БЛОГ

Честит празник, български Юди

Published

8 years ago

April 6, 2018

Author

Простите и страхливите ще бъдат ограбени.
Българския народец, който толкова много обичам да наричам “нация” днес на геополитическата карта прилича на ошашавен пенсионер, който е лъган по телефона от политиката.
Това чудовище, ПОЛИТИКАТА, което последните 30 години отказва да работи за българския интерес и прави неистови усилия да му се хвърлят от терасата последните благини, които народецът къта.Мартин Карбовски бръкна надълбоко в раната с последния си коментар: За кого работи слугинята Яна?

Да, днес е ден на политиката, Велика сряда, ден на Юда и неговите 30 сребърника, увити в найлоново пликче и хвърлени от балкона на ошашавените, излъганите, уплашените, остарели, бездетни и много, много прости българи.
Гледам едно турско филмче по една руска телевизия.
Патетичен турски говорител на фона на тържествена музика без нота ориенталско звучене разказва за великия проект АКУЮ. Първата турска атомна електрическа станция.
Ердоган и Путин седят заедно, гледат филма, пред тях килими в турско синьо водят до бъдещето. Това е настроението.

Това, няма да повярвате, трябваше да се случи у нас. Но у нас, освен прости и страхливи хора, живеят и хората с амнезия.
На нас беше обещано след закриване на Първи и Втори блок АЕЦ Козлодуй да се развие проекта Белене.
Вместо това закрихме Трети и Четвърти.
Беше обещано, ако не руснаците, да го свършат американците.
Беше обещано, ако нямаме АЕЦ, да правим ЮЖЕН ПОТОК. Ако няма Южен поток, да правим газов хъб. Ако няма газов хъб, да има нещо друго. Междуселски път, примерно.
Всяко едно обещано нещо беше заменяно с по-малко и по-малко. И така до днес. Докато свикнем на НИЩО.

Днес Румъния и Турция започват своя велик поход към ядрената енергия и независимост. В това няма политика. Това ще са просто могъщи предприятия, които произвеждат.
На нас французи ни попречили да имаме американски реактор, а американци ни попречили да имаме руски.
Но аз ще ви кажа кой ни попречи.
Попречиха Юдите. Политици слуги на чужди политици. Ибрици на новият Рим, който е същата стара кочина като отпреди 2000 години.
Европейски политици ги наричат. Медиите не могат да гъкнат срещу тях. Политици като Кунева, любезната жена, използвана да ни успокои с думи, срещу интереси за милиарди.
Юдите. Пред очите ми е неубедителният Юда Плевнелиев, който говори титанични глупости, но има ефир повече от цяла една умираща в краката му нация.
Юдите. Като Поптодорова, която всеки път разяснява политиката световната, а не обясни за кражба на летището.
Юдите. Назначените от империята Юди, които ден по ден взимат от телото на майката България кост след кост. Разкостват с обещание.
Магистрали ли? Нямаме магистрали. Има ги само в телевизора, откъдето някой се хвали с пет километра Южна дъга.
Хората, които вярват на такива думи трябва да се анализират клетка по клетка, под микроскоп. Цяла една проста и страхлива нация.

Гледам патетичното филмче за АЕЦ АКУЮ. С две “К” ли се пише? Не знам, защото няма новини за това. Няма.
За тях АЕЦ АКУЮ, а за нас – ядец ахую. Няма ругатня, която нашата Юда да не е заслужил.
У нас на думи и общи лъжи се построиха толкова много АЕЦ, толкова много газопроводи, толкова много нефтопроводи, толкова много магистрали и хъбове, толкова много репортажи и толкова много нищо, че Юда ще ви стори светец пред нашето предателство.Мартин Карбовски взриви мрежата: Никакъв съд за доктора, одерете го жив, нека плаче, нека съжалява

Велика сряда от Страстната седмица. Юда предава Христос за 30 сребърника
В деня на Светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството.
Империята не плаща много . Това, в което вярваш – срещу 30 сребърника.
На този ден Иисус говори в прав текст всичко, а не чрез притчи.
На този ден искам да спомена Юдите интелектуалци, журналисти, приятели мои и хитреци вечни, страхливци и помагачи на Дявола, които всеки ден не задаваха важния въпрос, а миеха задника на всеки обещаващ големи проекти наш и чужд политик.
Юдите имаха добре написано либрето. Това не е важно, онова не е приоритет, не ни трябва АЕЦ, не ни трябва газопровод, не ни трябва образование, не ни трябва армия, не ни трябва държава, имаме НАТО и ЕС.
За тия хора, журналисти и интелектуалци – Юди е титла. А истината е, че са ибрици.

Важният въпрос, на живо от Голгота винаги е бил – колко взехте за предателството, другарю Юда? И втори въпрос – на кое дърво ше се обесите, за да пратим екип и там?
Вижте филма за АЕЦ АКУЮ. Вижте турската мечта, осанките и сенките на могъщите владетели наоколо. Те правят империя. А ние сме предадени. От своите. От приятели, от деца, от носачите на смисъла и гарантите на истината.
Честита сряда, Юди.

Автор: Мартин Карбовски

БЛОГ

Бях позабравил тази прочута българска злоба…

Published

2 months ago

June 27, 2026

Author

Ей, бях позабравил тази прочута българска злоба… или както модерно ѝ казват днес – хейт.

За десетте дни, които прекарах в България, си припомних колко настойчиво може да пробива мозъка. Цените в заведенията, цената на таратора, цената на цацата… Чак да ти се отядат тараторът и цацата, а бирата да ти се отпие.

Само че никой не ви е изпращал телеграма, че сте длъжни да ходите на ресторант. Истината е проста – имаш възможност, угаждаш си. Нямаш – отиваш до магазина, купуваш продуктите и си правиш таратора вкъщи. Само че, докато си на опашката, погледни колко струват продуктите. Виж и сметките за ток, вода, наеми. Провери си фиша за заплата – колко са се вдигнали осигуровките и разходите за труд.

Защо? Защото човекът, който ти сервира този таратор, плаща абсолютно същите разходи – плюс още десетки други, които ти дори не виждаш.

Превърнахте ресторантите и цените им в любимата тема на всяка неизмита уста. Да, неизмита. Качете се в градския транспорт и сами ще се уверите, че хигиената не ни е най-силната страна. Но никой не прави ежедневни анализи защо билетът е по-скъп, защо автомивката вече струва 25 евро, защо всичко поскъпва. Не – най-важното е колко струва тараторът в Слънчев бряг.

И знаете ли кое е най-тъжното?

Никой не е направил толкова силна антиреклама на българското Черноморие, колкото самите българи. Това го умеем без конкуренция. Пионер беше Waлери Симеонов с рупор онова подобие на репортер Лора Стаматис. От известно време ме гони усещането, че са се клонирали…

БЛОГ

Тогава, какъв съм аз?

Published

2 months ago

June 25, 2026

Author

Роден съм бял, което ме прави расист.

Аз съм хетеро и живея с жена, което ме прави хомофоб.

Притежавам къщата си, с всякакви екстри, която ме прави богат собственик.

Обичам гъши дроб, агнешко, свинско, телешко и пилешко, и всеки зеленчук, расъл на кокал, което ме прави привърженик на насилието над животни.

Аз съм християнин и не съм Атеист..

Аз съм на 50, което ме прави вече стар гадняр.

Мисля, без да вярвам на всичко, което ми казват медиите, което ме прави реакционер.

Грижа ме е за българската ми идентичност и култура, което ме прави ксенофоб.

Бих искал да живея безопасно и да видя престъпниците в затвора, което ме прави гестапист.

Карам хибрид на бензин, което ме прави замърсител, щото не е чиста електричка все пак …

Мисля, че всеки трябва да бъде възнаграден въз основа на заслугите си, което ме прави антинационалист и либерален.
Образовах се и съм благодарен на родителите си.

Вярвам, че защитата на държава е дело на всички граждани, което ме прави милитарист.

Правя каквото си искам ,без да преча на другите, което ме прави антисоциален и малоумен.

Пия значи съм Алкохолик.

Пуша цигари, което ме прави наркоман.

Аз съм твърдо за Русия, което ме прави копейка, комунист и всичките там зли неща и страдания на Земята…

Затова благодаря на всички приятели, познати роднини които все още се осмеляват да се мотаят с мен, въпреки многото ми недостатъци…

А наздраве!
😁😁😁😁😁

БЛОГ

Дебилно поколение

Published

3 months ago

June 17, 2026

Author

Стоим с майка ми пред английското посолство в София. Аз съм на 17.

И единственото в главата ми е: не ми се ходи никъде.

Приятели, купони, целият ми свят, всичко е тук.

Майка ми знае, че пуша, но никога не съм палил пред нея. И докато гледам посолството, ми идва най-зрялата мисъл, на която е способен 17-годишен: „Мамка му. Дадат ли ми визата, заминавам. Значи трябва да пропуша пред майка ми.“

Това ми беше големият философски проблем. Келеш, който си няма идея какво го чака.
Е дадоха ми визата, явно щом пиша тези неща сега 🙂

Лондон ме посрещна с урок по реалност. По онова време беше трудно с квартирите. Озовах се в къща с три спални, в която живеехме осем души. В моята стая бяхме четирима. Къщата в която бяхем я бяха взели майка ми и нейният приятел. Чрез техния първи шеф, като гарант. Там живяхме 2 години и половина.

Знам, че много хора са го минали това. Но малцина го признават на глас, срам ги е. Мен вече не ме е.

Първият ми ден в къщата трябваше да си сглобявам рафтове за стаята. Един от хората, с които живеех, ми даде дрил и винтове: „Лесно е, ще се справиш.“ ми каза.

Натискам аз. Винтът не влиза. Натискам по-силно, пак нищо. Ама упорит келеш, бутам с все сила. Добре че дървото беше меко, та поне се захвана нещо.

Вечерта човекът се прибира, аз му се оплаквам, защо ме излъга, че било лесно. Той поглежда дрила и ми се смее: 😂😂😂„Ти си я сложил на развиване, не на навиване.“

Цял ден бях натискал с все сила… в грешната посока.

В България бях виждал само отвертка и чук.😳

Поуката от онзи ден я нося и до днес: упоритостта без правилната посока е просто хабене на сила. Можеш да буташ с цялото си сърце и пак да не помръднеш ако въртиш на грешната страна.
Не бях смотан в онзи ден, просто никой не ми беше показал, че има друг начин. Затова и до днес, преди да натисна по-силно, първо спирам да проверя дали изобщо въртя накъдето трябва.

Това беше Ден 1. Утре, как от тук тръгна всичко. 👇

💬 Спомняш ли си първия път, в който трябваше да се правиш, че знаеш нещо, а нямаше идея? Разкажи, преодолей срама.