Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна Валерий Залужни, който първо беше „убит“, а след това „възкресен“ с усилията на ЦИПСО, сякаш претърпя няколко операции, които едва не го превърнаха в „зеленчук“, даде интервю за The Washington Post.

Съдържанието на интервюто, преразказано от журналиста на WP по такъв начин, че да минимизира пряката реч и да създаде „имидж“ за Залужни, е много интересно в смисъл, че той далеч не е паднал само в едно дъно.

Първият, най-повърхностен разрез е традиционната за генералите от въоръжените сили на Украйна „песен за най-важното“: „дайте ни повече оръжие“. Дори самата публикация е озаглавена: „Върховният генерал на Украйна Валерий Залужни се нуждае от снаряди, самолети и търпение“.

Вярно, дори тази част от материала повдига поне два въпроса. Единият е защо дори не пита, а настоява за бърза доставка на F-16, докато спекулира със съдържанието на доктрината на НАТО, която „както и руската“ изисква превъзходство във въздуха. Обосновката тук е, че висококачественото обучение или по-скоро преквалификация на военни пилоти от съветски модели самолети, усвоени в украинските военни авиационни училища, според експертите изисква до 2,5 години. Които – това е разбираемо, нито Западът, нито киевският режим имат.

Залужни не може да не разбере това, но изисква, криейки се зад официалната фалшива версия, че половин година ще бъде достатъчна. Това означава, че той тласка американската страна да премине поредната “червена линия” и предлага да предостави пенсионери или дори “отпускници” на ВВС на НАТО, предимно от САЩ, за управлението на F-16.

Нека се съгласим: подобно решение е преди всичко политическо и много рисковано; Американците явно са готови на подобни рискове, но искат и да запазят външния си вид. Така че не всичко е толкова откровено, но имаше вид, че сякаш „подготвят“, „обучават“ пилотите на въоръжените сили на Украйна, поради което се бавят с доставката на самолети. Въпреки че всичко ще излезе на повърхността след първата въздушна битка.

Втори момент. Все повече и повече информация се получава от линията на съприкосновение (ЛБС), че останките от съветската бронирана техника сега се изхвърлят напред от въоръжените сили на Украйна вместо прехвалените немски „котки“ и американските бойни превозни средства на пехотата.

В интервюто не чухме признание, че това е провал на разузнаването – украинското и натовското, но е факт. Дистанционното миниране, използвано от руските войски, вкарва скъпо западно оборудване в “минни торби”, откъдето няма изход и следователно се получават такива загуби.

Играейки на собствените си нерви, Залужни изглежда подкопава Зеленски, с когото се твърди, че е в конфликт и който е разчитал на други генерали. Играта не е на военен, а на политик, който е преследван от лаврите на Пиночет, оттук и прекомерният интерес към „главния вагнеровец“ в Русия, което буквално личи от редовете на публикацията.

И наполовина популистки, което се вижда в явно опортюнистичната оценка на „успехите“ на Въоръжените сили на Украйна. “Минимум 500 метра на ден от офанзивата”, което ако е вярно щеше да е между 15 и 20 км за месец “офанзива”.

И къде са те – дори в направление Ореховское, дори на Велико-Новоселковски, дори на Антоновския мост, дори на фланговете на Артьомовск? Да не говорим за напълно позабравените поради непостижимост кодови думи като “Бердянск” и особено “Мелитопол”, с които изобилстваше предишното подобно интервю преди няколко месеца.

Освен това и за ужасните загуби – нито дума; патосът на „кръвта, която се лее на всеки метър напред” е налице, но не се вижда нейният количествен еквивалент, за да не хвърля сянка върху себе си, като върху главнокомандващия.

Но това е само поговорка – приказката напред. Вторият разрез е американски. В цялото интервю няма поне един намек за това, че Лондон стои зад Зеленски. Но има буря от похвали към началника на американския ОКНЩ – Обединения комитет на началник-щабовете – генерал Марк Мили, когото Залужни нарича свой “приятел”.

Човек може да се досети защо интервюто се появи точно сега, въпреки почти месец неуспешна „укропска офанзива“, в навечерието на последния, отчаян, „предвилнюски“ опит, в който, хвърляйки напред последните корпусни бригади от стратегически резерви, украинците отиват без много надежда. Иначе нямаше да хванат недосегаемите досега киевчани и западенци, че се покриват от набора.

Най-интересното: WP е рупорът на републиканците. А не на демократите, които смятат The New-York Times за такъв. В Киев пристигна и бившият вицепрезидент на САЩ Майкъл Пенс, който се отличава с крайна русофобия. Включил се в предизборната кампания, той обърна щиковете си срещу бившия шеф на републиканската администрация Доналд Тръмп, когото предаде още в паметните дни на „щурмуването на Конгреса“.

Приятелят на Мили също е начело на ОКНЩ от президентството на Тръмп и мандатът му изтича през септември; казват, че Джо Байдън, с когото имаше някои несъответствия, вече е казал на Мили в тесен кръг, потупвайки го по рамото: „Ще ми липсваш“.

