БЛОГ

Човекът, когото обичам, и бъдещето, което чакам

Published

9 months ago

January 20, 2026

Author

На 22 години съм и искам да се омъжа за приятеля си. Заедно сме от три години – три години, изпълнени с обич, усилия и общи надежди.

Работя като секретарка в една фирма. Наскоро завърших образованието си – учих за административен асистент. Заплатата ми е минимална, но съм организирана и отговорна. Умея да пестя, помагам вкъщи, старая се да подреждам живота си и да вървя напред стъпка по стъпка. Не живея в илюзии, но вярвам в постоянството.

Той е на 23 години. През деня работи в автосервиз, а вечер учи счетоводство. Почти всеки ден се прибира късно – уморен, с омазнени ръце и зачервени очи от недоспиване. Въпреки това сяда да учи. Въпреки умората не се отказва. Гледам го и виждам колко много се старае, колко силно иска по-добро бъдеще.

Преди няколко месеца започнах да повдигам темата за брак. Не директно, а внимателно, с въпроси, които излизаха от сърцето ми:

„Можеш ли да си представиш да живеем заедно?“
„Какво би било да си ми съпруг?“
„Не искаш ли да изградим нещо истински сериозно?“

В началото той се усмихваше, понякога се смееше и казваше „по-късно“. Казваше, че още не е моментът. Но аз започнах да усещам, че това „по-късно“ винаги се отлага – „когато завърша“, „когато започна по-добра работа“, „когато изкарвам повече“.

Един ден не издържах и го попитах директно.

Седяхме след работа в едно малко заведение, в ъгъла, ядехме мълчаливо. Сърцето ми биеше силно, но все пак изрекох:

„Искаш ли да се ожениш за мен, или не?“

Той спря да яде, въздъхна тежко и след кратка пауза каза:

„Да, искам. Но не сега. Ние сме много млади. Нямам стабилност. Още живея с родителите си, уча, работя, едва се справям. Не искам да се оженим и после да живеем в лишения.“

Тези думи ме заболяха повече, отколкото очаквах.

Защото в този момент се почувствах не като човек, за когото се взима решение, а като план за някой бъдещ момент. Като „някога“, а не „сега“.

Отговорих му, че моите родители също са се оженили млади, без почти нищо. Че са започнали от нулата, но са били заедно. Казах му, че не очаквам собствен дом, лукс или сигурност на готово. Че искам просто да вървим напред двамата, рамо до рамо.

Той ми отвърна, че не иска да повтаря историите на хора, които се женят водени от емоция, а после се развеждат. Че предпочита първо да стане счетоводител, да има стабилни доходи, да се почувства сигурен – и едва тогава да мисли за брак.

След този разговор нещо между нас се промени.

Започнах да се чувствам несигурна. Когато стои до късно да учи, в главата ми се прокрадват съмнения. Когато ми казва, че е уморен, аз го усещам сякаш вече му тежа, сякаш присъствието ми е още едно задължение. Понякога ми казва:

„Не искам да те загубя, но не искам и натиск.“

А аз му отговарям:

„Не искам да те насилвам, но и не искам да си губя годините, чакайки нещо, което може и никога да не се случи.“

Приятелките ми казват, че съм твърде млада, за да мисля за брак. Майка ми ми повтаря да бъда търпелива, че щом учи и работи, го прави за по-добро бъдеще.

Но в мен остава усещането, че любовта не се доказва само с думи, а и с решения. С избори. С готовност.

Не искам да бъда момичето, което чака пет, шест, седем години за пръстен, който така и не идва.

В момента съм объркана.

Не знам дали е по-правилно да остана и да чакам той да стане „готов“, въпреки че аз вече съм…
или да си тръгна, за да може всеки от нас да намери човек, който иска същото, по едно и също време.

Иван Велинов

Related Topics:#thesofiatimes featured trending блог българия иван велинов култура

Up Next

Дом без интимност

Don't Miss

Сама, но непобедена

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Published

2 months ago

September 1, 2026

Author

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Страхотно си беше

Published

2 months ago

August 28, 2026

Author

София, октомври 1985 г.

Ех, какви времена настанаха!

Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.

Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.

Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.

Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.

При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.

Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Те са от друго тесто.

Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.

Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.

Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.

Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“

Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!

Атанас Ленков

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