АНАЛИЗИ

Хибридната война е не по малко унищожителна от истинската

Published

9 years ago

February 20, 2018

Author

Когато се броят участниците в синдикални протести, най-често може да се прочете: „според организаторите е имало 400 000 манифестиращи, според полицията – 80 000“. У нас участващите в протестни манифестации „нарастват“ в новинарските емисии главоломно и безсрамно, ако са организирани от грантови НПО-та. По подобен начин се постъпва, когато с идеологически мотиви историята се превръща в пропаганда. Според победителите във Втората световна война по време на бомбардировките над Дрезден в периода между 13 и 15 февруари 1945 г. са загинали 25 000 човека. Но редица историци, които са категоризирани като „ревизионисти“, твърдят за 100 000 убити.

Нещо подобно се получава и при коментарите и анализите на събитията от 7 февруари 2018 г. в сирийската провинция Дейр ез-Зор. На тази дата американските ВВС (USAF) под етикета „сили на коалицията“ бомбардираха проправителствени сирийски сили. Драмата се разиграва около газовите и нефтените находища, които са 1/3 от нефтогазовите находища в Сирия. Според различните информационни източници жертвите от бомбардировките варират от 10 убити до 600 убити. Различните анализатори изготвиха своите коментари в зависимост от цифрата, която „удовлетворява“ техните нагласи или е в унисон с финансовите им зависимости. Затова панорамата от анализи и коментари на събитията от 7 февруари в Дейр ез-Зор варира обикновено от Fake news чак до Crazy news. Амплитудата на това, което се е случило е невероятна. Най-много жертви са „отчетени“ във варианта, при който участват и са убити „руски наемници“ от руската ЧВК (частна военна компания) Wagner Group, която е аналог на американската ЧВК Blackwater преименувана в Academi. Този факт показва, че въпросната новина има релефен политически акцент. Американските официални лица се изявиха изключително дискретно. Още от първия ден след събитията на 7 февруари, когато бе съобщено за атаката на USAF, американците обявиха, че руската страна е била предупредена предварително за бомбардировките. По този начин Москва бе обвинена, че не се е погрижила и не е предупредила руските граждани, които са се намирали в региона.

Версията с най-много жертви бе подета от определен брой алтернативни сайтове. Между тях е сериозният троцкистки информационен ресурс WSWS. На 14 февруари той огласи версията с многото убити руснаци, използвайки различни източници, които я разпространяват. Важно е да се отбележи, че WSWS използва в своя коментар основно руски източници на информация. Версията на троцкисткия сайт бе, че е възможен пряк сблъсък между САЩ и Русия на сирийска територия. Беше подчертано, че това вероятно може да се случи в резултат на незаконните действия на американските въоръжени сили в Сирия.

Интерес представлява коментарът на информационния ресурс SouthFront. В него е застъпена версията за леки загуби на руснаците. SouthFront е известен с качеството и прецизността на своите източници. И не само това. SouthFront разполага със собствена мрежа в Сирия. Има изключителен източник на информация в лицето на полковник Пат Ланг, бивш офицер от DIA (американско военно разузнаване). Офицерът не се приема еднозначно от американската бюрокрация. Пат Ланг е умерен противник на водената от Вашингтон политика. SouthFront се позовава често на негови коментари и забележки. Пат Ланг следи отблизо развитието на събитията в Сирия. Версията на SouthFront бе подета от информационните ресурси Saker-US и Veterans-Today, което показва, че те са склонни да приемат представената теза.

Традиционните глобални медии и социалните мрежи най-често коментират версията, че на 7 февруари стотици руски военни наемници от ЧВК са загинали от ударите на американската авиация в провинция Дейр ез-Зор. Загинали са и много сирийски военни от армията на Башар Асад. Числото на убитите варира в голям диапазон. От 100 до 600 военни от състава на руската ЧВК. Все пак какво точно се е случило?

