АНАЛИЗИ

Третата световна война е в разгара си

Published

8 years ago

April 26, 2018

Author

Миналата година обтегнатите отношения между президентa на САЩ Доналд Тръмп и Китай станаха повод за много коментатори да предрекат възможна трета световна война. Само преди броени дни пък руските посланици бяха отпратени от най-големите европейски страни и това даде повод за нови спекулации в посока на възраждане на нова студена война. Всъщност, колкото и шокиращо да ви звучи третата световна война вече е факт. Тя започна някъде след падането на желязната завеса и края на студената война. Това, което виждаме в момента не е нищо друго освен фази и етапи, през които войната преминава.

Тази война обаче не се води със средствата и оръжията, с които традиционно сме свикнали да асоциираме една война. Те вече просто не са ефективни и не носят стойност. Нека започнем анализа именно от тук – защо те не са ефективни. Обявяването на една война или въвличането в нея е политическо решение. Ако преди един век едно политическо решение е можело да накара всички жители на една страна да го следват сляпо, то днес това е невъзможно да се случи. Така въпреки, че политиците взимат решения, народът има куража да не се съобрази с тях.

Решението за война е най-непопулярното възможно такова и то най-вероятно би коствало поста на всеки политик дръзнал да го предприеме.

Войната е скъпо удоволствие, която за да бъде водена тя трябва да получи щедро финансиране. А това означава вдигане на данъците, което е още една непопулярна мярка.

За да водиш война трябва да подчиниш цялата си икономика на нея. С други думи, тя спира да произвежда стойност и започва да се милитаризира като произвежда униформи, боеприпаси, военна техника и т.н. От това страната не печели нищо, защото всичко, което се произведе се изпраща на бойното поле.

Войната унищожава основната инфраструктура на страната – пътища, мостове, сгради. В крайна сметка дори и да победиш и да превземеш дадена страна, ще получиш една разрушена страна с източена от войната икономика, която трябва тепърва да възстановяваш наред с твоята.

За какво всъщност се водят войните?

Най-ценните неща, в която и да било страна, са две. На първо място нейната икономика, която произвежда стойност и природните й ресурси. Както вече посочихме при водене на война икономиката се милитаризира и спира да произвежда стойност, а природните ресурси се изразходват за създаване на огнева мощ.

Рационално погледнато с воденето на война трудно може да се спечели нещо повече, за когото и да било. Ето защо третата световна война не се води на бойното поле, а на това на икономиката. Глобализацията бе дълго време представяна като нещо, което ще ускори развитието на всяка страна. Всъщност тя бе умело опитомена от големите и силни страни и превърната в мощно оръжие, с което те да сложат ръка над посочените ценни ресурси по-горе (природни богатства и икономика). Съвсем легално днес природните ресурси се превземат от по-малките страни като България. Скъпите технически средства, с които да бъдат добивани и обработвани природните ресурси правят почти непосилна тази задача ако не разполагаш със солидни възможности. Ето защо тук се появява терминът – концесия. Тя представлява право на експлоатация върху обект от обществен интерес, предоставен на частен търговец срещу задължението да го изгради и/или управлява, а концесионерът на свой ред заплаща определена такса за ползването му. Тази такса обикновено е в процентно изражение от приходите или от реализираните продажби.

Така например залежите на златна руда в Крумовград и Челопеч са предоставени на концесия на канадска компания. Те изграждат мината и изкопават ценната руда като заплащат на страната такса в размер на 1,5% от добива. Според доклад на Сметната палата е добито злато и мед за 1,5 млр.д долара, а са внесли в хазната скромните 0,023 млрд. долара. Цялата останала печалба напуска пределите на страната ни и се отправя към икономиката на Канада. Подобно е положението и с германската компания, която добива мед и сярна киселина в завода си в Пирдоп. Печалбите на компанията отново се отправят в подкрепа на немската икономика.

Икономиката, на която и да е страна се превзема лесно чрез доминиращо присъствие на различни международни конгломерати. Те пристигат в страната изкупуват или основават свои бизнес групи и благодарение на огромните си размери и финансови възможности лесно и бързо изтласкват местните играчи. Емблематичен пример за България бе навлизането на чуждите търговски вериги. Те имат доминиращо влияние в сектора в страната, като малките местни магазини бяха принудени да затворят. Като вече обособили се като не заобиколим посредник между българския производител и клиентите, те започнаха да диктуват правилата.

