АНАЛИЗИ

Златните концесии на ГЕРБ – доживотни и само за олигарси

Published

5 years ago

September 19, 2021

Author

Последната година и половина от управлението на ГЕРБ все повече се оформя като най-успешния период за концесионерите в транспорта. Успехите обаче не се дължат на добри бизнес стратегии, а на любезната подкрепа на министерството, ръководено тогава от Росен Желязков.

Концесионерът на летище София – фондът Meridiam, успя да си издейства отсрочка от 10 години за концесионните си такси и за 78 млн. евро от инвестициите си. После в списъка влезе концесионерът на летище Горна Оряховица, близък до Румен Гайтански-Вълка, който взе бонус от още четири години за влагане на инвестициите си. Сега към групата на печелившите влизат и две дружества от групата „Химимпорт“, управляващи на концесиите на пристанищен терминал Видин-север и „Фериботен комплекс Видин“ и на варненското „Леспорт“.

Щедростта не е обявена публично тогава, но проверка на „Капитал“ показа, че концесионерът на видинския порт – „Параходство българско речно плаване“, е получило удължаване на срока на договора с 10 години и от 30- той вече е 40-годишен. Отпаднало е и задължението за поддържане на товарооборот и корабни посещения, като промените дори влизат в сила със задна дата – от 30 юни 2014.

Промените по договора за пристанищен терминал „Леспорт“ са от година по-рано на база допълнително споразумение от януари 2020 г. Срокът на концесията отново е увеличен от 30 на 40 години. Базисният годишен товарооборот е намален с 80 хил. тона. И драстично се свива ангажиментът за инвестиции – от 129 млн. лв. на 50 млн. лв. за целия срок на концесията. Последното е обяснено с невъзможността да се отвоюват части от акваторията. А останалите промени – с Дунав мост 2, „икономическа криза 2011-2013“ и, разбира се, с ковид-19. Всичко това не пречи на друга компания от групата да получи това лято нова концесия за зимовника в Русе (виж карето).

Сериозните изменения, които настъпват масово по различните концесионни договори, макар и позволени по закон при определени обстоятелства, поставят няколко въпроса. Доколко министерството планира смислено развитието на отделните компоненти на транспортната инфраструктура. Какъв е смисълът от състезателната процедура на база поетите от участниците ангажименти, ако после всичко лесно може да бъде коригирано с добрата воля на министерството. И обективни ли са преценките на ведомството.
Старите договорки на Видин

Терминал Видин-север в северната промишлена зона на града беше отдаден след дълга съдебна сага и силен интерес. Процедурата се проведе по времето на министър Петър Мутафчиев. Конкуренти през 2007 г. бяха „Стомана индъстри“ на гръцката група Viohalco и икономическата група „Перун“, известна тогава с формалната си собственост на софийската телевизия „7 дни“, както и на компанията за морски транспорт „Балкан шипинг енд трейдинг“.

В крайна сметка договорът е подписан на 20 август 2010 г. с „Параходство българско речно плаване“, приватизирано от групата „Химимпорт“.

Той е за 30 години. Концесионерът поема задължението да инвестира 16 млн. лв. за срока на концесията. Еднократното концесионно плащане е 100 хил. лв., а годишното – 41 хил. лв. плюс плаваща част. Предвидено е и колко трябва да е средногодишният товарооборот и брой посещения – съответно 220 300 и 4510, като след десетата година те трябва да са малко по-високи – 302 160 тона и 4880 корабни посещения.РЕКЛАМА

Десет години по-късно инвестициите са 11.5 млн. лв. Концесионните плащания – 1.5 млн. лв. Начислените неустойки – 14 хил. лв. Договорът обаче претърпява значителни корекции и напълно отпадат членовете, засягащи товарооборота, и то със задна дата – 30 юни 2014 г. А срокът му се удължава с 10 години, каквато е и максималната възможност по закон – с 1/3 от срока му.
Сметките на министерството

Обяснението на министерството е, че е „нарушен икономическият баланс на концесията“, като на това стъпва мотивираното предложение на концесионера.