На 8 февруари бе публикувана декларация на коалицията предвождана от САЩ, в която се казва, че тя е нанесла удар на „проправителствените сили“, които са атакували „генералния щаб на демократичните сирийски сили“ в долината на река Ефрат. Според локални източници, американските удари са засегнали позиции на атакуващите проправителствени сили около селището Кашам. Счита се, че заводът за газ CONICO и нефтеното поле „Джафар“ са били цели на военните на Башар Асад. Американската армия квалифицира своите действия като „отбранителни“. Министърът на отбраната Джим Матис даже изяви претенции, че инцидентът не представлява „ангажиране на Вашингтон в сирийската гражданска война“. Пентагонът също декларира, че е информирал руснаците преди атаката по специалния канал за комуникация, и че на мястото не е имало никакъв руски персонал.

От своя страна, руското Министерство на отбраната заяви, че коалицията, ръководена от САЩ, е нанесла удар върху местна милиция, която е провеждала военна операция срещу звена на ДАЕШ в зоната на петролната рафинерия „Ал Исба“. В инцидента са били убити 25 милиционери. Освен това проправителственото племе Ал Бакара съобщи в свое комюнике, че десетки негови синове са убити от американските удари. Но не са дадени точни цифри.

По-късно, на 11 февруари, сирийските войници от 5-ти корпус на Арабската сирийска армия, наричан още „Ловците на ДАЕШ“, съобщиха, че на 7 февруари са отблъснали съвместно нападение на ДАЕШ и кюрдите срещу селището Кашам. Това е предизвикало американската въздушна атака. Съобщава се, че военното подразделение е загубило 20 бойци в резултат на бомбардировките. „Ловците на ДАЕШ“ са известни със своите връзки с руските ЧВК.

Има и друга версия на инцидента

На 7 и 8 февруари основните англоговорящи медии като Politico, Reuters, CNN, разпространиха новините, че над 100 военни от армията на Башар Асад са убити от американците. Всички информации бяха на базата на анонимни източници и бяха професионално смесени с декларации на Пентагона и американския министър на отбраната, за да изглеждат по-достоверни. Според цитираните по-горе медии, около 300-500 сирийски правителствени военни, подкрепени от танкове и артилерия са нападнали кюрдските сили.

На 8 февруари анализатори със съмнително доверие и сайтове в рускоезичната част на глобалната мрежа започнаха да пускат анализи и информации, според които руските ЧВК са претърпели на 7 февруари тежки загуби. Допълнително медийната картина бе усложнена с противоречиви данни от анонимни източници, които твърдяха за „два камиона трупове“, 10-20 убити, 100, 200, 300, 600 убити.

На 10 февруари руският канал WarGonzo публикува 5 аудиозаписи на разговори между предполагаеми 3-ма бойци от руска ЧВК. Един от гласовете посочва 177 убити. Тези аудиозаписи бяха изпратени и на определен брой руски журналисти след 7 февруари. Най-вероятно разговорите между тримата бойци от руската ЧВК са монтирани и са фалшиви. На 14 февруари, множество различни доклади и анализи посочваха от 10 убити до 600 убити! По същото време от открити източници и информации на родители и приятели на бойци от руската ЧВК, които са били участници в операцията се установи, че петима руснаци са убити в този период в Сирия. Но липсват всякакви подробности.

Независими журналисти съобщават, че няма излетял нито един руски самолет, който да се е вдигнал от военновъздушната база „Хмеймим” с трупове и ранени служители на руската ЧВК. Кореспондентите на SouthFront, както и източници от Дамаск и Дейр ез-Зор, не потвърдиха информацията за стотици убити бойци на руска ЧВК.

Военни експерти на SouthFront, които наблюдават непрекъснато обстановката в Сирия, считат, че възможният брой на жертвите е по-голям от 5, но не надхвърля 15-20. Версията за големи загуби на руската ЧВК е базирана върху непотвърдени и фалшиви данни, които включват реални факти като американската бомбардировка, някои загуби на руската ЧВК и участието на „Ловците на ДАЕШ“ в инцидента. Всичко останало е в стила на най-добрите пропагандни традиции. Целите на пропагандната кампания са:

– САЩ са способни да отговорят военно на руснаците в Сирия.

– Русия не е в състояние да защити своите интереси.

– Кремъл не показва никакъв интерес към убитите руски граждани и не прави усилия да окаже помощ или да предостави компенсации.

В по-задълбочения анализ на събитията на 7 февруари и последвалата пропагандна кампания в медиите се налага и един специфичен извод. Медийното отразяване не може да се вмести в класическата хибридна схватка между Русия и САЩ. Срещу Кремъл се включиха и редица руски медии, които в никакъв случай не могат да бъдат причислени към прозападните руски медии, обикновено финансирани от чужбина. Появиха се доказателства за наличието на дясна, националистическа, антипутинска опозиция. Именно тази опозиция се оценява като опасна за Владимир Путин тъй като тя включва бивши и настоящи кадри на руската система за национална сигурност. Това са тези среди в Русия, които считат, че руският президент е прекалено „мек“ към Запада и най-вече към САЩ в Сирия. Това е тази руска опозиция, която се солидаризира с критиката и логиката на Пол Крейг Робертс, бивш министър на финансите на САЩ. Той от доста време напористо критикува Владимир Путин, че проявява нерешителност и едва ли не страх по отношения на ставащата все по-агресивна Америка. При създалата се ситуация, ако не се разобличи тотално медийната „дезинформация“ за събитията от 7 февруари… губи кандидат-президентът Владимир Путин. Но дори и когато бъде преизбран, ще му се наложи „да направи нещо“. В противен случай ще загуби важна част от своята легитимност и популярност сред обикновените руснаци.

Извод

Още от самото начало на появата на руски войски на сирийска територия Москва периодично заявяваше, че е за съхраняване на териториалната цялост на страната. Американците публично не възразяват. Още през април на 2016 г. янките директно предложиха на руснаците да си поделят Сирия, като се договорят за някаква „абсолютна линия“, която да ги разделя. И американците постигнаха своето. След две години като такава линия се оформи руслото на река Ефрат. Кюрдските отряди подкрепяни от САЩ взеха под свой контрол практически целия ляв (източен) бряг на реката. Изключение правят само два района, които остават владение на ДАЕШ.

На десния (западен) бряг нещата стоят по-сложно. По-голямата част от територията се контролира от Башар Асад. Но на север са кюрдите в Африн и Манбидж. Турците са на север в Халеб (Алепо). Ал-Кайда е в мухафаза Идлиб. На юг е „умерената опозиция“. И даже „разбитият“ ДАЕШ контролира два региона в Идлиб и в Сирийската пустиня.

На 7 февруари американците и техните проксита – кюрдите, откровено и силово показаха на Башар Асад и неговите съюзници, че за тях „земя на левия бряг няма“. Сирийците и руснаците много трудно могат да си върнат по военен път левия бряг на река Ефрат. На контролираната от американците и кюрдите територия се намира язовирът „Табка“, който има вместимост 12 кубически километра вода. На 6 януари 2018 г. шлюзите бяха открити и водата унищожи плаващия понтонен пост, построен от руснаците през септември 2017 г. Да се форсира Ефрат под ударите на USAF е самоубийство.

Събитията на 7 февруари могат да се разглеждат като граничен инцидент. Да не забравяме! Под Дейр ез-Зор е разположен най-големия нефтен клъстер на Сирия – „Меядин-Абу-Кемал“. Той включва 18 нефтени находища. Сред тях са най-големите в страната нефтени платформи Ел-Омар и Ат-Тенек. От тях 11 са на източния бряг на реката. Очевидно е, че кюрдите и американците се опитват да унищожат плацдарма на правителствените войски на левия бряг на реката. След 7 февруари стана ясно, че поне към този момент се разделяме с вероятността за „единна Сирия“. Навлизаме в първата сирийско-кюрдска война. Продължават боевете за нефтогазовите находища.

Related Topics:война новини свят

Up Next

Корумпирани министри рекетират държавни служители!

