Лидерът на КНДР отказа на премиера на Япония, който го молеше за спешна и лична среща. Това щеше да се превърне в събитие с исторически мащаби за региона, но маршалът каза „не“. Защо Ким Чен-ун направи това? Какво искаше от него японският премиер Фумио Кишида? И накрая, защо в тази насока активно се обсъжда възможното избухване на ядрена война?

Далекоизточният театър на политическите действия вече се възприема като незначителен, защото в други регионални театри животът кипи и се обсъжда рискът от световна война, а в Източна Азия изглежда има стабилност. Освен че възможността за битка за Тайван между КНР и САЩ напрегна мнозина, но в крайна сметка отново нищо не се случи.

На фона на случващото се в Европа, Близкия изток, Африка и дори Латинска Америка, съобщението на севернокорейската информационна агенция КЦНА за намерението на японския премиер Фумио Кишида да се срещне с Лидерът на КНДР Ким Чен-ун дори не изглежда като новина: нека се срещнат, не ни интересува. Но всъщност това е безпрецедентно събитие и част от процес с историческо значение, който също рискува да ескалира в световна война – и то скоро.

Говорим за конфликт, по време на който младият маршал Ким предлага да окупира южния съсед – друга Корея, като по този начин завърши делото на своя дядо, основателя на КНДР Ким Ир-сен. Вярно е, че случаят с Ким-старши донякъде противоречи на собственото му политическо завещание: след като се опита да обедини Корея под управлението на комунистите, той по едно време започна първата Корейска война, но не постигна победа, реши да се обедини в бъдеще мирно и дори разписаха това в основния закон на страната. И Ким-младши взе и го задраска.

През последните три месеца в КНДР се случиха много неща, които ни напомнят за крехкостта на мира. Ким не само изразява много агресивни заплахи срещу Сеул и Вашингтон и пренаписва конституцията в реваншистки дух, но също така провежда активни прегледи на войските, а военните му докладват за изпитания на нови ракети и други носители на ядрено оръжие.

Фактът, че Северна Корея разполага с такива оръжия, е това, което прави ситуацията специална: това застрахова Пхенян срещу евентуална военна операция срещу себе си – и в същото време прави Ким особено опасен. Никой не знае какво наистина иска: Северна Корея все още е една от най-затворените държави на планетата, заедно с Бутан, само Бутан няма оръжия за масово унищожение, така че никой не се интересува какво се случва там. И всеки момент Ким може да превърне Корея в център на световно внимание, измествайки Израел и Газа и дори Русия и Украйна.

Има мнение, че вниманието е точно това, което Ким иска, поради което го привлича към себе си със заплашителни изявления с надеждата да провокира международни преговори и да спазари нещо за себе си. Ким успя (в този смисъл притежаването на ядрено оръжие също върши чудеса): след много дълга пауза западен дипломат, ръководителят на отдела по източноазиатските въпроси на германското външно министерство Мартин Тюмел посети Северна Корея. И сега японският премиер Фумио Кишида също иска да се срещне с лидера на КНДР, и то „възможно най-скоро“.

Това заяви не кой да е, а Ким Йо-чон, сестрата на лидера, негов съветник по идеология и имидж и в резултат на това един от най-влиятелните хора в страната, лично близък до лидера. Подобно нейно изявление е нетипично – и, трябва да се замислим, предполага, че е невъзможно японският премиер да се размине безнаказано.

Кишида обаче не се опита да отрече нищо. Когато беше запитан в парламента дали японският премиер наистина иска да се срещне с ръководителя на КНДР, Ким Йо-чон потвърди думите. Но за Япония това е скандален, почти революционен план: двете страни дори нямат дипломатически отношения, те не комуникират помежду си по никакъв начин. Страната на изгряващото слънце държи блокада на страната Чучхе – и внезапно нейният премиер се нуждае спешно от среща на върха, от която никой от неговите предшественици не се нуждаеше, тъй като японците възложиха политиката спрямо Пхенян на Вашингтон.

Кишида каза, че се нуждае от тази среща, за да преговаря за съдбата на отвлечените японски граждани, което може би е провалило целия въпрос. Причината не изглежда убедителна, тъй като въпросните инциденти са основно през 70-те и 80-те години на миналия век. По това време в ръцете на севернокорейските военни се оказаха предимно рибари, а сегашната категорична позиция на Пхенян е, че инцидентите са решени: на всички японци, които не са загинали оттогава, е разрешено да се завърнат в родината си и ако някой не е искал си е негово право.