„С оглед държавния интерес са преценени ползите от запазване на концесионния договор, което е възможно при възстановяване на икономическия баланс на концесията, и които обосновават неговото изменение, а не прекратяване“, отговарят от министерството. Финансовите ползи за държавата от удължаването са изчислени на 2 млн. лв. концесионно възнаграждение (995 хил. лв. фиксирано и 1 млн. лв. променливо). Общо бъдещите постъпления се изчисляват на 5.1 млн. лв. плюс още 1 млн. лв. под формата на данъци.

Тези финансови параметри на концесията нямало да се постигнат в случай на прекратяване на договора и нова процедура както заради пандемията от ковид-19, така и заради междувременно изградените пристанищни терминали. Ако премине към държавата пък, то ще следва да се поддържа с държавен ресурс, а държавата щяла да дължи и обезщетение към концесионера.

Обяснението за отпадането на изисквания със задна дата пък е, че концесионерът е поискал промените няколко пъти – през 2014 г., 2015 г., 2020 г. и 2021 г.
По вина на Дунав мост 2

Пред „Капитал“ от БРП обясняват, че предоставената оферта е от 18 май 2007 г. „Това е времето, в което започва официалната подготовка за строежа на Дунав мост 2, като реализирането на този голям инфраструктурен обект отне години. Към момента на представяне на офертата, както и към датата на подписването на договора за концесия Дунав мост 2 бе далеч от завършване и всякакви прогнози за въвеждането му в експлоатация бяха крайно несигурни, поради което тази хипотеза не бе отразена в конкурсните условия и в икономическия баланс на концесията.

Въвеждането в експлоатация през юни 2013 г. на Дунав мост 2 е предизвикало редица негативни последствия за експлоатацията на „Фериботен комплекс Видин“. Съществуващият ГКПП, обслужващ транспортните средства, превозвани с ферибот, е бил бе закрит. Това обстоятелство е довело до незабавно и пълно прекратяване на дейността на фериботната линия Видин – Калафат и до прекратяване на дейността на „Фериботен комплекс Видин“, като в началото на октомври 2013 г. и смесената българско-румънска експертна комисия взима решение за закриване на линията Видин – Калафат.

„Събитие, което при сключването на концесионния договор е било предвидимо, но не би могло да бъде обективно предотвратено, т.е. събитие, представляващо непреодолима сила – форсмажорно събитие“, обобщават от БРП.

Към това се намесва и пандемията. „Сложната обстановка, провокирана от ковид-19, принуди много държави, включително и България, да затворят границите си, или да въведат множество ограничения при преминаването им. Това се отнася в пълна степен и за граничните пунктове по р. Дунав. Нарушени са вериги на доставки и логистични схеми, което пряко влияе на товарооборота на всички дунавски пристанища. Товарооборотът на пристанищен терминал Видин-север намаля почти три пъти. Въведените ограничения и специфична организация на работния процес се отразяват негативно върху ефективността на работата на терминала, което, добавено към намаления товарооборот, рязко влоши резултатите от работата на пристанищен терминал Видин-север, гласи отговорът на компанията. Така дружеството прави своя финансово-икономически анализ и той е приет от министерството.

От ведомството дори добавят, че „дружествата, опериращи в сектор транспорт, търпят значителни загуби от забава в плащанията от съконтрагенти при обичайния оборот на паричните средства, чийто свободен поток непрекъснато намалява, включително през настоящата 2021 г.“. И стигат още по-назад. „Настъпилата през 2011 г. – 2013 г. финансово-икономическа криза се отразява изключително негативно върху речния транспорт и пристанищната дейност по река Дунав, която тенденция продължава да се задълбочава и към момента. В резултат на въздействието й се закриват и преустановяват работа структуроопределящи предприятия във всички дунавски държави, които до 2019 г. са осигурявали преобладаваща част от превозваните товари – металургични заводи, химически заводи, топло-електрически централи, контейнерни линии и други. Това води до неколкократно намаляване на товарите, превозвани по р. Дунав, и в пъти намаление на товарите, обработвани в дунавските пристанища, съответно – до невъзможност концесионерът да предоставя пристанищни услуги при пълен капацитет на експлоатационна годност“, пишат от там.
И без разширяване на „Леспорт“

Сложност явно има и във Варненското езеро, като „Леспорт“ се намира от страната на пристанището на Ахмед Доган, като между тях е корабостроителницата „Делфин“.

