Казусът заедно ли да се явят на изборите е колкото заплетен, толкова и важен – за дясното и България

Чак такова чудо не е било! Още не стегнал куфарите на заминаване от властта, и Кирил Петков получи предложения за коалиция. ДБ иска общи листи с ПП, Николай Хаджигенов и Арман Бабикян също желаят да са в тях, Бойко Борисов оферира следизборен съюз. Толкова желана булка в дясното пространство скоро не бяхме имали! Тече натискане и съюзяване, а не роене.

Мнозина възприемат сюжета като част от втръсналите мелодрами в дясно, само че не е така. Случващото се е много интересно, важно и уникално. От подредбата на този пъзел зависи бъдещото управление на България, съответно и отговорът на всички парливи въпроси –

ще се качи ли Борисов на белия кон,

хартиени или дигитални ще са администрацията и гласуването, каква ще е външната ориентация на България… Нали никой не си въобразява, че те зависят от стопяващата се БСП или изолираната „Възраждане“? Кипежът в дясно е двигателят на процесите (защо то – друга тема). Затова е огромна отговорността на Петков (и Асен Василев) как ще реагира. Още по-любопитно е, че всичко това е самостекла се ситуация, която може да се окаже без верни решения. Но пък на финала публиката ще обвинява: защо не е предприето действие X, ако е сторено Y, или обратно.

Формалните щрихи на сюжета към момента са: ДБ иска коалиция с ПП, защото имат еднакви идеи и привърженици; те наистина са еднакви; общи са протестните биографии, донякъде и личните (Петков е сред учредителите на „Да, България“); към заедността ДБ причислява БОЕЦ, „Правосъдие за всеки“ и други площадни герои;

камарила анализатори на ДБ притискат ПП,

че това е правилното историческо решение. Свободни електрони като Бабикян и Хаджигенов също смятат, че старата протестна енергия трябва да се обединени; освен това те нямат против да станат депутати чрез общи листи, след като отделно не могат. ПП е не просто батко на цялата тази компания, но и електорален терминатор спрямо нея. ПП каза, че ще помисли за офертите. ПП не мисли, а на мига отряза ГЕРБ, след като Борисов им предложи „6 приоритета в името на България“. Борисов пакетира и ДБ като участник в следизборната коалиция – „да си направи там съдебната реформа“. ДБ отряза Борисов.

В целия този процес най-лесни, разбираеми и неизискващи анализ са поведението на ГЕРБ и отговорите към нея. Ясно е, че

чичко Борисов напира „младите“ да го вземат –

това е единствената му, почти безнадеждна опция за политическо бъдеще. Ясно е защо го отрязаха. Факт е също, че мнозина искат да се покатерят на гърба на ПП. Всичко останало е тъмна Индия. Голямата цел на ПП, ДБ и сие е парламентарно мнозинство без ГЕРБ и ДПС. Ще работят заедно в новото Народното събрание. Но дали депутатските им кресла ще бъдат повече, ако се обединят преди вота? Няма ли да намалеят, след като не иде реч за проста математика? А ако не се обединят и ДБ вземе, че не влезе, ще се счупи ли всичко?

Как решенията ще се отразят на цялата фрагментирана среда? Спадът при ИТН, например, би прелял в обединено дясно? Или би се насочил само към ПП (ако въобще ще се насочва). Ето това са важните въпроси, на които никой няма отговор в момента.

От камбанарията на тези формации се виждат мъгла, опасности и тук-там шансове: Задачата на ПП е да спечели изборите. Според социолозите може да го направи и сама. Индивидуален успех гарантира бъдещето на формацията, разтоварвайки я от бремето да носи отговорности за стари и чужди грехове. Дава й възможност да не е обвързана с предварителни договорки. Освен това защо да предоставя

избираеми места на други хора?

