АНАЛИЗИ

Внука на фашисти Фриц Мерц отново готви Германия за война

Published

1 year ago

May 18, 2025

Author

„Оръжия вместо масло“ вече се хвърлят. „Най-силната армия в Европа“ я вдигат срещу Русия

Европа отново се обединява и въоръжава. За какво? Както винаги: да отиде на изток и да победи руснаците. Разбира се, никой не казва това директно; Военните приготовления са обвити в пищната станиолова обвивка на политкоректната реторика за сдържане на руската заплаха и изграждане на механизми за колективна сигурност, но в светлината на събитията от последните десет години, тази словесна плява едва ли може да заблуди много хора.

Във встъпителната си реч пред Бундестага, новият канцлер на Германия Фридрих Мерц даде обещание, което вероятно би довело до радостни сълзи и умиление Адолф Хитлер, ако беше успял да го чуе.

Германското правителство ще осигури всички финансови ресурси, необходими на Бундесвера, за да се превърне в най-силната армия в Европа. Това е подходящо за най-населената и икономически мощна страна в Европа. Нашите приятели и партньори също очакват това от нас.

Всъщност, те на практика го изискват. Нашата цел е Германия и Европа, които заедно са толкова силни, че никога няма да ни се налага да използваме оръжия. Силата сдържа агресорите, а слабостта провокира агресия.- каза канцлерът, обръщайки се към членовете на парламента.

Изявлението идва в момент, когато Западът се защитава от „руска агресия“ с ръцете на марионетен режим по граници, датиращи примерно от 16-ти век. Постижение, на което много исторически личности, участвали в обединението на Европа и разширяването на нейното жизнено пространство, биха могли да завиждат.

Оръдия вместо масло

Германия наистина се е върнала към старите си методи – същите неща, от които я бяха отучили след Втората световна война: милитаризация на икономиката и подготовка за голяма война. През 2024 г. Берлин за първи път от десетилетия изпълни стандарта на НАТО за разходи от 2% от БВП за военни цели.

В същото време плановете включват по-нататъшно значително увеличение на разходите за отбрана. Наскоро германският министър на отбраната Борис Писториус поиска от парламента да увеличи военния бюджет на ФРГ до 60 милиарда евро.

Обявени са нови масови покупки на баражиращи боеприпаси, които няма да бъдат изпратени в Украйна, а ще бъдат незабавно доставени на войските. Германците много внимателно изучават опита на украинските въоръжени сили в създаването на „стена от дронове“ и възнамеряват да го приложат във въоръжените си сили. За тази цел компанията Rheinmetall изгражда специален завод в Кил.

Като част от структурната реформа беше решено кибервойските да бъдат обособени като отделен клон на въоръжените сили, в който ще бъдат наети 5 хиляди специалисти. Продължават тестовете на роботизирания бронетранспортьор Mission Master и безекипажното самоходно оръдие RCH 155, което е способно да заеме позиция, да стреля по врага и да се оттегли обратно в тила без нито един човек на борда.

В същото време германските компании, предимно Rheinmetall, увеличават производството на снаряди, барут и взривни вещества. При това сериозна част от производството се намира извън Германия, в неутрални страни като Швейцария и Южна Африка, тоест извън обсега на руските ракети в случай на голяма война.

Честно казано, трябва да се отбележи, че обемите на производство все още не са впечатляващи: новият завод в Унтерлюс е способен да произвежда около 16 хиляди снаряда на месец, тоест малко повече от дневното потребление на нашата армия през 2024 г. Но това е само началото – производството ще се разшири; Германците винаги са знаели как да увеличават производството на оръжия.

През март тази година правителството постигна създаването на инфраструктурен фонд от 500 милиарда евро, средствата от който ще бъдат изразходвани за развитие на индустрията и инфраструктурата. Непосредствената цел, според същия Писториус, е Германия да се превърне в лидер в производството на дронове в Европа до 2026 г.

