ФОКУС
Руското разузнаване не се справя в Украйна
Ръководството на руското външно разузнаване заяви, че Украйна е изминала пътя на превръщането си във фашистка държава само за едно поколение. Парадоксално, но през цялото това време руските специални служби не успяха да проследят какво се случва в съседната и толкова важна за нас държава. Как се случи това и какво можем да направим днес?
Ръководителят на Службата за външно разузнаване (СВР) на Руската федерация Сергей Наришкин заяви, че група “тоталитарно-либерални режими на Запада” са превърнали Украйна в свое оръжие и са установили там диктатура на фашизма. Според него трансформацията на страната е станала за едно поколение. Той нарече трагедия, че проспериращата Украйна, каквато беше, вече я няма. Ръководителят на Службата за външно разузнаване подчерта, че Русия е длъжна да се бори с това.
Наришкин произнесе речта си по време на церемонията по откриването на изложбата „Доказателства за престъпленията на украинските нацисти и техните колаборационисти“. Изложението се основава на разкази на очевидци, както и на материали, донесени от зоната на спецоперацията.
Седмица по-рано, на 30 септември, Сергей Наришкин каза, че СВР “започна да получава информация, която ще помогне на руските военни по време на специална операция в Украйна”. Според него разузнаването е насочено към получаване на оперативна и тактическа информация, необходима за победа “на бойното поле”. Освен това, отбеляза Наришкин, остава актуална задачата на СВР да получава информация, която да улесни вземането на най-важните външнополитически решения от ръководството на страната. Като пример той цитира Ким Филби, който по време на Великата отечествена война получава информация за предстоящата германска офанзива на Курската дъга.
Думите на шефа на руското разузнаване, че СВР “започна” да получава информация за Украйна, изискват пояснение. Факт е, че руското външно разузнаване наистина не се е занимавало с украински проблеми от десетилетия.
След разпадането на СССР през 1991 г. руското разузнаване се формира в специфични условия, които се определят от политическата позиция на правителството на Борис Елцин и нейните сезонни колебания. Едно от тези условия бяха странни и не винаги обективно мотивирани отношения със страните от постсъветското пространство.
По-специално, бързо беше постигнато споразумение на неформално ниво за взаимното отхвърляне на работата на новите национални разузнавателни служби една срещу друга. Тоест страните от ОНД отказаха да шпионират една срещу друга (възможност: да участват в разузнавателна дейност срещу националните си интереси и на чужда територия), защото всички приятели са израснали от една и съща люлка. И приятелите не се шпионират. След това неофициалните споразумения бяха подкрепени със съответните документи.
От 1991 г. Украйна е един от основателите на ОНД, въпреки че постоянно се пазареше буквално за всяка точка. По-специално, Киев подписа декларация за формирането на ОНД, а Радата прие съответния закон. Но през 1993 г. Радата не одобри Устава на ОНД, пазарейки за чуждестранната собственост на бившия СССР и неговите финансови активи. Като цяло цялата история на украинската държава е история на пазарлък с целия свят. В резултат на това Украйна се оказа страна-основател на ОНД, но не и действителен член на общността.
През 2014 г. започна процесът на окончателното оттегляне на Украйна от организацията, в която тя всъщност не беше член, и приключи през 2018 г. (де факто, но не и де юре). Въпреки това значителна част от вътрешните процеси в Украйна все още се определят от споразуменията, сключени в рамките на ОНД. Например за пенсионно осигуряване, взаимно признаване на дипломи, правна помощ и други подобни, тоест неща, които са наистина важни за хората с украински паспорт.
В разузнавателната общност се разви парадоксална ситуация. Ако се подходи от гледна точка на буквата на закона, тогава беше невъзможно да се работи срещу Украйна и на територията на Украйна, тъй като тя е като че ли в ОНД. И като цяло отношенията с Киев не бяха особено напрегнати. Те бяха просто нищо. В продължение на двадесет години малко хора в разузнавателната общност изобщо забелязваха Украйна или я приемаха на сериозно.