ПП вече обеща такива на отцепниците от Слави. Нима ще вреди по-напред „зелени“, десебари или дабългаристи? Или пък хора от „Правосъдие за всеки“, което отново е ДБ в гражданска форма?… Клонът натежава, ще настанат традиционните спорове, разколи, излагации… – в сложната ситуация всяка грешка е важна. От друга страна, ПП е на кантар с ГЕРБ в социологията, самостоятелен успех не е сигурен. Тя все още не е и партия – може да се нуждае пак от чужда регистрация. И още нещо има – ПП влезе в политиката като обединител, събирайки несъбираемите ДБ, БСП, ИТН; хората я харесаха, защото разчупи ступора при невъзможните властови конфигурации; тя бе „леви цели с десни мерки“…. Обаче вече е враг на ИТН, скара се с Румен Радев; само дясна е; ако откаже на ДБ сега, ще излезе, че

ПП вече не обединява, а разделя –

подобно на десетки стари формации от сегмента. Дали българите ще я харесват повече такава? Еуфорията от поведението на ПП през последните месеци не е ли само балон в социалните мрежи? Отговорите предстоят, формацията върви по много тънък брод. Мъчи се да демонстрира уникалност и съюз с гражданите, като успоредно ще й трябват отново компромисни партийни съюзи.

Конкретната задача на ДБ е да влезе в парламента. В перспектива тя има и една специфична – да запази собственото си съществуване. Абсолютно вече всеки е наясно, че ПП дърпа от привържениците на ДБ. С атлантизъм, реформаторство и другите „жълтопаветни“ репери, плюс с личностните черти на водещите фигури, те носят еднакви обувки. Разликата е, че ПП може да победи ГЕРБ, а ДБ – не. За какво тогава общият им симпатизант

да гласува за ДБ, а не за ПП?

За да има причина, Христо Иванов и коалицията трябва да обясняват, че съществуват отлики между побратимите. Тоест да се конкурират с ПП, да вадят грешките им. Би било непростимо, ако ДБ предприеме такава атака. Тя ще бъде грозна и неефективна – все пак става дума за „братче“, плътно участвало в играта досега. Заради всичко това ДБ нямаше друг избор, освен да предложи коалиция. Ако срещне отказ обаче, ще трябва да се бори срещу ГЕРБ, ДПС и… някак срещу ПП. „Демократичният електорат“ е в еуфория от Петков и Василев, но истината е, че те правят ненужна ДБ, убиват я. Всичко това е

залог за дясното въобще

Коалиция с ПП означава и друго – ДБ да поеме негативите, които 8 месеца сполучливо отбягваше. Да стесни възможностите за гласуване на хората, а и ред други проблеми. Другият вариант обаче е да се бори за 4-те процента. Не ги ли вземе, това значи и почти ликвидирани шансове за управление срещу ГЕРБ. Независимо как ще се яви на вота, ДБ стартира маратон – дълъг, бавен, съчетан с надежда чрез опита си да реши трудно решимото.

Интересното за Бабикян и останалите от графата „и други“ е, че не са поискали до момента коалиция с довчерашната си съратничка Мая Манолова. На чии рамене ще опита и тя да кацне, не се знае. Всички се натискат за Петков и Василев, чийто възход погуби алтернативните амбиции за кариера. Просто се разчита на еднакъв електорат, а убийствата насред любов са естествено следствие. Едва ли има виновни, защото ситуацията през последните 2 години е невъобразимо объркана от само себе си.

Може ли електоратът все пак да се увеличи? Да стане така, че мощен вот да разшири позициите в парламента на всестранните сили на „промяната“? Тази дилема е базова. Отговорът зависи от много фактори, включително избирателната активност. Той може и да е положителен, но проблемът е, че не съществува логика, по която да се установи пътя до него. Нищо не може да бъде доказано отсега. Затова пък е сигурно, че при обединение и провал цяла България ще крещи:

„Как можахте, защо?!“

При разединение и провал, разбира се, също: „Как можахте, защо?“.

Сходна ситуация се разви и миналата есен. Бе сключено споразумение за следизборно сътрудничество. Най-вероятно сега ПП ще отговори по същия начин. И ако в стари времена в дясното пространство духът напускаше тялото, този път духът ще се устреми да променя България чрез много тела. Кампанията ще е мъчна. А най-вероятната хипотеза по-нататък са още правителства на Румен Радев.

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА