БЛОГ

Чухте ли какво каза наистина Орбан?

Published

9 years ago

February 23, 2018

Author

От много приказки не чуват важното. Хайде, Захариева е ясна: тя все едно, че се намира на пазар за цигански булки. Тия дни казала: И тя знаела, че в Сирия са използвани химически оръжия. Откъде пък знае, кой и е подшушнал баш на нея – карай да върви, на пазара за булки така се говори.

Обаче Върховният представител на ЕС по външните работи Могерини – с която нашата пеперуда се шматкаше из НДК – каза друго: Ще чакаме, докато системата на ООН докаже това.
Но не се сети да затвори устата на Захариева.
Пък и защо да го прави – щом толкова искаме да се набутаме между шамарите, прав ни път.

***
Дрънкането е смешно, глухотата обаче е много опасна.
След срещата си с Борисов, унгарският премиер Орбан каза: „Борисов си заби брадвата в голямо дърво с интеграцията на Балканите в ЕС“.
Дори и най-самонадеяният политик би изтръпнал от тези думи.

Да разчоплим изречението, от което лъха нещо зловещо.
Ясно е, че с брадва голямо дърво трудно се сече – особено когато то е с отровни коренища.
Лицето Борисв СИ забива собствената брадва.
Използването на брадвата в политиката е нелепо.
Унгарецът иска да ни каже, че сме се заели с непосилна задача – и то по дърварски.

Балканите най-напред себе си трябва да укротят.
А с „идеята“ са за Западните Балкани ЕС точи лиги, а не думи – понеже собствения си кошер вече не може да укроти.
Но дори това не е най-важното
Докато въртим брадвата, могат да ни сполетят много беди.
Никой няма да ни остави ние да сме „брадвата“ на Балканите.
Не бройте Русия – дори Америка няма да го позволи.

Можем да си играем на пощенски гълъб – но нищо повече.
Пощенски гълъб с брадва?
Защо, все пак, Орбан натрапва този образ?
Най-вероятно иска да ни предпази.

И за какво е целият ни зор?
Заради кефа на някакъв Зоран, който утре няма и да го има.
А ние само ще събудим старите си врагове.

Бойко да извика Захариева от пазара – и с най-дебелия флумастер да й напише на челото:
Забранено ми е да говоря за името на Македония и изобщо за Балканите.
Може и да не го направи.
Ако вече е решил, че сме по-големи тарикати от гърците.

Ако спрете да говорите, може и да ви остане време да четете.
И да научите, кой е Вечният Потърпевш на Балканите.

***
А пък Сидеров пак се оплакал, че Цветанов иска да цепи групата на „Патриотите“.
И какво друго да прави, това му е предназначението – да цепи, и той е брадвар.
Пак добре,че не е рекъл да ви направи на стърготини.

И какво се оплакваш: Вземи и ти нацепи „групата“.
Може и да се почувстваш по-добре.

Related Topics:българия новини скандал

Up Next

Диктатурата на ГЕРБ болшевиките срещу диктатурата на пролетариата

Don't Miss

Управлението на държавата е извращение, Борисов излъга двама президенти и ще свърши като Иван Костов

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Published

2 months ago

September 1, 2026

Author

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Страхотно си беше

Published

2 months ago

August 28, 2026

Author

София, октомври 1985 г.

Ех, какви времена настанаха!

Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.

Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.

Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.

Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.

При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.

Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Те са от друго тесто.

Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.

Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.

Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.

Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“

Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!

Атанас Ленков

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