Битката за него също беше ожесточена, като допуснатите кандидати през 2005 г. бяха седем. Концесионер става „БМ порт“, която вече носи името „Пристанище Леспорт“, с действителен собственик „Химимпорт“.

Допълнителното споразумение по договора е от януари 2020 г. Срокът е увеличен от 30 на 40 години. Базисният годишен товарооборот е намален от 330 485 тона на 250 000 тона. А инвестициите от 129 млн. лв. са свити на 50 млн. лв. До момента са инвестирани 17.5 млн. лв. в изграждане и подобрения на сгради, пристанищна територия и машини и съоръжения. Платените до момента концесионни възнаграждения са близо 31.2 млн. лв.

Отново промените се обясняват с нарушен икономически баланс на концесията. „Видно от анализа на приходите и разходите, при срок от 30 години икономическите изгоди на концесионера са отрицателна величина“, отговарят от министерството. От „Химимпорт“ казват, че товарите за 2020 и 2021 г. са се свили с 50%, но промените са разписани още преди пандемията.

Голямото свиване на инвестициите е обяснено с фактическата невъзможност за разширение на пристанищния терминал чрез отвоюване на територия от прилежащата на терминала акватория на Варненското езеро.

По-дългото обяснение и от страна на „Пристанище Леспорт“ е, че от 2008 г. има изготвен генерален план за развитие на пристанището със заповеди на министъра на транспорта и на регионалния. Те са обжалвани от собственици на имоти, съседни на него, и в резултат влизат в сила през 2013 г. Междувременно са одобрени Специфични правила за прилагане на Общия устройствен план на община Варна. Или заповедта за одобряване на ПУП-ПРЗ „Леспорт“, респективно ПУП, е влязла в сила след ОУП – Варна. При съпоставянето им се установяват съществени несъответствия и противоречия между тях, което налага изработване на действащия ПУП-ПРЗ на „Пристанище Леспорт“, като от екоминистерството предписват проектите да бъдат съобразени с действащия ОУП на община Варна.

При изготвянето на нов ПУП-ПРЗ съпътстващите екологични и геоложки проучвания водят до невъзможност за отвоюване на територия от акваторията на Варненското езеро. Или ще е невъзможно предвидените инвестиции да се случат в пълния им размер.

Намаленият териториален обхват на пристанищния терминал и невъзможността да бъдат изградени нови корабни места за зърнен терминал и терминал за течни нефтопродукти и растителни масла води и до намаляване на размера на инвестициите от 129 млн. на 50 млн. лева.

От министерството допълват, че е възможно разширението да се случи върху съседни имоти, разположени на изток. А измененият генерален план ще предвиди и по-оправдани инвестиции, обясняват още от ведомството.

Колкото до намаляването на изискването за товарооборот, „при условие че е невъзможно изграждането на зърнен терминал и на терминал за нефт, нефтопродукти и растителни масла, предвижданията на концесионера и на държавата за очаквания товарооборот към момента на сключване на договора не съответстват на настоящите икономически условия“, пишат от министерството. Или товарите следват инвестициите.
И още концесии

Групата „Химимпорт“ освен участието си в концесията на летищата във Варна и Бургас има още няколко дунавски обекта. През БРП тя държи Пристанищен терминал Никопол и ферибота до Турну Магуреле. През „Порт инвест“, собственост на БРП, получи и концесията на пристанище Лом по време на министър Ивайло Московски. БРП е и мажоритарен акционер в „Порт Пристис“, което менажира пристанището с регионално значение „Пристис“.

