БЛОГ
Честит празник, български Юди
Простите и страхливите ще бъдат ограбени.
Българския народец, който толкова много обичам да наричам “нация” днес на геополитическата карта прилича на ошашавен пенсионер, който е лъган по телефона от политиката.
Това чудовище, ПОЛИТИКАТА, което последните 30 години отказва да работи за българския интерес и прави неистови усилия да му се хвърлят от терасата последните благини, които народецът къта.Мартин Карбовски бръкна надълбоко в раната с последния си коментар: За кого работи слугинята Яна?
Да, днес е ден на политиката, Велика сряда, ден на Юда и неговите 30 сребърника, увити в найлоново пликче и хвърлени от балкона на ошашавените, излъганите, уплашените, остарели, бездетни и много, много прости българи.
Гледам едно турско филмче по една руска телевизия.
Патетичен турски говорител на фона на тържествена музика без нота ориенталско звучене разказва за великия проект АКУЮ. Първата турска атомна електрическа станция.
Ердоган и Путин седят заедно, гледат филма, пред тях килими в турско синьо водят до бъдещето. Това е настроението.
Това, няма да повярвате, трябваше да се случи у нас. Но у нас, освен прости и страхливи хора, живеят и хората с амнезия.
На нас беше обещано след закриване на Първи и Втори блок АЕЦ Козлодуй да се развие проекта Белене.
Вместо това закрихме Трети и Четвърти.
Беше обещано, ако не руснаците, да го свършат американците.
Беше обещано, ако нямаме АЕЦ, да правим ЮЖЕН ПОТОК. Ако няма Южен поток, да правим газов хъб. Ако няма газов хъб, да има нещо друго. Междуселски път, примерно.
Всяко едно обещано нещо беше заменяно с по-малко и по-малко. И така до днес. Докато свикнем на НИЩО.
Днес Румъния и Турция започват своя велик поход към ядрената енергия и независимост. В това няма политика. Това ще са просто могъщи предприятия, които произвеждат.
На нас французи ни попречили да имаме американски реактор, а американци ни попречили да имаме руски.
Но аз ще ви кажа кой ни попречи.
Попречиха Юдите. Политици слуги на чужди политици. Ибрици на новият Рим, който е същата стара кочина като отпреди 2000 години.
Европейски политици ги наричат. Медиите не могат да гъкнат срещу тях. Политици като Кунева, любезната жена, използвана да ни успокои с думи, срещу интереси за милиарди.
Юдите. Пред очите ми е неубедителният Юда Плевнелиев, който говори титанични глупости, но има ефир повече от цяла една умираща в краката му нация.
Юдите. Като Поптодорова, която всеки път разяснява политиката световната, а не обясни за кражба на летището.
Юдите. Назначените от империята Юди, които ден по ден взимат от телото на майката България кост след кост. Разкостват с обещание.
Магистрали ли? Нямаме магистрали. Има ги само в телевизора, откъдето някой се хвали с пет километра Южна дъга.
Хората, които вярват на такива думи трябва да се анализират клетка по клетка, под микроскоп. Цяла една проста и страхлива нация.
Гледам патетичното филмче за АЕЦ АКУЮ. С две “К” ли се пише? Не знам, защото няма новини за това. Няма.
За тях АЕЦ АКУЮ, а за нас – ядец ахую. Няма ругатня, която нашата Юда да не е заслужил.
У нас на думи и общи лъжи се построиха толкова много АЕЦ, толкова много газопроводи, толкова много нефтопроводи, толкова много магистрали и хъбове, толкова много репортажи и толкова много нищо, че Юда ще ви стори светец пред нашето предателство.Мартин Карбовски взриви мрежата: Никакъв съд за доктора, одерете го жив, нека плаче, нека съжалява
Велика сряда от Страстната седмица. Юда предава Христос за 30 сребърника
В деня на Светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството.
Империята не плаща много . Това, в което вярваш – срещу 30 сребърника.
На този ден Иисус говори в прав текст всичко, а не чрез притчи.
На този ден искам да спомена Юдите интелектуалци, журналисти, приятели мои и хитреци вечни, страхливци и помагачи на Дявола, които всеки ден не задаваха важния въпрос, а миеха задника на всеки обещаващ големи проекти наш и чужд политик.
Юдите имаха добре написано либрето. Това не е важно, онова не е приоритет, не ни трябва АЕЦ, не ни трябва газопровод, не ни трябва образование, не ни трябва армия, не ни трябва държава, имаме НАТО и ЕС.
За тия хора, журналисти и интелектуалци – Юди е титла. А истината е, че са ибрици.
Важният въпрос, на живо от Голгота винаги е бил – колко взехте за предателството, другарю Юда? И втори въпрос – на кое дърво ше се обесите, за да пратим екип и там?
Вижте филма за АЕЦ АКУЮ. Вижте турската мечта, осанките и сенките на могъщите владетели наоколо. Те правят империя. А ние сме предадени. От своите. От приятели, от деца, от носачите на смисъла и гарантите на истината.
Честита сряда, Юди.
Автор: Мартин Карбовски
БЛОГ
🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“
Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.
Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.
Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.
Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.
И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.
Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЛОГ
Страхотно си беше
София, октомври 1985 г.
Ех, какви времена настанаха!
Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.
Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.
Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.
Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.
При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.
Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЛОГ
Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.
Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.
Те са от друго тесто.
Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.
Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.
Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.
Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“
Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!
Атанас Ленков
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ИСТОРИЯ4 years agoВълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years agoЛора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ6 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ4 years agoКак създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
