АНАЛИЗИ

Защо успяха да свалят толкова лесно и бързо арменския лидер

Published

8 years ago

April 26, 2018

Author

В още една страна от постсъветското пространство властта се смени в резултат от улични протести. Стотиците хиляди протестиращи принудиха министър-председателят Серж Саркисян да подаде оставка. Доскоро неговата позиция изглеждаше неприкосновена. Каква е причината за толкова бързото му падение и как тези промени ще окажат влияние върху отношенията между Ереван и Москва?

Оставката на Серж Саркисян от поста министър-председател (а фактически глава) на Армения бе посрещната очаквано от уличната опозиция – с ликуване. След новината за нея активистите, изпълнили центъра на Ереван, започнаха да бият барабани и да се прегръщат. Край сградата на правителството звуча национална музика и звучаха клаксони на автомобили. Движението в центъра, както и преди остана парализирано. Както опонентите, така и привържениците на властта чакаха вечерния митинг. Той бе обявен от лидера на опозицията и депутат от парламента Никол Пашинян. Това стана преди Саркисян да изпълни основното условие на своите противници – напускането на поста.

Ако реакцията на опозицията бе предвидима, то решението на Саркисян стана основната изненада на деня. Нали наскоро министър-председателят рязко прекъсна преговорите с Пашинян, когато той започна да иска оставка. Срещата в ереванския хотел „Мариот“ продължи по-малко от три минути, премиерът си тръгна, наричайки действията на лидера на опозицията изнудване. Но не мина и денонощие и лидерът на страната, отговаряйки на опонента заяви:

„Обръщам се към вас за последен път като държавен глава. Никол Пашинян бе прав. Аз грешах. В наложилата се ситуация има няколко решения, но няма да взема никое от тях. Това не е за мен. Оставям длъжността ръководител на нашата страна“.

За последните дни всеобщо стана сравнението на настоящите събития в Ереван и Киевския Майдан от 2014 г. При всички сходства и различия и те не се състоят единствено в това, че в Армения събитията преминаха значително по-стремително. Саркисян, подобно на Виктор Янукович все пак сдаде властта след преговори с опозицията. Но, за разлика от Янукович, арменският лидер реши да не довежда нещата до кръвопролития в центъра на столицата. По-скоро неговото поведение може да се сравни със случая с Едуард Шевернадзе, сдал властта „без бой“ на Михаил Саакашвили. И още една, основна разлика: юздите на властта не преминаха в ръцете на опозицията. Властта, както и преди, се контролира от парламента и силовите структури. Но не от улицата.

Ситуацията започна да се развива, след като Пашинян бе пуснат на свобода, а прокуратурата обяви, че срещу задържаните лидери на опозицията няма да бъдат повдигнати наказателни дела. За това решение съобщи вторият човек в републиката след Саркисян – първият вицепремиер Карен Карапетян. Той обеща, че „утре“, вторник, ще бъде решаващ. Но решаващ се оказа понеделник.

След оставката на шефа си Карапетян се оказа на поста изпълняващ длъжността министър-председател. Той напусна премиерското кресло буквално за няколко дни – той бе начело на страната от септември 2016 г. до 9 април 2018 т. Той отстъпи своя пост на бившия президент Саркисян, когато страната се превърна от президентска в парламентарна, а по същността си в „премиерска“. Така бившият първи вицепрезидент на „Газпромбанк“, бившият генерален директор на „Армгазпром“ Карапетян се оказа лидер на страната. Формално това не е за дълго. Правителството в настоящия си състав ще трябва да подаде оставка, след като президентът на страната Армен Саркисян (номинална фигура) приеме оставката на премиера Серж Саркисян. Карапетян може и да се задържи на власт, ако властта успее да обуздае уличната вълна на ереванския „Майдан“. Засега опозиционерите явно се чувстват победители.

„Серж Саркисян нямаше алтернатива на оставката“, подчертава арменският политолог Грант Микаелян. Според него политическите инструменти на министър-председателя са свършили, „процесът отиде твърде далеч, за да реагира на него“. „Вече не можеше да се употреби насилие, започваше общонационална стачка. Общо казано, той вече нямаше възможност да реагира по друг начин“, подчертава Микаелян. Според него, бързото „рухване“ на властта на Саркисян, удивило мнозина извън Армения, е напълно обяснимо, ако се отчете ситуацията, наложила се в последно време.