Ето как нагледно без да се налага да се водят военни действия най-ценното, с което разполага страната преминава в чужди ръце и започва да носи добавена стойност на други икономики. Бавните стъпки към подобрение на условията на живот, в сравнение с огромните крачки, които правят големите икономики, пък стимулира допълнително изтичането на „мозъци“ от страната. В търсене на по-добър живот и условия на труд много млади българи напускат родината и се насочват към по-развити страни. Техният труд отново носи стойност на друг, а не на България.

Все пак тук е мястото да отбележим, че колкото и да ни се иска светът не се върти около нас. Засегнатите от тази световна икономическа война не са само малките страни като България. Германия например, която е и най-голямата европейска икономика, изпитва сериозни удари от страна на Китай. Преди месец стана ясно, че китайската компания “Гийли” е придобила 10% от собствеността на иконата на немската икономика “Даймлер”. Опасенията се, че сделката на Ли Шуфу за “Даймлер” е само част от “Направено в Китай 2025” – 10-годишния план на президента Си Дзинпин да трансформира страната от производител на евтини стоки във високотехнологичен гигант, доминиращ в 10 модерни индустрии, сред които и електрическите превозни средства. Това е стратегия, която Германия разглежда като пряка заплаха за своята лидерска позиция в автомобилостроенето.

Случаят с “Гийли” е само пореден пример за китайска инвестиция, пораждаща брожение в Германия. Особено противоречива бе покупката на KUKA, най-големият германски производител на индустриални роботи, от китайския производител на уреди Midea за 4,5 млрд. евро през 2016 г.

После, през февруари миналата година, китайският конгломерат HNA Group грабна 3-процентен дял от “Дойче банк”, който не закъсня да увеличи до 9,9 процента, ставайки най-големият акционер в банката.

След сделката с KUKA, Берлин внезапно оттегли разрешението си за поглъщане на германския производител на чип оборудване Aixtron от китайската Fujian Grand Chip Investment. Компанията по-късно оттегли офертата си, след като администрацията на тогавашния американски президент Барак Обама спря сделката от съображения за национална сигурност поради американските дъщерни дружества на Aixtron.

По-късно миналата година Берлин затегна законодателството си за чуждестранни инвеститори, като разшири правомощията на министрите да блокират придобивания от 25% и нагоре в компании, работещи в “критичната инфраструктура”.

Анализ на агенция Bloomberg показва, че Китай е купил или е инвестирал в активи за поне 318 млрд. долара през последните 10 години. През този период континентът е привлякъл с около 45% повече активност от китайска страна, отколкото САЩ, изчислено в долари. Обемът и произходът на някои от тези инвестиции, от такива в значима инфраструктура в Източна и Южна Европа до високи технологии на Запад, привлякоха вниманието на ниво ЕС. Редица лидери, сред които Ангела Меркел и Еманюел Макрон, настояват за обща стратегия за контролиране на настъплението на Китай към Европа, докато в някои южни страни се противопоставят на това.

Обръщайки поглед отново към България виждаме пълен контраст в действията. Преди около година земеделското министерство подготви закон, който премахва правилото, че земеделската земя в България могат да купуват само физически лица или фирми, които имат 5 годишна уседналост в страната. Съобщение на ЕК също потвърди, че подобни изисквания за уседналост се смятат за несъвместими. Или казано с други думи всеки опит на страната ни да въведе протекционистки мерки за съхранение на икономиката си, са посрещани с остри критики. Подобна ситуация имаше и в Полша. Там преди 2 години новото правителство на националистите започна да въвежда различни рестрикции като например данък не върху печалбите, а върху активите на банките. В страната банковият сектор също като в България е доминиран от присъствието на изцяло чужди финансови групи. Допълнителни данъци бяха наложени и върху супермаркетите, където отново доминиращо присъствие имат международните гиганти. Според тогавашния финансовия министър на страната това е нормална мярка, защото след като тези чуждестранни компании печелят от тяхната икономика, то е логично и да оставят по-голяма част от печалбата си в нея под формата на данъци. Разбира се тези мерки бяха отново критикувани от Европейската комисия, но Полша остана твърда в позицията си.

Както сами виждаме войната е в своя разгар, а големите икономики се възползват от мащабите и възможности си, за да стават все по-големи за сметка на малките и лесно манипулируеми като България. Все пак нека отбележим, че в страната имаме редица примери и на местни компании, които успяват да водят тази нелека битка. Много от тях обаче в крайна сметка имат сходна съдба и неминуемо идва момент, в който са продадени на чужди гиганти. Нека обаче не заклеймяваме присъствието на чуждестранни фирми в страната.

Все пак те носят със себе си ценно ноу-хау и помагат за по-бързото функциониране на малките икономики като нашата. Всичко обаче би трябвало да има своите регулации, за да може местният бизнес да не бъде задушаван от неравностойната пазарна битка. Само за пример може дадем изискване за определен процент от печалбата да бъде реинвестирано в дейността на компанията в България или изискване при придобиване на компании над определени размери да не се променя собствеността и основната й дейност в рамките на следващите примерно 10 години. При добро желание баланс в интересите винаги може да бъде постигнат.

АНАЛИЗИ

Американски аналитици: САЩ са подценили държавите срещу които са се изправили

Published

7 days ago

June 15, 2026

Author

🇺🇸🇷🇺 Анализ на The New York Times показва, че САЩ са подценили държавите, срещу които са се изправили.

Експерти смятат, че Вашингтон е подценил способността на Иран да отвърне на ударите.

В резултат и двете велики сили се оказаха въвлечени в продължителни и скъпи конфликти без ясен изход.

Анализаторите отбелязват, че само военна сила и въздушни удари не са достатъчни за постигане на стратегическите цели. Липсата на компромиси продължава да задълбочава кризите, а неуспехът за бързо решаване на конфликтите подкопава авторитета на САЩ.

Според експертите това може да ускори формирането на нов, по-децентрализиран световен ред.

АНАЛИЗИ

Световният тероризъм в подем

Published

2 weeks ago

June 5, 2026

Author

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда удара по Запорожката АЕЦ, атаката с дрон в Румъния, оттеглянето на САЩ от преговорите, срива на помощта за Украйна, петролната криза и защо безумният страх на Киев води до неизбежно разрушение.

Изминалата седмица беше значима по няколко начина. Първо, изявленията на Путин след посещението му в Казахстан, където той очерта доста твърда линия както по отношение на Украйна, така и на Армения, както и желанието на Пашинян да напусне Евразийския икономически съюз.

Изявленията на Пашинян бяха съпроводени с нагледна демонстрация, че Росселхознадзор може да открие ябълкови молци не само в арменски плодове и зеленчуци (95% от които се изнасят за Русия), но дори в коняк и минерална вода.

И на Европа беше напомнено, че всяка точка, от която е атакувана Русия, е легитимна цел за руските въоръжени сили, независимо от териториалната ѝ принадлежност.

Украйна организира провокация с дрон, който се разби в Румъния. След това глобалистите обвиниха Русия (въпреки че не представиха доказателства, че това е бил нашият дрон). И, както обикновено, заявиха своята „решимост да продължат да подкрепят Украйна“.

В действителност, не само на думи, девет от 18-те държави, участващи в чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, организирана от сваления пилот Павел, се оттеглиха. А на срещата на върха на външните министри на ЕС в Лимасол, както съобщава Junge Welt, се проведоха затворени дискусии за възможността за пълно спиране или драстично намаляване на финансовата помощ за Украйна. Много страни от ЕС, особено тези на юг и запад, все по-често изразяват умора от необходимостта да се отпускат милиарди евро.

На този фон и с постоянно влошаващата се ситуация на фронта, Украйна предприе атака с дрон срещу Запорожката атомна електроцентрала. Украинският дрон удари турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала. Дронът беше управляван чрез оптични влакна, което изключваше възможността за случайно попадение. Ударът на дрона върху турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала бележи първата в историята целенасочена атака срещу основното оборудване на централата. Подозирам, че марионетната МААЕ, както обикновено, ще се престори, че не е забелязала.

Киевският режим, предчувствайки предстоящата си гибел, прибягва до все по-отчаяни провокации – кървави (като в Старобелск), опити да превърне локален конфликт в глобална война (като удара с дрон в Румъния) и/или да предизвика голяма катастрофа (като удара в атомната електроцентрала). Водени от безумен страх, те напълно и окончателно са загубили ориентир.

