АНАЛИЗИ

Борисов решава съдбините на България на каре карти!

Published

8 years ago

April 3, 2018

Author

Преводачът на Инерком Никола Молчан е служител на Мая Христова, която върти бизнес с близкия до Борисов Пепи Лашов

Стройна последователност от публични факти свързва лицата около сделката за ЧЕЗ с премиера Бойко Борисов. Съвместно разследване на „Лидове новини“ и Биволъ разкри ключови брънки от веригата, водеща от Прага до Банкя.

Никола Молчан, който е разследван три пъти за убийства, е част от екипа на „Инерком“. Той превежда на преговорите между ЧЕЗ и „Инерком“ за сделката с българските активи на чешката енергийна група. Молчан е финансов директор във фирма на Мая Христова от „ММ Груп“, която е в близки отношения със собственичката на „Инерком“ Гинка Върбакова. Христова е регистрирала фирма в Прага „MM Global s.r.o.“ на 21 септември 2017 г. – точно в навечерието на преговорите за продажбата активите на ЧЕЗ в България. За финансов директор е назначен именно Никола Молчан, който след това се оказва и официален участник в преговорите с „Инерком“.

От друга страна Мая Христова е дългогодишен бизнес партньор на Петър (Пепи) Лашов. Според записите #Яневагейт, които Биволъ публикува. Лашов е едно от най-доверените лица на премиера Бойко Борисов и редовно играе с него карти в дома му в Банкя. Борисов и Лашов са имали в миналото общи съдружници със скандална слава. /виж тук/

Статията на „Лидови новини“ за връзката между Никола Молчан и Мая Христова беше публикувана в броя от сряда 28 март. За разлика от предишните публикации на вестника по темата, този път информацията беше напълно игнорирана от българските медии, които следят сделката за ЧЕЗ.

За присъствието на Молчан на разговорите между „Инерком“ и ЧЕЗ съобщи най-напред сайтът ClubZ, позовавайки се на два независими източника. Сега този факт е официално потвърден от ЧЕЗ Груп пред „Лидове новини“. Молчан е превеждал на срещите между ЧЕЗ и Инерком, провеждани в Прага, отговаря на въпроси на вестника говорителката на групата Алис Хоракова.

„Лидове новини“ разкрива още, че Молчан е бил разследван в Чехия за убийствата на приятелката си и на собствения си баща, но поради липса на достатъчно доказателства не е бил обвинен.

Молчан – доверено лице на кръговете около СИК и „Инерком“

Но ролята на чеха, който има и българско гражданство, не е само на преводач. Той се явява от години тясно обвързан, като партньор и доверено лице в бизнес кръгове около СИК и „Инерком“, отвеждащ към премиера Борисов.

Отляво-надясно: Славчо Върбаков (съпруг на Гинка Върбакова), Марин Христов (син на Мая Христова), Мая Христова и Гинка Върбакова

Мая Христова заедно със сина си Марин Христов притежават група от фирми с название „ММ“, които се занимават с продажби на луксозни коли, лизинг, застраховки, ресторантьорство, строителство и продажби на недвижими имоти. Тяхна е луксозната бизнес сграда на Околовръстен път 3, точно срещу резиденция Бояна.

Точно в същата сграда се намират офисите на „Инерком“. Те са закупени в началото на 2017 г. за милион и половина лева от фирмата „ММ Уърлд“, на която Мая Христова е едноличен собственик.

Семействата на Върбакови и Христови очевидно са в близки отношения, както личи на снимката публикувана в профила на Мая Христова в социалната мрежа Facebook. Светската хроника пази спомен за пищно благотворително събитие, организирано от Христова, на което е присъствал и един от бившите собственици на мола „Парадайз център“ Давид Михайлович. Неговият съдружник, руският олигарх с грузински произход – Паата Гамгонеишвили беше посочен от „Лидови Новини“ като част от схемата за финансиране на „Инерком“ в сделката за българския бизнес на ЧЕЗ.

Освен с Върбакови, Мая Христова е близка с известния ресторантьор и собственик на хайлайф заведения Петър (Пепи) Лашов. Репортер на агенция „Булфото“ го е запечатал още през 2006 г. на празненството при откриването на новия офис на „ММ Груп“, където той присъствал със съпругата си и с децата си.

Но отношенията между Христова и Лашов имат и съвсем конкретни бизнес измерения. Фирмата „Пи Ел БГ“, която е на Лашов се явява инвеститор в сграда, построена на Беловодски път 79, върху парцел притежаван от фирмата „ММ Дивелопмънт“. Това е видно на табелата на строежа от март 2012 г.