„Работата е там, че рейтингът на Саркисян бе много нисък. Но той се надяваше, че в условията на нисък рейтинг ще може да управлява безкрайно. Така изглеждаше и от страни“, смята Микаелян. Според него залог за стабилно задържане на Саркисян на власт е снижаването на интереса към политиката. „Но след като Пашинян демонстрира успех в заявената цел – оставката на властта, така и той успя да покаже, че властта не може да използва сила срещу него и този фактор на нисък рейтинг и висок антирейтинг изигра своята роля“, смята експертът.

„Настоящето правителство начело с Карен Карапетян няма да се задържи дълго“, смята Микаелян. „Вечерта ще се вземе решение, но най-вероятно то ще се състои в избори и в изменения в избирателния кодекс. Това трябва да стане в максимално бързи срокове“, прогнозира той.

„Най-вероятно ще бъдат обявени предсрочни парламентарни избори, смята директорът на ереванския Институт „Кавказ“ Александър Искандарян. „Голям е въпросът така ще се проведат тези избори. Позициите на настоящата управляваща Републиканска партия, най-вероятно няма да са толкова силни. Но и силни опозиционни партии няма. Ще се наложи тези структури да се формират бързо, както се казва „от листа“, допълни политологът.

Грант Микаелян смята, че най-вероятно ще се случи плавен преход на властта. „Въпросът е единствено в какви форми и доколко ще се отдаде в междинния период да се запази управляемостта на страната. Особено предвид ситуацията в зоната на нагорно-карабахския конфликт“, подчертава експертът.

При това събеседниците в Ереван не очакват, че настоящите събития ще имат някакво влияние върху арменско-руските отношения. „Не мисля, че това има някакво отношение към външната политика. Зараждането на протестното движение в Армения е вътрешно. Външната политика по време на събитията от последните седмици не се засягаше изобщо“, подчертава Александър Искандарян.

„За момента не трябва да се очакват промени във външнополитическия курс на Армения“, смята Грант Микаелян. „Външната политика и така е диверсифицирана и се възползваше от всички съществуващи възможности“, смята политологът. „Но същевременно нищо не трябва да се изключва“. Важно е да се отчете, че лидерите на настоящия протест (макар и да може да се каже, че те са по-близо до Запада) не са използвали никакви външнополитически лозунги. Микаелян подчертава: „Напротив, те избягваха това. Ако, допуснем, бяха издигнали антируски лозунги, те нямаше да съберат толкова много хора. Лидерите на опозицията не постигнаха своето. Затова и те нямат мандат за външнополитически промени“.

Факторите, „привързващи“ Армения към Русия са очевидни. Според руската и арменската централни банки, през 2017 г. от Русия са прехвърлени повече от един милиард долара. Според агенция „Sputnik-Армения“ на Русия се падат 90% от арменските трансфери. Това значи, че от всеки 10 долара от роднини и близки зад границата, девет и нещо идват от Русия. В Русия живеят 2,2 милиона арменци – за сравнение в самата Армения живеят 2,9 млн. души.

Добавяме и към това интереса на Ереван да придобива руски въоръжения в „съюзнически“ формат (напомняме, че Армения е партньор по Организацията на Договора за колективна сигурност). Не на последно място „Искандер“. През март Русия приключи доставки на Армения на въоръжения по кредит за 200 млн. долара. Новият кредит за 100 млн. долара трябва да се издаде без лихва.

Накрая и Русия, и Армения са взаимно заинтересовани от присъствието в страната на руската база в Гюмри. За Москва това е геополитически преден пост в критически важни регион (Турция, Иран и Сирия), а за Армения е прикритие в ситуацията на двоен натиск от страна на Турция и Азербайджан. Така, смятат арменските експерти, дори прозападният лидер ще бъде принуден да се съобразява с реалните интереси на Армения, така както с тях се съобразяваше условно проруският Серж Саркисян.

„Саркисян, от една страна извърши много грешки, които доведоха до това, че хората излязоха на улицата“, отбелязва председателят на комисията на Думата по въпросите за ОНД Леонид Калашников. Но от друга страна е направено мъжко действие, смята депутатът. Саркисян „си тръгна и не допусна кръвопролития“, подчертава Калашников. Серж Саркисян „премина през много тежки моменти, чак до стрелбата в парламента на Армения през октомври 1999 г. и видимо днес трезво оцени ситуацията, че по-лесно ще е да си тръгне“, заключва Калашников.