Съединените щати, на които някои възлагаха надежди за мирно разрешаване на конфликта, се оттеглиха от преговорния процес (и, съдейки по другите им действия, не са способни да водят ефективни преговори). В момента те са изправени пред сериозни проблеми с Иран, чиято агресия им се обръща срещу тях.

Те не само са изразходвали лъвския пай от боеприпасите си за цяла гама от артикули (от нападателни ракети до боеприпаси за противовъздушна отбрана), но в резултат на това призивите на Зеленски за „Дайте ни малко PEP“ остават без отговор, тъй като просто няма какво повече да се даде. Опитите за преговори с Иран отново стигнаха до задънена улица, а обещаните от Тръмп напредък, отстъпки и Сделка, както обикновено, не се материализираха.

Междувременно ситуацията с доставките на петрол се влошава и, както съобщава CNBC, Exxon Mobil предупреждава, че запасите от петрол ще достигнат опасно ниски нива през следващите две до три седмици, което ще доведе до рязко покачване на цените – до 150-160 долара за барел суров петрол Brent.

Влошаващата се енергийна криза ще засегне както самата американска икономика, така и европейските планове да се въоръжат за война с Русия. И аз вярвам в Тръмп; неговият чудесен принцип TACO (Тръмп винаги отстъпва) би могъл да помогне иранската криза в крайна сметка да тласне колективния Запад на колене, когато петролните запаси се изчерпят и икономиките им се сринат.

АНАЛИЗИ

СЛЕД УКРАЙНА: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА НА НОВИЯ РЕД

Published

2 weeks ago

June 4, 2026

Author

Първата фаза на войната е за територия. Втората – за технологично надмощие. Днес навлизаме в третия пласт: светът започва да калкулира следвоенното преразпределение на активи, пазари и институции, докато фронтът все още е активен.

Цифрите и дипломатическите ходове от последните седмици показват ясно едно: голямата политика вече не се интересува от идеали, а от договори. Търгът за бъдещия световен ред е официално открит.

1. „МИР ДО ЗИМАТА“ НЕ Е ПРОГНОЗА, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

Когато украинският клоун Зеленски заявява пред американската мрежа CBS, че дипломатическо решение е необходимо до началото на зимата, това не е израз на слабост. Зеленски категорично опровергава информациите за „още 2-3 години война“, наричайки ги дезинформация.

ФАКТИТЕ: Целта на този срок не е календарна, а стратегическа. Това е директен сигнал към Вашингтон за засилване на санкциите и натиска, преди студът отново да бъде използван като оръжие. Украйна се опитва да капитализира моментното си предимство — установяването на огневи контрол над логистиката в прифронтовите зони (като пътя Мариупол-Крим), преди Русия да реорганизира енергийния шантаж през зимата.

2. ТЕХНОЛОГИЧНАТА АСИМЕТРИЯ В ЦИФРИ

Тезата, че Русия печели войната на изтощение, се сблъсква с твърдата военна статистика. Макар Москва да атакува с масирани рояци (като удара с 265 дрона в началото на юни, при който са поразени жилищни сгради в Одеса и Харков), ефективността на сухопътните ѝ операции спада драстично.

ФАКТИТЕ: Данните на Института за изследване на войната (ISW) са категорични. От началото на годината до 26 май Русия овладява едва 104 кв. км украинска територия. За същия период на предходната година тази площ е 1619 кв. км — СПАД ОТ НАД 15 ПЪТИ. На този фон, според западни анализатори, руските загуби възлизат на 30 000 – 35 000 войници месечно. Технологичното предимство на Запада буквално блокира руския демографски мащаб.

3. ГОРИВОТО КАТО ОСНОВЕН ФРОНТ

Украинските атаки по руската енергийна инфраструктура не са просто психологически натиск. Те дават конкретен икономически резултат, който принуждава Кремъл да взима спешни мерки.

ФАКТИТЕ: Доказателство за това е безпрецедентното решение на руското правителство да наложи временна забрана за износ на авиационен керосин до 30 ноември, след като по-рано ограничава и износа на бензин. Въпреки твърденията на Министерството на транспорта, че дефицит няма, експертите посочват ударите по руските НПЗ като основна причина за срива. Изводът: Украйна успешно лишава Русия от горивото, нужно за водене на войната, оскъпявайки всеки следващ ден от конфликта.

