БЛОГ

Знаете ли защо България се проваля?

Published

1 year ago

May 21, 2025

Author

Успехът е лош учител. Но още по-страшно е, когато нечий успех е заради внимателно дундуркане на любимеца от страна на влиятелни мама/тати, Държавна сигурност, задкулисие и криминални организации.

Такова отроче вярва, че всички сме му длъжни и извисяването към слънцето му се полага по ген. Наричаме го ДС-аристокрация.

Проблемът е, че любимецът никога не е имал успех, а илюзия за такъв. Той е посредствен, но е убеден, че е гений. Той е привилигерован, но е убеден, че е постигнал всичко сам. Той няма ценности, но гледа на себе си като мерило за морала.

Успехите са си негови, за провалите винаги има друг виновен.

Самовлюбен нещастник!!!

Ето такива ни инсталират до ден днешен. Цялата политическа менажерия е нацвъкана с “лидери”, които настояват за неповторимост, но винаги някой ги е катапултирал във висините. Някой им е създал красива биография. Някой им е дал фасон. Някай ги е залял с пари.

Знаете ли, че зад всички нови лица от 2021 насам попадам на едни и същи бивши ДС-ченгета? А знаете ли, че тези ДС-ченгета са създали и Доган, Борисов, Пеевски и разни умрели герои като Илия Павлов?

Това е, дами и господа.

Ние търкаме обувки по площада, а ченгетата ни инсталират нови месии, които имитират война със старите месии.
Ето, затова все циклим на едно място. Бягаме напред като хамстери, и когато спрем и се озърнем, осъзнаваме, че сме все в същата клетка. България тъпче като кон над празни ясли!

Има ли добра новина?

Оказва се, че има.

Старите ченгета са обучавани с години, те са умни и потайни, продукт на ДС. Но ще измрат до няколко години.
Средната вълна месии хитри, но прости нарциси. Продукт на улицата. Те са намразени от хората и им остава къс политически живот.

Новата вълна месии са хем глупави, хем разглезени, продукт на елитни училища и привилигерован живот. Лапнали дулото на пушката, те се самоубиват пред очите ни и гледат тъпо, неразбиращи какво става.
Трите поколения мошеници ще изчезнат почти едновременно.

И скоро.

Отрочетата няма да наследят България. Кометата на собствената им глупост, алчност и нарцисизъм пада и ще помете едновременно внуци, бащи и дядовци.
Нашата задача е да ускорим тяхната политическа смърт и да поемем управлението на държавата в здрави ръце.
Родината ни заслужава да я поверим на държавници, които се отчитат на хората, медиите, гражданските организации и издигналите ги партии. С много акъл и още повече смирение.

И най-вече – на лидери, които съзнават, че те трябва да обичат хората, а не хората – тях!

Related Topics:#thesofiatimes featured trending блог българия измама корупция лъжа политика

Up Next

СЕГА ЩЕ ВИ РАЗКАЖА ЗА СВИНЩИНИТЕ НА САМОДОВОЛНАТА ШАЙКА УЗУРПАТОРИ ОТ ВЛАСТТА.

Don't Miss

Подкарали са ни като стадо към кошарата наречена Еврозона.

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Published

2 months ago

September 1, 2026

Author

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Страхотно си беше

Published

2 months ago

August 28, 2026

Author

София, октомври 1985 г.

Ех, какви времена настанаха!

Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.

Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.

Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.

Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.

При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.

Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Те са от друго тесто.

Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.

Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.

Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.

Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“

Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!

Атанас Ленков

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