Don't Miss

Вие какво? Искате да повторим 1945та, ли?

АНАЛИЗИ

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Published

1 month ago

August 4, 2026

Author

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Нека за момент оставим настрана лозунгите и погледнем на думите на Зеленски като разумни хора.

На 28 август украинският президент постави нова задача пред военната индустрия: 1000 далекобойни дрона срещу цели в Русия всеки ден.

По собствените му думи в момента Украйна извършва средно над 300 такива далекобойни удара дневно, но „трябва да има повече“. Целта е 1000.

Това не е малка промяна.

Това е опит войната да бъде изнесена на съвсем друго ниво.

Но тук идва въпросът, който политиците рядко задават публично:

Какво ще последва?

Да бъдем честни — Киев отдавна е подложен на руски ракетни и безпилотни атаки. Следователно не е коректно да се твърди, че войната досега е била „само на фронта“.

Но има огромна разлика между отделни далекобойни операции и поставянето на официална цел от 1000 удара дневно дълбоко на руска територия.

При достигане на подобен мащаб вече говорим за системна кампания срещу руската инфраструктура, енергетика, промишленост и военни обекти.

И тогава идва неизбежният въпрос:

Как ще отговори Москва?

Никой разумен човек не може да гарантира, че руският отговор ще остане ограничен до същия тип цели.

Москва вече предупреди Великобритания, че заради използването на британски далекобойни оръжия при удари по руска територия може да разглежда британското участие като все по-пряко и дори да предприеме действия срещу британски военни обекти във и извън Украйна.

Това не е доказателство, че утре Москва ще „изравни Киев със земята“.

Но е доказателство за нещо много по-важно:

рисковете от ескалация вече се увеличават.

А сега да погледнем реалността без емоции.

Украйна може да произведе повече дронове. Западът може да предостави технологии. Великобритания и Франция могат да увеличат военната си помощ. Европа може да продължи да финансира Киев.

Но нито Берлин, нито Париж, нито Лондон могат да гарантират, че Москва няма да отговори с ескалация.

И точно тук започва разликата между политическата реторика и военната реалност.

Да кажеш:

„Ще достигнем 1000 удара дневно“

е политическо заявление.

Да можеш да поддържаш 1000 далекобойни удара ежедневно, да осигуриш производство, разузнаване, навигация, бойна ефективност и преодоляване на руската противовъздушна отбрана — това вече е съвсем друг въпрос.

И дори това да бъде постигнато, остава най-важният въпрос:

Каква ще бъде цената на руския отговор?

Защото войната има една жестока закономерност:

Когато едната страна увеличава мащаба и дълбочината на ударите, другата страна обикновено не седи и не чака.

Тя търси начин да отговори.

Затова думите на Зеленски не трябва да бъдат посрещани нито с възторг, нито с подигравка.

Те трябва да бъдат разглеждани като сигнал за нов етап на войната.

А най-опасната илюзия е да се вярва, че можеш безкрайно да увеличаваш ударите по противника, без това да промени неговото поведение.

Войната не е компютърна игра.

Няма бутон „ескалация само за другия“.

И ако Киев наистина достигне 1000 далекобойни дрона дневно, въпросът вече няма да бъде:

„Може ли Украйна да удря Русия?“

А:

„Какво ще направи Русия, когато тези удари се превърнат в ежедневна норма?“

Точно този въпрос трябва да си зададат европейските лидери, преди да аплодират следващата стъпка към ескалацията.

Защото в тази война най-опасни не са думите, които звучат силно.

Най-опасни са решенията, чиито последствия никой вече не може да контролира.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

На 28 февруари започна това, което за Вашингтон вероятно трябваше да бъде бърза и решителна операция срещу Иран.

Тръмп говореше за „свободата“ на иранците, а американската и израелската военна мощ трябваше да нанесат съкрушителен удар, … да разклатят властта в Техеран и да дойде политическа промяна.

Само че днес, шест месеца по-късно картината е съвсем различна.