В средата на лято 2021 г. „Порт Бимас“, дъщерно на БРП, получава концесията за зимовник за временен престой на корабите в Русе. Той се очаква да бъде изграден с цел корабите да бъдат предпазени от лошите климатични условия, като концесионерът ще експлоатира и специализираното пристанище. Инвестиционната програма е за 3.6 млн. лв.

АНАЛИЗИ

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Published

1 month ago

August 4, 2026

Author

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Нека за момент оставим настрана лозунгите и погледнем на думите на Зеленски като разумни хора.

На 28 август украинският президент постави нова задача пред военната индустрия: 1000 далекобойни дрона срещу цели в Русия всеки ден.

По собствените му думи в момента Украйна извършва средно над 300 такива далекобойни удара дневно, но „трябва да има повече“. Целта е 1000.

Това не е малка промяна.

Това е опит войната да бъде изнесена на съвсем друго ниво.

Но тук идва въпросът, който политиците рядко задават публично:

Какво ще последва?

Да бъдем честни — Киев отдавна е подложен на руски ракетни и безпилотни атаки. Следователно не е коректно да се твърди, че войната досега е била „само на фронта“.

Но има огромна разлика между отделни далекобойни операции и поставянето на официална цел от 1000 удара дневно дълбоко на руска територия.

При достигане на подобен мащаб вече говорим за системна кампания срещу руската инфраструктура, енергетика, промишленост и военни обекти.

И тогава идва неизбежният въпрос:

Как ще отговори Москва?

Никой разумен човек не може да гарантира, че руският отговор ще остане ограничен до същия тип цели.

Москва вече предупреди Великобритания, че заради използването на британски далекобойни оръжия при удари по руска територия може да разглежда британското участие като все по-пряко и дори да предприеме действия срещу британски военни обекти във и извън Украйна.

Това не е доказателство, че утре Москва ще „изравни Киев със земята“.

Но е доказателство за нещо много по-важно:

рисковете от ескалация вече се увеличават.

А сега да погледнем реалността без емоции.

Украйна може да произведе повече дронове. Западът може да предостави технологии. Великобритания и Франция могат да увеличат военната си помощ. Европа може да продължи да финансира Киев.

Но нито Берлин, нито Париж, нито Лондон могат да гарантират, че Москва няма да отговори с ескалация.

И точно тук започва разликата между политическата реторика и военната реалност.

Да кажеш:

„Ще достигнем 1000 удара дневно“

е политическо заявление.

Да можеш да поддържаш 1000 далекобойни удара ежедневно, да осигуриш производство, разузнаване, навигация, бойна ефективност и преодоляване на руската противовъздушна отбрана — това вече е съвсем друг въпрос.

И дори това да бъде постигнато, остава най-важният въпрос:

Каква ще бъде цената на руския отговор?

Защото войната има една жестока закономерност:

Когато едната страна увеличава мащаба и дълбочината на ударите, другата страна обикновено не седи и не чака.

Тя търси начин да отговори.

Затова думите на Зеленски не трябва да бъдат посрещани нито с възторг, нито с подигравка.

Те трябва да бъдат разглеждани като сигнал за нов етап на войната.

А най-опасната илюзия е да се вярва, че можеш безкрайно да увеличаваш ударите по противника, без това да промени неговото поведение.

Войната не е компютърна игра.

Няма бутон „ескалация само за другия“.

И ако Киев наистина достигне 1000 далекобойни дрона дневно, въпросът вече няма да бъде:

„Може ли Украйна да удря Русия?“

А:

„Какво ще направи Русия, когато тези удари се превърнат в ежедневна норма?“

Точно този въпрос трябва да си зададат европейските лидери, преди да аплодират следващата стъпка към ескалацията.

Защото в тази война най-опасни не са думите, които звучат силно.

Най-опасни са решенията, чиито последствия никой вече не може да контролира.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

На 28 февруари започна това, което за Вашингтон вероятно трябваше да бъде бърза и решителна операция срещу Иран.

Тръмп говореше за „свободата“ на иранците, а американската и израелската военна мощ трябваше да нанесат съкрушителен удар, … да разклатят властта в Техеран и да дойде политическа промяна.

