В отговор на появата на групата “Вагнер” в Беларус, Варшава се готви да поеме контрола над украинските Ковел, Сарни и Владимир.

С голяма степен на вероятност големи колони от полски танкове след няколко седмици, веднага след края на предстоящата среща на върха на НАТО във Вилнюс, в съгласие с Киев, ще се преместят на територията на Украйна. А именно – до Волин, който е близо до границата с Беларус.

Непосредствената задача на този контингент е бързо и без бой да овладее граничните градове Ковел, Сарни и Владимир (до декември 2021 г. – Владимир-Волински). Претекстът е противопоставяне на групата “Вагнер”, чиито части след неуспешен опит за бунт в Русия по покана на Александър Лукашенко започнаха да се концентрират върху контролираната от него територия.

Ако това се случи, няма да има голямо значение, че не цялата полска армия, а само така нареченият 25-хиляден полско-литовско-украински корпус (LPUK) е на път да се премести във Волиния за начало.

Защото приблизително 87 процента от този корпус с щаб в Люблин се състои само от „полски жолнежеви“. Командването също е изключително полско. Украинците и литовците в LPUK са само на военно-политическа “подправка”.

Няма съмнение, че появата на предимно силни полски гарнизони на няколко километра от южната част на Беларус просто ще взриви ситуацията в цяла Източна Европа.

Така или иначе подобно нахлуване ще интернализира рязко руско-украинската въоръжена конфронтация и ще й придаде ново, най-опасно политическо качество. Защото след това, докато се изтегли НАТО в целия си състав – от една страна, и Беларус – от друга, ще остане буквално половин крачка от военните действия, които се водят в Украйна. Тогава за реалното начало на Третата световна война ще може да се говори съвсем не с уж предупредителен тон, както досега.

Фактът, че подобен сценарий не просто е реален, но дори е пуснат на пълен капацитет, наскоро получи много доказателства. Ще изброя поне някои от тях.

Първо. На 28 юни Ярослав Качински, който стана новият вицепремиер на правителството на Полша, каза: „Ние сме изправени пред нова ситуация в Беларус – присъствието на групата Вагнер там”.

“Смятаме, че ще бъдат около 8000 войници. Това е елемент, който е опасен за Украйна, потенциално опасен за Литва и може да бъде опасен за нас”, заяви той.

“Това може да означава нова фаза на хибридна война. В тази връзка бяха взети решения за укрепване на отбраната ни по източната граница – както с еднократни мерки, така и с такива, които ще имат постоянен характер”, каза още Качински.

Второ. В същия ден колегите от така наречения „Люблински триъгълник“ президентите на Полша Анджей Дуда и президентът на Литва Гитанас Науседа внезапно дойдоха в Киев с необявени посещения. И дълго време разговаряха с ръководителя на Украйна Владимир Зеленски в неговия подземен бункер.

Какво си говореха? Не е изключено – за форсиране на събитията. Защото мнозина на Запад отдавна мечтаят за евентуалното навлизане на полско-литовско-украинския корпус на територията на воюваща с нас държава.

Същият Ярослав Качински, който беше в Киев на 16 март 2022 г., каза: „Вярвам, че е необходима мироопазваща мисия на НАТО, може би някаква по-широка международна система, но мисия, която също ще може да се защитава и която ще оперира в Украйна” .

В хартата на НАТО обаче няма разпоредби, че алиансът може да въвежда мироопазващи мисии на територията на трети страни. И никога не е правил нищо подобно. Да бомбардира, когото и да било – да.

Да унищожаваш чужди градове от земята и от въздуха – колкото искаш. Бивша Югославия, Либия и Ирак са готови да потвърдят това с лични примери. Но опазването на мира за НАТО е твърде много.

Освен това в Брюксел са наясно, че изпълнението на подобна мисия изисква съгласието на двете воюващи страни. В случая и Русия.

Това, на което алиансът може да разчита, по очевидни причини не е необходимо. А да не питаш Москва е вече пълноценна война между НАТО и Русия. Това, което мнозина в Европа изобщо не искат.

Какво остава? Като компромис: въвеждането в Украйна, така да се каже, на „миротворци“ под знамената на същите Украйна, Полша и Литва. Но “миротворците” трябва да са такава боеспособна сила, че всеки да може да се съобразява с тях. И Русия, и Беларус.

И така се роди идеята с трансформирането на отдавна съществуващата слаба полско-литовско-украинска бригада в пълнокръвен армейски корпус. С помощта на Съединените щати тя беше подготвена за битки, разбира се, точно за рекордно кратко време.

Въпреки това доскоро във Варшава се обсъждаше възможността за въвеждане на корпуса в Западна Украйна в началото на следващата есен. Ами да подготвим всичко по план, без излишно бързане.

