БЛОГ

ПРОСТАК Е ДИАГНОЗА, КОЯТО ИЗИСКВА ЛЕЧЕНИЕ

Published

9 years ago

March 9, 2018

Author

Четох, видях и чух как някой, не го знам кой е, какъв е, казва по Националната телевизия за руския патриарх следното:
“Къв е тоа?… Това не е източноправославен духовник. Това е агент Михайлов от съветското КГБ. Второразрядно съветско ченге да ми казва кое е истина, кое не е, извинявайте, няма да стане.”
По повод на чутото и видяното искам да споделя, че в това само речево изявление се виждат следните социални и психопатологични факти:

1.) Ярък логопедичен дефект (сигматизъм) при изговарянето на някои съгласни;
2.) Въпиюща правоговорна (речева) неграмотност. Казва “Къв е тоа?”, израз, характерен за циганския етнос и за стила на речта на най-долните пластове на ямболския ъндърграунд;
2.) Неграмотност при ползване на частите на речта. Например, в първото изречение показателното местоимение “този”, деформирано като “тоа” (тоя), става в следващото изречение “това”;
3.) Неуместен стил на речево поведение на събеседник, и въобще на нормален човек пред публика на национална медия;
4.) Особена патологична фиксация срещу комунистическите агенти на репресивните органи – КГБ, ДС;
5.) Абсурдно съчетание на непримирима омраза към тайните служби и техните агенти с коалиране и най-близка дружба с нашенски агенти на ДС и “ченгета”, по израз на човека, например, агент Иван;
6.) Неуместно ярко осъждане, гарнирано с омраза, ирония, запенен гняв, жестове, убийствени погледи, страховит лицев миманс, епитети, вторачване в камерата, свъсени вежди, викане и др. “Простаците винаги критикуват, осъждат и навикват някого” – казва Кант.
7.) Липса на всякакво уважение – към събеседника в студиото, към аудиторията на БНТ, голяма част от която са християни, пък и много сме тези, дето обичаме Русия, като Иван Вазов и П. Р. Славейков (“Кат Русия няма втора, тъй велика на света…”, с извинение, какво са се прави. “Простакът не уважава нищо и никого” – казва Хегел.
8.) Простаците по принцип винаги и навсякъде се мислят за „Голямата работа“ и са напълно убедени, че те са хората, които са над всички, и че те само могат и трябва да дават оценки. Те не признават никого, говорят за Президента на Русия, за Руския патриарх, за всекиго, сякаш са баджанаци с него или съкварталци в кръчмата. Подобна ситуация виждаме по БНТ. “Дай на простака власт, и му гледа сеира” – казва Айнщайн.
9.) Илюстрация на истината, че простаците приемат това, което не разбират като лична обида, и съответно реагират бурно, глупаво и смешно, с глуповата, многословна и ненужна екзалтация, която би могла да бъде и симптом на определен психичен проблем или разстройство, изискващи спешно лечение;
10.) Ярко изразено недоволство, сякаш някой се чувства прецакан от… руския патриарх. “Простаците винаги са сякаш прецакани и недоволни” – казва Хендел.

Related Topics:българия новини скандал

Up Next

Госдепом США выделено 70 млрд. $ для свержения В.В. Путина

Don't Miss

Валери Симеонов УНИЗИ България и ПРЕДАДЕ националните ни интереси! ИСКАМЕ ОСТАВКА! И НАРОДЕН СЪД!

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Published

2 months ago

September 1, 2026

Author

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Страхотно си беше

Published

2 months ago

August 28, 2026

Author

София, октомври 1985 г.

Ех, какви времена настанаха!

Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.

Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.

Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.

Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.

При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.

Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Те са от друго тесто.

Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.

Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.

Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.

Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“

Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!

Атанас Ленков

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