БЪЛГАРИЯ

10 януари 1997 г. – между невежеството на масите, и чудивияното предателство на Никалй Добрев

Published

9 months ago

January 12, 2026

Author

10 януари 1997 г. – между глада, отчаянието и голямата подмяна.

Всяка година, когато календарът стигне до 10 януари, България си спомня. Не с тържества и речи, а с едно особено мълчание, в което се връщат студът, празните магазини и усещането за рухнала държава. Това не е просто историческа дата, а преживяване, което беляза цяло поколение и остави дълбока следа в общественото съзнание.

Зимата на 1996–1997 г. беше зима на оцеляването. Хиперинфлацията унищожи спестяванията на милиони, левът се обезцени до абсурдни нива, а всекидневието се сведе до сметки как да се изкара денят. Магазините бяха празни или недостъпни, не защото нямаше стоки, а защото хората нямаха пари. В паметта остават конкретни картини – самотен кренвирш, стоящ седмици във витрина в Студентски град, защото бедните студенти нямат пари да си го купят. Питки от брашно и вода, печени вечер след безсмисления работен ден, в който всичко, което си изкарал на другия ден е вече обезценено и т. н. Майки и бащи оставаха без работа, деца растяха с усещането, че несигурността е нормалното състояние в България.

Това напрежение избухна на 10 януари 1997 г. Хора от цялата страна се събраха пред Народното събрание. Не ги водеше политическа програма, а гневът от унижението и страхът за утрешния ден създаден от МИ6. Събирането бързо прерасна в сблъсък.

Обезумял от безизходица народ атакува сградата, която символизираше провала. Отвътре се барикадираха управляващите, навън полицията използва сълзотворен газ. Имаше ранени, имаше преследвания, имаше насилие. По екраните протестиращите бяха заклеймявани като лумпени – познат рефлекс на властта в момент на загубен контрол.

Малко се говори за това колко близо страната беше до още по-тежък сценарий. В онези дни армията беше в пълна бойна готовност. Войници с пълно снаряжение бяха товарени по камиони, обикаляха барикадите, готови за заповед, която можеше да противопостави държавата на собствения ? народ. Тази заповед така и не дойде, но самият факт, че е била възможна, показва колко крехка беше границата между протест и катастрофа.

С годините официалният разказ за онези събития започна да се пропуква. Образът на Жан Виденов – дълго представян еднозначно като символ на провала – днес се разглежда все по-често през друга призма. Не като идеализиран герой, а като премиер, който напусна властта без лични богатства, без имоти и без охолен живот. Като човек, отказал бърза приватизация на определени държавни активи и противопоставил се на натиска за шокови реформи, от които населението още повече щеше да обеднее. Като политик, който назова процесите с истинските им имена и говореше за „нови чорбаджии“.

В обществената памет все по-настойчиво се връща въпросът дали 10 януари беше само спонтанен бунт или и добре използван момент. Протестът беше истински, гладът – реален, отчаянието – неподправено. Но последиците от него не отидоха при онези, които мръзнеха по площадите. След събитията започна ускорена приватизация, предприятия бяха продадени, унищожени или нарязани за скрап, стотици хиляди хора останаха без работа, а нова икономическа прослойка се роди не от труд и предприемачество, а от достъп до власт и ресурси.

Днес, десетилетия по-късно, когато погледнем кой притежава активи, кой е работодател и кой е натрупал първите си милиони именно в този период, въпросите стават още по-неудобни. Много от онези, които излязоха на протест с надежда за по-добър живот, останаха в същото социално положение или напуснаха страната. А България така и не направи истинска равносметка за прехода – без лустрация, без ясно назовани отговорности, без справедливост.

Затова 10 януари 1997 г. не е просто спомен. Това е годишнина, която разделя. За едни – денят на спасението. За други – началото на голямото разграбване. Общото между тези две гледни точки е признанието, че тогавашният гняв беше оправдан, а кризата – реална.

