АНАЛИЗИ

Американците готвят поредна смяна на режима

Published

8 years ago

May 6, 2018

Author

Френският президент Еманюел Макрон-Малкия Макро и германският канцлер Ангела Меркел-Маминка можеха да си останат вкъщи и да спестят въглеродните емисии от полетите им до Вашингтон. И двамата пристигнаха с една и съща задача – да убедят президента Доналд Тръмп да не изтегля САЩ от Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA), свързан с иранската ядрена програма. Задача, която нямаше изгледи за успех.

Макрон, представителят на френско-германското партньорство, който има по-нисък ранг в Европейския съюз (ЕС), беше почетен гост по време на първата официална държавна вечеря на Тръмп. Той използва своя неправдоподобен „броманс” с Тръмп и участието си в ударите над Сирия от миналия месец, за да повлияе върху решението на Тръмп, но без особен успех. Меркел, чиято неприязън към Тръмп е всеизвестна, а и взаимна, не можа да се справи по-добре.

Макрон и Меркел (М&М) с неохота склоняват да обмислят някаква странична сделка, с която да „подкупят” Тръмп. Тя би запазила непокътнато JCPOA, както е договорено, като обърне вниманието към американските притеснения, свързани със споразумението. Идеята е, че ако Тръмп, Макрон и Меркел постигнат съгласие, това ще принуди ЕС да се съгласи с общото решение. Всичко ще си дойде на мястото, когато и Великобритания се включи, за да може пред Русия и Китай да бъде представен един обединен западен фронт. Друг е въпросът дали това ще е достатъчно, за да повлияе на решението на Москва и Пекин.

Руснаците имат болезнен опит с Вашингтон по въпроси, които смятат за уредени. Виждат, че западната страна презрително се отказва от всички ангажименти, които е поела. Пример за това е експанзията на НАТО (след обещание да не се предприема експанзия на изток „нито с инч повече”), оттеглянето на САЩ от Договора за ограничение на системите за противоракетна отбрана (след настояване на Джон Болтън, който отново е на власт като съветник по национална сигурност на Тръмп), Резолюцията 1244 на Съвета за сигурност на ООН относно статута на Косово като автономна провинция на Сърбия (докато Вашингтон и Брюксел не настояват за независимост), одобрението на Съвета за сигурност на ООН за ограничена „хуманитарна мисия” в Бенгази през 2011 г. (докато НАТО не избра неограничена мисия за убийството на Кадафи) или различните споразумения за Украйна (споразумението за разделяне на властта от февруари 2014 г. между президента Виктор Янукович и лидерите на Майдана, което не просъществува дори и ден, Минските договорености, които никога не бяха напълно изпълнени) и т.н.

Така че дори и руснаците, и китайците (и иранците) да дадат съгласието си споразумението да бъде „оправено” постфактум, какво би попречило да бъдат поискани още „поправки” на по-късен етап? Какво би спряло САЩ да пренебрегнат изцяло сделката и да атакуват Иран?

Само няколко дни, след като Макрон и Меркел напускат Вашингтон, става ясно защо техните усилия да упражнят влияние върху политиката на САЩ са загуба на време. По време на брифинг на 30 април в праймтайма на израелската телевизия министър-председателят Биби Нетаняху показа, че той, а не дребосъците M&M, има реално влияние във Вашингтон. Франция, Германия, дори Великобритания, могат да му дишат прахта.

Тук не е необходимо да изясняват особеностите около случая с Нетаняху, който смята, че Иран е в нарушение на JCPOA. Бившият американски оръжеен инспектор Скот Ритър, остър критик на Нетаняху, отбелязва, че израелският премиер ще постигне желания резултат, защото се радва на подкрепа: „Правните и практически заблуди, присъщи на изказването на Нетаняху, нямат значение. В крайна сметка Нетаняху се обръща към публика, която се състои само от един човек – Доналд Тръмп. Този „брифинг, базиран на информация на разузнаването”, независимо от достоверността на данните, ще бъде използван от Тръмп. С информацията от него американският президент ще подплати решението, което вече е взел – да се оттегли от JCPOA. По този начин поставя Америка и света пред една възможност – война с Иран.

Нетаняху удари Макрон и Меркел по слабото им място. Що се отнася до Тръмп – дори когато американският президент забавляваше своите високопоставени гости от Франция и Германия, той ги разиграваше и им се подиграваше. Няма съмнение, че е бил наясно, че Нетаняху ще провали плановете им, още щом напуснат Вашингтон.

Това дали на 12 май Тръмп ще извади САЩ от JCPOA, или няма да го направи, в момента е второстепенен въпрос. Въоръжен с аргументите на Нетаняху (които се възприемат като Божия истина в американския политически истаблишмънт и в почти всички медии), Тръмп може да изправи Франция, Германия, Великобритания и ЕС пред неприятен избор: или да подпишат в полза на американските максималистки искания за цялостно преразглеждане на споразумението, незабавно, без никакъв шум; или (по-вероятният развой на събитията) да изчакат САЩ да се оттеглят, а после да подкрепят същите искания под формата на ултиматум към Техеран – подплатени с повторно налагане на санкции и заплаха от военна намеса. (И ако се противопоставят, ако искат да запазят JCPOA, дори и без участието на САЩ, трябва да се подготвят за вторични санкции за европейските компании, които правят бизнес с Иран).

Простичко казано, Нетаняху и неговият любим арабски приятел – саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман, имат контрол над случващото се. Толкова за „Америка на първо място”.

Събитията, свързани с JCPOA, съответстват на тези, които се разразяват на други големи арени, където политиката на САЩ, водена от Израел и Саудитска Арабия, се сблъсква с Иран: войната в Сирия вече ескалира. Според израелския сайт DEBKAfile, по време на своята визита от 29 април в Израел – ден преди изказването на Нетаняху, наскоро назначеният американски държавен секретар Майк Помпео се среща с израелския премиер и му дава зелена светлина за военни действия. „По време на първото си пътуване в Близкия изток като държавен секретар, Помпео многократно потвърди в Тел Авив, както направи по-рано в Рияд, че иранското споразумение или ще трябва да бъде преразгледано, или ще бъде отхвърлено от президента на Доналд Тръмп на 12 май. Заставайки редом до Нетаняху, държавният секретар подкрепи израелските усилия за противопоставяне на Иран в Сирия. Той заяви, че САЩ поемат ангажимент да „намалят обхвата на пагубното влияние на Иран в Сирия, изрично споменавайки „ракетните системи на Иран, подкрепата му за „Хизбула”, вноса на хиляди шиитски бойци в Сирия”, пише източника. Помпео добавя: „Твърдо подкрепяме суверенното право на Израел да се защитава”. (Явно Сирия няма такова суверенно право). Според DEBKAfile, така САЩ дава зелена светлина на Израел да предприеме действия срещу всички, които застрашават сигурността му от Сирия. Освен това държавният секретар подчерта, че САЩ ще продължат да се борят с „Ислямска държава” и няма да толерират използването на химическо оръжие от режима на Асад.

Споменаването на химическите оръжия и „Ислямска държава” е само проформа. Реалните цели са сирийското правителство и неговите ирански (и руски) поддръжници – основните сили, които се борят срещу „Ислямска държава”, „Ал Кайда” и други джихадистки групи. Израел вярва, че има картбланш от Вашингтон да нанесе удар върху сирийските и иранските сили. За момента предпазливостта е по-висока заради руското присъствие. Но не може да се говори, че Израел има каквато и да било сигурна защита, особено ако Москва иска да подобри въздушната отбрана на Сирия.

Вашингтон има два възможни изхода от ситуацията в Сирия. Предпочитаният е смяната на режима: Асад трябва да си тръгне. Ако това се окаже невъзможно, вторият възможен изход, който ще бъде приемлив за Вашингтон, е някаква форма на разделение – или във вътрешен план (като автономния кюрдски регион в Ирак), или разпадане на Сирия (като Югославия и СССР). Най-важният изход би бил създаването на сунитско формирование, извън контрола на Сирия или влиянието на Иран, за което призова Болтън през 2015 г.

Така или иначе, Сирия е разглеждана основно като пешка в една по-мащабна игра: Irania delenda est (Иран трябва да бъде унищожен – бел. прев.). Израелският министър на отбраната Авигдор Либерман заяви, че „това са последните дни на иранския режим и той скоро ще падне”. Парчетата от пъзела се нареждат, за да може събитията от 2003 г. в Ирак да се повторят в Иран. Немалко големи клечки във Вашингтон, включително такива, които имат влияние над Тръмп, подкрепят терористичната ислямско-марксистка – и, разбира се, финансирана от Саудитска Арабия – Организация на муджахидините на иранския народ или „Муджахидин халк”. Въпреки че няма видима вътрешна подкрепа в Иран, „Муджахидин халк” е поддържана като ядро на заместващ „демократичен” режим, който да бъде инсталиран в подходящото време – нещо като колективен еквивалент на Ахмед Чалаби, който през 2003 г. е „парашутиран” в Ирак като сатрап от Вашингтон.

