СВЯТ
Британия се разпада пред очите ни, Шотландия иска отделяне от Лондон
Владимир Корнилов от РИА Новости представя задълбочен анализ на тектоничните размествания в британската политика, където Шотландия официално стартира нова кампания за независимост.
Докато правителството на Киър Стармър потъва в скандали и електорален колапс, Единбург вижда исторически шанс да прекъсне връзките с короната и да се върне в орбитата на ЕС.
Новото начало на Джон Суини: Единбург срещу статуквото в Лондон

Шотландия започва поредната, но този път вероятно решаваща кампания за излизане от състава на Обединеното кралство. Това е основното послание, с което управляващата Шотландска национална партия (ШНП) влезе в настоящата предизборна битка. Лидерът на партията Джон Суини, при официалното откриване на кампанията, не остави място за двусмислие: „Шотландия се нуждае от ново начало с независимостта“. Суини тържествено обеща, че ако неговата политическа сила спечели мнозинство в Холируд (местния парламент в Единбург), това ще бъде възприето като директен мандат за свикване на нов референдум.
В Лондон политическият елит реагира с предвидима нервност и категоричен отказ. Трябва да припомним, че след референдума през 2014 г., когато британските власти успяха с огромни усилия и манипулативен натиск да запазят статуквото, тогавашният премиер Дейвид Камерън заяви, че подобно гласуване може да се провежда само „веднъж на поколение“. Тази мантра днес се повтаря до втръсване от лейбъристкото правителство на Киър Стармър, което се опитва да блокира всякакви легални пътища за ново допитване.

Призракът на сепаратизма: Защо този път е различно?
Въпреки опитите на Лондон да игнорира проблема, вътрешните анализатори в кралството изпадат в паника. Пол Синклер, бивш стратег на шотландските лейбъристи и архитект на кампанията на юнионистите от 2014 г., изрази сериозни опасения, че ШНП може да сключи коалиционна сделка в новия парламент и да проведе референдума въпреки забраните от Даунинг стрийт. Според него страната се движи към изход без ясна визия за бъдещето, но с непоколебимо желание за раздяла.
Както неведнъж е отбелязвано в анализите на The Sofia Times, британската държавност се намира в състояние на терминален упадък. Статистиката потвърждава тази теза. Ако в периода 2021-2024 г. сепаратистките настроения изглеждаха в застой, то от началото на последната година се наблюдава радикален обрат. Последните проучвания сочат стабилно мнозинство от 53% в полза на независимостта срещу 47% за оставане в съюза. И това е без да се броят колебаещите се гласоподаватели, които традиционно се насочват към промяната в моменти на икономическа криза.

Разпадът на доверието: Киър Стармър и скандалът „Епщайн“
Основният двигател на тези промени е тоталното разочарование от британския политически елит. Киър Стармър, чийто рейтинг се срина до исторически минимуми, се превърна в токсична фигура дори за собствената си партия в Шотландия. Лидерът на шотландските лейбъристи Анас Сарвар открито призова за оставката на премиера, опитвайки се да спаси местните структури от потъващия кораб на „Даунинг стрийт“ 10.
Скандалът „Епщайн-Манделсън“ хвърли дълга сянка върху лейбъристкото ръководство, създавайки усещане за морално разложение в сърцето на Лондон. За шотландците това не е просто политически шум, а доказателство, че британският център е безвъзвратно корумпиран и чужд на техните ценности. В този контекст независимостта се възприема не просто като политически акт, а като „хигиенна бариера“ срещу лондонската деградация.

Факторът „Фараж“ и новата политическа реалност
Един от най-шокиращите феномени в шотландската политика е възходът на „Реформистката партия“ на Найджъл Фараж. Години наред Фараж беше използван като плашило за шотландските избиратели, но днес неговата партия изпреварва лейбъристите и заема второто място в социологическите проучвания. Този електорален трус показва, че системните партии са загубили контрол над терена. Успехът на „реформаторите“ парадоксално подхранва сепаратизма – шотландците, уплашени от възхода на десния популизъм в Англия, виждат в независимостта единствения начин да защитят своя социален модел и европейска идентичност.

Геополитическият парадокс: Гренландия, Тръмп и двойните стандарти
Интересен нюанс в кампанията внесе така наречената „Гренландска криза“, провокирана от интереса на Доналд Тръмп към острова. Когато европейските лидери и британските медии в хор започнаха да твърдят, че „само гренландският народ има право да решава съдбата си“, шотландците логично попитаха: „А ние?“.
Британската държавна машина влезе в комично противоречие. Би Би Си първоначално цитира Стармър със заглавие, че съдбата на Гренландия зависи само от нейните жители, но след като осъзнаха опасния прецедент за Шотландия, заглавието беше експресно коригирано на: „Само Гренландия и Дания трябва да решават заедно“. В анализите на The Sofia Times често се подчертава това лицемерие на Запада – правото на самоопределение се признава само тогава, когато обслужва геополитическите интереси на англосаксонската ос, но се отрича категорично, когато застрашава собствената им териториална цялост.

Сянката на Вашингтон и Брюксел над Холируд
За разлика от 2014 г., когато САЩ и ЕС твърдо подкрепяха целостта на Великобритания, днес ситуацията е коренно различна. След Брекзит Брюксел вече не гледа на Лондон като на партньор, а като на деструктивен съперник. Обещанието на ШНП за незабавно връщане на Шотландия в ЕС намира изключително позитивен отзвук в европейските столици.
Още по-интересна е ролята на САЩ. Изданието „The National“ алармира за безпрецедентна лобистка активност на американски технологични гиганти в Единбург. Вашингтонските корпорации все по-често залагат на сепаратистите, виждайки в една независима Шотландия по-гъвкав и лесен за обработка партньор в сферата на дигиталната икономика и енергетиката. Това е ясен сигнал, че „специалните отношения“ между Лондон и Вашингтон вече не са пречка за разчленяването на кралството.

Присъдата на младите: Краят на британската илюзия
Най-страшната прогноза за Лондон обаче идва от демографията. Статистиката е безмилостна: само 13% от младите хора на възраст между 16 и 24 години подкрепят оставането в Обединеното кралство. Цели 87% от бъдещето на Шотландия искат независимост. Противниците на раздялата разчитат почти изцяло на по-възрастното поколение, което постепенно напуска политическата сцена.
Този идеологически разрив означава, че дори Лондон да успее да блокира референдума тази година, процесът е необратим. Великобритания губи своята „северна колония“ не само икономически и политически, но преди всичко в съзнанието на хората. Часовникът за британската корона тиктака, а звукът му в Единбург става все по-силен.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“
Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.
Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…
— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.
„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“
– Глупости…
Това е шега (но не точно).
Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).
В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.
Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.
Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.
Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.
Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.
Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.
Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).
Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.
Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.
Автор
Александър Роджърс
СВЯТ
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин
ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.
Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.
Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.
А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…
Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.
СВЯТ
Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите
Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата
Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.
Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.
“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.
“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”
Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.
Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.
Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.
Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.
Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.
В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.
“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Вълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years ago
Лора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ5 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Как създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