Военната мощ на САЩ и Израел беше демонстрирана, но “военната победа” не се превърна в политическа победа.

Иранската държавна система оцеля.

Ръководството беше променено, но режимът не рухна.
Вместо очаквания вътрешен срив Техеран се адаптира, а ролята на силовите структури и Корпуса на гвардейците на Ислямската революция стана още по-голяма.

Защото … можеш да унищожиш военни обекти, но не можеш с ракети да наложиш политическа промяна.

А когато …. бързата война не донесе желания резултат, Вашингтон започна да сменя оръжието.

„Operation Epic Fury“ постепенно отстъпи място на „Operation Economic Outcast“ – икономическа кампания за задушаване на Иран чрез санкции и натиск върху държавите и компаниите, които продължават да търгуват с Техеран.

Или войната вече не е само въпрос на ракети и самолети, а
се превърна в битка за петрол, транспорт, банки, търговия и световната икономика.

А Иран има свой отговор … и той е …. Ормуз.

Светът много бързо разбра колко опасно е едно географско място да се превърне в оръжие.
И така много бързо усетихме последствията, които не останаха в Персийския залив, а стигнаха до цената на петрола, транспорта, инфлацията и до джоба на всеки обикновен човек.

И някак си тази „кратката екскурзия“ започва да изглежда все повече като капан.

Шест месеца война.
Без падане на иранската система.
Без капитулацията на Техеран.
Без устойчиво политическо решение и все по-висока икономическа и политическа цена.

И сега …. гледайки към “Великата Америка” се питаме всички… какво всъщност постигна тази война?

Защото една война не се измерва само с броя на изстреляните ракети, а и с цената, която плащаме всички.

А цифрите са достатъчно красноречиви….

Най-малко 7 900 души са загинали от началото на конфликта, като сред тях са хилядите жертви в Иран, Ливан и държавите от Персийския залив, както и американски и израелски военнослужещи.
Пентагонът съобщава също и за 757 ранени американски военнослужещи.

Но войната продължава…. тя вече се прехвърли върху световната икономика.

Петролът е поскъпнал с около 22%, а през стратегическия Ормузки пролив преминават едва около 7 кораба дневно и това е огромен проблем… Защото Ормуз не е просто някакъв тесен морски проход,
а една от най-важните артерии на световната енергетика.

И когато Иран използва Ормуз като коз, последствията не остават в Техеран или във Вашингтон…. Те стигат и до Европа, а и САЩ също трупат огромни разходи, като цената на войната за Вашингтон вече достига 37,5 милиарда долара.

И най-големият парадокс е, че се започна се с обещанието за бърза операция…. но получихме шест месеца война.
Започна се с идеята за решителен военен натиск…. но получихме икономическа блокада.
Започна се с надеждата за промяна в Техеран, а получихме един Иран, който продължава да държи един от най-важните стратегически лостове в света – Ормуз.

А сега Вашингтон и Техеран продължават да си мерят силите, докато дипломатическият изход остава далеч.
Защото войните са лесни за започване, но много по-трудно е да бъдат спрени, когато вече са въвлекли армия, икономика, петрол, търговски маршрути и геополитически интереси.

Преди шест месеца можеше да изглежда като „кратка екскурзия“, но днес сметката е огромна…
Говорим за война, която започва да живее собствен живот и най-страшното е, че никой все още не знае как ще приключи всичко това.
—————
Росица Калинова

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Кой дърпа конците на столицата?

Published

2 months ago

July 21, 2026

Author

Анализ на публични регистри очертава група участници, в чиито дружества фигурира европейско финансиране за над 8,2 млрд. €.

Увод

Този материал описва мрежа от свързани лица и дружества, съставена от публично достъпни данни към 3 август 2026 г. Източниците са Търговският регистър, списъкът на длъжниците на НАП, регистърът на обществените поръчки и публичните регистри на европейско и национално финансиране.