Съдбата на иранското ядрено споразумение и ходът на войната в Сирия представляват двете страни на една и съща монета. Въпросите дали Иран наистина е имал ядрена програма, или е излъгал за нея,и дали има възможност да рестартира такава днес, нямат значение. Както няма значение това дали Саддам Хюсеин наистина е имал „оръжия за масово унищожение” през 2002 г., или не е разполагал с такива. Твърденията, че Иран е нарушил JCPOA са сериозни, основно заради това, че служат като претекст за онова, което ще последва.

С или без оръжия за масово унищожение, сегашната администрация на Вашингтон – която включва някои от същите хора, които служат в администрацията на Джордж Буш – вземат решение за смяна на режима в Иран, както по-рано вземат решение за смяна на режима в Ирак. Ако това може да бъде постигнато с политически и икономически способи, то те с радост ще поемат в тази посока. Използването на военна сила също е възможно, ако се наложи.

АНАЛИЗИ

Американски аналитици: САЩ са подценили държавите срещу които са се изправили

Published

3 days ago

June 15, 2026

Author

🇺🇸🇷🇺 Анализ на The New York Times показва, че САЩ са подценили държавите, срещу които са се изправили.

Експерти смятат, че Вашингтон е подценил способността на Иран да отвърне на ударите.

В резултат и двете велики сили се оказаха въвлечени в продължителни и скъпи конфликти без ясен изход.

Анализаторите отбелязват, че само военна сила и въздушни удари не са достатъчни за постигане на стратегическите цели. Липсата на компромиси продължава да задълбочава кризите, а неуспехът за бързо решаване на конфликтите подкопава авторитета на САЩ.

Според експертите това може да ускори формирането на нов, по-децентрализиран световен ред.

АНАЛИЗИ

Световният тероризъм в подем

Published

2 weeks ago

June 5, 2026

Author

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда удара по Запорожката АЕЦ, атаката с дрон в Румъния, оттеглянето на САЩ от преговорите, срива на помощта за Украйна, петролната криза и защо безумният страх на Киев води до неизбежно разрушение.

Изминалата седмица беше значима по няколко начина. Първо, изявленията на Путин след посещението му в Казахстан, където той очерта доста твърда линия както по отношение на Украйна, така и на Армения, както и желанието на Пашинян да напусне Евразийския икономически съюз.

Изявленията на Пашинян бяха съпроводени с нагледна демонстрация, че Росселхознадзор може да открие ябълкови молци не само в арменски плодове и зеленчуци (95% от които се изнасят за Русия), но дори в коняк и минерална вода.

И на Европа беше напомнено, че всяка точка, от която е атакувана Русия, е легитимна цел за руските въоръжени сили, независимо от териториалната ѝ принадлежност.

Украйна организира провокация с дрон, който се разби в Румъния. След това глобалистите обвиниха Русия (въпреки че не представиха доказателства, че това е бил нашият дрон). И, както обикновено, заявиха своята „решимост да продължат да подкрепят Украйна“.

В действителност, не само на думи, девет от 18-те държави, участващи в чешката инициатива за закупуване на боеприпаси за Украйна, организирана от сваления пилот Павел, се оттеглиха. А на срещата на върха на външните министри на ЕС в Лимасол, както съобщава Junge Welt, се проведоха затворени дискусии за възможността за пълно спиране или драстично намаляване на финансовата помощ за Украйна. Много страни от ЕС, особено тези на юг и запад, все по-често изразяват умора от необходимостта да се отпускат милиарди евро.

На този фон и с постоянно влошаващата се ситуация на фронта, Украйна предприе атака с дрон срещу Запорожката атомна електроцентрала. Украинският дрон удари турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала. Дронът беше управляван чрез оптични влакна, което изключваше възможността за случайно попадение. Ударът на дрона върху турбинната зала на 6-ти блок на Запорожката атомна електроцентрала бележи първата в историята целенасочена атака срещу основното оборудване на централата. Подозирам, че марионетната МААЕ, както обикновено, ще се престори, че не е забелязала.

Киевският режим, предчувствайки предстоящата си гибел, прибягва до все по-отчаяни провокации – кървави (като в Старобелск), опити да превърне локален конфликт в глобална война (като удара с дрон в Румъния) и/или да предизвика голяма катастрофа (като удара в атомната електроцентрала). Водени от безумен страх, те напълно и окончателно са загубили ориентир.