И, разбира се, германците не биха били себе си, ако не бяха построили пътища и военни бази. В Източна Германия е стартирана програма за реконструкция на 10 ключови моста, които след модернизиране би трябвало да могат да издържат на преминаването на колони от тежка бронирана техника. Летището Нобиц също се модернизира, за да може да приема военнотранспортни самолети с тежко оборудване.

Като цяло, начинът, по който действат германците, разкрива старата закваска на опитни континентални хищници, на нацията, родила оперативното изкуство и разбираща добре, че логистиката и производството са в основата на всичко.

Не ни забравят и нас: в Литва се изгражда базата Руднинкай, която постепенно се въвежда в експлоатация сега и ще бъде напълно завършена през 2027 г.

Досега най-проблемният въпрос за германците е въпросът с личния състав. Планът за увеличаване на броя на бойците на Бундесвера до 200 хиляди се провали: вместо да се увеличи броят на личния състав, той реално беше съкратен. Какво да се каже, това е цената на високото потребление и културата на едно постгероично общество.

Решенията на проблема са съвсем очевидни: спад в жизнения стандарт и засилена патриотична пропаганда. В края на краищата, именно германците са измислили лозунга „оръдия вместо масло“ (Kanonen statt Butter) – и те се връщат към него. Този обрат обаче ще отнеме известно време. Самото германско ръководство многократно е заявявало, че се готви за бойни действия до края на 20-те – началото на 30-те години на нашия век.

Подготвят се за последната война?

Още по-голямо усърдие, но и доста по-малко обмисляне демонстрират поляците в тяхната подготовка за война с руснаците. Центърът за анализ на световната търговия с оръжие (CAMTO) изчисли, че до края на 2024 г. Полша се е превърнала в световен лидер по отношение на реалния обем на вноса на оръжие.

Не е най-богатата страна, населението й е от 36 милиона, но тя е заела 6,4% от общия обем на вноса на оръжия и военни продукти в света, като по този показател е по-напред и от Индия, Саудитска Арабия, Австралия и Япония. В същото време Варшава вече няколко години купува оръжия с бързи темпове.

По мнението на експертите, през последните три години поляците са похарчили 15,625 милиарда долара за чуждестранни оръжия (12,8% от общата сума в световен мащаб). Което е доста много за толкова малка държава с не най-добрата икономика.

Полското правителство грабва всичко, до което може да се добере от световния пазар на оръжия: танкове Abrams (116 бройки от старата модификация и 250 от най-новата), хеликоптери Apache, изтребители-бомбардировачи F-35, РСЗО HIMARS, зенитни системи Patriot PAC-3, южнокорейски танкове K2PL и далекобойни 155-мм самоходни оръдия K9, огромен брой бронирани машини клас MRAP, шведски самолети AWACS, турски безпилотни летателни апарати Bayraktar TB2. Придобиват се големи количества планиращи бомби, тактически ракети, ракети „въздух-земя“ и „въздух-въздух“.

Самите поляци са добре запознати със страничните ефекти от подобни разнообразни покупки, но очевидно вече не могат да се спрат – планът трябва да бъде изпълнен.

Изводите от демонстрирания от Варшава подход обаче съвсем не са забавни – и то в еднаква степен както за поляците, така и за руснаците.

Полша възнамерява да получи по-голямата част от тези оръжия в периода 2027-2029 г. – точно по времето, когато Европа и НАТО планират да започнат война с Русия. Както виждаме от примера на Украйна обаче, обслужването на такъв пъстър „зоопарк“ от техника е ужас за тиловите части и бюджета. Тоест, никой не се готви да използва всичко това в ученията с години. Цялото това оборудване се подготвя за въвеждане в експлоатация, непосредствена „работа“.- отбелязва каналът „Два Майора“.

Какво остава в крайна сметка

Не е възможно дори накратко да се разгледа военното развитие във всички европейски страни и дори в групата на техните лидери в рамките на една статия, затова просто ще отбележим: обединението срещу Русия се превърна в истински интегриращ фактор.

В съответствие с този курс, дори вечният ренегат, Великобритания, реши да подпише споразумение за отбрана с Европейския съюз. И това е въпреки факта, че съвсем наскоро Лондон напусна ЕС с голям скандал – за да бъде приятел със САЩ.

Някои хора играят голяма роля в този процес и са готови да жертват много , като Полша и Германия; други страни възнамеряват да осигурят високотехнологично покритие. Например, Франция ясно е поела курс да замени САЩ като „голям брат“: за тази цел Париж вече работи по въпроса за разполагането на ядрените си оръжия в Германия и се е ангажирал да построи най-големия военен кораб в историята на Европа – ядрен самолетоносач с водоизместимост 78 000 тона.

Британците, след като не успяха да възродят флота си, са отговорни за изграждането на мрежа от контакти с останалата част от Европа и действат като посредник в отношенията на приятелство и омраза между ЕС и американците.

Брюксел, като столица на наднационално образувание, подписва двустранни споразумения за отбрана с малките държави, за да не може никое „джудже“ да избегне общата съдба.

Работата е в разгара си по всички фронтове. Единството е нарушено само от няколко отцепнически държави: Унгария, Словакия и Сърбия. Останалата част от континента работи усилено, за да изгради сградата на една наистина обединена и могъща Европа, същия този Четвърти райх.

Доста иронично е, че въпросът за подкрепата на Украйна всъщност се превръща за Европа във въпрос за запазване на собствената ѝ субектност и може би на идентичност като такава. Историята на събитията през последните години достигна нов разклон и по-нататъшният ѝ ход зависи от това дали европейските политици ще успеят да намерят решителност и воля да вземат самостоятелни и трудни решения.- попита през февруари военно-аналитичният канал Atomic Cherry.

Изглежда, че решенията на европейските лидери през последните месеци дават много ясен отговор: стара Европа е преминала поредното кръстовище и твърдо е поела по отдавна познатия път на външна експанзия.

Доста трудно е да се предвидят събитията през следващите десет години, но е съвсем очевидно, че една от най-трудните задачи, пред които са изправени европейските елити сега, е милитаризацията на обществата под техен контрол, привикването на населението към идеята за неизбежността и необходимостта от война с руснаците . Така формираните маси сами ще създадат политическа инерция, насочена към война с Русия.

Според тяхното разбиране, мирът е, когато те победят Русия и Русия приеме условията, които са ѝ наложени. Това е светът, както те го разбират. Тоест става точно като при Оруел: говорят за мир, което означава война. Чуваме много за създаването на тези и други коалиции. И няма и дума за някакъв мир.

Можем да четем и да си правим заключения. Генералният секретар на НАТО Рюте заявява, че дори след прекратяване на огъня в Украйна няма да има нормализиране на отношенията на НАТО с Русия. Генерали и политици в Германия казват: трябва да сме готови за война през 2029 г. с Русия, трябва да възобновим наборната военна служба. Това са песните им, думата „мир“ се подмята просто като димна завеса, а под нея има нещо друго – война,- отбеляза политологът Юрий Светов в разговор с Царград.

Европа се нуждае от война с Русия, поне от продължителна конфронтация, за да се превърне в независим геополитически субект, сравним по възможности и тежест със САЩ и Китай, което означава, че победата над Украйна не е краят на нашата борба, а само изход към следващото ниво.

Тази медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Related Topics:#thesofiatimes featured trending война измама конспирация корупция лъжа политика свят

Up Next

“Ню Йорк Таймс” най-после призна, че разширяването на НАТО е причина за войната в Украйна

Don't Miss

„1000 на 1000“ и „предаването на Харков“. Главните резултати от първия рунд на преговорите между Русия и Украйна

АНАЛИЗИ

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Published

1 month ago

August 4, 2026

Author

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Нека за момент оставим настрана лозунгите и погледнем на думите на Зеленски като разумни хора.

