БЛОГ

Здравей Надя, аз съм съпругата на Ивайло

Published

2 years ago

July 12, 2024

Author

“Здравей Надя, аз съм съпругата на Ивайло.

Не искам да споря или да се карам с теб, просто искам да ти кажа някой неща.

Случайно видях разговорите ви в Месинджъра, както и някои снимки в мрежите от места, където сте били заедно на почивки. Предполагам не сте мислили, че ще разбера! Малко се изненадах…

Вижте наистина… лъжата е изкуство, което е майсторство!

Предполагам, че не си изненада, че се свързах с теб, след всичко, което винаги си знаела, а това, което прочетох, за теб никога не е било проблем, за мен вече също!

И така, Надя, иска ми се да знаеш няколко неща за ′′твоя ′′ Ивайло… преди да успеем в живота, живеехме в мъничка къща, спокойна и пълна с мечти.

Сбъднахме ги, благодарение на много работа и безсънни нощи!

Видях, че ти купува подаръци и те води на хубави места.

Какъв хубав живот, нали… ех..?!

Виждам, че е пропуснал да ти каже някой неща, така че:

Знаеш ли, че той нямаше една стотинка, когато се запознахме?

Знаеш колата му, нали?

Тя е моя!

Знаеш бизнеса му, нали?

И той е мой!

Навремето му помогнах, за да сбъдне мечтите си, работех денонощно, за да можем да имаме всичко това!

Знаеш ли истината за пътуванията ви и подаръците, които ти е подарявал? Плащаха се с моите пари, без мое знание разбира се. Да, той е същия този човек, който ти обещава небето и земята!

И на мен ми ги обещаваше, а разликата е там, че аз му ги дадох, а не той на мен!

Никога не съм била от типа жени, които държат мъжа си здраво и винаги е имал свободата си. За мен той беше мой партньор, моето всичко и всичко което правех и толкова много работех е, за да помагам не само на децата ни, но и на него, за да живеят един по-добър живот и да не са лишени от нищо.

Днес осъзнавам, че реално аз не съм познавала съпруга си.

Гарантирам ти едно: аз вече не го искам.

Знам, че си влюбена и вече няма от какво да се притесняваш, всичко е твое.

Веднага ще ти го изпратя, куфарът му вече е събран и е готов.

Надявам се да го направиш по-добър човек, какъвто мислех, че е!

Наслаждавай се на подаръка, който ти правя, безплатен е и вече е опакован, само че без колата, без пътуванията, без подаръците, без статута му в обществото и без всичко, което разполагахте благодарение на мен!

Всеки път, когато се опиташ да съблазниш женен мъж, се запитай.. Кой всъщност е той?… Независимо дали в работата или в личния живот, той е това (понякога всичко) благодарение на жертвите, които жената прави за него!

-Поздрави Виолета”

Related Topics:featured life trending блог култура лайф

Up Next

Новата съпруга на бившия ми съпруг неочаквано се свърза с мен – това, което написа, ме накара да пребледнея

Don't Miss

Вие, другарко Корнелия Нинова, не обелвате и думичка за Делян Пеевски, а сте наясно, че Борисов се къпи в медиен комфорт благодарение и на неговите медии

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Published

2 months ago

September 1, 2026

Author

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Страхотно си беше

Published

2 months ago

August 28, 2026

Author

София, октомври 1985 г.

Ех, какви времена настанаха!

Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.

Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.

Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.

Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.

При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.

Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Те са от друго тесто.

Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.

Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.

Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.

Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“

Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!

Атанас Ленков

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