Съединените щати, на които някои възлагаха надежди за мирно разрешаване на конфликта, се оттеглиха от преговорния процес (и, съдейки по другите им действия, не са способни да водят ефективни преговори). В момента те са изправени пред сериозни проблеми с Иран, чиято агресия им се обръща срещу тях.

Те не само са изразходвали лъвския пай от боеприпасите си за цяла гама от артикули (от нападателни ракети до боеприпаси за противовъздушна отбрана), но в резултат на това призивите на Зеленски за „Дайте ни малко PEP“ остават без отговор, тъй като просто няма какво повече да се даде. Опитите за преговори с Иран отново стигнаха до задънена улица, а обещаните от Тръмп напредък, отстъпки и Сделка, както обикновено, не се материализираха.

Междувременно ситуацията с доставките на петрол се влошава и, както съобщава CNBC, Exxon Mobil предупреждава, че запасите от петрол ще достигнат опасно ниски нива през следващите две до три седмици, което ще доведе до рязко покачване на цените – до 150-160 долара за барел суров петрол Brent.

Влошаващата се енергийна криза ще засегне както самата американска икономика, така и европейските планове да се въоръжат за война с Русия. И аз вярвам в Тръмп; неговият чудесен принцип TACO (Тръмп винаги отстъпва) би могъл да помогне иранската криза в крайна сметка да тласне колективния Запад на колене, когато петролните запаси се изчерпят и икономиките им се сринат.

АНАЛИЗИ

СЛЕД УКРАЙНА: КОЙ ЩЕ ПЛАТИ СМЕТКАТА НА НОВИЯ РЕД

Published

2 weeks ago

June 4, 2026

Author

Първата фаза на войната е за територия. Втората – за технологично надмощие. Днес навлизаме в третия пласт: светът започва да калкулира следвоенното преразпределение на активи, пазари и институции, докато фронтът все още е активен.

Цифрите и дипломатическите ходове от последните седмици показват ясно едно: голямата политика вече не се интересува от идеали, а от договори. Търгът за бъдещия световен ред е официално открит.

1. „МИР ДО ЗИМАТА“ НЕ Е ПРОГНОЗА, А ПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТ

Когато украинският клоун Зеленски заявява пред американската мрежа CBS, че дипломатическо решение е необходимо до началото на зимата, това не е израз на слабост. Зеленски категорично опровергава информациите за „още 2-3 години война“, наричайки ги дезинформация.

ФАКТИТЕ: Целта на този срок не е календарна, а стратегическа. Това е директен сигнал към Вашингтон за засилване на санкциите и натиска, преди студът отново да бъде използван като оръжие. Украйна се опитва да капитализира моментното си предимство — установяването на огневи контрол над логистиката в прифронтовите зони (като пътя Мариупол-Крим), преди Русия да реорганизира енергийния шантаж през зимата.

2. ТЕХНОЛОГИЧНАТА АСИМЕТРИЯ В ЦИФРИ

Тезата, че Русия печели войната на изтощение, се сблъсква с твърдата военна статистика. Макар Москва да атакува с масирани рояци (като удара с 265 дрона в началото на юни, при който са поразени жилищни сгради в Одеса и Харков), ефективността на сухопътните ѝ операции спада драстично.

ФАКТИТЕ: Данните на Института за изследване на войната (ISW) са категорични. От началото на годината до 26 май Русия овладява едва 104 кв. км украинска територия. За същия период на предходната година тази площ е 1619 кв. км — СПАД ОТ НАД 15 ПЪТИ. На този фон, според западни анализатори, руските загуби възлизат на 30 000 – 35 000 войници месечно. Технологичното предимство на Запада буквално блокира руския демографски мащаб.

3. ГОРИВОТО КАТО ОСНОВЕН ФРОНТ

Украинските атаки по руската енергийна инфраструктура не са просто психологически натиск. Те дават конкретен икономически резултат, който принуждава Кремъл да взима спешни мерки.

ФАКТИТЕ: Доказателство за това е безпрецедентното решение на руското правителство да наложи временна забрана за износ на авиационен керосин до 30 ноември, след като по-рано ограничава и износа на бензин. Въпреки твърденията на Министерството на транспорта, че дефицит няма, експертите посочват ударите по руските НПЗ като основна причина за срива. Изводът: Украйна успешно лишава Русия от горивото, нужно за водене на войната, оскъпявайки всеки следващ ден от конфликта.