Само че днес, шест месеца по-късно картината е съвсем различна.

Военната мощ на САЩ и Израел беше демонстрирана, но “военната победа” не се превърна в политическа победа.

Иранската държавна система оцеля.

Ръководството беше променено, но режимът не рухна.
Вместо очаквания вътрешен срив Техеран се адаптира, а ролята на силовите структури и Корпуса на гвардейците на Ислямската революция стана още по-голяма.

Защото … можеш да унищожиш военни обекти, но не можеш с ракети да наложиш политическа промяна.

А когато …. бързата война не донесе желания резултат, Вашингтон започна да сменя оръжието.

„Operation Epic Fury“ постепенно отстъпи място на „Operation Economic Outcast“ – икономическа кампания за задушаване на Иран чрез санкции и натиск върху държавите и компаниите, които продължават да търгуват с Техеран.

Или войната вече не е само въпрос на ракети и самолети, а
се превърна в битка за петрол, транспорт, банки, търговия и световната икономика.

А Иран има свой отговор … и той е …. Ормуз.

Светът много бързо разбра колко опасно е едно географско място да се превърне в оръжие.
И така много бързо усетихме последствията, които не останаха в Персийския залив, а стигнаха до цената на петрола, транспорта, инфлацията и до джоба на всеки обикновен човек.

И някак си тази „кратката екскурзия“ започва да изглежда все повече като капан.

Шест месеца война.
Без падане на иранската система.
Без капитулацията на Техеран.
Без устойчиво политическо решение и все по-висока икономическа и политическа цена.

И сега …. гледайки към “Великата Америка” се питаме всички… какво всъщност постигна тази война?

Защото една война не се измерва само с броя на изстреляните ракети, а и с цената, която плащаме всички.

А цифрите са достатъчно красноречиви….

Най-малко 7 900 души са загинали от началото на конфликта, като сред тях са хилядите жертви в Иран, Ливан и държавите от Персийския залив, както и американски и израелски военнослужещи.
Пентагонът съобщава също и за 757 ранени американски военнослужещи.

Но войната продължава…. тя вече се прехвърли върху световната икономика.

Петролът е поскъпнал с около 22%, а през стратегическия Ормузки пролив преминават едва около 7 кораба дневно и това е огромен проблем… Защото Ормуз не е просто някакъв тесен морски проход,
а една от най-важните артерии на световната енергетика.

И когато Иран използва Ормуз като коз, последствията не остават в Техеран или във Вашингтон…. Те стигат и до Европа, а и САЩ също трупат огромни разходи, като цената на войната за Вашингтон вече достига 37,5 милиарда долара.

И най-големият парадокс е, че се започна се с обещанието за бърза операция…. но получихме шест месеца война.
Започна се с идеята за решителен военен натиск…. но получихме икономическа блокада.
Започна се с надеждата за промяна в Техеран, а получихме един Иран, който продължава да държи един от най-важните стратегически лостове в света – Ормуз.

А сега Вашингтон и Техеран продължават да си мерят силите, докато дипломатическият изход остава далеч.
Защото войните са лесни за започване, но много по-трудно е да бъдат спрени, когато вече са въвлекли армия, икономика, петрол, търговски маршрути и геополитически интереси.

Преди шест месеца можеше да изглежда като „кратка екскурзия“, но днес сметката е огромна…
Говорим за война, която започва да живее собствен живот и най-страшното е, че никой все още не знае как ще приключи всичко това.
—————
Росица Калинова

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Кой дърпа конците на столицата?

Published

2 months ago

July 21, 2026

Author

Анализ на публични регистри очертава група участници, в чиито дружества фигурира европейско финансиране за над 8,2 млрд. €.

Увод

Този материал описва мрежа от свързани лица и дружества, съставена от публично достъпни данни към 3 август 2026 г. Източниците са Търговският регистър, списъкът на длъжниците на НАП, регистърът на обществените поръчки и публичните регистри на европейско и национално финансиране.