4. ГЕРМАНСКИЯТ КАПИТАЛ СЕ ВРЪЩА НА ТЕРЕНА

Докато политиците в Брюксел гласуват санкции, едрият бизнес вече се позиционира за следвоенната икономическа реалност. Капиталът не търпи вакуум.

ФАКТИТЕ: За първи път от началото на инвазията германски предприемачи официално присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Изявлението на Матиас Шеп (председател на Руско-германската външнотърговска камара) е показателно: „Западът не трябва завинаги да отказва достъп до руския пазар и суровини в полза на Азия“. Европейският бизнес вече изчислява как да си върне контрола върху евтините ресурси, преди те да бъдат окончателно абсорбирани от Китай.

5. АРМЕНИЯ: СТРЕС-ТЕСТЪТ ЗА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ

Случаят с Армения е перфектната геополитическа лаборатория. Той показва какво се случва, когато малка държава се опитва да смени орбитата си във време на глобален сблъсък.

ФАКТИТЕ: Правителството на Никол Пашинян суспендира участието си в ОДКБ и посреща европейски лидери (включително Зеленски) в Ереван, опитвайки се да интегрира страната към Запада. Отговорът на Русия е строго икономически: след забраната за внос на арменски лимонади, руският Росселхознадзор блокира и експорта на арменска риба. Малките държави са изправени пред брутален избор: или успяват бързо да изградят нови партньорства, или икономиките им биват смазани от бившия хегемон чрез директен търговски натиск.

6. ФАЛИТЪТ НА ООН И КРАЯТ НА СТАРИЯ РЕД

Най-красноречивият факт за разпада на следвоенната архитектура не са ракетите, а счетоводните баланси на институциите, създадени да пазят мира.

ФАКТИТЕ: Според The Wall Street Journal, ООН е на ръба на банкрута с недостиг от над 4 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Двата най-големи спонсора – САЩ и Китай – задържат плащанията си. За да оцелее, организацията съкращава рекордните 3000 длъжности, намалява смените на преводачите и дори спира ескалаторите в централата си.

Символът на този институционален колапс е абсурдът, при който ръководството опитва да спести 700 000 долара чрез затваряне на един от охраняемите входове, но ДИПЛОМАТИТЕ ПРОТЕСТИРАТ и входът се отваря отново след 2 дни. Докато бюрокрацията брани собствения си комфорт, липсата на средства води до реален ръст на глада и спиране на ваксинациите в зависимите региони. Старият ред вече буквално не може да си плати сметките.

7. БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ВЕРИЖНИТЕ КРИЗИ

Украйна не съществува във вакуум. Геополитиката днес функционира като система от скачени съдове, където кризата на единия континент мигновено детонира другия.

ФАКТИТЕ: Тримесечната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран директно удря световните енергийни пазари и логистиката. Дипломацията е в пълна задънена улица – споразумението за прекратяване на огъня реално е блокирано от американския президент Доналд Тръмп, след което Иран официално прекратява преговорите със САЩ заради продължаващите израелски удари по Газа и Ливан.

В същото време вътрешната стабилност на самия Израел деградира. В Йерусалим се отчита рязък скок на нападенията срещу християни (включително от униформени войници), които биват публично оправдавани от крайнодесни фигури като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Резултатът: 50% ОТ ХРИСТИЯНИТЕ ПОД 45 ГОДИНИ ОБМИСЛЯТ ЕМИГРАЦИЯ.

Един провален договор във Вашингтон или бомбардировка в Ливан моментално оскъпява войната в Европа и разтяга военните ресурси на Запада.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Фактологията е безмилостна. Русия губи военна инициатива и териториално темпо, но се окопава. Украйна методично разрушава горивната логистика на противника. Германският бизнес чертае планове за руските суровини, Близкият изток парализира глобалните доставки, а старият ред в лицето на ООН е в технически фалит.

В този свят на сурови цифри и директен икономически натиск, малките държави нямат време за геополитическа романтика. Примерът с Армения показва, че всеки опит за нерешително маневриране се наказва с тежки икономически удари.

За да оцелее и просперира, България трябва да превърне своята география от пасивна територия в защитена, високотехнологична и логистично интегрирана система. Защото новият ред няма да се договаря въз основа на международното право, а въз основа на това КОЙ КОНТРОЛИРА РЕСУРСИТЕ, ИНФРАСТРУКТУРАТА И КАПИТАЛА.