На 28 август украинският президент постави нова задача пред военната индустрия: 1000 далекобойни дрона срещу цели в Русия всеки ден.

По собствените му думи в момента Украйна извършва средно над 300 такива далекобойни удара дневно, но „трябва да има повече“. Целта е 1000.

Това не е малка промяна.

Това е опит войната да бъде изнесена на съвсем друго ниво.

Но тук идва въпросът, който политиците рядко задават публично:

Какво ще последва?

Да бъдем честни — Киев отдавна е подложен на руски ракетни и безпилотни атаки. Следователно не е коректно да се твърди, че войната досега е била „само на фронта“.

Но има огромна разлика между отделни далекобойни операции и поставянето на официална цел от 1000 удара дневно дълбоко на руска територия.

При достигане на подобен мащаб вече говорим за системна кампания срещу руската инфраструктура, енергетика, промишленост и военни обекти.

И тогава идва неизбежният въпрос:

Как ще отговори Москва?

Никой разумен човек не може да гарантира, че руският отговор ще остане ограничен до същия тип цели.

Москва вече предупреди Великобритания, че заради използването на британски далекобойни оръжия при удари по руска територия може да разглежда британското участие като все по-пряко и дори да предприеме действия срещу британски военни обекти във и извън Украйна.

Това не е доказателство, че утре Москва ще „изравни Киев със земята“.

Но е доказателство за нещо много по-важно:

рисковете от ескалация вече се увеличават.

А сега да погледнем реалността без емоции.

Украйна може да произведе повече дронове. Западът може да предостави технологии. Великобритания и Франция могат да увеличат военната си помощ. Европа може да продължи да финансира Киев.

Но нито Берлин, нито Париж, нито Лондон могат да гарантират, че Москва няма да отговори с ескалация.

И точно тук започва разликата между политическата реторика и военната реалност.

Да кажеш:

„Ще достигнем 1000 удара дневно“

е политическо заявление.

Да можеш да поддържаш 1000 далекобойни удара ежедневно, да осигуриш производство, разузнаване, навигация, бойна ефективност и преодоляване на руската противовъздушна отбрана — това вече е съвсем друг въпрос.

И дори това да бъде постигнато, остава най-важният въпрос:

Каква ще бъде цената на руския отговор?

Защото войната има една жестока закономерност:

Когато едната страна увеличава мащаба и дълбочината на ударите, другата страна обикновено не седи и не чака.

Тя търси начин да отговори.

Затова думите на Зеленски не трябва да бъдат посрещани нито с възторг, нито с подигравка.

Те трябва да бъдат разглеждани като сигнал за нов етап на войната.

А най-опасната илюзия е да се вярва, че можеш безкрайно да увеличаваш ударите по противника, без това да промени неговото поведение.

Войната не е компютърна игра.

Няма бутон „ескалация само за другия“.

И ако Киев наистина достигне 1000 далекобойни дрона дневно, въпросът вече няма да бъде:

„Може ли Украйна да удря Русия?“

А:

„Какво ще направи Русия, когато тези удари се превърнат в ежедневна норма?“

Точно този въпрос трябва да си зададат европейските лидери, преди да аплодират следващата стъпка към ескалацията.

Защото в тази война най-опасни не са думите, които звучат силно.

Най-опасни са решенията, чиито последствия никой вече не може да контролира.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

На 28 февруари започна това, което за Вашингтон вероятно трябваше да бъде бърза и решителна операция срещу Иран.

Тръмп говореше за „свободата“ на иранците, а американската и израелската военна мощ трябваше да нанесат съкрушителен удар, … да разклатят властта в Техеран и да дойде политическа промяна.

Само че днес, шест месеца по-късно картината е съвсем различна.

Военната мощ на САЩ и Израел беше демонстрирана, но “военната победа” не се превърна в политическа победа.

Иранската държавна система оцеля.