Учудващо е, но 40-милионното парче от бившия СССР беше в периферията на вниманието на руското разузнаване. През този период от време беше изгубен контрол или поне не беше обърнато нужното внимание на онези вътрешни тенденции, за които сега ръководителят на СВР говори като за „превръщането на страната за едно поколение“ във фашистко общество.
Трябва да се каже, че на масово ниво взаимният отказ да работят един срещу друг беше емоционално подкрепен. В Съветския съюз всички офицери от разузнаването на страните от постсъветското пространство учеха заедно и много от тях не само се познаваха добре, но и станаха приятели.
Имаше специални курсове за обучение на националния персонал на КГБ на СССР (в Минск и Киев), където млади кадри от цялата голяма страна учеха в интерес на една организация. В по-голямата си част те се върнаха там, откъдето са дошли, за да учат. Не всеки влезе в това, което сега се нарича Академия за разузнаване в гората близо до Москва, но ускорените курсове в Минск (от една до две години, в зависимост от първоначалното ниво на знания на кадета) бяха като съд за сплав.
Тези хора всъщност не искаха да работят един срещу друг, просто не разбираха защо, дори и на емоционално ниво. Изключение правят арменците и азербайджанците, но това е вечна, почти библейска история.
Сергей Наришкин си спомни Ким Филби, което е доста важно. Факт е, че целият контекст, описан по-горе, доведе до факта, че информация за Украйна можеше да бъде получена само от източници в трети страни. Относително казано, служители или източници на руското разузнаване може случайно да попаднат на информация за Украйна някъде в Лондон или Варшава. И без значение каква. Тя премина през командната верига. И това е. Дори и когато това се случи, такава информация трябваше да бъде обработена и оценена от политически и административни структури. Спомнете си, че самото разузнаване не предприема никакви действия спрямо собствената си информация. Тя носи тези черупки на тези, които след това вземат решения.
И дълго време не се взимаха решения. В този момент, когато внезапно стана необходимо да се справят с политическите и социални тенденции, които вече бяха пуснали корени в Украйна, те решиха да се справят с тях по начините, които се смятаха за политически ефективни по това време. Тоест чрез интриги. Трудно е да се прецени балансът на несравнимото тук: доколко пълна е била информацията от разузнаването или просто е била пренебрегната от онези лица, които през дългите 90-те години са свикнали да разчитат на други източници на данни и други методи на работа?
Това е стар аргумент: кое е по-важно – самата информация или нейната оценка и интерпретация. Сега Сергей Наришкин казва, че Службата за външно разузнаване е започнала целенасочена работа по украинската тема. Като минимум това означава премахване на законовите ограничения за получаване на такава информация. Това вече е много, но не трябва да очаквате чудо. Все пак става дума за стратегическа информация, а не за батальонно разузнаване, за което отговарят съвсем други хора.
Освен това има и други разузнавателни системи, които също трябва да докажат своята компетентност. Това също е вечна конкуренция, която понякога има положителен ефект върху резултатите. Но често това зависи от нивото на първоначалната компетентност на тези, които участват в тази конкуренция.
Ако говорим за методология, сега наборът от средства за разузнаване е значително ограничен. Не става въпрос само за радикално намаляване на броя на резидентурите на посолствата почти по целия свят. Поради описаните по-горе обстоятелства дори не е имало такова организационно направление като работа в Украйна и като цяло в страните от бившия СССР.
Дори в Закавказието, в което бъркотията не спира от десетилетия, нямаше ясен административен контрол. Нямаше и целенасочено обучение за реалностите на Балтийските страни. И това беше системен проблем, вкоренен в разклатената почва на 90-те години.
Така че сега тази работа ще трябва да започне, ако не от нулата, то на коренно различни организационни и идеологически основи. Вече няма “бойно братство” на тези, които са учили заедно. В Киев имаме работа с ново поколение, което нито емоционално, нито исторически е свързано с Русия или СССР и е възпитано на западни принципи на работа. Освен това вече можете да забравите за изгубените десетилетия, защото самата ситуация в Украйна вече не е свързана с обстоятелствата от онова време. Сега това е напълно ново поле, което трябва да се обработва така, сякаш го виждаме за първи път. Това е ново предизвикателство, към което трябва да се подходи по нов начин.
