ГЕРБ внася искане Указът на Радев за служебното правителство да бъде обявен за противоконституционен
След внасянето на искането, депутати от ГЕРБ ще направят изявление за представителите на медиите пред сградата на Конституционния съд.
Днес народните представители от ПГ на ГЕРБ-СДС ще внесат в Конституционния съд искане за установяване на противоконституционност на указа на президента Румен Радев за назначаване на служебното правителство.

Това съобщиха от пресцентъра на партията.

След внасянето на искането, депутати от ГЕРБ ще направят изявление за представителите на медиите пред сградата на Конституционния съд.
За сега от ГЕРБ не уточняват мотивите.

Както Епицентър.бг първи писа “Указът на президента Радев, с който назначи служебния кабинет, в частта за министъра на икономиката Кирил Петков, е противоконституционен”, и ако някой реши да сезира КС по казуса, магистратите ще се произнесат.

Българската конституция е категорична – министри могат да бъдат само онези, които са български граждани. А към датата на назначаването си за министър и към този момент даже Кирил Петков е канадски гражданин.

Петков обясни, че е подал документ за отказ от канадското си гражданство преди да стане министър, но не знае дали процедурата е приключила и в момента няма тапия, с която да удостовери пред българските власти, че не е канадски гражданин.

Според правилата отказ от канадско гражданство се прави след попълване на декларация от страна на заявителя. След това държавните органи в Канада трябва да вземат решение дали ще уважат заявлението или не. Процедурата трае до 6 месеца, защото може документите да са непълни или да има нужда от изясняване на обстоятелствата.

От което излиза, че и към настоящия момент Кирил Петков има двойно гражданство, с което не отговаря на условията на закона да бъде министър, а указът на държавния глава е в нарушение на Конституцията. Това пък означава, че са нелигитимни всички актове, които Петков е подписал като министър. А пък държавният глава влиза в хипотезата, че нарушава Конституцията.

В следващите дни трябва да се стане ясно, дали Петков е заблудил държавния глава, или Радев е бил уведомен, че конституционното изискване не е спазено и въпреки това, издава указ на назначението на министъра на икономиката.

Ясно е, че Кирил Петров е попълнил декларация с невярно съдържание – че няма двойно гражданство, което наказуемо. Ако обаче умишлено е заблудил държавния глава, то това попада под ударите на НК.

Самият Петков твърди, че проблем няма, защото се е консултирал с член на Конституционния съд, който му обяснил, че се взема предвид датата на подаване на заявлението. Изявлението му е скандално, защото издава, че Петков е направил още едно нарушение на закона.
Конституционният съд работи само с решения, забранено е на конституционните магистрати да дават консултации на когого и да било. Ако Петков бъде разпитан от прокуратурата и той издаде името на съдията, това ще има тежки последици за него. Ако пък го “спести”, то санкцията ще падне върху Петков, защото ще прикрива закононарушение.
Законът и практикатта в България опровергават твърденията на Петков, че е бил посъветван от конституционен съдия, тъй като вече има няколко подобни казуса, които са известни на съдиите.
Има и недвусмислено решение на Конституционния съд .
Първият такъв казус се появи през 1992 година. Тогава ПГ на БСП номинира за кандидат за премиер дисидентът Петър Бояджиев, който живееше във Франция и в България. На 2 декември 1992 г. президентът Желю Желев възложи на Петър Бояджиев, кандидат за министър-председател, посочен от парламентарната група „Предизборен съюз на БСП и коалиция“, да състави правителство. Кандидатурата му обаче се оказва неконституционносъобразна, тъй като бившият политзатворник имаше двойно гражданство – френско и българско. И Бояджиев се размина с държавното кормило, което Нора Ананиева беше решила тогава да му го връчи.

Вторият подобен казус се появи през 1995 г., когато Конституционният съд касира избора на лидера на Българския бизнесблок Жорж Ганчев за депутат. Тогава Жорж имаше българско и американско гражданство, беше подал е документи за отказ от американския си паспорт, но процедурата не бе завършена към момента на избора му. И КС прие, че Ганчев е неизбираем.

Мотивът на конституционните съдии беше категоричен:„Не е достатъчно да са налице материалноправните предпоставки за освобождаване от чуждо гражданство. Необходимо е да е осъществена предвидената със закон процедура, която завършва с издаване на съответен държавен акт”, пише в решението на КС от 13 април 1995 г.

Ситуацията с Кирил Петков днес е същата – не е завършена процедурата по отказ от гражданство и той няма издаден документ за това.

По същата причина през 2001 година по времето на Сакскобургготски проф. Александър Чирков не е могъл да стане здравен министър, тъй като към онзи момент е имал българско и немско гражданство, припомни бившият конституционен съдия Георги Марков. Той е един от авторите на Решение 2 от 1995 година на КС по казуса с Жорж Ганчев.

“Това че, Кирил Петков е подал молба за отказ от гражданство, не го прави изряден пред закона”, подчерта Марков и допълни, че “действията и на Петков, и на Радев са грубо нарушение”.

Кирил Петков незабавно трябва да бъде отстранене от министерския пост, са категорични юристи.

А от поведението на Радев оттук нататък ще стане ясно дали е бил заблуден или е знаел и въпреки това е издал указа.

С подписа на Петков са множество актове на Министерсия съвет като смени на ръководства на ББР, на ДКК и още много други, които могат да бъдат оборени в съда и обявени за нищожни. Това вещае хаос в държавното управление, предупреждават експертите.