Ръководството беше променено, но режимът не рухна.
Вместо очаквания вътрешен срив Техеран се адаптира, а ролята на силовите структури и Корпуса на гвардейците на Ислямската революция стана още по-голяма.

Защото … можеш да унищожиш военни обекти, но не можеш с ракети да наложиш политическа промяна.

А когато …. бързата война не донесе желания резултат, Вашингтон започна да сменя оръжието.

„Operation Epic Fury“ постепенно отстъпи място на „Operation Economic Outcast“ – икономическа кампания за задушаване на Иран чрез санкции и натиск върху държавите и компаниите, които продължават да търгуват с Техеран.

Или войната вече не е само въпрос на ракети и самолети, а
се превърна в битка за петрол, транспорт, банки, търговия и световната икономика.

А Иран има свой отговор … и той е …. Ормуз.

Светът много бързо разбра колко опасно е едно географско място да се превърне в оръжие.
И така много бързо усетихме последствията, които не останаха в Персийския залив, а стигнаха до цената на петрола, транспорта, инфлацията и до джоба на всеки обикновен човек.

И някак си тази „кратката екскурзия“ започва да изглежда все повече като капан.

Шест месеца война.
Без падане на иранската система.
Без капитулацията на Техеран.
Без устойчиво политическо решение и все по-висока икономическа и политическа цена.

И сега …. гледайки към “Великата Америка” се питаме всички… какво всъщност постигна тази война?

Защото една война не се измерва само с броя на изстреляните ракети, а и с цената, която плащаме всички.

А цифрите са достатъчно красноречиви….

Най-малко 7 900 души са загинали от началото на конфликта, като сред тях са хилядите жертви в Иран, Ливан и държавите от Персийския залив, както и американски и израелски военнослужещи.
Пентагонът съобщава също и за 757 ранени американски военнослужещи.

Но войната продължава…. тя вече се прехвърли върху световната икономика.

Петролът е поскъпнал с около 22%, а през стратегическия Ормузки пролив преминават едва около 7 кораба дневно и това е огромен проблем… Защото Ормуз не е просто някакъв тесен морски проход,
а една от най-важните артерии на световната енергетика.

И когато Иран използва Ормуз като коз, последствията не остават в Техеран или във Вашингтон…. Те стигат и до Европа, а и САЩ също трупат огромни разходи, като цената на войната за Вашингтон вече достига 37,5 милиарда долара.

И най-големият парадокс е, че се започна се с обещанието за бърза операция…. но получихме шест месеца война.
Започна се с идеята за решителен военен натиск…. но получихме икономическа блокада.
Започна се с надеждата за промяна в Техеран, а получихме един Иран, който продължава да държи един от най-важните стратегически лостове в света – Ормуз.

А сега Вашингтон и Техеран продължават да си мерят силите, докато дипломатическият изход остава далеч.
Защото войните са лесни за започване, но много по-трудно е да бъдат спрени, когато вече са въвлекли армия, икономика, петрол, търговски маршрути и геополитически интереси.

Преди шест месеца можеше да изглежда като „кратка екскурзия“, но днес сметката е огромна…
Говорим за война, която започва да живее собствен живот и най-страшното е, че никой все още не знае как ще приключи всичко това.
—————
Росица Калинова

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Кой дърпа конците на столицата?

Published

2 months ago

July 21, 2026

Author

Анализ на публични регистри очертава група участници, в чиито дружества фигурира европейско финансиране за над 8,2 млрд. €.

Увод

Този материал описва мрежа от свързани лица и дружества, съставена от публично достъпни данни към 3 август 2026 г. Източниците са Търговският регистър, списъкът на длъжниците на НАП, регистърът на обществените поръчки и публичните регистри на европейско и национално финансиране.

Извадката включва само лица с три или повече дружествени участия. Връзка между две лица се отчита при две или повече общи дружества. Тези прагове определят кои лица и връзки влизат в анализа. Лица с по-малко участия и по-редки съвпадения остават извън обхвата и не са отразени в числата по-долу.