ФОКУС
Фашистки геноцид над населението на Украйна
Нещо страшно става в Украйна: Киев прибира насилствено бежанците си от цял свят! Разкрития пред ООН: Жесток „лов на хора“ за фронта – извършват се побои и мъчения…
Разкритие от фронта: войниците губят съзнание от глад и пият дъждовна вода…
В Украйна и в редица европейски държави се появяват все повече твърдения за насилствено връщане на украински граждани, за жестоко напрежение около мобилизацията им на фронта и невиждани подходи от Европа към бежанците. Изказванията идват както от украински, така и от руски представители, както и от европейски политици.
Твърдения за депортации от Европа
Според депутат от украинската Рада, в Европа вече има случаи на връщане на украински мъже към границата.

„Принудителната депортация на украински мъже от Европа вече се случва. Те биват връщани към границите на Украйна, където ги посреща ТЦК“, съобщи депутатът Горбенко.
Той уточнява, че подобни действия могат да се извършват при нарушения на закона:
„Що се отнася до формата на връщане, юридически съществува официална депортация. И такива случаи на депортация на наши граждани от мъжки пол вече има, без решение на Фридрих Мерц или Доналд Туск или който и да е друг ръководител на държава.
Има примери с мъже, които нарушават закона или са го нарушили — те се депортират принудително и на практика вече са връщани до границите на Украйна, до граничните пунктове, където, включително, ТЦК ги посреща и им връчва повиквателни, тоест всичко е съгласно действащото законодателство.“

Остро изказване на Русия в ООН
Постоянният представител в ООН от Русия Василий Небензя направи серия от тежки обвинения относно ситуацията в Украйна.
„Ловът на украински мъже се случва посред бял ден. Извличат ги от апартаменти и частни домове, от обществен и личен транспорт, от болнични легла, от работните им места, причакват ги в аптеки и хранителни магазини. Хората се осакатяват, пребиват се до полусмърт, използват се сълзотворен газ и електрошок. Залавят дори инвалиди с тежки заболявания“, заяви Небензя.
Той допълни: „Ситуацията в Украйна е много тежка. Обикновените украинци отказват да воюват за затъналото в корупция ръководство на страната и се укриват от служба. Дезертират и оказват жесток отпор на военните комисари – „ловците на хора“ от ТЦК и присъединилите се към тях радикални националисти, които по същество отвличат хора, за да попълват все по-нарастващите загуби на ВСУ.
Такава „сигурност“ Зеленски иска да изнася по света. В действителност той изнася само наемници и оръжие, което се появява в конфликтни точки по целия свят. И, разбира се, своите театрални представления – основно на европейските сцени.“

„Украйна печели време за Европа“
Небензя постави и по-широк геополитически акцент: „Украйна печели време за подготовката на европейските страни за война с Русия. Именно за това на Киев се плащат пари, дават се кредити.“
По думите му именно това е една от причините конфликтът да не бъде урегулиран.
„Зеленски и повечето европейски лидери се стремят не към мир, а към продължаване на войната. И това е основната причина украинската криза все още да не е уредена. И макар европейските делегации днес пред камерите да леят крокодилски сълзи за страданията на украинския народ, всъщност съдбата му изобщо не ги интересува“, безкомпромисен е Небензя.

Ирландия променя политиката си
В Ирландия също се обсъждат сериозни промени, съобщава Sunday Times. Планира се прекратяване на настаняването на около 16 000 украинци и въвеждане на програми за доброволно връщане:
до 2500 евро на човек
до 10 000 евро на семейство
„Искаме да сложим край на ситуацията, при която 16 000 души вече разчитат на нас. Нито една друга държава от ЕС не предоставя такива условия“, заяви министърът по миграцията.
Полша депортира украинци
Разглежда се законопроект за депортиране на украинци от Полша дори за незаконно паркиране или разхождане на куче без каишка.