Извадката включва само лица с три или повече дружествени участия. Връзка между две лица се отчита при две или повече общи дружества. Тези прагове определят кои лица и връзки влизат в анализа. Лица с по-малко участия и по-редки съвпадения остават извън обхвата и не са отразени в числата по-долу.

Обща картина

Извадката съдържа 327 лица и 940 уникални дружества. От дружествата 891 са действащи, а 49 са заличени или прекратени — дял от 5,2%. Регистрирани са 1 526 дружествени участия. Средно на дружество се падат 1,62 участници от извадката. Лицата са разпределени в три групи: 20 „ключови“ с общо 267 участия, 87 „активни“ с 522 участия и 220 „участници“ с 737 участия.

Публичните задължения към НАП възлизат на 2 899 672 € и са концентрирани в 28 от 940 дружества (3,0%), които засягат 23 от 327 лица. Обществените поръчки са на стойност 140 535 000 € в 32 дружества с 47 лица. Европейското финансиране е с най-голям обем — 8 253 118 693 € в 236 дружества с 224 лица. Държавен фонд „Земеделие“ фигурира с 274 953 853 € в 31 дружества, а грантовете — с 18 647 470 € в 18 дружества.

По типологията мрежата клони към структура, ориентирана към публично финансиране (категория Г). Обемът на европейските средства и на средствата от ДФЗ е водещата величина, докато публичният дълг е нисък като дял и разпръснат. Едновременно с това е налице и елемент от категория В, тъй като обществени поръчки фигурират в над тридесет дружества. Профилът е смесен по източник на средства, но с ясно доминиране на публичното финансиране пред дълга.

Ключови фигури
Николай Ганчев Михайлов участва в 6 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 3 131 421 714 € — най-големият обем на ниво участник в извадката. Отделно участва в дружества с поръчки за 7 500 000 € и с 2 733 197 € от ДФЗ. Няма отчетени връзки към други лица.

Теодор Иванов Захов участва в 8 действащи дружества с европейско финансиране от 828 580 116 € и грантове от 5 095 571 €. Свързан е с две лица, сред които чрез структурни връзки.

Иво Георгиев Прокопиев [Ключов] фигурира в 13 дружества, от които 12 действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 843 440 039 €, поръчки за 11 000 € и грантове от 4 488 030 €. Има 5 връзки, най-силната от които е с Юри Богомилов Катанов чрез 12 общи дружества.

Кънчо Марков Стойчев [Ключов] е с най-голям брой участия — 19 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 1 737 118 € и поръчки за 303 000 €. Свързан е със 7 лица, включително с Андрей Венцелов Райчев чрез 12 общи дружества.

Любомир Борисов Лозанов [Активен] участва в 7 действащи дружества с 177 783 128 € от ДФЗ — най-големият обем от този източник на ниво участник — и с 4 790 047 € европейско финансиране. Няма отчетени връзки.

Сергей Милчов Лозанов [Участник] фигурира в 3 действащи дружества, в които са вписани непогасени публични задължения от 612 394 € в 3 дружества — сред най-високите стойности по дълг на ниво участник. Няма отчетени връзки. Отделно Трайчо Димитров Борисов участва в дружества с публичен дълг от 1 598 446 € в едно дружество.

Как функционира
Мрежата е рядка. Плътността ѝ е 0,0044, а връзките са 236 при 327 лица. От тях 141 лица нямат нито една връзка към друг участник, а 186 имат поне една. Това означава, че данните не описват единна структура, а множество отделни групи и голям брой несвързани участници. Значителна част от лицата се появяват със своите дружества, без да споделят участия с останалите.

По тип връзките се разпределят на 110 структурни, 121 смесени и само 5 финансови. Структурните и смесените връзки преобладават — те отразяват съвместно вписване в едни и същи дружества, придружено в част от случаите с наличие на публични средства в тези дружества. Финансовите връзки са изключение.