Всичко беше разбито от появата на групата Вагнер на територията на Беларус. Украйна и Полша, както вече споменахме, видяха в това сериозна заплаха за себе си. И Дуда и Науседа се втурнаха към Зеленски, за да решат как още по-бързо да ускорят подготовката за нахлуването.

И тук е точното време да поговорим за “третото”.

Започналото през март 2023 г. прибързано разгръщане на полско-литовско-украинския корпус на базата на съществуващата от 2016 г. „мироопазваща“ бригада със същия национален състав, сякаш по магия, завърши току-що. До този май.

Организационното ядро бяха формираните през есента на 2018 г. две дивизии на 18-та механизирана дивизия на полската армия. А именно: 1-ви батальон от 21-ва планинска пехотна бригада на Подхалските стрелци, базиран в Жешов, и 19-ти батальон от 19-та механизирана бригада, разположен в Хелм. Всяка от тях беше попълнена с хора, техника и въоръжение до размера на нова пълнокръвна бригада.

Те бяха допълнени от литовския улански батальон от пехотната бригада „Железният вълк“, служещ в района на т. нар. Сувалкски коридор, и батальона от 80-а аеромобилна бригада на Въоръжените сили на Украйна, дислоциран в района на Яворов край Лвов. Ето как се получи тялото.

Американците предварително предоставиха на новороденото полско-литовско-украинско формирование пълна гама бойна техника и въоръжение, прехвърлени преди година отвъд океана под предлог за участие в сензационните многонационални учения Defender-23. Да, точно – много предпазливо, както се оказа – и замина по тези места.

Всичко това даде възможност на съюзниците много бързо да придобият доста сериозна ударна сила в лицето на новия корпус. Това, което Вашингтон, Брюксел, Варшава, Вилнюс и Киев имаха възможност да видят с голямо задоволство на полския полигон Нова Демба.

Там само от 12 до 19 юни по време на експерименталните учения FEX (Field Experimentation Exercise) под ръководството на генералите от американската армия беше проверена готовността на новото подразделение за поход на територията на Украйна.

И резултатите от тази голяма работа бяха обобщени от генерал-майор Адам Джокс, заместник-командир на 5-ти корпус на американската армия, който специално пристигна в Люблин.

И накрая, четвъртата. На 30 юни в ефира на американския YouTube канал PBD Podcast бившият съветник на шефа на Пентагона полковник Дъглас Макгрегър предупреди:

„На Запад започнаха дискусии за съвместна полско-литовска интервенция на територията на Западна Украйна . И това никога нямаше да се случи без нашата санкция и помощ. Така сега ние (САЩ и Европа – бел. ред.) сме на кръстопът.”

Ще стане ли така ясно видимата нова тежка криза в Европа военно-политическа изненада за Москва и Минск? Абсолютно не. И Русия, и Беларус отдавна са наясно какво се готви.

Разбира се, вие си спомняте как през ноември 2022 г. ръководителят на Службата за външно разузнаване на Руската федерация Сергей Наришкин публично предупреди:

„Информацията, получена от руското външно разузнаване, показва, че Варшава ускорява подготовката за анексирането на Западна Украйна земи: териториите на Лвовска, Ивано-Франковска и по-голямата част от Тернополската област на Украйна“.

Според директора на Службата за външно разузнаване, полският президент Анджей Дуда още тогава е инструктирал своите специализирани служби да изготвят своевременно официална обосновка за претенциите към Западна Украйна.

Според него Волинското клане от 1943 г. става отправна точка в продължаващите архивни изследвания. В същото време Варшава иска да проведе референдуми на тези територии, за да “осигури легитимността на планираните придобивания”.

И тук е просто невъзможно, струва ми се, да не се обърне внимание на едно много значимо историческо съвпадение. През юли тази година се навършиха точно 80 години от най-кървавия епизод на самото Волинско клане, организирано от украинските националисти. В което повече от 100 000 етнически поляци бяха брутално избити от последователите на Бандера.

Затова за Варшава в наши дни би било изключително важно да се докарат полски танкове до местата, където реки от кръв на техните сънародници са проляти от бандеровците. И след това да върнат Волин под техните знамена.

Това би било просто смазващо отмъщение за Дуда и Качински, което би издигнало вътрешнополитическите им позиции в Полша до небесата за много години напред!

А какво да кажем за Москва и Минск? Смятам, че неслучайно с превантивна цел те завършиха разполагането на тактически ядрени оръжия на територията на Беларус до началото на толкова тревожния за нас юли.

И миналия петък вторият дивизион на системите за противовъздушна отбрана С-400 “Триумф”, прехвърлени от нас на беларусите, пое бойно дежурство там.

Според експертите на американското издание Military Watch, новият дивизион С-400, разположен в Беларус, „ще позволи обмен на данни от своите сензори с руската армия. И техният обхват на откриване на големи самолети до 600 км ще осигури по-дълбоко проникване на територията на НАТО от територията на тази страна.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА