Приемането на нови евразийски държави ще послужи за укрепване на стабилността на междудържавното обединение
Москва се надява на конструктивни контакти между президентите на Русия и Турция Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган на срещата на БРИКС в Казан, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Подобно положително отношение може да се види и в турските медии.
Въпросното най-голямо международно събитие ще се проведе в Казан от 22 до 24 октомври. Тази година страната ни председателства междудържавното обединение БРИКС, което напоследък уверено пое ролята на изразител на волята на страните от мнозинството от света и в частност от Глобалния юг.
По-рано стана известно, че към него е подадена заявка първо от Азербайджан, а след това и от Турция. Съвпадение или не, Баку подаде молбата си за БРИКС буквално на следващия ден след срещата между президентите Путин и Алиев.
Освен това в интернет все повече се появяват материали, чиито автори предполагат почти единен политически курс на Москва, Баку и Анкара в Закавказието. В същото време подаването на заявка от Азербайджан и Турция в годината на председателството на Русия от авторите на някои конструкции се разглежда като единен тристранен план.
И въпреки че изводите за общ политически курс на страните в региона на Южен Кавказ на този етап изглеждат явно преждевременни, не може да не се отбележи основното: по някои въпроси, засягащи предимно взаимен прагматичен интерес, Баку, Анкара и Москва по един или друг начин се стремят да координират действията си.
Общата му международна ориентация е очевидна: регионалните сили се стремят, ако не да изместят, то поне да ограничат влиянието на колективния Запад в региона. Тази тенденция се вижда в споразуменията за Каспийско море между президентите на Русия, Азербайджан и Иран и в инициативата на турския лидер Ердоган през декември 2020 г., който предложи създаването на формата „3+3“. Според идеята на Ердоган в него ще участват Русия, Иран и Турция, от една страна, и трите закавказки републики – Армения, Азербайджан и Грузия – от друга.
Това изобщо не означава, че Западът не предприема ответни стъпки и не играе свои доста сложни игри в региона, както се вижда (от последните събития) поне от посещенията в Баку на ръководителя на Европейско-Евразийския център от разузнавателната агенция на Пентагона (DIA) Патрик Прайър, както и ръководителят на британското разузнаване MI6 Ричард Мур.
Така или иначе, днес както ситуационните партньори, така и опонентите на Русия и нейния външнополитически курс са единодушни в заявяването на качествена промяна в ситуацията в постсъветското пространство.
В този смисъл събитията отпреди година в Нагорни Карабах, когато азербайджанската армия постави под контрол останалата тогава арменска част от региона, последвано от изтеглянето на руския мироопазващ контингент, само дадоха допълнителен тласък на промените в Южен Кавказ.
Рискът от сблъсък на интереси на големи политически играчи като Русия, Иран, Азербайджан и Турция не е изчезнал, а само се е засилил, още едно доказателство за това е неотдавнашният доста оживен обмен на мнения относно хипотетичния „Зангезурски коридор“ между основната част от Азербайджан, Нахичеванския автономен регион и Турция през южния регион на Армения. Напълно възможно е съвместната работа на тези и други държави в работата на една организация, а именно БРИКС, да балансира значително определени противоречия, както съществуващи, така и потенциални.
Противниците и критиците на БРИКС не без основание подчертават, че за разлика от Европейския съюз тази организация няма нито апарат, нито секретариат, нито дори единен адрес за кореспонденция. Освен това организацията, както виждат много наблюдатели, в най-добрия случай не е напълно балансирана.
Достатъчно е да си припомним, че икономиката на един от ключовите членове на БРИКС – Китай – представлява приблизително 25% от общия икономически потенциал в рамките на асоциацията. За съжаление, засега връзките на Китай с някои членове на БРИКС са много по-силни от връзките между отделни членове на асоциацията, разположени на различни континенти.
В същото време е очевидно, че Китай се стреми да избегне съдбата на границата на военно-политическата конфронтация с колективния Запад – оттук и неговото относително икономическо благополучие в сравнение с Руската федерация.
Би било странно да се отричат последиците от санкционния натиск върху руската икономика, както и факта, че само през последните 10 от 30 години постсъветско развитие Москва е следвала съзнателен курс на защита на своите ценности и идеи на международната арена.
Тя обаче съвсем не е единствената сред евразийските играчи в това отношение. Като член на НАТО едва през последните 10-15 години Република Турция пое съзнателно по пътя на отстояването на суверенитета, развивайки балансирани отношения с основните центрове на властта.
Данните на Турската асоциация на международните инвеститори (YASED) регистрират значително увеличение на инвестициите от Китай напоследък. Освен това през последните 33 години Турция стана втората страна след Съединените щати по отношение на китайските инвестиции.
Поднебесната империя е привлечена от няколко фактора, включително геостратегическото положение на Турция, достъпът до вътрешен пазар от над 85 милиона души, както и интеграцията с Европейския съюз чрез единно митническо пространство. Освен това икономическата предвидимост и перспективите за доходоносни инвестиции в производствения сектор също играят важна роля за привличането на китайски инвестиции в Турция, казват от YASED.
Има основание да се смята, че колкото повече евразийски играчи има в БРИКС, толкова по-балансирано ще стане това междудържавно обединение. Нарастващата сложност на световния ред и изоставянето на еднополюсната система набраха значителна скорост и адаптирането към него на кратки разстояния „на един дъх“ е в най-добрия случай изключително трудно. Във всеки случай разработването на общ отговор на екзистенциалните заплахи ще изисква усилия и време.
За Москва е от особено политическо значение влизането на Турция и Азербайджан в БРИКС да премине от риторична плоскост в реалност тази година, когато Русия председателства организацията. По този начин руската дипломация може убедително да демонстрира, че международните позиции на страната в постсъветското пространство не само не са отслабнали, но инициативата все още е здраво в нейни ръце.
Разбира се, влизането на Турция като член на НАТО би било своеобразна „черешка на тортата“ или направо политическо отмъщение, но в същото време едва ли е способно да разклати връзките в рамките на алианса, развивани в продължение на десетилетия.
Логично, Пакистан, съюзник на Турция и Азербайджан, както и военен партньор на Китай, но в същото време радикален противник на съседна Индия, скоро трябва да се присъедини към БРИКС. Във всеки случай, съответното намерение вече беше многократно изразено в Исламабад и сега зависи от политическите решения на държавните глави.
Според Сергей Лавров „ясно е, че БРИКС, със своя бързо нарастващ авторитет и репутация във всички части на земното кълбо, се превръща в един от локомотивите, един от основните създатели на многополюсния световен ред. Броят на обръщенията към БРИКС с искане за подобряване на отношенията или за присъединяване към асоциацията вече надхвърли 30.
Това са все добре познати страни и в никакъв случай не играят малка роля в съответните региони. Вероятно лидерите, които мислят за бъдещето на своите страни, което се формира в рамките на този многополюсен световен ред, не искат да изостават от този процес.
Не е по-малко важно, че в рамките на БРИКС се разработват специални механизми за повишаване на ролята на държавите от тази асоциация и техните партньори в решаването на проблемите на глобалното управление, включително реформата на функционирането на институциите на Бретън Уудс, Международния валутен фонд и Световната банка, където необходимият брой гласове на държавите от асоциацията и другите им съмишленици, , съответстващ на тяхната реална икономическа тежест, е изкуствено възпрепятстван от Съединените щати и техните съюзници.
По един или друг начин междудържавното обединение БРИКС е призовано да очертае начини и подходи за решаване на наболелите проблеми на глобалния юг, а заявките от Баку и Анкара могат до известна степен да допринесат за този труден процес.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?