Министърът на външните работи на Германия Зигмар Габриел в интервю за Der Spiegel се оплака, че САЩ, Русия и Китай въобще не уважават Евросъюза, като каза: „Москва, Пекин и Вашингтон имат една обща черта. Те въобще не ценят Европейския съюз. Те го презират”. Според думите на министъра в миналото Берлин е разчитал на Франция, Великобритания и най-вече на САЩ. Но сега разположението на силите на международната сцена се променя. САЩ постепенно губят влияние и образувалият се вакуум започва да се запълва от други страни. В Сирия това са Русия и Иран, а в търговската политика – Китай. И само Германия и Евросъюзът като цяло нямат успех в прокарването на европейските ценности и не успяват да заздравят позициите си на международната сцена. Нещо повече, другите играчи вече не ги възприемат сериозно. Според Зигмар Габриел, за да настъпи някаква промяна в ситуацията, страните от Евросъюза трябва заедно да преразгледат сегашното положение и да определят общите си интереси. Министърът добави, че „в свят, в който живеят хищници, е трудно да бъдеш тревопасен”.

Думите на Габриел, че Москва, Вашингтон и Пекин не уважават Европа не останаха незабелязани в Русия. Според първия заместник-председател на Комитета по международни работи в Държавната дума Дмитрий Новиков: „В Брюксел под неуважение разбират желанието на Русия да води собствена, независима политика и да изгражда честни, партньорски отношения с другите страни”. В този смисъл той добавя следното: „ЕС заедно със САЩ твърде дълго се опитваха да диктуват своите правила на играта и да налагат правила за поведение на Русия. И доколкото Русия води независим външнополитически курс на международната сцена, то Евросъюзът възприема това като неуважение”. Според парламентариста аналогична е и ситуацията с Китай, поради нежеланието му да „да играе под чужда свирка”. А що се отнася до САЩ, за никакво уважение не може да става дума, включително и към Евросъюза. Новиков казва: „Не може да се говори за уважение към Евросъюза от страна на Вашингтон, защото САЩ могат да уважават само тези, които са им равни. Америка вече отдавна диктува правилата на играта и правилата на диалога в международните отношения”.

За разлика от колегите си първият заместник-председател на Комитета по отбрана и сигурност на РФ Франц Клинцевич изрази мнение, че Габриел е недоволен главно от отношението на САЩ към Европа, а останалите страни са споменати за камуфлаж. Той отбелязва, че: „Недоволството от политиката на САЩ, признаващи само своите интереси, вече прелива чашата, и то не само в Европа”. Вероятно тази оценка не е далеч от истината, тъй като Габриел не за първи път излиза с подобни заявления. Така например в началото на декември миналата година шефът на външнополитическото ведомство на Германия каза в прав текст, че Берлин трябва да укрепи своята роля в света, като преразгледа предишните си отношения с Америка и повиши собствената си значимост.

През последните години външната политика на Евросъюза трудно може да се определи като самостоятелна. В рамките на „евроатлантическата солидарност” Брюксел се движи по всички въпроси във фарватера на Вашингтон. Най-фрапиращият пример за това са санкциите срещу Русия, които нанасят щети и на самия Евросъюз. Затова не е чудно, че другите големи държави не възприемат ЕС като самостоятелен играч, с който е необходимо да се съобразяват. Въпреки всичко ръководството на Евросъюза, за разлика от националните държави, членуващи в него, не е готово да промени сегашната ситуация. Това се потвърждава и от думите на Габриел, но забележете, в речта му, която държи в Берлин, а не в Брюксел. Там той каза дословно следното: „Не само, че никой не уважава Евросъюза като международна институция, а даже никой не го забелязва. В този съюз няма никакви реални механизми на единна Европа, освен Шенген и еврото. Тези механизми са важни за границите, митниците и финансите. Но по всички други въпроси страните в ЕС не са единни. Там постоянно има спорове между участниците”. Тук даже не става дума за уважение, защото Дядо Коледа всички го уважават, но никой не е виждал очите му. Така е и с митичното единство на ЕС. Обаче към ЕС като колектив от развити страни отношението е съвършено друго. Германия и нейните съюзници, които по същество формират ЕС, са достойни за внимание.

Но за тях ситуацията в международен план не е проста. В Америка на власт дойде президент, който е настроен против Евросъюза. Той счита, че Европа е опора на либерализма и по-специално на неговите политически врагове. При Обама отношенията на ЕС със САЩ бяха повече от чудесни. Но сега Тръмп им казва: „Вие ще си плащате за всичко, а ние на всичко отгоре няма да ви уважаваме, но ако се наложи може да ви отстраним от пътя си, както направихме с премиера на Черна гора на една от срещите на държавните глави”. Тръмп не е личност, а социално явление. В САЩ много хора считат, че всички тези международни игри са от Лукавия и нямат никакъв смисъл. В същото време има много мощни кръгове, които дълги години бяха на власт и те държат на сътрудничество с Евросъюза.

От много време Тръмп е първият американски президент, който не подкрепя тази политика. Що се отнася до Китай, китайското отношение към ЕС не е неуважително, то просто е китайско. За китайците Евросъюзът е много важен, но не като международна организация, а като сбор от страни. Пекин мечтае да залее пазара на Европа със стоки и публично декларира това като своя стратегическа цел. Но въпреки тези си намерения, от гледна точка на политиката, която водят, китайците не очакват нищо добро от страна на днешна Европа. Въпреки че внимателно наблюдават Евросъюза, те считат, че авансите за Европа са излишна загуба на време и сили. Защо да даваш аванси на болен от парализа, който все едно, не може да стане и да се ръкува с теб? Китайците се интересуват от Европа, но само като пазар.

Горе-долу същата е и картината с Русия. Москва винаги се е отнасяла уважително към Евросъюза. Но, извинете, ако през цялото време ви плюят в лицето, някак си е глупаво ти да казваш: „Ох, колко много ви уважавам”. Не може да се каже, че мазохизмът е присъща национална черта на руснаците. Днес отношенията между Русия и ЕС са лоши и много сложни, но не Москва ги доведе дотук. При предишния канцлер Германия беше ключов партньор на Русия. И тъй като Германия е водещата в Европа, то и отношенията на Русия с другите европейски страни бяха на поносимо ниво. Москва има желание да си сътрудничи с Европа, но няма намерение да изпълнява каквито и да било директиви, хрумнали на депутатите в Европарламента, които са решили, че Русия не е такава каквато те желаят да бъде. Русия просто е такава, каквато е. Ако ЕС е готов да си сътрудничи с тази Русия, Москва е готова да се върне към отношенията, които съществуваха при социалдемократите. Ако ЕС не желае, то тогава няма смисъл да говори, че го презират. На Евросъюза трябва да му е ясно, че в момента не води много разумна политика. Вярно е, че санкциите засегнаха Германия даже по-тежко, отколкото Русия. Но е вярно и това, че не руснаците ги наложиха. Така че тук няма място за презрение.