участник Група Общо Активни Заличени % Заличени НАП дълг (€) Поръчки (€) Еврофондове (€) ДФЗ (€) Грантове (€)
1 Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 0% — 303 000 € 1 737 118 € — —
2 Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 11% — — 13 020 440 € —

3 Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 6% 65 746 € — 93 144 € 27 215 026 € —
4 Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 0% — — 3 592 379 € — 22 669 €
5 Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 0% — — 193 755 € 605 588 € —
6 Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 0% — — 323 313 € 12 036 963 € —
7 Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 0% — 9 600 000 € 4 330 437 € — —
8 Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 0% — 43 000 € 75 927 € — —
9 Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 0% — — 318 201 € 12 036 963 € —
10 Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 15% 28 612 € — — — —
↓ Свали фактологията
Суровите данни, върху които е изготвен анализът — текстов файл с пълните числа за всяко лице и всяка връзка.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