Обща картина

Извадката съдържа 327 лица и 940 уникални дружества. От дружествата 891 са действащи, а 49 са заличени или прекратени — дял от 5,2%. Регистрирани са 1 526 дружествени участия. Средно на дружество се падат 1,62 участници от извадката. Лицата са разпределени в три групи: 20 „ключови“ с общо 267 участия, 87 „активни“ с 522 участия и 220 „участници“ с 737 участия.

Публичните задължения към НАП възлизат на 2 899 672 € и са концентрирани в 28 от 940 дружества (3,0%), които засягат 23 от 327 лица. Обществените поръчки са на стойност 140 535 000 € в 32 дружества с 47 лица. Европейското финансиране е с най-голям обем — 8 253 118 693 € в 236 дружества с 224 лица. Държавен фонд „Земеделие“ фигурира с 274 953 853 € в 31 дружества, а грантовете — с 18 647 470 € в 18 дружества.

По типологията мрежата клони към структура, ориентирана към публично финансиране (категория Г). Обемът на европейските средства и на средствата от ДФЗ е водещата величина, докато публичният дълг е нисък като дял и разпръснат. Едновременно с това е налице и елемент от категория В, тъй като обществени поръчки фигурират в над тридесет дружества. Профилът е смесен по източник на средства, но с ясно доминиране на публичното финансиране пред дълга.

Ключови фигури
Николай Ганчев Михайлов участва в 6 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 3 131 421 714 € — най-големият обем на ниво участник в извадката. Отделно участва в дружества с поръчки за 7 500 000 € и с 2 733 197 € от ДФЗ. Няма отчетени връзки към други лица.

Теодор Иванов Захов участва в 8 действащи дружества с европейско финансиране от 828 580 116 € и грантове от 5 095 571 €. Свързан е с две лица, сред които чрез структурни връзки.

Иво Георгиев Прокопиев [Ключов] фигурира в 13 дружества, от които 12 действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 843 440 039 €, поръчки за 11 000 € и грантове от 4 488 030 €. Има 5 връзки, най-силната от които е с Юри Богомилов Катанов чрез 12 общи дружества.

Кънчо Марков Стойчев [Ключов] е с най-голям брой участия — 19 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 1 737 118 € и поръчки за 303 000 €. Свързан е със 7 лица, включително с Андрей Венцелов Райчев чрез 12 общи дружества.

Любомир Борисов Лозанов [Активен] участва в 7 действащи дружества с 177 783 128 € от ДФЗ — най-големият обем от този източник на ниво участник — и с 4 790 047 € европейско финансиране. Няма отчетени връзки.

Сергей Милчов Лозанов [Участник] фигурира в 3 действащи дружества, в които са вписани непогасени публични задължения от 612 394 € в 3 дружества — сред най-високите стойности по дълг на ниво участник. Няма отчетени връзки. Отделно Трайчо Димитров Борисов участва в дружества с публичен дълг от 1 598 446 € в едно дружество.

Как функционира
Мрежата е рядка. Плътността ѝ е 0,0044, а връзките са 236 при 327 лица. От тях 141 лица нямат нито една връзка към друг участник, а 186 имат поне една. Това означава, че данните не описват единна структура, а множество отделни групи и голям брой несвързани участници. Значителна част от лицата се появяват със своите дружества, без да споделят участия с останалите.

По тип връзките се разпределят на 110 структурни, 121 смесени и само 5 финансови. Структурните и смесените връзки преобладават — те отразяват съвместно вписване в едни и същи дружества, придружено в част от случаите с наличие на публични средства в тези дружества. Финансовите връзки са изключение.

Там, където има концентрация, тя е локална. Групи като Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Марчела Веселинова Желева споделят дружества с поръчки за 303 000 €. Отделна плътна група обединява лица като Емануил Янков Манолов, Иван Тотев Радев, Ива Емилова Иванова, Светослав Тотев Радев, Данаил Емилов Иванов и Тодор Трифонов Александров чрез множество общи дружества, в част от които фигурира европейско финансиране от 9 500 702 €. Тези струпвания са отделни едно от друго и не образуват обща верига през цялата извадка.

