СВЯТ
Скоро ще изхвърлят Лиз Тръс
Лиз Тръс, която наскоро стана министър-председател на Великобритания, вече е изправена пред риска да загуби поста си. Защо премиерският стол се залюля толкова бързо под нея, какво мислят британските избиратели за нея и как случващото се свързва с кризата на британската лира и икономиката като цяло?
„Всички ние сме имали грешни изчисления в първите дни на новата си работа. Може да сме закъснявали първия ден. Може би сме използвали чашата за кафе на шефа. А може да сте сривали собствената си валута толкова зле, че Международният валутен фонд е трябвало да се намеси. Нека тези, които не са унищожавали собствената си икономика, първи да хвърлят камък по нас.”
Така европейското издание „Политико“ описва ситуацията, в която се намира британският премиер Лиз Тръс. А ирландската компания „Райънеър“ издаде специален билет на нейно име от лондонското летище Гетуик в посока „Навсякъде“.
В същото време в британските медии няма желание да защитават своя премиер. Така уважаваното „Економист“ постави на корицата Лиз Тръс и министъра на финансите Куаси Квартенг, които гребат на потъваща лодка, наречена “Великобритания”.
Факт е, че Лиз Тръс беше избрана на поста министър-председател не от цялото население на страната, а само от гласовете на около сто хиляди избиратели на Консервативната партия. За да бъдем по-точни, триста консервативни депутати в Камарата на общините избраха нейната кандидатура – именно те избраха двама от осемте кандидати (Тръс и бившия министър на финансите Риши Сунак) в предварителното гласуване, приканвайки населението да избира между тези двамата. В резултат на това по време на изборите рейтингът на Лиз Тръс беше приблизително 22% (4% от населението на страната се радваха, че тя стана министър-председател, а 18% бяха по-скоро доволни). Освен това тя нямаше пълна подкрепа в парламента: депутатите харесваха повече другия кандидат Риши Сунак.
Ясно е, че с такъв рейтинг Тръс не би могла да се чувства свободна нито в британските коридори на властта, нито в голямата политика. Ситуацията се влоши от икономическата криза и сепаратистките посегателства в Шотландия и Северна Ирландия.
Опитвайки се да излезе от тази ситуация, Тръс реши да се обърне към популизма и да изпълни обещанието си да намали данъците. Финансовият министър Куаси Квартенг разработи и представи на 23 септември амбициозен план за намаляване на данъците с почти 45 млрд. лири. (еквивалентно на повече от четири процента от бюджетните разходи за 2021 г.). И това въпреки бюджетния дефицит, мълчанието за мерките за компенсиране на недостига на бюджетни приходи, както и външния дълг, който е около десет пъти годишните бюджети на страната.
Планът, меко казано, не беше разбран. „Намаляването на данъците в момент на почти двуцифрена инфлация, докато централните банки в Лондон и по света повишават лихвените проценти, правят Великобритания икономическо изключение“, пише „Ню Йорк Таймс“.
„Като се има предвид нарастващият инфлационен натиск в много страни, ние не препоръчваме големи пакети от нецелеви фискални мерки на този етап, тъй като е важно данъчната политика да не противоречи на паричната политика“, каза МВФ (който много рядко позволява си да критикува политиката на западните страни.
Пазарът реагира така, както се очакваше. Отговорът на плана на Тръс беше най-резкият спад на лирата (тя се изравни с долара) през последните 45 години. Английската централна банка беше принудена да се намеси, а самата министър-председателка запази гордо мълчание няколко дни. Тогава тя каза – уж е направила каквото е трябвало и че за икономическата криза във Великобритания е виновен… Владимир Путин. Тоест тя не каза нищо, което да успокои британците.
„Лиз Тръс най-накрая наруши дългото болезнено мълчание с поредица от кратки болезнени мълчания“, шегува се заместник-председателят на Лейбъристката партия (най-голямата опозиционна партия във Великобритания) Анджела Рейнър.
В резултат на това британците продължават да се шегуват тъжно, сега Тръс има всички шансове да стане „министър-председател за един час“. Освен това може да постави своеобразен антирекорд. Към днешна дата най-краткият мандат като министър-председател е този на Джордж Канинг, който поема кабинета през 1827 г. и издържа 119 дни на поста (след което умира). За да не счупи този рекорд, Лиз Тръс трябва да остане на поста си поне до 3 януари – обаче ще й бъде много трудно да оцелее (политически) до 3 януари.
Например гражданите на Великобритания например могат да я премахнат чрез предсрочни парламентарни избори. Които в ситуация, в която сегашното правителство се подкрепя от едва на 17%, са някак естествени за всяка уважаваща себе си държава.
Естествено, самата Тръс не иска да свиква избори. Проучванията на общественото мнение сега изглеждат изключително разочароващи за консерваторите (които Тръс води). По ключови за избирателите точки (икономика, социална сфера, здравеопазване) доверието в потенциалния кабинет на лейбъристите, оглавяван от Кир Стърмър, е два или дори четири пъти по-високо, отколкото в сегашния кабинет на Тръс. Единственото място, където доверието е равностойно, са действията на кабинета на министрите в подкрепа на Украйна, а единственото място, където кабинетът Тръс е по-напред, е провеждането на Брекзит. Тоест по точки, от които британците не се интересуват много.
В същото време рейтингът на Тръс не се очаква да нарасне, особено ако се приложи данъчният ѝ план (който според експерти намалява данъците по-скоро за богатите хора).
„Някои пътуващи до града със сутрешните влакове от Годалминг може да се възползват от най-високата данъчна ставка, но хаосът, който възниква в процеса, застрашава пенсиите, портфейлите от акции и богатството, върху което е изградена средна Англия“, уверява „Гардиън“.
Затова експертите не изключват Тръс да бъде отстранена по друг начин – не чрез избори, а чрез импийчмънт вътре в партията. Съответно искане вече е внесено в съответната комисия на Консервативната партия. Отстранявайки Тръс, консерваторите могат да се опитат да пренастроят имиджа на партията и по някакъв начин да повишат рейтинга й преди следващите (или предсрочни) избори.
И има малко време за решаване на проблема. „Две дати сега са от фундаментално значение в британската политика. На 11 октомври парламентът се връща от почивка, а на 14 октомври приключва периодът на неограничена намеса на Банката на Англия на пазара на ценни книжа. Малката разлика между тези две дати не е случайна. Банката на Англия уведомява правителството, че разполага с малко повече от две седмици, за да стабилизира ситуацията. След това кризата може да пробие още едно дъно – до което да бъдат завлечени Тръс, Консервативната партия и цяла Великобритания.
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Вълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years ago
Лора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ5 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Как създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