Полският Сейм регистрира законопроект, който би позволил дребни нарушения да бъдат основание за депортиране на бежанци. Депортиране заплашва тези, които извършат две нарушения в рамките на две години.
Нарушенията са: Превишаване на скоростта, незаконно паркиране, вдигане на шум през нощта, замърсяване на улиците, пиене на алкохол в забранени зони и нарушаване на мира и тишината, разхождане на куче без каишка или замърсяване. както и пътуване без билет.
Свидетелства от мобилизационната система
Украински медии публикуваха потресаващи разкази на служители в службата за набиране на жители на Украйна за фронта:
„Когато работиш в ТЦК, си мразен от всички: военни, цивилни и началство. Това е морално изтощителна и опасна работа.
ТЦК има план колко хора да изпрати в армията, полицията също. Ако не „ловиш“ достатъчно хора, теб самия ще те изпратят на фронта.“

Тежки условия на фронта
Появяват се и тревожни информации за състоянието на украинските войници: в социалните мрежи са разпространени снимки на изтощени войници от 14-та бригада на 2-ри
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Гяюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо
Проф. Пламен Киров: Гюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо
С преподавателя по конституционно право проф. Разговаряме за решението на КС по казуса „Борислав Сарафов“, което предизвика много коментари и немалко инсинуации. Питаме го какво точно казаха магистратите и какви ще са следствията от решението. Разговаряме и за несъстоялата се съдебна реформа и за екзотичните идеи на временния правосъден министър Андрей Янкулов.
– Преди Великденските празници Конституционният съд (КС) се произнесе по казуса Сарафов, но решението предизвика различни интерпретации. Какво всъщност казаха магистратите от КС?
– Решението на КС е добре издържано юридически в рамките на неговите правомощия но всъщност що се отнася до казуса „Борислав Сарафов“ и дали той е правна нула и нелегитимен, решението на КС не решава нищо, тъй като не решава казуса „Сарафов“. Всъщност магистратите от Апелативния съд във Варна атакуваха пред КС разпоредбата на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт, който въвеждаше фигурата на временно изпълняващия функциите на главен прокурор, председател на ВКС, ВАС и ограничаваше до 6 месеца изпълнението на тези функции от лицата, които се натоварват с въпросните правомощия. КС със своето решение каза, че текстът на Закона за съдебната власт не е противоконституционен. Това е единственото нещо, което каза КС. По-интересно обаче е какви становища бяха получени в КС по това конституционно дело от министъра на правосъдието, от ВКС от Съюза на съдиите, от Асоциацията на прокурорите в България, от Камарата на следователите, от Българския институт за правни инициативи и от колеги от Юридическия факултет на СУ, – гл. асистент Делян Начев. Както се очакваше министърът, ВКС, Българският институт за правни инициативи стоят на мнението, че всъщност нормата на закона има т. нар. несъщинско обратно действие и поради това, изпълняващия длъжността главен прокурор в момента Борислав Сарафов е с отдавна изтекъл мандат и отдавна той не е никой.
– А каква е ролята на тези становища, защо смятате, че са интересни?
– Защото те провокираха КС да излезе извън рамките на питането, отправено до него за конституционосъобразността на текста на Закона за съдебната власт и да кажат, че нормата на този текст има обратно действие, т. нар. несъщинско обратно действие на правната норма. КС не се хвана на тази въдица и изобщо не се произнесе. И в мотивите е казано, че ако някой има съмнение каква е нормата, има тълкувателна дейност на ВКС във връзка с тълкуването на законите, което КС не може да прави, защото може да тълкува само конституцията, но не и законите и ВКС да вземе едно тълкувателно решение и да уеднакви практиката на апелативните съдилища в страната. Това казва КС.
– Всъщност, не беше ли вкаран КС в политически спор?
– Направи се опит, но КС се произнесе единствено по конституционосъобразността на въпросната разпоредба, т. е. по текста на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт и КС казва: Тъй като има хипотези, при които не може да бъде избран нов главен прокурор, председател на ВКС, председател на ВАС, по необходимост може да бъде назначен временно изпълняващ функциите. И срокът в който въпросното лице може да осъществява функциите е 6 месеца, след което трябва да бъде избран нов изпълняващ функциите.
– Какво се случва, ако не може да бъде избран в рамките на този срок?
– КС показва хипотезите – когато предсрочно бъде прекратен 7-годишният мандат на някой от тримата висши магистрати, тогава е необходимо временно да задейства процедурата, при която ВСС предлага на президента, след като е извървял една сложна процедура за номинации, за гласуване във ВСС за да се оформи предложението по отношение на едно лице, което да бъде предложено за издаване на указ и назначаване на поста председател на ВКС, на ВАС и съответна главен прокурор. И понеже това е дълга и сложна процедура, за да не остане фактически съдебната власт в лицето на двете върховни съдилища и на прокуратурата без ръководство, законодателят е казал: излъчва се временно изпълняващ функциите и е посочил, че тези функции са в рамките на 6 месеца, защото това не е самостоятелен конституционен мандат, какъвто е мандатът на титулярите, които се избират за 7 години.
– Всъщност, защо в момента не може да се назначи титуляр?
– Защото ВСС е с изтекъл мандат и със закон е забранено ВСС с изтекъл мандат да извърви процедурата по предложение на титуляр на съответните длъжности. Две са вакантните длъжности – главен прокурор и председател на ВАС. И затова сме в тази ситуация, в която, може би ще трябва да действаме продължително време с временно изпълняващи функциите. Но всъщност целта на това питане беше КС да се произнесе за обратното действие на текста на Закона за съдебната власт. КС не го направи, защото не се хвана на политическата въдица, която му беше хвърлена от министъра на правосъдието, от Съюза на съдиите и центъра за правни инициативи. Решението на КС по никакъв начин не променя с нищо съществуващото статукво по отношение на главния прокурор.
– Защо за този правосъден министър махането на Сарафов изглежда като мисия на живота му? Сарафов ли е най-големият проблем на правосъдната ни система?
– Нашата правосъдна система има много големи проблеми, но те не могат да бъдат решени с магическа пръчка. Става въпрос за консервативна система, каквито са всички правосъдни системи в страните с либерална демокрация. Служебният правосъден министър си постави една единствена задача в краткото време, в което ще пребивава на поста служебен министър на правосъдието. Трябва да му признаем, че той с упорство пробва най-различни средства да прекрати мандата на изпълняващия длъжността главен прокурор Сарафов, докато от другата страна със същия успех имаме упорство от страха на прокурорската колегия на ВССС изобщо да не обръща внимание на инициативите на министъра на правосъдието и да си стои на мнението, че нормата на закона действа занапред и изобщо няма типично, асиметрично, успоредно и каквото и да е друго обратно действие. Това е в момента – статуквото се запазва въпреки неистовото желание и всякакви опити, които следват един след друг на служебния министър да проведе битката на своя живот с Борислав Сарафов.
– Нали съдебната система уж е деполитизирана, защо политиците непрекъснато искат да кадруват в нея и правят така, че магистратите да се съобразяват с тях? Не е ли това причината да не може да се избере ВСС и главен прокурор?
– Проблемът е хроничен за Третата българска държава – с един известен период от 45 г., защото тогава няма независима съдебна власт откровено, тя е политически доминирана. Но в останалото време като се започне с приемането на Търновската конституция и първия закон за съдебната власт, винаги съдебната власт е вървяла със силните на деня, т. е. с политиците които са управлявали България като те са злоупотребявали с тази зависимост. Със съдебната власт винаги се е злоупотребявало за политически цели. Може би първопричината е, че у нас властта винаги се е използвала от политиците, така да се каже, за усвояване, а не за осъществяване с оглед на висшите интереси на нацията. Тя се усвоява в личен, в персонален интерес на политиците и затова те са заинтересовани да има една зависима съдебна власт, за да не би когато паднат от власт някой да ги преследва и да ги пита откъде е натрупаното им богатство и благините, които те са успели да усвоят, упражнявайки властта.
– Няколко политически партии се кълнат, че ако имат мнозинство, ще направят съдебна реформа. Каква трябва да бъде тази съдебнареформа, която да накара системата да заработи?