Извадката включва само лица с три или повече дружествени участия. Връзка между две лица се отчита при две или повече общи дружества. Тези прагове определят кои лица и връзки влизат в анализа. Лица с по-малко участия и по-редки съвпадения остават извън обхвата и не са отразени в числата по-долу.

Обща картина

Извадката съдържа 327 лица и 940 уникални дружества. От дружествата 891 са действащи, а 49 са заличени или прекратени — дял от 5,2%. Регистрирани са 1 526 дружествени участия. Средно на дружество се падат 1,62 участници от извадката. Лицата са разпределени в три групи: 20 „ключови“ с общо 267 участия, 87 „активни“ с 522 участия и 220 „участници“ с 737 участия.

Публичните задължения към НАП възлизат на 2 899 672 € и са концентрирани в 28 от 940 дружества (3,0%), които засягат 23 от 327 лица. Обществените поръчки са на стойност 140 535 000 € в 32 дружества с 47 лица. Европейското финансиране е с най-голям обем — 8 253 118 693 € в 236 дружества с 224 лица. Държавен фонд „Земеделие“ фигурира с 274 953 853 € в 31 дружества, а грантовете — с 18 647 470 € в 18 дружества.

По типологията мрежата клони към структура, ориентирана към публично финансиране (категория Г). Обемът на европейските средства и на средствата от ДФЗ е водещата величина, докато публичният дълг е нисък като дял и разпръснат. Едновременно с това е налице и елемент от категория В, тъй като обществени поръчки фигурират в над тридесет дружества. Профилът е смесен по източник на средства, но с ясно доминиране на публичното финансиране пред дълга.

Ключови фигури
Николай Ганчев Михайлов участва в 6 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 3 131 421 714 € — най-големият обем на ниво участник в извадката. Отделно участва в дружества с поръчки за 7 500 000 € и с 2 733 197 € от ДФЗ. Няма отчетени връзки към други лица.

Теодор Иванов Захов участва в 8 действащи дружества с европейско финансиране от 828 580 116 € и грантове от 5 095 571 €. Свързан е с две лица, сред които чрез структурни връзки.

Иво Георгиев Прокопиев [Ключов] фигурира в 13 дружества, от които 12 действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 843 440 039 €, поръчки за 11 000 € и грантове от 4 488 030 €. Има 5 връзки, най-силната от които е с Юри Богомилов Катанов чрез 12 общи дружества.

Кънчо Марков Стойчев [Ключов] е с най-голям брой участия — 19 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 1 737 118 € и поръчки за 303 000 €. Свързан е със 7 лица, включително с Андрей Венцелов Райчев чрез 12 общи дружества.

Любомир Борисов Лозанов [Активен] участва в 7 действащи дружества с 177 783 128 € от ДФЗ — най-големият обем от този източник на ниво участник — и с 4 790 047 € европейско финансиране. Няма отчетени връзки.

Сергей Милчов Лозанов [Участник] фигурира в 3 действащи дружества, в които са вписани непогасени публични задължения от 612 394 € в 3 дружества — сред най-високите стойности по дълг на ниво участник. Няма отчетени връзки. Отделно Трайчо Димитров Борисов участва в дружества с публичен дълг от 1 598 446 € в едно дружество.

Как функционира
Мрежата е рядка. Плътността ѝ е 0,0044, а връзките са 236 при 327 лица. От тях 141 лица нямат нито една връзка към друг участник, а 186 имат поне една. Това означава, че данните не описват единна структура, а множество отделни групи и голям брой несвързани участници. Значителна част от лицата се появяват със своите дружества, без да споделят участия с останалите.

По тип връзките се разпределят на 110 структурни, 121 смесени и само 5 финансови. Структурните и смесените връзки преобладават — те отразяват съвместно вписване в едни и същи дружества, придружено в част от случаите с наличие на публични средства в тези дружества. Финансовите връзки са изключение.