Инвеститор в сградата построена на терена притежаван от „ММ Дивелопмънт“ е „Пи Ел Бг“ на Петър Лашов.

След като построява сградата, „Пи Ел Бг“ продава на „ММ Дивелопмънт“ 5 апартамента и 11 паркоместа в нея за малко над 1 млн. лв. „ММ Дивелопмънт“ е съсобственост на Мая Христова и нейният син Марин Христов. Впоследствие „ММ Дивелопмънт“ препродава някои от имотите на други физически и юридически лица близки до групата, което на практика оформя сграда от резидентски тип на близки съсобственици.

„Мятам се с Пепи до Банкя“

Пепи Лашов е един от героите на разговорите #Яневагейт, от които става ясно, че той е чест посетител при премиера Борисов в дома му в Банкя, с когото играе карти. За да спаси Янева от „опраскване“, адв. Мондешки предлага да се срещне с Бойко Борисов с посредничеството именно на Лашов, или както той го нарича – Пепи Лашев.

Кои са другите от карето карти не става ясно, но Мондешки твърди, че Лашов редовно го канел „айде да ходим нагоре към тва“

Мондешки: Да ходя аз да се виждам с Бойко?

Янева: Да бе, да бе, да. Още по-лошо ще стане.

Ченалова: Само тва остава.

М: Ма не ма интересува, важното е да спасиме, мен ма забравяйте, мен.

Я: Още по-лошо ще стане.

М: Ми що, мятам се с Пепи.

Я: Кой е тоя Пепи?

М: Пепи Лашев. Пепи Лашев всяка вечер са на карти. Отивам. Пепи ще го хвана, той постоянно ме кани да ходим нагоре към тва, хващам го.

Я: Не, не, не, не, не.

М: Не, не, хващам го да ме научи поне как се играе карти, щот не съм играл, сантасе само мога да играя. Не знам кво играят те. Може би белот.

Я: Аз съм имала честта да играя на карти той беше на моя страна. Демек, седеше ми зад гърба, дишаше ми във врата и…

М: Ти помагаше.

Я: Ми помагаше как да играя, за да биеме останалите и ми каза, че дори да не ги биеме се счита, че сме ги били.

М: Хаха, служебна победа. Разбрах те. Много интересно се играе карти с Бойко.

Я: Хе

М: Красота.

В продължението на този запис се говори за отношенията на Борисов с дами, към които той не е бил безразличен. Някои от тях са били дискретни, но една от жените до премиера на име Мая се е прочула във властовите кръгове, към които принадлежат и събеседниците – висшите съдийки Владимира Янева и Румяна Ченалова и адв. Момчил Мондешки.

Янева: Факт е, че към определени жени има и положително отношение. От тия, с които е бил.

Мондешки: Сигурно.

Я.: Така е, ся, има една, на която и купи къща в Барцелона за милион и половина евро! Има една друга, тя ходи в „Шервиньо“, забраих й името как се казваше, която беше на един негов много близък приятел от „Котараците“ жена. Как се казваше не мога да се сетя в момента. Както и да е. Тя му беше протокол.

М: Ъ-хъ.

Я.: Ииии… Макар че тоя му беше много близък приятел той се залюби с нея, ма в смисъл, не знам после какво стана, в смисъл още ли са заедно, разделиха ли се, нямам представа. Не мога ти кажа кво стана.

М: (въздиша).

Я.: Но към нея определено имаше отношение, в смисъл, не му беше като за едното чукане.

М: Да. (въздиша).

Я.: За сметка на това за Мая бяха разбрали половин София.

М: Ъ-хъ.

Я.: Което е страшно неприятно да ти кажа.

Румяна Ченалова: Ужасно.

Я.: Все пак.

Самоличността на въпросната Мая, за която е разбрала половин София така и не беше изяснена, но се появиха медийни публикации, които я свързваха с Мая Христова от „ММ Груп“.

Герои с тъмно минало и настояще

Всички изброени дотук персонажи: Никола Молчан, Мая Христова и Петър Лашов, са имали вземане-даване с правораздаването и престъпните групировки на прехода.