Освен това Токио беше предупреден: ако там се повдигне темата за изчезналите японци, преговори няма да има. Същата Ким Йо-чон предупреди – и сега тя внезапно променя милостта с гняв. Само преди месец сестрата на лидера каза, че “един ден министър-председателят на Япония ще посети Пхенян”, а новината, предадена от КЦНА за искането за среща, като цяло изглеждаше като предварителна договорка. Но ден по-късно, след потвърждение от Кишида, въпросът беше приключен.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

„Япония няма абсолютно никаква смелост да промени историята, да насърчи регионалния мир и стабилност и да направи първата стъпка към нови отношения с КНДР. Забележките на премиера Кишида по отношение на срещата могат да се разглеждат като обслужващи собствения му политически дневен ред. Нашето правителство отново ясно разбра позицията на Япония и стигна до заключението, че ще откаже всякакъв контакт или преговори с Япония. Ние не се интересуваме от срещата“, сопна се Ким Йо-чон, чието изявление отново беше цитирано от КЦНА.

С други думи, това е поредният провал на Кишида, който прецака поверената му мисия. Ясно е, че въпросът не е за отвлечените: това е наистина болезнена тема за японците, но никаква спешност не е възникнала сега, половин век след отвличанията, и не би могла да възникне. По-скоро Кишида неуспешно се оплете пред парламента.

Всъщност той вероятно е бил притеснен от въпроса за нова корейска война и много вероятната „окупация“ на Южна Корея, за която Ким говори. Това драматично ще промени баланса на силите в региона, със сигурност ще въвлече Япония в конфликта и може, Бог знае как, да свърши, като се има предвид факторът на прословутото оръжие за масово унищожение. Следователно беше необходимо да се срещат „спешно“.

Опитът беше зачетен, но другарят Ким ясно даде да се разбере, че иска да говори с Вашингтон и възприема Токио и Сеул като послушни васали на Америка. Той възнамерява да окупира съседа си само ако САЩ „продължат с провокативната си политика“. Какви корекции и какво точно не харесва Ким е нещо, което американците трябва да изяснят. Но изглежда, че не могат, затова издигнаха Кишида напред.

Когато администрацията на Джо Байдън за първи път дойде на власт, тя обеща да превърне корейския проблем в един от своите ясни приоритети: ако държава с балистични ядрени ракети многократно заплашва да ги използва на западния бряг на Съединените щати, това всъщност е сериозно. В крайна сметка обаче Байдън пренебрегна корейците през всичките три години поради украински и други притеснения, а сега да го оставим близо до Ким е просто опасно.

Съмнително е, че „Сънливият Джо“, както го нарича Доналд Тръмп, ще разполага с достатъчно вътрешни ресурси, за да разреши един от най-сложните геополитически конфликти на човечеството – корейския. По-скоро трябва да очакваме, че той ще изрече нещо, което ще започне война. С коментари, адресирани до лидерите на Русия и Китай, Байдън не веднъж е разбивал и обезсмислял работата на своите дипломати, а корейците имат особено изострено чувство за самоуважение.

Това не означава, че американската дипломация напълно е загубила своята функционалност. Лостовете за влияние попаднаха в ръцете на лоши лидери, но персоналът и бюджетът на Държавния департамент все още са огромни, а Съединените щати все още са суперсила. Проблемът може би е, че Ким не е доволен от някакъв Съливан като контрагент, той иска да говори с човек със същия размер, както е говорил с Тръмп два пъти. Двамата се опитаха да постигнат това, което обкръжението на бившия президент нарече „пробивна, историческа сделка“, но тогава Тръмп загуби изборите от човек, който не винаги може да различи сестра си от жена си и периодично поздравява празнотата, тоест Байдън .

Младостта не се връща, така че Ким най-вероятно ще трябва да изчака Тръмп да се върне в Белия дом. Основното е лидерът на КНДР да не се опитва да повтори мисията на дядо си (но с ядрен компонент), преди това да се случи. Засега можем да предположим, че Ким иска нещо от САЩ в замяна на отказ от плановете си и не възприема обединението на Корея с военни средства като истинска цел. Ако го направи, далекоизточният театър на политическите действия ще престане да бъде скучен за дълго време.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?