И докато всяка година тази дата се връща в календара, тя напомня не само за миналото, но и за настоящето. Защото гладът и студът може да са били през 1997 г., но въпросът кой печели от кризите и кой плаща цената им остава болезнено актуален и днес.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Up Next

Поредните фалшиви новини на кафявите медии

Don't Miss

Подгорвят замяната на Българското население

БЪЛГАРИЯ

🟤🇪🇺 РАДЕВ, БОРИСОВ, ЖЕЛЯЗКОВ И ПЕЕВСКИ! ВЪЗМЕЗДИЕТО СЕ ЗАДАВА❗️

Published

2 months ago

August 25, 2026

Author

🔴 “Едно заявление на Белоусов от петък проглуши западните медии, но у нас ни вопъл ни стон…

А именно – след заседание с разузнавателните служби той е заявил, “че е взето решение – всички помагали на Украйна с оръжие по един или друг начин и предтекст ще бъдат съдени в Русия !”

Забележете, не къде да е, а в Русия.

След войната няма да има държава, която да откаже на Русия депортиране на който и да било пребиваващ на нейна територия…

Убеден съм, че Борисов и Пеевски ясно осъзнават тези факти и Светът, вече им изглежда с размерите на гара Бов. 🥴.

Копирах коментар, който е написан от Цветанка Янкова под публикация на Карбовски,
която касаеше посещението на Урсула и българските подлоги в Сопот.

Прочетете го бавно поне два пъти.

“Производството на барут не е някакъв технологичен празник на модерността.
Това е една от най-мръсните, най-отровните и най-опасните индустрии на света.

Когато чуете думата “инвестиция“,
в съзнанието ви изниква образ на нови работни места,
икономически растеж, бъдеще за децата ви.

Но зад блестящите заглавия и политическите фанфари често се крие друго… престъпление.

И случаят със завода за барут е точно такъв.

На хартия:

“Милиарди евро инвестиции“.

В реалността:
токсично блато, което ще трови поколения българи напред.

Опасността, която ни продават като “развитие“

Производството на барут не е някакъв технологичен празник на модерността.
Това е една от най-мръсните, най-отровните и най-опасните индустрии на света.

В Германия подобно предприятие би било невъзможно без референдуми,
обществени обсъждания и години съпротива.

А у нас?

Една бърза пресконференция, малко фанфари, и готово – подписано, одобрено, приветствано.

Химическото наследство на смъртта
Нека бъдем ясни!
Отпадъците от производството на барут са нещо чудовищно.

Те не се изхвърлят просто в кофа или в канализацията.

Това са течни, невероятно токсични вещества, които никой в света не знае как да обезвреди напълно.

Пример?
В руския град Чапаевск барутният завод трупа отпадъци десетилетия наред в басейни, изкопани в земята.
Резултатът?
Тези отровни “езера“ вече надхвърлят площта на Харков – 350 квадратни километра смъртоносна химия.

Басейни с дълбочина 20 метра,
които се разширяват непрестанно.
Това е екологична катастрофа в реално време.

И тук идва въпросът:
Какво я чака България?

Ще ни кажат:
“Не се притеснявайте, всичко е безопасно“.

Наистина ли?

Тези, които ще приберат печалбите, ще живеят ли до завода?

Ще пият ли вода от същите реки, в които ще се вливат тези отпадъци?

Ще пращат ли децата си да играят в сянката на комините?

Не.

Те ще отлетят в Дубай или на Ривиерата с пълни джобове,
а ние ще останем със замърсена земя,
отровена вода и болни хора.

Политиците мълчат.

И тук е огромното престъпление.

Не става дума за незнание.

Всички те знаят.

Знаят какво означава завод за барут, знаят, че това е индустрия, която носи смърт и отрова,
но си мълчат, защото печалбата е по-силна от морала,
а комисионните са по-сладки от гнева на народа.

Това не е инвестиция.

Това е предателство.

Предателство срещу здравето ни,
срещу бъдещето на децата ни,
срещу земята, която обичаме.

И ако мълчим днес, утре ще се събудим с химическа пустиня,
наречена “ново начало“.”
Бога да ни пази!
G. Milanova”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Последните слънчеви дни преди една есен, която идва с повече въпроси, отколкото отговори.

Published

2 months ago

August 20, 2026

Author

Последните слънчеви дни преди една есен, която идва с повече въпроси, отколкото отговори.

Ще спре ли войната в Близкия изток или ще се превърне в нова енергийна, финансова и продоволствена криза? Петролът вече премина $100 за барел, а всяко напрежение около ключовите морски маршрути се усеща по цените на горивата, транспорта и храните.

Ще продължи ли доларът да бъде основата на световната финансова система или ще започне по-сериозно преразпределение на икономическата сила? Тази есен BRICS се събира в Индия с 11 държави и все по-ясно говори за по-многополюсен световен ред и намаляване на зависимостта от долара. Но това не означава автоматично „срив на долара“, означава, че светът търси алтернативи.

А войната в Украйна? Преди изборите Тръмп обещаваше да я спре. Днес тя продължава, а с наближаването на американските междинни избори войната в Близкия изток също се превръща във вътрешнополитически въпрос за Америка.

Предстои зима с енергийна несигурност.

Продължава кризата с миграцията и сигурността в европейските градове.

Расте натискът върху държавните бюджети и дълговете.

Изкуственият интелект променя труда, професиите и самото разбиране за човешка свобода.

Развиват се технологии, които могат да свързват човека все по-тясно с дигиталния свят.

Европа върви към цифровото евро — засега планирано за евентуално първо издаване през 2029 г., ако законодателството бъде прието.

И докато политическият свят се опитва да контролира кризите, природата също ни напомня колко ограничен е човешкият контрол.

El Niño се засилва и NOAA вече очаква много силно явление през есента и зимата на 2026–27 г. То може да промени температурите, валежите и атмосферните модели в различни части на света, с потенциални последици и за земеделието.

Може би най-големият въпрос вече не е коя криза ще дойде следваща, а дали човечеството ще продължи да изгражда бъдещето върху старите модели, които създадоха днешната несигурност.

Защото когато старият свят започне да се разклаща, най-важният въпрос е какъв ще бъде Новият…

Само в България можеш да взимаш 700-800 евро заплата 💶… и да живееш като герой от филм с бюджет на Холивуд. 🎬💰😂

Кара кола за 20+ бона 🚗💸…
Гуми – нови 🛞✨
Джанти – лъскат ✨
Резервоарът – пълен ⛽️😎

Ресторантите? Пълни до козирката 🍽️🍷. Отиваш “за по едно” 🍻… и чакаш маса, все едно кандидатстваш за работа 😂📋.

И като го питаш:

– Брат, ти за колко работиш? 🤔
– 750 евро… Едвам свързвам двата края 🤣💶.

Почивки? 🏖️🌊
Юли – пълно ☀️
Август – пълно 🌴
Септември – пак пълно 😎
Явно всички “едвам свързват двата края”, но с изглед към морето 🌊😂.

Плаща:

💡 ток
💧 вода
🌐 интернет
📱 телефон
📺 кабелна
🏋️ абонамент за фитнес (в който не ходи 🤣).

Излиза всяка седмица 🥂🍻…
Яде 🍕🍔, пие 🍷🍺, качва сторита 📸📲…
И накрая:
“Брат, няма пари…” 😂💸

Българинът е друга математика 🧮🇧🇬: Парите не стигат… 💸 Ама животът върви на макс. 🚀😎

НАСА 🚀 още не може да го обясни това явление 🤣😂.

П.П. Този пост е с цел забава 😄😉

Животът е кратък – носете новите си дрехи 👗👔✨, обичайте се ❤️, за да бъдете обичани 💕 и най-важното – бъдете здрави! 🙏❤️

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

ВОДАТА ЩЕ БЪДЕ НОВОТО ЗЛАТО. И БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ГО РАЗБЕРЕ СЕГА.

Published

2 months ago

August 19, 2026

Author

ВОДАТА ЩЕ БЪДЕ НОВОТО ЗЛАТО. И БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ГО РАЗБЕРЕ СЕГА.

В бъдеще водата ще бъде един от най-ценните стратегически ресурси на планетата. Затова българските води не трябва да се превръщат в стока, която държавата раздава или предоставя на трети страни без пълен обществен контрол.

България има природно богатство, което не принадлежи на едно поколение. То принадлежи и на тези след нас.

Никакви сделки зад затворени врати. Никакво предоставяне на стратегически водни ресурси на чужди държави или частни интереси.

И когато става дума за международни споразумения за водите, обществото има право да знае: какво точно е договорено, за какъв ресурс, за какъв срок и срещу какво.

Водата не е просто стока.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