Служебното правителство трябва да уволни стотиците членове на НС на БСП на държавна хранилка, които гарантират лидерския пост на Корнелия

Тези дни лидерът на БСП Корнелия Нинова демонстрира „нерви ‘лабави“ (по един известен творец, довчера – депутат). Нинова върна на президента неизпълнен мандат за съставяне на правителство, като непосредствено след това го обвини, че е част от група, свалила кабинета „Петков“. А чисто протоколното предаване на ключовете от воденото от нея министерство на наследника й, се превърна в конфуз – вместо да пожелае успех на Никола Стоянов, а той да ѝ поднесе букет за пред камерите, между двамата прехвърчаха искри, инициирани от нея.

„Очевидно правителството ще бъде реваншистко към БСП. Ще се използва кампанията, за да бъде злепоставяна БСП, за да се измислят и представят пред обществото компромати срещу БСП“ – сподели виждането си Нинова.
Партията – това съм аз

От обобщението на Нинова за ситуацията излиза, че представата ѝ за левицата е „Партията – това съм аз“. Но ако ще има „реваншизъм“, то той ще бъде персонално срещу нея, а не срещу БСП, колкото и да се опитва тя да го представи като общ. И има няколко аргумента в тази посока.

Още миналата година Нинова поде война срещу „отрочето си“ Румен Радев, обвинявайки го, че бабува на новия политически проект „Продължаваме промяната“, наричайки тогава Кирил Петков и Асен Василев нови месии, откраднали част от левия електорат. Същата ПП, с чийто мандат после стана вицепремиер и министър на икономиката и индустрията и обеща на партията си да я измъкне от спиралата на изборните загуби чрез консумирането на власт.

Тази заявка Нинова даде по време на дирижиран конгрес на партията, който трябваше да не „констатира“ оставката ѝ, подадена уж като илюстрация на поемане на отговорност за изборните загуби, но на практика лидерката не посмя да се изправи в пряк двубой за поста с Крум Зарков, днес министър.

Консумирането на власт пък започна с освобождаването на кадри на БСП, назначени като служебни зам.-министри, но минаващи за опозиция на Нинова, сред които и Явор Гечев, днес министър. И продължи с поголовните, стотици назначения на „Позитано“ 20 в различни държавни структури в цялата страна – все такива от ръководството на партията, както и на делегати на конгреса, такива, които, както вече бе споменато, не констатират току-така лидерски оставки.

За да завърши с подмяна на ръководствата на държавните оръжейни дружества и публичното им компрометиране като обосновка на уволненията, сред които и това на шефа на борда на ВМЗ – Сопот Никола Стоянов, днес министър.

Какво иска да каже тази кратка обобщена хронология? Че ако има „чегъртане“ (по „чегъртането“ на ГЕРБ и ДПС), то не изглежда като да е чегъртане на БСП като партия, а на нейния лидер.
Защо?

Мнозина останаха изненадани, че Румен Радев даде третия мандат за съставяне на правителство на групата на левицата, именно поради обтегнатите отношения с Нинова. Но ако помислим, в дългосрочен план това бе своеобразно обръщение към електората на социалистите – „Аз още съм с вас, въпреки че лидерката ви вече не е с мен“.

Втората естествена стъпка бе назначаването за служебни министри на опоненти на Нинова, както стана ясно вече – вътрешнопартийните опозиционери Крум Зарков (правосъдие), Явор Гечев (земеделие), Весела Лечева (спорт) и на отстранения от нея, но много наясно с механизмите на оръжейните търговски сделки Никола Стоянов (икономика). А назначаването на партийните опозиционери във време на безвластие и перманентна политическа криза, във време, в което сумарно Румен Радев ще е управлявал държавата чрез служебни правителства около година, означава легитимиране на вътрешната на Нинова опозиция от силния на деня. С други думи – дава се шанс за подмяна на ръководството на БСП. И тук идват назначенията на „Позитано“ 20 по места – ще усетят ли те вятър на промяна и ще поемат ли по въздушното течение, или ще останат лоялни на лидерката.

Назначаването на бившия шеф на ВМЗ Сопот пък привнася допълнителен привкус на това своеобразно „чегъртане“. Но не под формата на реваншизъм, а на ревизия в МИИ. Публична тайна е, че износът на оръжия от България е скочил през последната половин година, което Нинова опитваше да обясни със забавени сделки заради блокиралата администрация при предходните служебни кабинети. Нейната дясна ръка Калоян Методиев, също публична тайна, бе този, който дирижираше процесите в междуведомствената комисия по експортен контрол. И като се има предвид как приоритетно бяха сменени ръководствата и на „Кинтекс“, и на ВМЗ в нейния мандат, може би предстои да видим и има ли алтернативна на Ниновата истина относно нуждата от тези уволнения. Както и за работата на междуведомствената комисия изобщо…

„С действията си за един час президентът свърши нещо, което аз не можах за една година – отвори очите на българските социалисти – че два пъти употреби БСП, за да стане президент и два пъти ги предаде. Сега поне съм спокойна за партията, че знае за какво става дума“, бяха финалните думи на лидерката вчера, предавайки министерството.

Права е Нинова, в тази история има предателство, даже не едно. Радев предаде нея, тя предаде Радев, а редовите социалисти, като едно дете при разтурен брак, са невинни. Но все пак някой трябва да поеме попечителството. Обикновено е този, който има по-малка вина, по-малко пороци и повече възможности да осигури просперитета на детето.

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА