БЛОГ

На 63 започнах от нулата

Published

10 months ago

December 18, 2025

Author

Щастлив съм, че се реших на тази стъпка! Никога не съм предполагал, че животът може да се развие така. Но едно нещо ме притеснява: децата са обидени и не искат да общуват с мен. Надявам се след време да разберат и да простят.

Жена ми съвсем ми доядя. Търпях я през цялото това време, защото ми беше жал за семейството, защото имаме две деца.

Но едва сега осъзнах, че през целия ми живот тя умело ме е манипулирала.
Когато срещнах Светлана, бях на 22 години. Тогава бях спортист, не пиех, не пушех, бях различен от връстниците си. Освен това той наследи апартамента от дядо си. Тогава дори не мислех за брак – учех в университета, правех планове за бъдещето.

Но по някакъв начин в компания от приятели срещнах Светлана. Тя беше четири години по-голяма от мен и ясно знаеше какво иска от живота. Преди да се усетя, започнахме да излизаме. Приятелите бяха изненадани.

– Защо ти трябва? Тя има ужасен характер, тя ще ви доведе до лудницата или ще се пропиеш.

– Кой от нас е ангелът?

Не слушах никого, явно бях влюбен. И Светлана винаги вземаше всичко в свои ръце, командваше и това ме устройваше. Скоро тя обяви, че е бременна и ние подписахме. Живеехме в моя апартамент. Опитах се да угодя на жена си: печелех добри пари, гледах детето и помагах в къщата. Но никога не съм чувал благодарност. Напротив, тя само ме упрекваше.

– За нищо не ставаш! Виж съпругът на Мария! Вече е купил нов, голям телевизор и е обновил кухнята. Ти дори не можеш да ремонтираш старите неща.

– Ще купим и телевизор. Въпреки че нашият е доста добър.

– Млъкни вече! Срам и позор!

Най-много ме подразни, когато пред приятелите ми Светлана започна да се оплаква от мен, а понякога дори да ми се подиграва, казвайки, че ръцете ми растат от грешното място. По някое време бях готов да си тръгна. Въпреки че обичах сина си, не можех да издържам повече. И тогава Светлана отново забременя.

Така протече семейният ни живот. Работих много, а тя, без да има нужда от нищо, ме унижаваше през цялото време. И тогава преди няколко години се пенсионирах. Не напуснах работата си, но нещо се промени в главата ми. Това се случи, след като моят приятел внезапно почина от инфаркт. Тогава разбрах, че животът може да свърши всеки момент.

И по някакъв начин се случи така, че през този период срещнах Марина. Тя е лекар, отлична домакиня, спокойна и грижовна – точно обратното на жена ми. Тя е на 52 години, разведена, живее с дъщеря си и зет си. Започнахме да се срещаме тайно. И преди няколко месеца реших да променя живота си и казах всичко на Светлана.

– Искам да се разведа. Децата вече са порасноли. И с теб съм нещастен!

– Мислиш ли, че аз съм щастлива? Цял живот те влача! Да, ти не струваш нищо без мен!

– Имам друга жена.

– Не те ли е срам да тичаш след жени на 63 години? Без пари никой дори няма да те погледне.

– Ще видим по-късно…

– Или ти реши да се измъкнеш от апартамента? Нямам търпение!

След това събрах най-необходимото и си тръгнах. Оставих всичко на бившата си: Апартамента и всичко, което съм спечелил с честен труд. Беше страшно, защото нищо не ми остана. Отидох при Марина и честно казах:

– Нямам нищо. Разбирам, ако нямаш нужда от мен така.

– Знаеш ли, имам идея. Да отидем да живеем на вилата. Малко е далече, разбира се, но транспорт има, ще се захванем за работа. И тогава ще разберем.

Щастлив съм, че се реших на тази стъпка! Никога не съм предполагал, че животът може да се развие така. Но едно нещо ме притеснява: децата са обидени и не искат да общуват с мен. Надявам се след време да разберат и да простят.

Бихте ли се решили на такава стъпка след 60 години? Мислите ли, че това е правилно?

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Related Topics:#thesofiatimes featured life trending актуално блог българия култура

Up Next

Преди християнството хората са се интересували само от силата и жестокостта

Don't Miss

В момента съм на ваканция в София

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Published

2 months ago

September 1, 2026

Author

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Страхотно си беше

Published

2 months ago

August 28, 2026

Author

София, октомври 1985 г.

Ех, какви времена настанаха!

Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.

Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.

Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.

Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.

При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.

Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Те са от друго тесто.

Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.

Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.

Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.

Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“

Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!

Атанас Ленков

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