Петър Лашов или „Пепи“ е сочен като един от наследниците на убития висаджийски бос Георги Илиев (виж тук и тук). Илиев беше застрелян от снайпер в заведението „Буда Бар“ в Слънчев бряг на 25 август около полунощ. Веригата от заведения „Буда Бар“ е собственост на Лашов, а той се е намирал директно до застреляния бос в часа на неговата екзекуция. Лашов има и бизнес съдружие с иракчанина Самир Искандер Франсис, който е бил съдружник с Бойко Борисов във фирмата „Прайхим“. Освен съдружник на Борисов въпросният иракчанин е бил и съдружник на друга известна фигура от ъндърграунда – Златко Иванов – Баретата. Тази групичка се оказва забъркана в разработки за нелегален трафик на амфетамини за Близкия Изток и впоследствие с отвличането и последвалия разтрел на двама български шофьори в Ирак преди 14 г. Франсис забогатява от заменки на имоти по времето когато Борисов беше кмет на София.

Никола Молчан е управлявал в миналото фирмата „Раков Дол Проджектс“, която през 2004 г. „Дневник“ определя като свързана с групировката СИК. Съдружниците в проекта са част от структурите на групировката, един от тях Георги Когелов има и общ бизнес с Валери Йосифов, бивш председател на надзорния съвет на СИК.

Около същата групировка е гравитирал през 90-е и самият премиер Бойко Борисов, както свидетелства статия във в. „Капитал“ от ноември 1995 г., придружена с авторски снимков материал. На снимката към статията той е с Румен Гоцов Николов – „Пашата“, с когото има съвместен бизнес чрез „Тео Интернешънал„. Фирмата върти незаконна фабрика за цигари в Крайморие, която е затворена от антимафиотите няколко месеца по-рано, през март 1995 г., след разследване на Асен Йорданов, публикувано във в-к „Стандарт“.

Дописка за нелегалната фабрика на Борисов и Пашата и операцията на бопаджиите във в. Стандарт от март 1995 г..

Биволъ откри и друга интересна връзка около Молчан, водеща към обкръжението на Борисов. Неговият брат Владимир е бил съдружник във фирмата „Еуропеум София“ ООД с Георги Панов Коларов, който пък е в управителния съвет на сдружението „Български съвет за устойчиво развитие“ заедно с Цветелина Бориславова, дългогодишна спътничка в живота на Борисов.

Според медийни публикации Мая Христова в миналото също е работила като застрахователен брокер в структурите близки до СИК. Преди година името й се появи и в криминалната хроника. Офисите на „ММ Груп“ бяха атакувани през април 2017 (при служебното правителство на Герджиков) от ГДБОП в рамките на операция срещу укриване на данъци и пране на пари, водена от Специализирана прокуратура. Оттогава не е изнасяна повече информация за развитието на това разследване.

Името й се появи в медиите и през октомври миналата година, когато бе свързано с отвличането на 25 г. Адриан Златков, син на собственика на „Совавто“ и конкурент на Мая Христова – Тони Златков. Тогава лично Борисов сформира в дома си в Банкя „щаб“ за решаване на случая в домашни условия и „по пантофи“.

Защо бащата на отвлеченото момче е отишъл лично в дома на Министър-Председателя да му реши проблема, остана загадка /виж тук/. Но фактът, че Тони Златков е съдружник с небезизвестния Димитър Стефанов – Митко Каратиста, бивш член на Надзорния съвет на „ЧЕЗ България“ и управител на фирми на „Пашата“, вероятно обяснява мобилизацията на такъв премиерски щаб. Случаят така и остана неразкрит, но беше решен благополучно, след плащане на солидна сума пари от страна на семейството на жертвата. /виж тук/.

„Комисията ЧЕЗ“ игнорира* фактите, засега…

Още в първия ден след като беше обявено, че „Инерком“ купува бизнеса на ЧЕЗ в България, Биволъ публикува информацията, че съпругът на Гинка Върбакова е имал бизнес отношения с близката до СИК бивша манекенка Евгения Калканджиева. Припомнихме и факта, че управител на фирма на „Пашата“ – Димитър Стефанов известен като Митко Каратиста, беше в продължение на години член на Надзорния съвет на „ЧЕЗ България“. Припомнихме и връзките на „Пашата“ с Борисов.

Взаимовръзките около сделката за ЧЕЗ пораждат сериозни въпроси към премиера Борисов. Кликнете на схемата, за да я увеличите.

Минути след публикацията ни, която придоби светкавична популярност в Интернет, премиерът реагира от Брюксел. Борисов обяви пред журналисти, че е поискал оставката на министър Теменужка Петкова, защото се познавала с Гинка Върбакова.

Петкова коментира смирено, че с оставката си защитавала доброто име на премиера Борисов. Нито една медия не й зададе въпроса от какво трябва да го защити тази оставка. В следващите дни стана ясно, че темата за връзките със структурите на СИК и тъмното минало на премиера е табу за българските медии, с малки изключения. „Следите остават“, както беше заглавието на един популярен крими-роман, а Биволъ се е заел усърдно с осветляването на тъмните страни на тази скандална сделка,

която ще определя съдбата на милиони български граждани в бъдеще.

След сформирането на парламентарната Комисия за разследване на сделката за ЧЕЗ редакцията на Биволъ изпрати на нейното внимание серия въпроси, на които институциите могат да дадат ясни отговори. До момента са проведени две заседания на Комисията, като едно от тях беше засекретено. Все още не разполагаме с информация дали въпросите ни са подлагани на обсъждане.

Идната седмица Комисията ще изслуша и премиера Борисов. Новите разкрития за негови контакти с лица, замесени в сделката, повдигат нови, твърде сериозни въпроси, които също ще изпратим на Комисията за ЧЕЗ по официален ред.

Очаквайте нови разследвания на Биволъ по тази история и опитите на задкулисните играчи да останат скрити в корупционните си схеми.

* Обновена 30 март 2017 11:30: С редакцията ни се свърза председателят на Парламентарната анкетна комисия за сделката с ЧЕЗ Жельо Бойчев и увери, че всички въпроси изпратени от Биволъ са надлежно получени и предоставени на членовете на Комисията, като няма да бъдат пренебрегнати в хода на нейната работа.

***

Радваме се, че стигнахте дотук. Ако намирате, че статията е интересна и полезна, можете да ни подкрепите, за да продължим да правим независима разследваща журналистика.

Моля подкрепете свободната преса!

Можете да се включите с PayPal, банкова карта (Visa или Master Card), Epay.bg, в брой през EasyPay, през банкомат с B-Pay или с банков трансфер. Приемаме и криптовалутен данъкъ в биткойн или друга криптовалута.

Related Topics:българия скандал

Up Next

ДЪРЖАВАТА“, В КОЯТО ЧИСТАЧКАТА ГОНИ ИЗБЯГАЛИ ЗАТВОРНИЦИ! ЗАКРИВАЙ!

Don't Miss

Ако не ни чуете и сега, чакайте посещение на “САТАНА’ТА”

АНАЛИЗИ

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Published

1 month ago

August 4, 2026

Author

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Нека за момент оставим настрана лозунгите и погледнем на думите на Зеленски като разумни хора.

На 28 август украинският президент постави нова задача пред военната индустрия: 1000 далекобойни дрона срещу цели в Русия всеки ден.

По собствените му думи в момента Украйна извършва средно над 300 такива далекобойни удара дневно, но „трябва да има повече“. Целта е 1000.

Това не е малка промяна.

Това е опит войната да бъде изнесена на съвсем друго ниво.

Но тук идва въпросът, който политиците рядко задават публично:

Какво ще последва?

Да бъдем честни — Киев отдавна е подложен на руски ракетни и безпилотни атаки. Следователно не е коректно да се твърди, че войната досега е била „само на фронта“.

Но има огромна разлика между отделни далекобойни операции и поставянето на официална цел от 1000 удара дневно дълбоко на руска територия.

При достигане на подобен мащаб вече говорим за системна кампания срещу руската инфраструктура, енергетика, промишленост и военни обекти.

И тогава идва неизбежният въпрос:

Как ще отговори Москва?

Никой разумен човек не може да гарантира, че руският отговор ще остане ограничен до същия тип цели.

Москва вече предупреди Великобритания, че заради използването на британски далекобойни оръжия при удари по руска територия може да разглежда британското участие като все по-пряко и дори да предприеме действия срещу британски военни обекти във и извън Украйна.

Това не е доказателство, че утре Москва ще „изравни Киев със земята“.

Но е доказателство за нещо много по-важно:

рисковете от ескалация вече се увеличават.

А сега да погледнем реалността без емоции.

Украйна може да произведе повече дронове. Западът може да предостави технологии. Великобритания и Франция могат да увеличат военната си помощ. Европа може да продължи да финансира Киев.

Но нито Берлин, нито Париж, нито Лондон могат да гарантират, че Москва няма да отговори с ескалация.

И точно тук започва разликата между политическата реторика и военната реалност.

Да кажеш:

„Ще достигнем 1000 удара дневно“

е политическо заявление.

Да можеш да поддържаш 1000 далекобойни удара ежедневно, да осигуриш производство, разузнаване, навигация, бойна ефективност и преодоляване на руската противовъздушна отбрана — това вече е съвсем друг въпрос.

И дори това да бъде постигнато, остава най-важният въпрос:

Каква ще бъде цената на руския отговор?

Защото войната има една жестока закономерност:

Когато едната страна увеличава мащаба и дълбочината на ударите, другата страна обикновено не седи и не чака.

Тя търси начин да отговори.

Затова думите на Зеленски не трябва да бъдат посрещани нито с възторг, нито с подигравка.

Те трябва да бъдат разглеждани като сигнал за нов етап на войната.

А най-опасната илюзия е да се вярва, че можеш безкрайно да увеличаваш ударите по противника, без това да промени неговото поведение.

Войната не е компютърна игра.

Няма бутон „ескалация само за другия“.

И ако Киев наистина достигне 1000 далекобойни дрона дневно, въпросът вече няма да бъде:

„Може ли Украйна да удря Русия?“

А:

„Какво ще направи Русия, когато тези удари се превърнат в ежедневна норма?“

Точно този въпрос трябва да си зададат европейските лидери, преди да аплодират следващата стъпка към ескалацията.

Защото в тази война най-опасни не са думите, които звучат силно.

Най-опасни са решенията, чиито последствия никой вече не може да контролира.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

На 28 февруари започна това, което за Вашингтон вероятно трябваше да бъде бърза и решителна операция срещу Иран.

Тръмп говореше за „свободата“ на иранците, а американската и израелската военна мощ трябваше да нанесат съкрушителен удар, … да разклатят властта в Техеран и да дойде политическа промяна.

Само че днес, шест месеца по-късно картината е съвсем различна.

Военната мощ на САЩ и Израел беше демонстрирана, но “военната победа” не се превърна в политическа победа.

Иранската държавна система оцеля.

Ръководството беше променено, но режимът не рухна.
Вместо очаквания вътрешен срив Техеран се адаптира, а ролята на силовите структури и Корпуса на гвардейците на Ислямската революция стана още по-голяма.

Защото … можеш да унищожиш военни обекти, но не можеш с ракети да наложиш политическа промяна.

А когато …. бързата война не донесе желания резултат, Вашингтон започна да сменя оръжието.

„Operation Epic Fury“ постепенно отстъпи място на „Operation Economic Outcast“ – икономическа кампания за задушаване на Иран чрез санкции и натиск върху държавите и компаниите, които продължават да търгуват с Техеран.

Или войната вече не е само въпрос на ракети и самолети, а
се превърна в битка за петрол, транспорт, банки, търговия и световната икономика.

А Иран има свой отговор … и той е …. Ормуз.

Светът много бързо разбра колко опасно е едно географско място да се превърне в оръжие.
И така много бързо усетихме последствията, които не останаха в Персийския залив, а стигнаха до цената на петрола, транспорта, инфлацията и до джоба на всеки обикновен човек.

И някак си тази „кратката екскурзия“ започва да изглежда все повече като капан.

Шест месеца война.
Без падане на иранската система.
Без капитулацията на Техеран.
Без устойчиво политическо решение и все по-висока икономическа и политическа цена.

И сега …. гледайки към “Великата Америка” се питаме всички… какво всъщност постигна тази война?

Защото една война не се измерва само с броя на изстреляните ракети, а и с цената, която плащаме всички.

А цифрите са достатъчно красноречиви….

Най-малко 7 900 души са загинали от началото на конфликта, като сред тях са хилядите жертви в Иран, Ливан и държавите от Персийския залив, както и американски и израелски военнослужещи.
Пентагонът съобщава също и за 757 ранени американски военнослужещи.

Но войната продължава…. тя вече се прехвърли върху световната икономика.

Петролът е поскъпнал с около 22%, а през стратегическия Ормузки пролив преминават едва около 7 кораба дневно и това е огромен проблем… Защото Ормуз не е просто някакъв тесен морски проход,
а една от най-важните артерии на световната енергетика.

И когато Иран използва Ормуз като коз, последствията не остават в Техеран или във Вашингтон…. Те стигат и до Европа, а и САЩ също трупат огромни разходи, като цената на войната за Вашингтон вече достига 37,5 милиарда долара.

И най-големият парадокс е, че се започна се с обещанието за бърза операция…. но получихме шест месеца война.
Започна се с идеята за решителен военен натиск…. но получихме икономическа блокада.
Започна се с надеждата за промяна в Техеран, а получихме един Иран, който продължава да държи един от най-важните стратегически лостове в света – Ормуз.

А сега Вашингтон и Техеран продължават да си мерят силите, докато дипломатическият изход остава далеч.
Защото войните са лесни за започване, но много по-трудно е да бъдат спрени, когато вече са въвлекли армия, икономика, петрол, търговски маршрути и геополитически интереси.

Преди шест месеца можеше да изглежда като „кратка екскурзия“, но днес сметката е огромна…
Говорим за война, която започва да живее собствен живот и най-страшното е, че никой все още не знае как ще приключи всичко това.
—————
Росица Калинова

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Кой дърпа конците на столицата?

Published

2 months ago

July 21, 2026

Author

Анализ на публични регистри очертава група участници, в чиито дружества фигурира европейско финансиране за над 8,2 млрд. €.

Увод

Този материал описва мрежа от свързани лица и дружества, съставена от публично достъпни данни към 3 август 2026 г. Източниците са Търговският регистър, списъкът на длъжниците на НАП, регистърът на обществените поръчки и публичните регистри на европейско и национално финансиране.

Извадката включва само лица с три или повече дружествени участия. Връзка между две лица се отчита при две или повече общи дружества. Тези прагове определят кои лица и връзки влизат в анализа. Лица с по-малко участия и по-редки съвпадения остават извън обхвата и не са отразени в числата по-долу.

Обща картина

Извадката съдържа 327 лица и 940 уникални дружества. От дружествата 891 са действащи, а 49 са заличени или прекратени — дял от 5,2%. Регистрирани са 1 526 дружествени участия. Средно на дружество се падат 1,62 участници от извадката. Лицата са разпределени в три групи: 20 „ключови“ с общо 267 участия, 87 „активни“ с 522 участия и 220 „участници“ с 737 участия.

Публичните задължения към НАП възлизат на 2 899 672 € и са концентрирани в 28 от 940 дружества (3,0%), които засягат 23 от 327 лица. Обществените поръчки са на стойност 140 535 000 € в 32 дружества с 47 лица. Европейското финансиране е с най-голям обем — 8 253 118 693 € в 236 дружества с 224 лица. Държавен фонд „Земеделие“ фигурира с 274 953 853 € в 31 дружества, а грантовете — с 18 647 470 € в 18 дружества.

По типологията мрежата клони към структура, ориентирана към публично финансиране (категория Г). Обемът на европейските средства и на средствата от ДФЗ е водещата величина, докато публичният дълг е нисък като дял и разпръснат. Едновременно с това е налице и елемент от категория В, тъй като обществени поръчки фигурират в над тридесет дружества. Профилът е смесен по източник на средства, но с ясно доминиране на публичното финансиране пред дълга.

Ключови фигури
Николай Ганчев Михайлов участва в 6 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 3 131 421 714 € — най-големият обем на ниво участник в извадката. Отделно участва в дружества с поръчки за 7 500 000 € и с 2 733 197 € от ДФЗ. Няма отчетени връзки към други лица.

Теодор Иванов Захов участва в 8 действащи дружества с европейско финансиране от 828 580 116 € и грантове от 5 095 571 €. Свързан е с две лица, сред които чрез структурни връзки.

Иво Георгиев Прокопиев [Ключов] фигурира в 13 дружества, от които 12 действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 843 440 039 €, поръчки за 11 000 € и грантове от 4 488 030 €. Има 5 връзки, най-силната от които е с Юри Богомилов Катанов чрез 12 общи дружества.

Кънчо Марков Стойчев [Ключов] е с най-голям брой участия — 19 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 1 737 118 € и поръчки за 303 000 €. Свързан е със 7 лица, включително с Андрей Венцелов Райчев чрез 12 общи дружества.

Любомир Борисов Лозанов [Активен] участва в 7 действащи дружества с 177 783 128 € от ДФЗ — най-големият обем от този източник на ниво участник — и с 4 790 047 € европейско финансиране. Няма отчетени връзки.

Сергей Милчов Лозанов [Участник] фигурира в 3 действащи дружества, в които са вписани непогасени публични задължения от 612 394 € в 3 дружества — сред най-високите стойности по дълг на ниво участник. Няма отчетени връзки. Отделно Трайчо Димитров Борисов участва в дружества с публичен дълг от 1 598 446 € в едно дружество.

Как функционира
Мрежата е рядка. Плътността ѝ е 0,0044, а връзките са 236 при 327 лица. От тях 141 лица нямат нито една връзка към друг участник, а 186 имат поне една. Това означава, че данните не описват единна структура, а множество отделни групи и голям брой несвързани участници. Значителна част от лицата се появяват със своите дружества, без да споделят участия с останалите.

По тип връзките се разпределят на 110 структурни, 121 смесени и само 5 финансови. Структурните и смесените връзки преобладават — те отразяват съвместно вписване в едни и същи дружества, придружено в част от случаите с наличие на публични средства в тези дружества. Финансовите връзки са изключение.

Там, където има концентрация, тя е локална. Групи като Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Марчела Веселинова Желева споделят дружества с поръчки за 303 000 €. Отделна плътна група обединява лица като Емануил Янков Манолов, Иван Тотев Радев, Ива Емилова Иванова, Светослав Тотев Радев, Данаил Емилов Иванов и Тодор Трифонов Александров чрез множество общи дружества, в част от които фигурира европейско финансиране от 9 500 702 €. Тези струпвания са отделни едно от друго и не образуват обща верига през цялата извадка.

Какво остава извън обхвата
Анализът е ограничен от праговете на извадката: лица с по-малко от три участия и връзки под две общи дружества не са включени. Данните не показват дяловото разпределение в дружествата, реалното усвояване на посочените средства, нито ролята на всяко лице извън вписаното. Сумите на ниво участник описват дружествата, в които лицето фигурира, и не се събират помежду си. Възможни са непълноти и промени в първичните регистри.

Уточнение
Настоящият материал е анализ на публично достъпни данни от Търговския регистър, публикуваните от НАП списъци на длъжници и официалните регистри на обществените поръчки и на публичното финансиране.

Описаните връзки представляват съвместно участие в търговски дружества и нищо повече. Те не са твърдение за съгласувани действия, за договорка или за съвместна дейност извън вписаното в регистъра.

Наличието на лице в този анализ не е обвинение в престъпление или в друго нарушение. Непогасените публични задължения са гражданско обстоятелство, вписано в публичен регистър, и не представляват констатация за виновно поведение. Получаването на публично финансиране е резултат от регламентирани процедури.

Данните отразяват състоянието към посочената дата и може да са се променили. Възможни са непълноти и грешки в първичните регистри.

Мрежа на взаимовръзките
Интерактивната мрежа изисква JavaScript. Данните под нея са пълни и четими и без него.
Посочи или кликни върху участник, за да видиш данните му и с кого е свързан. Възлите могат да се влачат, а мрежата се приближава с колелцето или с бутоните долу вляво.

Обобщени данни
1 526 участия · 49 заличени
Фин: 5 · Смес: 121 · Стр: 110
Сумите в горните полета са изчислени по уникална фирма — всяко дружество се брои по веднъж, независимо от броя участници в него. Сумите в таблиците по-долу са на ниво участник и отразяват общия обем на дружествата, в които лицето участва; те не се събират.

Топ участници
По НАП дълг
Участник Група Дълг (€) Фирми
Трайчо Димитров Борисов Участник 1 598 446 € 1
Сергей Милчов Лозанов Участник 612 394 € 3
Иван Петров Иванов Участник 194 619 € 2
Йордан Николов Христов Активен 167 897 € 1
Нелко Георгиев Начев Активен 120 670 € 1
Георги Иванов Георгиев Участник 120 670 € 1
Даниел Георгиев Александров Ключов 65 746 € 2
Михаил Иванов Михайлов Участник 55 382 € 1
По обществени поръчки
Участник Група Поръчки (€) Фирми
Тамаш Хак Ковач Участник 92 800 000 € 1
Боян Филипов Стефов Участник 92 800 000 € 1
Петя Георгиева Николова Участник 10 800 000 € 1
Васка Александрова Пенкова Ключов 9 600 000 € 2
Николай Ганчев Михайлов Активен 7 500 000 € 1
Данаил Парашкевов Монов Участник 3 491 000 € 2
Иван Луков Гарчев Участник 3 000 000 € 1
Велко Събов Петкански Участник 3 000 000 € 1
По европейско финансиране
Участник Група Еврофондове (€)
Николай Ганчев Михайлов Активен 3 131 421 714 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 843 440 039 €
Теодор Иванов Захов Активен 828 580 116 €
Николай Георгиев Тотов Участник 800 233 506 €
Цветанка Георгиева Минчева Активен 304 035 815 €

