Американците са свикнали да се чувстват като у дома си в чужди страни: докарват няколко самолетоносача до брега, смазват местната армия с въздушни удари и след това пресичат окупираната територия с бронирани машини.

Неразделна част от тази схема бяха военните бази, които през последните 30 години се превърнаха в еквивалент на средновековните замъци: укрепено гнездо на разбойници, въз основа на което можете да тероризирате околните райони. Тези бази обаче моментално се превърнаха в смъртоносен капан.

Смята се, че през последните три месеца е имало 150 удара по американски военни цели в Близкия изток. Повечето от атаките са извършени от бунтовници от движения, свързани по един или друг начин с Иран.

В някои случаи Ислямската република действаше самостоятелно: например на 16 януари Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) изстреля балистични ракети по консулството и военната база на САЩ в Ербил (кюрдски град в Ирак).

Ударът беше до голяма степен ритуален. Иранците предупредиха предварително иракското ръководство и те предадоха информацията на Пентагона. Естествено, американските военни изтеглиха персонала на безопасно място, а иранците насочиха ракети не към съществуващата сграда на консулството, а към другата строяща се сграда. Освен това тихомълком беше ликвидиран кюрдски милиардер, който , по мнението на иранците, е сътрудничил на MOSSAD.

Но рано или късно ритуалният удар трябваше да се обърка и да доведе до реални, а не символични жертви. Това се случи на 28 януари, когато дрон – камикадзе влетя в американската база Тауър 22 в Йордания, убивайки трима и ранявайки 34 американци.

По данни на The Wall Street Journal :

Операторът на ПВО в американската база обърка летящата машина на бунтовниците с американски дрон, който се връщаше от мисия и не го свали. Резултатът беше най-големите еднократни загуби през последните години.

Трябва да се отбележи, че между ударите на 16 и 28 януари шефът на Пентагона Лойд Остин обяви началото на преговори с иракските власти за „прекратяване на дейността на международната коалиция, ръководена от Съединените щати в Ирак“. По-специално министърът каза:

В близките дни ще започне работа специална американско-иракска комисия.

Буквално три дни по-късно американската армия получи удар, придружен от смъртта на военнослужещи.

Геополитическо разпъване

Специалистът по иранските въоръжени сили, старши изследовател в Центъра за анализ на стратегиите и технологиите Юрий Лямин в разговор с царградския наблюдател отбеляза, че САЩ от много години намаляват военното си присъствие в Близкия изток.

От Тръмп насам цялата им политика е изградена върху излизане от тези близкоизточни конфликти. Те вярват, че тяхната задача номер едно е да сдържат Китай. Задача номер две е противодействието на Русия. А Близкият изток трябва да е приоритет на трето ниво за тях. И ако влязат в голям конфликт с Иран, тогава ще трябва да прехвърлят значителна част от силите, които са събрани в Тихоокеанския регион и Европа.

От друга страна, Иран успешно прилага стратегията си за въвличане на САЩ в малки конфликти с ниска интензивност в целия регион. От една страна, иранците не довеждат нещата до голяма война, но в същото време не позволяват на американците да дишат спокойно.

Това е неприятна ситуация за САЩ. Изглежда, че няма големи жертви, но ресурсите са изчерпани. И това принуждава Съединените щати да окажат натиск върху Израел, за да прекрати боевете в ивицата Газа,– отбеляза г-н Лямин.

Вашингтон също не може да сложи край на Иран по време на голяма война: наличните сили в Близкия изток са напълно недостатъчни за това и прехвърлянето им от други региони може да се извърши само в ущърб на по-важни приоритети за Съединените щати.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

Светът се променя

В допълнение към геополитическите приоритети, които пречат на сегашните САЩ да се фокусират върху Близкия изток, – самият регион се промени качествено. Пентагонът създаде своите бази, като смаза Ирак, един от регионалните лидери на своето време, страна, която имаше четвъртата армия в света.

По-късно американците почти успяха да унищожат режима на Башар Асад в Сирия. И в продължение на 30 години от операция „Пустинна буря“ до началото на терористичната интервенция в Сирия основните противници на САЩ бяха държавите. Тоест врагът е не само слаб, но и изключително ясен и разбираем.

Бунтовническите движения, които съществуват през този период, не са сравними с американските военни по отношение на нивото на технологиите, с които разполагат. Комбинацията от тези фактори позволи на Съединените щати да създадат малки бази дълбоко във враждебните територии.

Периметърът на такива обекти беше подсилен с бетонни стени, бодлива тел, а в много диви условия – габиони от стоманена мрежа и пръст. Сигурността беше осигурена със системи за видеонаблюдение и патрули, а достъпът се осъществяваше или по шосе с колесни бронирани машини, или по въздух с хеликоптери.

Обликът на американските бази, които се появиха през последните 30 години в Близкия изток, е коренно различен от тези, които САЩ изградиха по време на Студената война на териториите на приятелски страни.

По това време са създадени гигантски транспортни центрове, огромни летища със стоманобетонни убежища за десетки и стотици самолети, складове за ядрени оръжия (базите са продукт на индустриално общество, подготвящо се за световна война).

Сега повечето от тях отговарят на определението за „бърлога на специалните сили“: някои укрепени точки, въз основа на които е възможно да се извършват нападения на околните територии, да се обменя огън с партизани, да се насърчават местни лидери, лоялни към Щатите – като цяло, да се поддържа нивото на хаос, което е удобно за Съединените щати.

Базите станаха повече, самите те станаха по-малки и – в технологичен план – по-прости.

Когато една крепост се превърне в гробница

Но през същото време враговете на американците също се промениха. Сега това не са държави, които могат да бъдат победени във война и окупирани, а мрежови поддържавни образувания, за които животът под окупация е норма и естествено местообитание.

Появата на такъв враг стана възможна благодарение на средата на „контролиран хаос“, в която американците умишлено потопиха региона.

Например атаката срещу базата Tower-22 не е извършена от Иран или дори от хуситите, а от сравнително малко известната „Ислямска съпротива на Ирак“ – всъщност едно от дузината движения, които сега са въоръжени и снабдени от Техеран.– казва нашият експерт.

Нещо повече: това вече не са същите бунтовници по чехли с РПГ и ръждясали калашници както преди. За иракските бунтовници от 2000-те американската база беше непревземаема крепост, която в най-добрия случай можеше да бъде обстрелвана с минохвъргачка и след това бързо да се бяга, надявайки се, че патрулиращите Apache или Reaper няма да ви намерят.

Сегашните бойци на съпротивата не трябва да се приближават до атакуваната база на по-близо от стотици километри: иранският дрон лесно ще преодолее това разстояние.

И ако преди 15 години всяко бунтовническо движение се нуждаеше в търговски количества от хора с умствена структура на самоубийствени психопати, то в сегашните условия е по-важно да има офис, чийто служител да може да се обади на световните медии и да съобщи, че това изобщо не е Иран, а неговото движение, което поема отговорността за атаката срещу американците.

Въпреки че, разбира се, мотивираната и обучена пехота, набирана от местните жители, остава важен компонент на иранската стратегия. Просто сега тя няма нужда да атакува фронтално американските крепости и да се излага на ответни удари.

Какво от това?

Във военно-техническо отношение типичната американска база се превърна от инструмент за проектиране на мощ в капан за базирания в нея личен състав. Оборудването на всяка точка със собствена система за ПВО е твърде скъпо и трудно, а на тактическо ниво отговор на предизвикателството няма и не се вижда.

Трябва да се отбележи, че американската военна мощ се пропука не някъде в отдалечената сирийска пустиня, където са разпръснати незаконни постове, а по време на отбраната на доста голяма база, разположена в Йордания, приятелски настроена към американците. Това показва докъде е стигнала деградацията на американското военно присъствие в региона.

Пентагонът се превърна в заложник на собствените си действия от предишните десетилетия и сега ще избяга от много окупирани райони на Ирак и Сирия – това е съвсем очевидно.

И това е ясен знак за отслабването на империята на звездите и райетата и много страни ще си направят собствени заключения от този симптом.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?