Заместник-директорът на Института за страните от ОНД Владимир Жарихин не е уверен, че с оставката и властта в Армения ще се смени. „Саркисян подаде оставка, но не и парламентът“, напомни той. В парламента, както и преди Републиканската партия запазва мнозинство заедно с „Дашнакцутюн“ . Мнозинството, както и преди, провежда политиката на Саркисян. Мисля, че новият министър-председател ще бъде от парламентарното мнозинство. Още повече, че на всички тези митинги лозунгът беше „Оставка за Саркисян“, но никой не казваше „Пашинян за министър-председател“. Тоест протестите бяха насочени лично против Саркисян, но не бяха за опозицията“.

„Външнополитическата линия и у Саркисян, и у Пашинян е близка. Тя остава в твърди геополитически рамки и няма да се смени от това, че ще сменят личностите“, смята Жарихин. В условията на „студена война“ с Азербайджан и повече от сложни отношения с Турция, в никакъв случай няма да има разрив на отношенията с Москва. „А що се отнася до разговорите, че Саркисян е за Москва, то ще напомня, че есента той подписа споразумение са асоциация с Европейския съюз.

АНАЛИЗИ

Американски аналитици: САЩ са подценили държавите срещу които са се изправили

Published

5 days ago

June 15, 2026

Author

🇺🇸🇷🇺 Анализ на The New York Times показва, че САЩ са подценили държавите, срещу които са се изправили.

Експерти смятат, че Вашингтон е подценил способността на Иран да отвърне на ударите.

В резултат и двете велики сили се оказаха въвлечени в продължителни и скъпи конфликти без ясен изход.

Анализаторите отбелязват, че само военна сила и въздушни удари не са достатъчни за постигане на стратегическите цели. Липсата на компромиси продължава да задълбочава кризите, а неуспехът за бързо решаване на конфликтите подкопава авторитета на САЩ.

Според експертите това може да ускори формирането на нов, по-децентрализиран световен ред.

АНАЛИЗИ

Световният тероризъм в подем

Published

2 weeks ago

June 5, 2026

Author

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда удара по Запорожката АЕЦ, атаката с дрон в Румъния, оттеглянето на САЩ от преговорите, срива на помощта за Украйна, петролната криза и защо безумният страх на Киев води до неизбежно разрушение.

Изминалата седмица беше значима по няколко начина. Първо, изявленията на Путин след посещението му в Казахстан, където той очерта доста твърда линия както по отношение на Украйна, така и на Армения, както и желанието на Пашинян да напусне Евразийския икономически съюз.

Изявленията на Пашинян бяха съпроводени с нагледна демонстрация, че Росселхознадзор може да открие ябълкови молци не само в арменски плодове и зеленчуци (95% от които се изнасят за Русия), но дори в коняк и минерална вода.

И на Европа беше напомнено, че всяка точка, от която е атакувана Русия, е легитимна цел за руските въоръжени сили, независимо от териториалната ѝ принадлежност.

Украйна организира провокация с дрон, който се разби в Румъния. След това глобалистите обвиниха Русия (въпреки че не представиха доказателства, че това е бил нашият дрон). И, както обикновено, заявиха своята „решимост да продължат да подкрепят Украйна“.

В действителност, не само на думи, девет от 18-те държави, участващи в чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, организирана от сваления пилот Павел, се оттеглиха. А на срещата на върха на външните министри на ЕС в Лимасол, както съобщава Junge Welt, се проведоха затворени дискусии за възможността за пълно спиране или драстично намаляване на финансовата помощ за Украйна. Много страни от ЕС, особено тези на юг и запад, все по-често изразяват умора от необходимостта да се отпускат милиарди евро.

На този фон и с постоянно влошаващата се ситуация на фронта, Украйна предприе атака с дрон срещу Запорожката атомна електроцентрала. Украинският дрон удари турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала. Дронът беше управляван чрез оптични влакна, което изключваше възможността за случайно попадение. Ударът на дрона върху турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала бележи първата в историята целенасочена атака срещу основното оборудване на централата. Подозирам, че марионетната МААЕ, както обикновено, ще се престори, че не е забелязала.

Киевският режим, предчувствайки предстоящата си гибел, прибягва до все по-отчаяни провокации – кървави (като в Старобелск), опити да превърне локален конфликт в глобална война (като удара с дрон в Румъния) и/или да предизвика голяма катастрофа (като удара в атомната електроцентрала). Водени от безумен страх, те напълно и окончателно са загубили ориентир.

Съединените щати, на които някои възлагаха надежди за мирно разрешаване на конфликта, се оттеглиха от преговорния процес (и, съдейки по другите им действия, не са способни да водят ефективни преговори). В момента те са изправени пред сериозни проблеми с Иран, чиято агресия им се обръща срещу тях.

Те не само са изразходвали лъвския пай от боеприпасите си за цяла гама от артикули (от нападателни ракети до боеприпаси за противовъздушна отбрана), но в резултат на това призивите на Зеленски за „Дайте ни малко PEP“ остават без отговор, тъй като просто няма какво повече да се даде. Опитите за преговори с Иран отново стигнаха до задънена улица, а обещаните от Тръмп напредък, отстъпки и Сделка, както обикновено, не се материализираха.

Междувременно ситуацията с доставките на петрол се влошава и, както съобщава CNBC, Exxon Mobil предупреждава, че запасите от петрол ще достигнат опасно ниски нива през следващите две до три седмици, което ще доведе до рязко покачване на цените – до 150-160 долара за барел суров петрол Brent.

Влошаващата се енергийна криза ще засегне както самата американска икономика, така и европейските планове да се въоръжат за война с Русия. И аз вярвам в Тръмп; неговият чудесен принцип TACO (Тръмп винаги отстъпва) би могъл да помогне иранската криза в крайна сметка да тласне колективния Запад на колене, когато петролните запаси се изчерпят и икономиките им се сринат.

АНАЛИЗИ

СЛЕД УКРАЙНА: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА НА НОВИЯ РЕД

Published

2 weeks ago

June 4, 2026

Author

Първата фаза на войната е за територия. Втората – за технологично надмощие. Днес навлизаме в третия пласт: светът започва да калкулира следвоенното преразпределение на активи, пазари и институции, докато фронтът все още е активен.

Цифрите и дипломатическите ходове от последните седмици показват ясно едно: голямата политика вече не се интересува от идеали, а от договори. Търгът за бъдещия световен ред е официално открит.

1. „МИР ДО ЗИМАТА“ НЕ Е ПРОГНОЗА, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

Когато украинският клоун Зеленски заявява пред американската мрежа CBS, че дипломатическо решение е необходимо до началото на зимата, това не е израз на слабост. Зеленски категорично опровергава информациите за „още 2-3 години война“, наричайки ги дезинформация.

ФАКТИТЕ: Целта на този срок не е календарна, а стратегическа. Това е директен сигнал към Вашингтон за засилване на санкциите и натиска, преди студът отново да бъде използван като оръжие. Украйна се опитва да капитализира моментното си предимство — установяването на огневи контрол над логистиката в прифронтовите зони (като пътя Мариупол-Крим), преди Русия да реорганизира енергийния шантаж през зимата.

2. ТЕХНОЛОГИЧНАТА АСИМЕТРИЯ В ЦИФРИ

Тезата, че Русия печели войната на изтощение, се сблъсква с твърдата военна статистика. Макар Москва да атакува с масирани рояци (като удара с 265 дрона в началото на юни, при който са поразени жилищни сгради в Одеса и Харков), ефективността на сухопътните ѝ операции спада драстично.

ФАКТИТЕ: Данните на Института за изследване на войната (ISW) са категорични. От началото на годината до 26 май Русия овладява едва 104 кв. км украинска територия. За същия период на предходната година тази площ е 1619 кв. км — СПАД ОТ НАД 15 ПЪТИ. На този фон, според западни анализатори, руските загуби възлизат на 30 000 – 35 000 войници месечно. Технологичното предимство на Запада буквално блокира руския демографски мащаб.

3. ГОРИВОТО КАТО ОСНОВЕН ФРОНТ

Украинските атаки по руската енергийна инфраструктура не са просто психологически натиск. Те дават конкретен икономически резултат, който принуждава Кремъл да взима спешни мерки.

ФАКТИТЕ: Доказателство за това е безпрецедентното решение на руското правителство да наложи временна забрана за износ на авиационен керосин до 30 ноември, след като по-рано ограничава и износа на бензин. Въпреки твърденията на Министерството на транспорта, че дефицит няма, експертите посочват ударите по руските НПЗ като основна причина за срива. Изводът: Украйна успешно лишава Русия от горивото, нужно за водене на войната, оскъпявайки всеки следващ ден от конфликта.

4. ГЕРМАНСКИЯТ КАПИТАЛ СЕ ВРЪЩА НА ТЕРЕНА

Докато политиците в Брюксел гласуват санкции, едрият бизнес вече се позиционира за следвоенната икономическа реалност. Капиталът не търпи вакуум.

ФАКТИТЕ: За първи път от началото на инвазията германски предприемачи официално присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Изявлението на Матиас Шеп (председател на Руско-германската външнотърговска камара) е показателно: „Западът не трябва завинаги да отказва достъп до руския пазар и суровини в полза на Азия“. Европейският бизнес вече изчислява как да си върне контрола върху евтините ресурси, преди те да бъдат окончателно абсорбирани от Китай.

5. АРМЕНИЯ: СТРЕС-ТЕСТЪТ ЗА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ

Случаят с Армения е перфектната геополитическа лаборатория. Той показва какво се случва, когато малка държава се опитва да смени орбитата си във време на глобален сблъсък.

ФАКТИТЕ: Правителството на Никол Пашинян суспендира участието си в ОДКБ и посреща европейски лидери (включително Зеленски) в Ереван, опитвайки се да интегрира страната към Запада. Отговорът на Русия е строго икономически: след забраната за внос на арменски лимонади, руският Росселхознадзор блокира и експорта на арменска риба. Малките държави са изправени пред брутален избор: или успяват бързо да изградят нови партньорства, или икономиките им биват смазани от бившия хегемон чрез директен търговски натиск.

6. ФАЛИТЪТ НА ООН И КРАЯТ НА СТАРИЯ РЕД

Най-красноречивият факт за разпада на следвоенната архитектура не са ракетите, а счетоводните баланси на институциите, създадени да пазят мира.

ФАКТИТЕ: Според The Wall Street Journal, ООН е на ръба на банкрута с недостиг от над 4 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Двата най-големи спонсора – САЩ и Китай – задържат плащанията си. За да оцелее, организацията съкращава рекордните 3000 длъжности, намалява смените на преводачите и дори спира ескалаторите в централата си.

Символът на този институционален колапс е абсурдът, при който ръководството опитва да спести 700 000 долара чрез затваряне на един от охраняемите входове, но ДИПЛОМАТИТЕ ПРОТЕСТИРАТ и входът се отваря отново след 2 дни. Докато бюрокрацията брани собствения си комфорт, липсата на средства води до реален ръст на глада и спиране на ваксинациите в зависимите региони. Старият ред вече буквално не може да си плати сметките.

7. БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ВЕРИЖНИТЕ КРИЗИ

Украйна не съществува във вакуум. Геополитиката днес функционира като система от скачени съдове, където кризата на единия континент мигновено детонира другия.

ФАКТИТЕ: Тримесечната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран директно удря световните енергийни пазари и логистиката. Дипломацията е в пълна задънена улица – споразумението за прекратяване на огъня реално е блокирано от американския президент Доналд Тръмп, след което Иран официално прекратява преговорите със САЩ заради продължаващите израелски удари по Газа и Ливан.

В същото време вътрешната стабилност на самия Израел деградира. В Йерусалим се отчита рязък скок на нападенията срещу християни (включително от униформени войници), които биват публично оправдавани от крайнодесни фигури като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Резултатът: 50% ОТ ХРИСТИЯНИТЕ ПОД 45 ГОДИНИ ОБМИСЛЯТ ЕМИГРАЦИЯ.

Един провален договор във Вашингтон или бомбардировка в Ливан моментално оскъпява войната в Европа и разтяга военните ресурси на Запада.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Фактологията е безмилостна. Русия губи военна инициатива и териториално темпо, но се окопава. Украйна методично разрушава горивната логистика на противника. Германският бизнес чертае планове за руските суровини, Близкият изток парализира глобалните доставки, а старият ред в лицето на ООН е в технически фалит.

В този свят на сурови цифри и директен икономически натиск, малките държави нямат време за геополитическа романтика. Примерът с Армения показва, че всеки опит за нерешително маневриране се наказва с тежки икономически удари.

За да оцелее и просперира, България трябва да превърне своята география от пасивна територия в защитена, високотехнологична и логистично интегрирана система. Защото новият ред няма да се договаря въз основа на международното право, а въз основа на това КОЙ КОНТРОЛИРА РЕСУРСИТЕ, ИНФРАСТРУКТУРАТА И КАПИТАЛА.