Какво остава извън обхвата
Анализът е ограничен от праговете на извадката: лица с по-малко от три участия и връзки под две общи дружества не са включени. Данните не показват дяловото разпределение в дружествата, реалното усвояване на посочените средства, нито ролята на всяко лице извън вписаното. Сумите на ниво участник описват дружествата, в които лицето фигурира, и не се събират помежду си. Възможни са непълноти и промени в първичните регистри.

Уточнение
Настоящият материал е анализ на публично достъпни данни от Търговския регистър, публикуваните от НАП списъци на длъжници и официалните регистри на обществените поръчки и на публичното финансиране.

Описаните връзки представляват съвместно участие в търговски дружества и нищо повече. Те не са твърдение за съгласувани действия, за договорка или за съвместна дейност извън вписаното в регистъра.

Наличието на лице в този анализ не е обвинение в престъпление или в друго нарушение. Непогасените публични задължения са гражданско обстоятелство, вписано в публичен регистър, и не представляват констатация за виновно поведение. Получаването на публично финансиране е резултат от регламентирани процедури.

Данните отразяват състоянието към посочената дата и може да са се променили. Възможни са непълноти и грешки в първичните регистри.

Мрежа на взаимовръзките
Интерактивната мрежа изисква JavaScript. Данните под нея са пълни и четими и без него.
Посочи или кликни върху участник, за да видиш данните му и с кого е свързан. Възлите могат да се влачат, а мрежата се приближава с колелцето или с бутоните долу вляво.

Обобщени данни
1 526 участия · 49 заличени
Фин: 5 · Смес: 121 · Стр: 110
Сумите в горните полета са изчислени по уникална фирма — всяко дружество се брои по веднъж, независимо от броя участници в него. Сумите в таблиците по-долу са на ниво участник и отразяват общия обем на дружествата, в които лицето участва; те не се събират.

Топ участници
По НАП дълг
Участник Група Дълг (€) Фирми
Трайчо Димитров Борисов Участник 1 598 446 € 1
Сергей Милчов Лозанов Участник 612 394 € 3
Иван Петров Иванов Участник 194 619 € 2
Йордан Николов Христов Активен 167 897 € 1
Нелко Георгиев Начев Активен 120 670 € 1
Георги Иванов Георгиев Участник 120 670 € 1
Даниел Георгиев Александров Ключов 65 746 € 2
Михаил Иванов Михайлов Участник 55 382 € 1
По обществени поръчки
Участник Група Поръчки (€) Фирми
Тамаш Хак Ковач Участник 92 800 000 € 1
Боян Филипов Стефов Участник 92 800 000 € 1
Петя Георгиева Николова Участник 10 800 000 € 1
Васка Александрова Пенкова Ключов 9 600 000 € 2
Николай Ганчев Михайлов Активен 7 500 000 € 1
Данаил Парашкевов Монов Участник 3 491 000 € 2
Иван Луков Гарчев Участник 3 000 000 € 1
Велко Събов Петкански Участник 3 000 000 € 1
По европейско финансиране
Участник Група Еврофондове (€)
Николай Ганчев Михайлов Активен 3 131 421 714 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 843 440 039 €
Теодор Иванов Захов Активен 828 580 116 €
Николай Георгиев Тотов Участник 800 233 506 €
Цветанка Георгиева Минчева Активен 304 035 815 €