Там, където има концентрация, тя е локална. Групи като Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Марчела Веселинова Желева споделят дружества с поръчки за 303 000 €. Отделна плътна група обединява лица като Емануил Янков Манолов, Иван Тотев Радев, Ива Емилова Иванова, Светослав Тотев Радев, Данаил Емилов Иванов и Тодор Трифонов Александров чрез множество общи дружества, в част от които фигурира европейско финансиране от 9 500 702 €. Тези струпвания са отделни едно от друго и не образуват обща верига през цялата извадка.

Какво остава извън обхвата
Анализът е ограничен от праговете на извадката: лица с по-малко от три участия и връзки под две общи дружества не са включени. Данните не показват дяловото разпределение в дружествата, реалното усвояване на посочените средства, нито ролята на всяко лице извън вписаното. Сумите на ниво участник описват дружествата, в които лицето фигурира, и не се събират помежду си. Възможни са непълноти и промени в първичните регистри.

Уточнение
Настоящият материал е анализ на публично достъпни данни от Търговския регистър, публикуваните от НАП списъци на длъжници и официалните регистри на обществените поръчки и на публичното финансиране.

Описаните връзки представляват съвместно участие в търговски дружества и нищо повече. Те не са твърдение за съгласувани действия, за договорка или за съвместна дейност извън вписаното в регистъра.

Наличието на лице в този анализ не е обвинение в престъпление или в друго нарушение. Непогасените публични задължения са гражданско обстоятелство, вписано в публичен регистър, и не представляват констатация за виновно поведение. Получаването на публично финансиране е резултат от регламентирани процедури.

Данните отразяват състоянието към посочената дата и може да са се променили. Възможни са непълноти и грешки в първичните регистри.

Мрежа на взаимовръзките
Интерактивната мрежа изисква JavaScript. Данните под нея са пълни и четими и без него.
Посочи или кликни върху участник, за да видиш данните му и с кого е свързан. Възлите могат да се влачат, а мрежата се приближава с колелцето или с бутоните долу вляво.

Обобщени данни
1 526 участия · 49 заличени
Фин: 5 · Смес: 121 · Стр: 110
Сумите в горните полета са изчислени по уникална фирма — всяко дружество се брои по веднъж, независимо от броя участници в него. Сумите в таблиците по-долу са на ниво участник и отразяват общия обем на дружествата, в които лицето участва; те не се събират.

Топ участници
По НАП дълг
Участник Група Дълг (€) Фирми
Трайчо Димитров Борисов Участник 1 598 446 € 1
Сергей Милчов Лозанов Участник 612 394 € 3
Иван Петров Иванов Участник 194 619 € 2
Йордан Николов Христов Активен 167 897 € 1
Нелко Георгиев Начев Активен 120 670 € 1
Георги Иванов Георгиев Участник 120 670 € 1
Даниел Георгиев Александров Ключов 65 746 € 2
Михаил Иванов Михайлов Участник 55 382 € 1
По обществени поръчки
Участник Група Поръчки (€) Фирми
Тамаш Хак Ковач Участник 92 800 000 € 1
Боян Филипов Стефов Участник 92 800 000 € 1
Петя Георгиева Николова Участник 10 800 000 € 1
Васка Александрова Пенкова Ключов 9 600 000 € 2
Николай Ганчев Михайлов Активен 7 500 000 € 1
Данаил Парашкевов Монов Участник 3 491 000 € 2
Иван Луков Гарчев Участник 3 000 000 € 1
Велко Събов Петкански Участник 3 000 000 € 1
По европейско финансиране
Участник Група Еврофондове (€)
Николай Ганчев Михайлов Активен 3 131 421 714 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 843 440 039 €
Теодор Иванов Захов Активен 828 580 116 €
Николай Георгиев Тотов Участник 800 233 506 €
Цветанка Георгиева Минчева Активен 304 035 815 €

