Съпредседателите на ПП правят сериозен демарш в чужбина, предлагайки рафинерията срещу 30% българско участие

Бившият премиер Кирил Петков и настоящият финансов министър Асен Василев стоят зад продажбата рафинерията на „Лукойл“ край Бургас. Новината за тези намерения дойде първо от интервю на Асен Василев пред Файненшъл таймс. След това компанията отрече този факт, но съпредседателите на ПП правят сериозен демарш в чужбина, предлагайки рафинерията срещу 30% българско участие.

Лицето, зад което двамата ще се скрият, е русенският милионер и съсобственик на „Приста ойл“ Пламен Бобоков, който щял да играе публично за бургаския Нефтокомбинат заедно с американски петролен гигант. Сондажи за намиране на нов купувач са правени дори в Русия, казаха източниците ни.

В края на септември депутатите наложиха пълна забрана за внос на руски петрол, който „Лукойл“ внася, от октомври 2024 г. Преди това през юли беше прекратена концесията на компанията за пристанище „Росенец“, а държавата си върна контрола над него. През януари беше забранен и износът от България на суров нефт с произход Русия и на горива, получени от преработката му. През февруари и април Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи на компанията две глоби за общо около 260 млн. лева заради злоупотреба с господстващо положение.

„Вероятно има икономическа полза от смяната на собствеността върху рафинерията. Имаме индикации за интерес“, обясни мотива за продажбата българският финансов министър Асен Василев, който избра Файненшъл таймс да разкрие тези намерения. Василев изтъкна, че правителството не участва в евентуалната продажба на рафинерията. Да, официално правителството не участва в продажбата на Нефтохим, участват членове на правителството чрез подставени лица, подчертаха източниците ни. Няма как Асен Василев да знае, че Лукойл се продава, ако няма личен интерес за това. „В интервюто (за Файненшъл таймс) Асен Василев заяви, че „Лукойл“ се продава. Самата компания го опроверга. И тук възниква логичният въпрос – той откъде знае, че се продава? В метрото ли го чу, или в травмая?“, зададе логичния въпрос Борисов, коментирайки действията на Асен Василев.

В схемата естествено е и премиерът акад. Денков, който потвърди, че има интерес, свързан с продажбата на бизнеса на „Лукойл“ в България и това зависи изцяло от руската фирма. „Не бих искал да коментирам нищо повече, докато няма конкретика за истински намерения. Когато става дума за такъв голям актив, има доста етапи, преди да се стигне до успешна крайна сделка“, каза още Денков, давайки да се разбере, че е в процеса на развитието на тази сделка.

Освен Нефтохим тройката Денков-Петков- Василев имат намерение да приватизират и ББР. Според Любомир Каримански в ББР вече текат процеси, които да доведат до фактическата приватизация на ББР – фондовете, които се управляват към Европейската инвестиционна банка, вероятно ще бъдат извадени от ББР, а банката ще остане да развива търговска дейност и след това приватизирана. В банката има лоши кредити за около 1 млрд, лева, раздавани по време на правителството на Кирил Петков, за които няма публична информация, но много от тях са необслужвани или силно проблематични. Тогава от ИТН дойде идеята за приватизацията на ББР, но явно сега Петков и Василев искат да доведат идеята да финал, за да придобиат и позитивите от тази операция, казват банкери.

Това ще срещне яростна съпротива в парламента.

В банковите среди се развива сценарий, при който Банката за развитие се слива с Фонда на фондовете. Ако това стане, Банката ще престане да съществува в досегашния ѝ вид, а ролята ѝ на насърчителна институция, управляваща гаранционните програми за търговските банки, ще бъде прехвърлена към фонда (по подобие на Европейския инвестиционен фонд). Така „криминалната“ част от работата на държавната банка щяла да се раздели от „икономическата“.

Според Годишния финансов отчет на ББР за 2022 г. активите на банката към края на годината са 3 млрд. лв., от които 1.5 млрд. са предоставените кредити и аванси на клиенти. Собственият капитал на банката е намален от 1.44 млрд. лв. на 1.1 млрд. лв. заради реализираните загуби през 2020 г. и 2021 г. – съответно 230 млн. лв. и 155 млн. лв.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?