Там, където има концентрация, тя е локална. Групи като Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Марчела Веселинова Желева споделят дружества с поръчки за 303 000 €. Отделна плътна група обединява лица като Емануил Янков Манолов, Иван Тотев Радев, Ива Емилова Иванова, Светослав Тотев Радев, Данаил Емилов Иванов и Тодор Трифонов Александров чрез множество общи дружества, в част от които фигурира европейско финансиране от 9 500 702 €. Тези струпвания са отделни едно от друго и не образуват обща верига през цялата извадка.

Какво остава извън обхвата
Анализът е ограничен от праговете на извадката: лица с по-малко от три участия и връзки под две общи дружества не са включени. Данните не показват дяловото разпределение в дружествата, реалното усвояване на посочените средства, нито ролята на всяко лице извън вписаното. Сумите на ниво участник описват дружествата, в които лицето фигурира, и не се събират помежду си. Възможни са непълноти и промени в първичните регистри.

Уточнение
Настоящият материал е анализ на публично достъпни данни от Търговския регистър, публикуваните от НАП списъци на длъжници и официалните регистри на обществените поръчки и на публичното финансиране.

Описаните връзки представляват съвместно участие в търговски дружества и нищо повече. Те не са твърдение за съгласувани действия, за договорка или за съвместна дейност извън вписаното в регистъра.

Наличието на лице в този анализ не е обвинение в престъпление или в друго нарушение. Непогасените публични задължения са гражданско обстоятелство, вписано в публичен регистър, и не представляват констатация за виновно поведение. Получаването на публично финансиране е резултат от регламентирани процедури.

Данните отразяват състоянието към посочената дата и може да са се променили. Възможни са непълноти и грешки в първичните регистри.

Мрежа на взаимовръзките
Интерактивната мрежа изисква JavaScript. Данните под нея са пълни и четими и без него.
Посочи или кликни върху участник, за да видиш данните му и с кого е свързан. Възлите могат да се влачат, а мрежата се приближава с колелцето или с бутоните долу вляво.

Обобщени данни
1 526 участия · 49 заличени
Фин: 5 · Смес: 121 · Стр: 110
Сумите в горните полета са изчислени по уникална фирма — всяко дружество се брои по веднъж, независимо от броя участници в него. Сумите в таблиците по-долу са на ниво участник и отразяват общия обем на дружествата, в които лицето участва; те не се събират.

Топ участници
По НАП дълг
Участник Група Дълг (€) Фирми
Трайчо Димитров Борисов Участник 1 598 446 € 1
Сергей Милчов Лозанов Участник 612 394 € 3
Иван Петров Иванов Участник 194 619 € 2
Йордан Николов Христов Активен 167 897 € 1
Нелко Георгиев Начев Активен 120 670 € 1
Георги Иванов Георгиев Участник 120 670 € 1
Даниел Георгиев Александров Ключов 65 746 € 2
Михаил Иванов Михайлов Участник 55 382 € 1
По обществени поръчки
Участник Група Поръчки (€) Фирми
Тамаш Хак Ковач Участник 92 800 000 € 1
Боян Филипов Стефов Участник 92 800 000 € 1
Петя Георгиева Николова Участник 10 800 000 € 1
Васка Александрова Пенкова Ключов 9 600 000 € 2
Николай Ганчев Михайлов Активен 7 500 000 € 1
Данаил Парашкевов Монов Участник 3 491 000 € 2
Иван Луков Гарчев Участник 3 000 000 € 1
Велко Събов Петкански Участник 3 000 000 € 1
По европейско финансиране
Участник Група Еврофондове (€)
Николай Ганчев Михайлов Активен 3 131 421 714 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 843 440 039 €
Теодор Иванов Захов Активен 828 580 116 €
Николай Георгиев Тотов Участник 800 233 506 €
Цветанка Георгиева Минчева Активен 304 035 815 €

