БЛОГ

Разликата между 90-те и сега!

Published

10 months ago

December 31, 2025

Author

Разликата между 90-те и сега!

1. На 7 години взимаше сама 4 годишния си брат от градина. Сега не позволяваш на 13 годишния си син да излиза сам по тъмно.

2. Като малка изяждаше по 3 филии с лютеница и сирене за обяд, последвани от 2 пакета Севън Дейс и поне една вафла Мура. Сега даваш на децата си само месо от пасищни животни и домашни десерти с мед и фурми.

3. Оставяш търпеливо дъщеря си да си избере за 17 ти път различна рокля. И неволно се сещаш как майка ти щеше да тe e смразила с поглед още на втората.

4. Единственото превозно средство, което имаше като дете, беше колелото. За разлика от автопарка на сина ти, който включва още тротинетка, ховърборд, балансьор, трактор с педали, картинг кола, мотор и скутер.

5. Опитваш се да приготвиш здравословна закуска, която да е питателна, без пържено,глутен, млечни и бяла захар и с плодове събирани само от девици на лунна светлина. За това време баба ти щеше да ти пъха третата мекица с пудра захар в устата.

6. В детската градина на дъщеря ти има какички на не повече от 25, които дори се усмихват. В твоята детска градина вирееха само сърдити лелки с наднормено тегло и натрапчив мирис на белина.

7. Още на 6 сготви сама първия си шедьовър в кухнята. Но не даваш на 9 годишната си дъщеря да държи нож, за да не се пореже.

8. За да възпитаваш успешно децата си сега ти е необходима поне една диплома по клинична психология и умело съчетаване на елементи от авторитарния и либерален стил, комбинирани с уважение на личността му и поощряване на автономността . Нищо общо с шамарите на леля Гиче от детската ти градина.

9. За да вземеш детето си от училище днес е нужно да отидеш с още минимум 3 члена на родата ви, кордон и позволение от премиера. Докато ти сменяше тролей и два рейса за да се прибереш сама след часовете във втори клас.

10. Обясняваш на 17 годишния ти син колко е опасно по дискотеките и как алкохолът е вреден, докато в главата ти се прожектират флашбеци от пребиваването ти в Ялта на 14, докато се наливаше с шотове евтина Текила в комбинация с бира.

11. Когато ти се караха навън, към майка ти винаги се присъединяваха по поне една-две съседки, също толкова вещи по въпроса с отглеждането ти. Сега в момента, в който леко повишиш тон, започваш параноично да се оглеждаш за шведи.

12. Изпитваше неописуема гордост, когато на 7 се научи да си пускаш сама видеокасетка. Сега гледаш с изумление как двегодишното ти потомство умело борави с ютюб, скайп и де що е тъчскрийн, преди да е махнало памперса.

13. Прекарваше по половин денонощие навън с ключ сръчно вързан на врата ти, докато вашите нямаха ни най малка представа къде си. Сега в момента, в който дъщеря ти прекрачи прага веднага й пращаш 3 вайбър съобщения, локейшън рикуест и дрон с камера.

14. За разлика от детето ти, като малка дори не подозираше за съществуването на манго и папая, още по-малко за чия и киноа. Единствената екзотика, която ти се полагаше, бяха банани и мандарини по Коледа.

15. Но пък колко щастлива беше като ги ядеше! И до ден днешен миризмата на мандарини за теб значи само едно – Коледа.

16. През цялото ти детство не си виждала толкова играчки, колкото има в този момент в стаята на детето ти. В единия шкаф.

17. Като малка си обелила повече картофи от целия персонал в кухнята на Хепи за период от поне пет години. Не си сигурна обаче дали синът ти знае къде е белачката.

18. Сглабянето на играчка от шоколадово яйце в детството ти изискваше поне 20 свободни минути, сериозни инженерни усилия и кашон от пералня за съхранение. Сега с нескрита погнуса гледаш миньоните, които се излюпват от почти всяко яйце.

19. Като малка имаше един чифт маратонки, които се сменяха чак когато палецът ти умело си пробиеше път до настилката отдолу. За сметка на това дъщеря ти има около 12 чифта обувки – с Елза, еднорог, дъга, светещи подметки, лепенки, пайетки, пухчета и не дай си Боже, Пепа Пиг.

20. Но точно заради всичко това не би заменила и 1 минута от детството си с това на днешните деца …

Related Topics:#thesofiatimes featured trending блог българия история култура

Up Next

Живот на глътки

Don't Miss

Родопски разказ за Рим

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Published

2 months ago

September 1, 2026

Author

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Страхотно си беше

Published

2 months ago

August 28, 2026

Author

София, октомври 1985 г.

Ех, какви времена настанаха!

Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.

Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.

Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.

Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.

При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.

Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Те са от друго тесто.

Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.

Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.

Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.

Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“

Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!

Атанас Ленков

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