Ивайло Русинов Главчовски Участник 303 466 564 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 290 324 630 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 289 470 736 €
По Държавен фонд Земеделие
Участник Група ДФЗ (€)
Любомир Борисов Лозанов Активен 177 783 128 €
Даниел Георгиев Александров Ключов 27 215 026 €
Нели Пенчева Запрянова Участник 27 215 026 €
Пламен Белчев Пенчев Участник 23 840 847 €
Христо Борисов Цветанов Активен 14 507 599 €
Динко Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Йордан Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Валентин Нойчев Вълков Участник 8 007 775 €
По грантове
Участник Група Грантове (€)
Росица Георгиева Панчева Участник 5 402 706 €
Теодор Иванов Захов Активен 5 095 571 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 4 488 030 €
Ирина Каменова Недева Участник 2 325 790 €
Димитър Георгиев Димитров Активен 1 839 993 €
Крум Янков Хаджигеоргиев Участник 1 839 993 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 938 073 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 618 620 €
Топ 15 по брой фирмени участия
Участник Група Общо Активни Заличени НАП дълг Поръчки Еврофондове Грантове
Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 — 303 000 € 1 737 118 € —
Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 — — 13 020 440 € —
Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 65 746 € — 93 144 € —
Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 — — 3 592 379 € 22 669 €
Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 — — 193 755 € —
Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 — — 323 313 € —
Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 — 9 600 000 € 4 330 437 € —
Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 — 43 000 € 75 927 € —
Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 — — 318 201 € —
Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 28 612 € — — —
Юри Богомилов Катанов Ключов 13 11 2 — 11 000 € 15 293 329 € —
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 13 12 1 — 11 000 € 843 440 039 € 4 488 030 €
Андрей Венцелов Райчев Ключов 13 13 0 — 303 000 € 1 692 232 € —
Данета Ангелова Желева Ключов 11 10 1 — — 2 450 313 € —
Пламен Симеонов Русев Ключов 11 11 0 — 179 000 € 8 626 101 € —
Най-силни взаимовръзки
Участник А Участник Б Общи фирми Тип НАП дълг Поръчки Еврофондове
Иво Георгиев Прокопиев Юри Богомилов Катанов 12 Смесена — 11 000 € 15 293 329 €
Динко Димитров Динев Йордан Димитров Динев 12 Смесена — — 318 201 €
Андрей Венцелов Райчев Кънчо Марков Стойчев 12 Смесена — 303 000 € 1 692 232 €
Вълко Стоянов Вълев Стефан Господинов Господинов 9 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Спас Тошев Шопов 8 Структурна — — —
Венелин Красимиров Йорданов Петър Нейчев Нейчев 8 Смесена — — 86 277 €
Емануил Янков Манолов Иван Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иво Евгениев Евгениев Спас Тошев Шопов 7 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Иво Евгениев Евгениев 7 Структурна — — —
Светослав Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Данаил Емилов Иванов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Детелина Иванова Атанасова Любен Силвиев Белов 7 Смесена — — 5 113 €
Данаил Емилов Иванов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Илияна Николаева Георгиева Стефан Господинов Господинов 7 Структурна — — —
Вълко Стоянов Вълев Илияна Николаева Георгиева 7 Структурна — — —
Данаил Емилов Иванов Емануил Янков Манолов 7 Смесена — — 9 500 702 €
Пълен списък на участниците
Всички 327 участника в ядрото, подредени по брой фирмени участия. Включени са само лица с ≥ 3 участия.

Зареди всички (327) ▾
# Участник Група Общо Активни Заличени % Заличени НАП дълг (€) Поръчки (€) Еврофондове (€) ДФЗ (€) Грантове (€)
1 Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 0% — 303 000 € 1 737 118 € — —
2 Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 11% — — 13 020 440 € —

3 Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 6% 65 746 € — 93 144 € 27 215 026 € —
4 Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 0% — — 3 592 379 € — 22 669 €
5 Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 0% — — 193 755 € 605 588 € —
6 Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 0% — — 323 313 € 12 036 963 € —
7 Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 0% — 9 600 000 € 4 330 437 € — —
8 Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 0% — 43 000 € 75 927 € — —
9 Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 0% — — 318 201 € 12 036 963 € —
10 Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 15% 28 612 € — — — —
↓ Свали фактологията
Суровите данни, върху които е изготвен анализът — текстов файл с пълните числа за всяко лице и всяка връзка.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