БЛОГ

Кака Корни и „зеленият“ Борисов

Published

9 years ago

January 19, 2018

Author

Бате Бойко не сънуваше. Мечтата му да посрещне Жан-Клод Юнкер в София най-после се сбъдна. Така ги разбираше той европейските ценности – идват у нас, казват ни какво да правим, а ние изпълняваме. После се оказва, че било препоръка, че не било задължително. Ама после – след свършен факт. Все пак бате Бойко им показа кой е истинският зелен на тия от Брюксел. Цели проекти е спирал заради едно щъркелово гнездо! Нещо да кажете! Само цените на горивата, на хранителните продукти и на всичко останало не можа да спре. Те се качват с лифта нагоре – към Банско. Или към Банкя. Нали там е бате Бойко. А където е той, там отиват парите. И като казах зелен, преди това беше жълт при царя, след това син, сега не знам от яд ли е позеленял?! Прищяло му се да стане още повече еврогеец, пардон европеец. Лично щял да прокара Истанбулската конвенция. И как няма! Той цяла магистрала сам прокара, че една конвенция ли ще му се опре? Ма, моля ви се, какво по-редно от това, хора, създадени нормални от Господ, да се превръщат сами в хермафродити! И без това цялата ни политика е хермафродитска. Синове и дъщери на комунисти, а и още живи такива, днес са най-големите демократи. Имаме побойник, председател на парламентарна група, който е член на комисията по вътрешна сигурност и обществен ред! Малиии, какъв ред цари на улицата… Само да излезеш и се сблъскваш с него. Днес е „свобода“ – ще срещнеш наркомани, купуващи си дрога от дилърите на петдесет метра от полицаите, травестити и проститутки ще ти направят оферта за интимно изживяване, побеснял шофьор ще слезе да ти разбие мутрата, задето си имал наглостта да шофираш, докато той е на пътя.

Като казах ред, кака Корни от месец подскача като див петел да заеме централно място в дневния ред на парламента. Колко завижда тя на бат Бойко. Милата, няма и един километър построен. А каква далавера е с парите за магистралата! Кака Корни от сума време точи зъби да ги впие като вампир във врата на бат Бойко. Но он е с дебел врат. Не може да намери място и само джавка като улично псе около него. Щяла да иска вот на недоверие за корупция. Ма бат Бойко заяви, че корупция има навсякъде. Че България цъфти и върже. Даже министърката му на правосъдието изпя хита „Цъфнал герб“, който превзе всички музикални класации. Е с такъв министър на правосъдието как ще има корупция?! Цъфнали сме… в гнездото на щъркела. Щото от това „безплатно“ саниране на 5% от жилищата, останалите са като гнездото му.

17.01.2018

Related Topics:блог новини скандал

Up Next

Ловко преметна и евротъпанарите с мутренските си лъжи

Don't Miss

Джендър комисарката и подлога Цветанов/а се опитва да говори по човешки

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Published

2 months ago

September 1, 2026

Author

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Страхотно си беше

Published

2 months ago

August 28, 2026

Author

София, октомври 1985 г.

Ех, какви времена настанаха!

Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.

Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.

Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.

Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.

При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.

Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Те са от друго тесто.

Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.

Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.

Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.

Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“

Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!

Атанас Ленков

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