Ивайло Русинов Главчовски Участник 303 466 564 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 290 324 630 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 289 470 736 €
По Държавен фонд Земеделие
Участник Група ДФЗ (€)
Любомир Борисов Лозанов Активен 177 783 128 €
Даниел Георгиев Александров Ключов 27 215 026 €
Нели Пенчева Запрянова Участник 27 215 026 €
Пламен Белчев Пенчев Участник 23 840 847 €
Христо Борисов Цветанов Активен 14 507 599 €
Динко Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Йордан Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Валентин Нойчев Вълков Участник 8 007 775 €
По грантове
Участник Група Грантове (€)
Росица Георгиева Панчева Участник 5 402 706 €
Теодор Иванов Захов Активен 5 095 571 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 4 488 030 €
Ирина Каменова Недева Участник 2 325 790 €
Димитър Георгиев Димитров Активен 1 839 993 €
Крум Янков Хаджигеоргиев Участник 1 839 993 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 938 073 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 618 620 €
Топ 15 по брой фирмени участия
Участник Група Общо Активни Заличени НАП дълг Поръчки Еврофондове Грантове
Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 — 303 000 € 1 737 118 € —
Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 — — 13 020 440 € —
Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 65 746 € — 93 144 € —
Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 — — 3 592 379 € 22 669 €
Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 — — 193 755 € —
Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 — — 323 313 € —
Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 — 9 600 000 € 4 330 437 € —
Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 — 43 000 € 75 927 € —
Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 — — 318 201 € —
Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 28 612 € — — —
Юри Богомилов Катанов Ключов 13 11 2 — 11 000 € 15 293 329 € —
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 13 12 1 — 11 000 € 843 440 039 € 4 488 030 €
Андрей Венцелов Райчев Ключов 13 13 0 — 303 000 € 1 692 232 € —
Данета Ангелова Желева Ключов 11 10 1 — — 2 450 313 € —
Пламен Симеонов Русев Ключов 11 11 0 — 179 000 € 8 626 101 € —
Най-силни взаимовръзки
Участник А Участник Б Общи фирми Тип НАП дълг Поръчки Еврофондове
Иво Георгиев Прокопиев Юри Богомилов Катанов 12 Смесена — 11 000 € 15 293 329 €
Динко Димитров Динев Йордан Димитров Динев 12 Смесена — — 318 201 €
Андрей Венцелов Райчев Кънчо Марков Стойчев 12 Смесена — 303 000 € 1 692 232 €
Вълко Стоянов Вълев Стефан Господинов Господинов 9 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Спас Тошев Шопов 8 Структурна — — —
Венелин Красимиров Йорданов Петър Нейчев Нейчев 8 Смесена — — 86 277 €
Емануил Янков Манолов Иван Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иво Евгениев Евгениев Спас Тошев Шопов 7 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Иво Евгениев Евгениев 7 Структурна — — —
Светослав Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Данаил Емилов Иванов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Детелина Иванова Атанасова Любен Силвиев Белов 7 Смесена — — 5 113 €
Данаил Емилов Иванов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Илияна Николаева Георгиева Стефан Господинов Господинов 7 Структурна — — —
Вълко Стоянов Вълев Илияна Николаева Георгиева 7 Структурна — — —
Данаил Емилов Иванов Емануил Янков Манолов 7 Смесена — — 9 500 702 €
Пълен списък на участниците
Всички 327 участника в ядрото, подредени по брой фирмени участия. Включени са само лица с ≥ 3 участия.

Зареди всички (327) ▾
# Участник Група Общо Активни Заличени % Заличени НАП дълг (€) Поръчки (€) Еврофондове (€) ДФЗ (€) Грантове (€)
1 Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 0% — 303 000 € 1 737 118 € — —
2 Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 11% — — 13 020 440 € —

3 Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 6% 65 746 € — 93 144 € 27 215 026 € —
4 Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 0% — — 3 592 379 € — 22 669 €
5 Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 0% — — 193 755 € 605 588 € —
6 Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 0% — — 323 313 € 12 036 963 € —
7 Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 0% — 9 600 000 € 4 330 437 € — —
8 Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 0% — 43 000 € 75 927 € — —
9 Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 0% — — 318 201 € 12 036 963 € —
10 Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 15% 28 612 € — — — —
↓ Свали фактологията
Суровите данни, върху които е изготвен анализът — текстов файл с пълните числа за всяко лице и всяка връзка.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