Ивайло Русинов Главчовски Участник 303 466 564 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 290 324 630 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 289 470 736 €
По Държавен фонд Земеделие
Участник Група ДФЗ (€)
Любомир Борисов Лозанов Активен 177 783 128 €
Даниел Георгиев Александров Ключов 27 215 026 €
Нели Пенчева Запрянова Участник 27 215 026 €
Пламен Белчев Пенчев Участник 23 840 847 €
Христо Борисов Цветанов Активен 14 507 599 €
Динко Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Йордан Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Валентин Нойчев Вълков Участник 8 007 775 €
По грантове
Участник Група Грантове (€)
Росица Георгиева Панчева Участник 5 402 706 €
Теодор Иванов Захов Активен 5 095 571 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 4 488 030 €
Ирина Каменова Недева Участник 2 325 790 €
Димитър Георгиев Димитров Активен 1 839 993 €
Крум Янков Хаджигеоргиев Участник 1 839 993 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 938 073 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 618 620 €
Топ 15 по брой фирмени участия
Участник Група Общо Активни Заличени НАП дълг Поръчки Еврофондове Грантове
Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 — 303 000 € 1 737 118 € —
Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 — — 13 020 440 € —
Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 65 746 € — 93 144 € —
Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 — — 3 592 379 € 22 669 €
Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 — — 193 755 € —
Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 — — 323 313 € —
Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 — 9 600 000 € 4 330 437 € —
Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 — 43 000 € 75 927 € —
Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 — — 318 201 € —
Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 28 612 € — — —
Юри Богомилов Катанов Ключов 13 11 2 — 11 000 € 15 293 329 € —
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 13 12 1 — 11 000 € 843 440 039 € 4 488 030 €
Андрей Венцелов Райчев Ключов 13 13 0 — 303 000 € 1 692 232 € —
Данета Ангелова Желева Ключов 11 10 1 — — 2 450 313 € —
Пламен Симеонов Русев Ключов 11 11 0 — 179 000 € 8 626 101 € —
Най-силни взаимовръзки
Участник А Участник Б Общи фирми Тип НАП дълг Поръчки Еврофондове
Иво Георгиев Прокопиев Юри Богомилов Катанов 12 Смесена — 11 000 € 15 293 329 €
Динко Димитров Динев Йордан Димитров Динев 12 Смесена — — 318 201 €
Андрей Венцелов Райчев Кънчо Марков Стойчев 12 Смесена — 303 000 € 1 692 232 €
Вълко Стоянов Вълев Стефан Господинов Господинов 9 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Спас Тошев Шопов 8 Структурна — — —
Венелин Красимиров Йорданов Петър Нейчев Нейчев 8 Смесена — — 86 277 €
Емануил Янков Манолов Иван Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иво Евгениев Евгениев Спас Тошев Шопов 7 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Иво Евгениев Евгениев 7 Структурна — — —
Светослав Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Данаил Емилов Иванов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Детелина Иванова Атанасова Любен Силвиев Белов 7 Смесена — — 5 113 €
Данаил Емилов Иванов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Илияна Николаева Георгиева Стефан Господинов Господинов 7 Структурна — — —
Вълко Стоянов Вълев Илияна Николаева Георгиева 7 Структурна — — —
Данаил Емилов Иванов Емануил Янков Манолов 7 Смесена — — 9 500 702 €
Пълен списък на участниците
Всички 327 участника в ядрото, подредени по брой фирмени участия. Включени са само лица с ≥ 3 участия.

Зареди всички (327) ▾
# Участник Група Общо Активни Заличени % Заличени НАП дълг (€) Поръчки (€) Еврофондове (€) ДФЗ (€) Грантове (€)
1 Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 0% — 303 000 € 1 737 118 € — —
2 Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 11% — — 13 020 440 € —

3 Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 6% 65 746 € — 93 144 € 27 215 026 € —
4 Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 0% — — 3 592 379 € — 22 669 €
5 Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 0% — — 193 755 € 605 588 € —
6 Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 0% — — 323 313 € 12 036 963 € —
7 Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 0% — 9 600 000 € 4 330 437 € — —
8 Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 0% — 43 000 € 75 927 € — —
9 Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 0% — — 318 201 € 12 036 963 € —
10 Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 15% 28 612 € — — — —
↓ Свали фактологията
Суровите данни, върху които е изготвен анализът — текстов файл с пълните числа за всяко лице и всяка връзка.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