Ивайло Русинов Главчовски Участник 303 466 564 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 290 324 630 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 289 470 736 €
По Държавен фонд Земеделие
Участник Група ДФЗ (€)
Любомир Борисов Лозанов Активен 177 783 128 €
Даниел Георгиев Александров Ключов 27 215 026 €
Нели Пенчева Запрянова Участник 27 215 026 €
Пламен Белчев Пенчев Участник 23 840 847 €
Христо Борисов Цветанов Активен 14 507 599 €
Динко Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Йордан Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Валентин Нойчев Вълков Участник 8 007 775 €
По грантове
Участник Група Грантове (€)
Росица Георгиева Панчева Участник 5 402 706 €
Теодор Иванов Захов Активен 5 095 571 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 4 488 030 €
Ирина Каменова Недева Участник 2 325 790 €
Димитър Георгиев Димитров Активен 1 839 993 €
Крум Янков Хаджигеоргиев Участник 1 839 993 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 938 073 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 618 620 €
Топ 15 по брой фирмени участия
Участник Група Общо Активни Заличени НАП дълг Поръчки Еврофондове Грантове
Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 — 303 000 € 1 737 118 € —
Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 — — 13 020 440 € —
Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 65 746 € — 93 144 € —
Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 — — 3 592 379 € 22 669 €
Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 — — 193 755 € —
Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 — — 323 313 € —
Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 — 9 600 000 € 4 330 437 € —
Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 — 43 000 € 75 927 € —
Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 — — 318 201 € —
Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 28 612 € — — —
Юри Богомилов Катанов Ключов 13 11 2 — 11 000 € 15 293 329 € —
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 13 12 1 — 11 000 € 843 440 039 € 4 488 030 €
Андрей Венцелов Райчев Ключов 13 13 0 — 303 000 € 1 692 232 € —
Данета Ангелова Желева Ключов 11 10 1 — — 2 450 313 € —
Пламен Симеонов Русев Ключов 11 11 0 — 179 000 € 8 626 101 € —
Най-силни взаимовръзки
Участник А Участник Б Общи фирми Тип НАП дълг Поръчки Еврофондове
Иво Георгиев Прокопиев Юри Богомилов Катанов 12 Смесена — 11 000 € 15 293 329 €
Динко Димитров Динев Йордан Димитров Динев 12 Смесена — — 318 201 €
Андрей Венцелов Райчев Кънчо Марков Стойчев 12 Смесена — 303 000 € 1 692 232 €
Вълко Стоянов Вълев Стефан Господинов Господинов 9 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Спас Тошев Шопов 8 Структурна — — —
Венелин Красимиров Йорданов Петър Нейчев Нейчев 8 Смесена — — 86 277 €
Емануил Янков Манолов Иван Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иво Евгениев Евгениев Спас Тошев Шопов 7 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Иво Евгениев Евгениев 7 Структурна — — —
Светослав Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Данаил Емилов Иванов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Детелина Иванова Атанасова Любен Силвиев Белов 7 Смесена — — 5 113 €
Данаил Емилов Иванов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Илияна Николаева Георгиева Стефан Господинов Господинов 7 Структурна — — —
Вълко Стоянов Вълев Илияна Николаева Георгиева 7 Структурна — — —
Данаил Емилов Иванов Емануил Янков Манолов 7 Смесена — — 9 500 702 €
Пълен списък на участниците
Всички 327 участника в ядрото, подредени по брой фирмени участия. Включени са само лица с ≥ 3 участия.

Зареди всички (327) ▾
# Участник Група Общо Активни Заличени % Заличени НАП дълг (€) Поръчки (€) Еврофондове (€) ДФЗ (€) Грантове (€)
1 Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 0% — 303 000 € 1 737 118 € — —
2 Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 11% — — 13 020 440 € —

3 Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 6% 65 746 € — 93 144 € 27 215 026 € —
4 Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 0% — — 3 592 379 € — 22 669 €
5 Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 0% — — 193 755 € 605 588 € —
6 Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 0% — — 323 313 € 12 036 963 € —
7 Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 0% — 9 600 000 € 4 330 437 € — —
8 Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 0% — 43 000 € 75 927 € — —
9 Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 0% — — 318 201 € 12 036 963 € —
10 Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 15% 28 612 € — — — —
↓ Свали фактологията
Суровите данни, върху които е изготвен анализът — текстов файл с пълните числа за всяко лице и всяка връзка.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