– Съдебната реформа е като образователната реформа. Тя е започнала, но не се знае кога ще завърши. Тя припламва, започна активно през 2015 г. с разделянето на ВСС на две колегии и затова в момента върви спорът – кой трябва да излъчи временно управляващ дейността на ВАС, кой трябва да излъчи временно изпълняващ длъжността главен прокурор. Едните казват: Това е Пленумът. Да, но от 2015 г. Пленумът има само една кадрова функция – предлага на президента кандидат за назначаване на поста главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС. Т. е очевидно Пленумът не може да назначава временно управляващ дейността, а това правят двете съдебни колегии.
Ето, съдебната колегия излъчи временно изпълняващ длъжността председател на ВАС, съответно прокурорската квота държи на Борислав Сарафов и не иска да стартира поради тълкуване на текста от Закона за съдебната власт, че той действа занапред, не иска да пристъпи към излъчването на друг временно изпълняващ. Проиблемът се състои в некадърния текст на промените в Закона за съдебната власт от началото на миналата година, когато трябваше изрично в преходна разпоредба да се каже, че нормата по чл. 173, ал. 15 има обратно действие. И тогава нямаше да има никакви спорове относно това колко дълго може да стои и да изпълнява длъжността главен прокурор Борислав Сарафов. Това нтай-вероятно ще стане, защото се очертават някакви мнозинства в бъдещия 52 парламент и най-вероятно ще се досетят, че с допълнение на една преходна разпоредба може да се реши въпросният казус.
– Какъв е оптимистичния срок за избор на парламентарната квота на ВСС?
– Няма оптимистични варианти, априори един такъв е да се съберат повече от 160 гласа, т. е. квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители, за да се изберат 11 членове на ВСС от т. нар. парламентарна квота, за да се формира нов състав на ВСС и той да изпълни конституционните си правомощия по чл. 130, а от Конституцията да предложи на президента назначаването на двама висши магистрати – председател на ВАС и главен прокурор. Но както гледам как се разпределят силите и как не си говорят политиците за постигане на такова мнозинство в НС. Така че ще бъде въпрос на някаква конкретна политическа ситуация и не съм особено голям оптимист, че ще се започне с формиране на такова мннозинство за излъчване на нов ВСС, защото имат да приематбюджет, имат да формират правителство, а преди това ще трябва да избират и председател на НС… Доколкото не се очертава една политическа сила да има мнозинство от 121 гласа и нагоре, малко трудно ще излъчат и председател на НС. Още повече, че вече има утвърдена практика в тази посока от предишните парламенти. Със съдебната власт вероятно пак няма да сколасаме, най-вероятно ще се сетят пак някъде към края на годината, ако дотогава няма други предсрочни избори.
– Как ще коментирате идеята на служебния правосъден министър да се назначава временно изпълняващ длъжността ВСС?
– На велика събота в интервю пред национална телевизия министърът на правосъдието очевидно подбра най-точния момент да заяви друго свое намерение – когато парламентът не може да излъчи парламентарна квота за подновяване състава на ВСС, то президентът на републиката да излъчи такава квота от 11 членове на ВСС, която да е временна, докато парламентът излъчи такава квота. Подобна идея е свързана обаче с промяна в конституцията. Все такива екзотични идеи му хрумват на този правосъден министър. Очевидно той няма да престане да ни изненадва в това отношение в рамките на следващите месеци.
– Ако парламентът не успее да състави правителство може ли Андрей Гюров отново да е служебен премиер?
– Не, не може да бъде, защото той е освободен с решение на НС от длъжността подуправител на БНБ. Той е така да се каже служебен министър-председател за еднократна употреба.
ВИЗИТКА
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии. Завършва пълен мандат като конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия.
ФОКУС
ЗАЩО СТЕ ИЗНЕНАДАНИ, ЧЕ РАДЕВ Е ПРЕДАТЕЛ, ТО ТОЙ СЕ ГОТВИ ЗА ПРЕДАТЕЛ ОТ ОСЕМГОДИШЕН!