4. ГЕРМАНСКИЯТ КАПИТАЛ СЕ ВРЪЩА НА ТЕРЕНА

Докато политиците в Брюксел гласуват санкции, едрият бизнес вече се позиционира за следвоенната икономическа реалност. Капиталът не търпи вакуум.

ФАКТИТЕ: За първи път от началото на инвазията германски предприемачи официално присъстват на Международния икономически форум в Санкт Петербург. Изявлението на Матиас Шеп (председател на Руско-германската външнотърговска камара) е показателно: „Западът не трябва завинаги да отказва достъп до руския пазар и суровини в полза на Азия“. Европейският бизнес вече изчислява как да си върне контрола върху евтините ресурси, преди те да бъдат окончателно абсорбирани от Китай.

5. АРМЕНИЯ: СТРЕС-ТЕСТЪТ ЗА МАЛКИТЕ ДЪРЖАВИ

Случаят с Армения е перфектната геополитическа лаборатория. Той показва какво се случва, когато малка държава се опитва да смени орбитата си във време на глобален сблъсък.

ФАКТИТЕ: Правителството на Никол Пашинян суспендира участието си в ОДКБ и посреща европейски лидери (включително Зеленски) в Ереван, опитвайки се да интегрира страната към Запада. Отговорът на Русия е строго икономически: след забраната за внос на арменски лимонади, руският Росселхознадзор блокира и експорта на арменска риба. Малките държави са изправени пред брутален избор: или успяват бързо да изградят нови партньорства, или икономиките им биват смазани от бившия хегемон чрез директен търговски натиск.

6. ФАЛИТЪТ НА ООН И КРАЯТ НА СТАРИЯ РЕД

Най-красноречивият факт за разпада на следвоенната архитектура не са ракетите, а счетоводните баланси на институциите, създадени да пазят мира.

ФАКТИТЕ: Според The Wall Street Journal, ООН е на ръба на банкрута с недостиг от над 4 МИЛИАРДА ДОЛАРА. Двата най-големи спонсора – САЩ и Китай – задържат плащанията си. За да оцелее, организацията съкращава рекордните 3000 длъжности, намалява смените на преводачите и дори спира ескалаторите в централата си.

Символът на този институционален колапс е абсурдът, при който ръководството опитва да спести 700 000 долара чрез затваряне на един от охраняемите входове, но ДИПЛОМАТИТЕ ПРОТЕСТИРАТ и входът се отваря отново след 2 дни. Докато бюрокрацията брани собствения си комфорт, липсата на средства води до реален ръст на глада и спиране на ваксинациите в зависимите региони. Старият ред вече буквално не може да си плати сметките.

7. БЛИЗКИЯТ ИЗТОК И ВЕРИЖНИТЕ КРИЗИ

Украйна не съществува във вакуум. Геополитиката днес функционира като система от скачени съдове, където кризата на единия континент мигновено детонира другия.

ФАКТИТЕ: Тримесечната блокада на Ормузкия проток от страна на Иран директно удря световните енергийни пазари и логистиката. Дипломацията е в пълна задънена улица – споразумението за прекратяване на огъня реално е блокирано от американския президент Доналд Тръмп, след което Иран официално прекратява преговорите със САЩ заради продължаващите израелски удари по Газа и Ливан.

В същото време вътрешната стабилност на самия Израел деградира. В Йерусалим се отчита рязък скок на нападенията срещу християни (включително от униформени войници), които биват публично оправдавани от крайнодесни фигури като министъра на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Резултатът: 50% ОТ ХРИСТИЯНИТЕ ПОД 45 ГОДИНИ ОБМИСЛЯТ ЕМИГРАЦИЯ.

Един провален договор във Вашингтон или бомбардировка в Ливан моментално оскъпява войната в Европа и разтяга военните ресурси на Запада.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Фактологията е безмилостна. Русия губи военна инициатива и териториално темпо, но се окопава. Украйна методично разрушава горивната логистика на противника. Германският бизнес чертае планове за руските суровини, Близкият изток парализира глобалните доставки, а старият ред в лицето на ООН е в технически фалит.

В този свят на сурови цифри и директен икономически натиск, малките държави нямат време за геополитическа романтика. Примерът с Армения показва, че всеки опит за нерешително маневриране се наказва с тежки икономически удари.

За да оцелее и просперира, България трябва да превърне своята география от пасивна територия в защитена, високотехнологична и логистично интегрирана система. Защото новият ред няма да се договаря въз основа на международното право, а въз основа на това КОЙ КОНТРОЛИРА РЕСУРСИТЕ, ИНФРАСТРУКТУРАТА И КАПИТАЛА.