Служебният финансов министър Асен Василев смята, че канадският инвеститор “Дънди Прешъс Метълс” внася твърде ниска концесионна такса в държавния бюджет за златото, което добива и изнася от България.

Това стана ясно от негово изказване пред бюджетната комисия в Народното събрание. То бе по повод въпрос за това как бюджетът ще компенсира очаквания намален приход от ДДС, ако прагът за задължителна регистрация по закона се вдигне от сегашните 50 000 лв. оборот на година на 166 000 лв., както предлагат няколко от представените в парламента политически сили. Василев коментира и евентуалните загуби от продължаването на действието на намалените ставки по ДДС.

Според министъра единият вариант за компенсация е оптимизацията на разходите за администрацията, каквато се предлага за догодина – 10% съкращаване на средствата за издръжка и персонал.

Другият вариант е промяна на концесионните такси. Според Василев не е нормално общият приход от всички концесионни такси в държавата за добив на суровини, плажове и др. да бъде едва около 100 млн. лв. на година.

Министерството на енергетиката вече готви преразглеждане на концесионните такси, като същото ще бъде предложено и по отношение на плажовете, каза Василев.

Той даде пример с концесията за добив на злато, мед и сребно на “Дънди прешъс металс”. По думите на министъра компанията изнася на година суровина, която съдържа около 12 200 кг злато на стойност 740 млн. долара. В същото време заплащаната за добива концесионна такса в българския бюджет е в размер на едва 26 млн. лв. или около 1%.

Задълбочен анализ на концесията бе направен от Сметната палата в одит още през 2016 г.

Според доклада на палатата в периода януари 2011 г. – декември 2013 г. канадската компания концесионер “Дънди Прешъс” е добила край Челопеч 5 153 261 тона руда. Съдържанието на мед в нея възлиза на 66 759 тона, на злато – 18.8 тона, а на сребро – 42.99 тона.

Стойността на извлечената за трите години мед е 531 млн. долара, на златото – 939 млн. долара, а на среброто – 41 млн. долара според цените на Лондонската метална борса. Общата сума на добива е над 1.5 млрд. долара. От нея под формата на концесионно възнаграждение в бюджета са влезли около 23 млн. долара (1.5%) или около 34 млн. лв. за периода 2011 – 2013 г.

За същия период реализираните инвестиции от концесионера са в размер над 187.5 млн. долара.

Като резултат на одита енергийното министерство обяви, че започва преглед на концесията, но няма как да промени нивото на концесионно възнаграждение от 1.5 на сто от приходите от продажба на добиваните подземни богатства.

Причината е, че през 2008 г. тройната коалиция записа в Закона за подземните богатства, че “концесионерите запазват правата и задълженията си по сключените договори до изтичане срока на съответната концесия”. В случая с Челопеч това означава, че до 2029 г. размерът на възнаграждението не може да се пипа. Така за него не влезе в сила променената методика за концесионните такси, въведена от кабинета “Станишев”. Според нея концесионно възнаграждение за металните изкопаеми е плаващо – от 0.8% до 4%, в зависимост от реализираните приходи от продажби и печалби.

През 2019 г. бившият премиер Бойко Борисов присъства на откриване на съоръжение от новата концесия на “Дънди” – за находището “Ада тепе” край Крумовград. Тогава компанията заяви, че очаква да добие 21 тона злато от рудника през следващите 8 години. По информация от Националния концесионен регистър ставката по новия договор на “Дънди” е плаваща – от 1.44% до 4%. По-конкретно, в договора е записано, че “минималният процентен размер на концесионното плащане е 1.44 на сто от стойността на добитите златосъдържащи руди при рентабилност на нетните приходи от продажби до 10 на сто, включително и при отрицателни стойности, а максималният процентен размер е 4 на сто от стойността на добитите златосъдържащи руди при 50 на сто или по-висока рентабилност на нетните приходи от продажби. При рентабилност от 10 на сто до 50 на сто, размерът се увеличава с 0.064 на всеки процент увеличение на рентабилността”.