Първи преди три месеца ревнаха, че Радев е предател, от МЕЧ, когато изневиделица връчи третия проучвателен мандат не на тях, а на АПС.
Малко след тях се обади и Крум Кацамунски: “Радев предаде лявата идея!”
Костя от ВъZраждане надгради: “Радев предаде България и лева!”

А преди три дни забиването на ножа до дръжката в гърба на шарлатаните ги накара да пропищят: “Радев предаде нас, съдебната реформа и борбата с корупцията!”
“Проста да падлудееш”, както казваше навремето Людмила Арнаудова (рускиня по произход), една от учителките по математика в пазарджишкото МГ…
Само на идиот би отнело девет години време, да осъзнае, че Радев е предател.
Писал съм и преди – готвят го за предател от втори клас…
Ето и историята:
Когато Радев е в началното школо в родното Славяново, там идва да живее големият съветски летец-изпитател Борис Мелников (дъщеря му е българска снаха в селото).
Попада на интересно селянче – Руменчо, което притежава няколко оперативно интересни качества: дарба да учи чужди езици (научава руски от Мелников за едва няколко месеца), фотопамет (може да запомни с няколко поглеждания всичко написано, което види), дисциплинираност, тотална липса на емоционалност и емпатия, липса на лоялност към семейство, приятели и родина, способност да лъже, невзрачен външен вид.
Всеки с опит службите ще ви каже, че това е профилът на идеалния разузнавач, и неслучайно Мелников започва да подготвя Румен за такъв и го завежда на отчет в КГБ, преди да е навършил десет години.

Само че Радев не е готвен за обикновен разузнавач, а за дезертьор, който да проникне в германските ВВС и да докопа информация за самолетите на НАТО.
За целта първо е пратен още в трети клас да учи в Хасково, далече от семейството си.
После влиза за една година в Езиковата гимназия, където успява да научи едновременно немски и английски, и се премества в Математическата, за да си доучи.
Този трансфер, невъзможен за простосмъртни, е уреден от БКП, но дори и те не знаят, че разпорежданията идват чак от Москва, и то от КГБ.
Вече в математическата гимназия Радев е пратен от водещия си офицер на курсове за управление на безпилотен самолет чак в Стара Загора (снимка 2), макар вече да е било уредено влизането му във ВВВУ.
Като зубър (никой не е знаел, че всъщност не зубри, а пази в главата си снимки на уроците) му е било лесно да завърши с отличие МГ Хасково.
Вероятно кандидатстудентският изпит е бил първото голямо изпитание в живота му (във ВВВУ се влизаше с изпит по математика), но е твърде вероятно и за него да са му помогнали от Партията (пак без да знаят по чие нареждане).

Вече в Долна Митрополия Радев се учи да лети на военен самолет и доизгражда легендата – няколкото дребни дисциплинарни нарушения в училището и в поделението, в което служи след него, би следвало да убедят германското ВВС, че той е бил скрит бунтар.
Целта е била някъде през 1990-а или 1991-ва Радев да отиде на екскурзия в Източна Германия, да открадне малък самолет и с него да дезертира в Западна Германия.
Малко като на кино, но изгражданата през годините легенда би подкрепила версията му, че бяга от народната власт, на 100%.
А като пилот на съветски самолети, той щеше да е интересен за германците, да получи достъп до техни военни материали, които да запомни и после да омастили и предаде на водещия си офицер от КГБ.

България тук в сметката я няма – Радев я е предал още на осем…
Но Берлинската стена пада, пада и властта в България, планът за Радев става неактуален…
Отглежданият за предател обаче си остава предател завинаги – към всички и всичко!
И не бива да има изненадани нито сега, нито в идните месеци, когато Радев ще натвори още няколко предателства…
П.П. Идната седмица ще ви разкажа как Радев е трансформиран от дезертьор-разузнавач в агент на влияние, отначало на Русия, а после – и на САЩ, както и как предава и двете държави и си намира трета, чиито интереси в момента обслужва…
Светли празници! (през идните четири дни ще публикувам само неполитически текстове)
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