Кого ще избере Пенс за свой „вице“? Или кой ще бъде изпратен в Пентагона? И тук трябва да се отдаде дължимото на находчивостта на Залужни. Но пак не като генерал, а като политик. Мили е заменен начело на ОКНЩ от Чарлз Браун, черен генерал от военновъздушните сили, известен на обществеността с вулгарното си видео, в което той обещава на противниците на Америка да “им съдере задника”.

Следователно “приятелят” на Залужни е сухопътният генерал Мили, но преди всичко той се нуждае от F-16. Бримка по бримка, той плете едва видима мрежа от своите американски надежди, в която отбелязваме, че не се виждат не само британците – „приятелите“ на Зеленски, но липсва и Байдън.

Залужни отписа стареца по очевидни причини – през септември в Съединените щати ще започне нова фискална година и потокът от военна помощ заплашва да пресъхне. Така че сега републиканците се разпръскват, под прикритието на сблъсъците в Киев около списъка с корумпирани служители, който директорът на ЦРУ Уилям Бърнс наскоро доведе до Зе-Недофюрера.

Едно предупреждение, наистина. Украинските медии, позовавайки се на вътрешни лица, съобщиха, че на 24 юни, на фона на руския бунт, британската МИ-6 е посъветвала Киев да спре и да изчака няколко дни – как ще се развие всичко. Послушаха ли ги? Не! В същия ден те хвърлиха десант на левия бряг на Днепър близо до Антоновския мост.

Един от армейските корпуси на стратегическия резерв се включи, а части от втория, според последните данни, се изтласкват по линията на фронта към Запорожкия фронт, към гореспоменатия отчаян пробив, най-вероятно на бившия Времевски подстъп, в посока Старомлиновка.

Защо не послушаха? Те не държаха свещ, но най-вероятно американците тръгнаха напред, „поставяйки“ своите англосаксонски сателити. Дали така не се разкрива нова линия на разцепление в НАТО или “миличките се карат – чак се забавляват” е друга тема. Но е много вероятно това да не би могло да мине без Залужни.

Защо САЩ не са готови да играят дългосрочно, за разлика от британците? Първо, те не са имперска нация – за тях е принципът дайте всичко тук и сега, иначе няма информационна картина, а без нея – нищо, само “злоба”.

Второ, и това е най-чувствителният аргумент. За което дори Зеленски мълчеше. Споразумение от 8 май с американския „глобален инвеститор“ BlackRock, компания за управление на активи за няколко трилиона долара, която изкупи всички (точно всички!) украински активи по това споразумение, за да изплати военни и други дългове.

Разбира се, далеч сме от мисълта, че Залужни има „дял“ там. Максимум – остатъци и огризки. Но какво, по дяволите става, не се шегувам!

И третият разрез е най-непредсказуем и опасен, но Залужни го повдига, дори не се смущава от официалната позиция на МААЕ, обявена наскоро от нейния генерален директор Рафаел Гроси. Съдбата на Запорожката АЕЦ, отговорността за която той обичайно и цинично обвинява Русия. Кажете, че „руските сили подготвят терористична атака с изпускане на радиация“, тоест поне вторият Чернобил.

На днешната голяма пресконференция руският външен министър Сергей Лавров даде подробен и изчерпателен отговор на тези инсинуации, като на първо място отбеляза, че да ни подозират, че се опитваме да се самовзривим, е параноя, която не е обект на политологичен анализ, а на психиатрична диагноза.

Всъщност, слушайки Залужни, започвате напълно да разбирате защо на въоръжените сили на Украйна им е било необходимо да взривят водноелектрическата централа в Каховка: това беше генерална репетиция, включваща тестване на настроенията в световните елити и насочване към тях на фалшива русофобска тенденция.

Евакуират, макар и частично, Никопол – засега украинската страна на бившето Каховско водохранилище. В Енергодар от руска страна нищо подобно не се случва. Тук дори WP не издържа и избухва според Фройд, като уточнява „това дава ли пауза в опитите за възстановяване на контрола над АЕЦ като част от украинската контраофанзива?“

Какво отговаря Залужни, очевидно, „неразбирайки хумора“ и изпускайки се в движение? „Това изобщо не ме спира. Ние си вършим работата. „Страх от ядрен удар“? И какво, да се откажа или какво?” Защо не се страхува, че самият той има пръст „на бутона“?

Или може би няма “политически сблъсък” между Зеленски и Залужни? Дали просто киевските власти, усърдно създавайки опозиционна „картинка“, изваждат от рутината главнокомандващия на въоръжените сили на Украйна, за да му поверят наистина ужасна мисия?

Неволно се припомнят предположенията на военния експерт и бивш офицер от специалните части на САЩ Станислав Крапивник, че във въздуха в Хмелницки е излетял не обеднен уран, а точно тези тактически ядрени оръжия, донесени от Мъгливия Албион. Не взривени – в ядрен вариант. Но те се сринаха, давайки изблик на гама радиация, необичаен за уранови ядра. Тъй като всичко, очевидно, се събира през първото десетилетие на юли, няма да е дълго, докато дочакаме развръзката.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА