В последните дни на служебния кабинет е изготвен законопроект за депозитната система, облагодетелстващ мултинационалните компании.

Радев готви законопроект за депозитната система, облагодетелстващ мултинационалните компании.

Настоящите законови предложения за въвеждането на депозитната система в България ще облагодетелстват големите мултинационални компании и търговски вериги за сметка на българския бизнес и българските граждани. Това заяви изпълнителният директор на „Екобулпак“ Видьо Видев на пресконференция с представители на браншови организации на българския бизнес.

126 млн. евро годишно от депозитите ни за бутилки и кенчета искат да печелят чуждите компании и търговски вериги, разкри разследване.

До 2028 г. България и всички държави от ЕС трябва да въведат т.нар. депозитна система, ако не успят да рециклират поне 80% от пластмасовите бутилки и метални кенчета. Това предвижда Регламент 2025/40 на Европейския парламент и на Съвета на ЕС относно опаковките и отпадъците от опаковки.

Когато купуваме минерална вода или друга напитка в пластмасова бутилка до 3 л. или бира и безалкохолна напитка в метално кенче, в цената ще ни се начислява възстановим депозит. Ние ще заплащаме този депозит. След това ще можем да си получим обратно платената такса, като върнем празната бутилка или кенче. Целта е по този начин да се насърчат потребителите да връщат празните ПЕТ-бутилки и метални кенчета, които след това да се рециклират и използват отново.

Не всеки потребител обаче ще върне празната опаковка, следователно няма да си потърси депозита. Тези невърнати опаковки ще генерират огромни суми, възлизащи на милиони евро годишно.

Зад привидно благородната екологична инициатива обаче се крият бизнес интереси и огромни печалби.

Изненадващо в последните дни на служебното правителство министерството на околната среда е внесло в парламента промени в Закона за управление на отпадъци за създаването на частна депозитна система, която да събира парите на българските граждани. Те предстоят да бъдат гласувани от новия парламент.

Срещу готвените промени в Закона за управление на отпадъци, с които ще се създаде частна депозитна система в България, се обявиха и Ричард Алибегов, председател на

„Българската асоциация на заведенията“, Стоян Китанов, изпълнителен директор на „Асоциация на българските търговци на храни“, Йоана Йончева-Фильова, председател на

„Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация“ (БОРА) и Стефан Стефанов, изпълнителен директор на БОРА. Те настояват депозитната система да бъде държавна, а не в ръцете на частни компании.

Видьо Видев, изпълнителен директор на „Екобукпак“ посочи, че този спор се води вече четвърта година, като от едната страна е българският бизнес, а от другата големите мултинационални компании в областта на производство на безалкохолни напитки, бира, както и големите търговски вериги.

„Истината е че става въпрос за една голяма кражба от парите на българските граждани, която иска да се узакони с така предложения закон“, каза той, посочвайки, че българският бизнес не е против депозитната система, но няма да допусне ограбването на българските граждани.

Видев разясни, че концепцията на депозитната система предвижда всяка закупена бутилка на дребно да включва депозит от около 0,10 евро към цената.

По думите му, на практика това означава че при 3 млрд. бутилки у нас около 300 млн. евро ще бъдат вземани предварително от българските граждани, които евентуално могат да си върнат депозита от 0,10 евро при връщането на бутилката чрез депозитната система.

то желание на тези международни компании. Това нещо вече го направиха в Румъния. Те искат те да ги управляват и да ги усвояват. За нас това е кражба“, каза Видев, добавяйки, че е пуснато искане за становище от Комисията за защита на конкуренцията, тъй като държавата не може да дава такива предимства на големите международни компании, които на практика да плащат сами на себе си.

Той уточни, че обикновено в първата година не всички опаковки биват връщани, давайки пример с Румъния, където 45 на сто са останали извън депозитната система, изчислявайки, че с оглед настоящите предложения големите компании у нас ще разполагат с поне 120 млн. евро, ако текстовете бъдат приети без редакция.

Видьо Видев заяви, че предлагат Националния депозитен оператор да бъде публично държавно дружество с дял на държавата в него от 52 на сто, а останалите 48 процента да бъдат разпределени по равно сред трите бранша, участващи в депозитната система, а именно производителите на безалкохолни напитки и бира, търговците и рециклиращата индустрия, като всеки от тях да има дял от 16 на сто.

Видев заяви, че първоначално е било предложено трите бранша да имат еднакви дялове, но организациите на големите мултинационални компании са отказали категорично, а по времето на служебното правителство в резултат на натиск от чужди посланици и бизнес организации при разпусната работна група е бил вкаран законопроект за обществено обсъждане, чийто срок изтича утре.

По думите му, появата на този законопроект е в основаната на желанието на големите мултинационални компании и вериги да инвестират в дейности като събиране, транспортиране, сортиране и рециклиране на отпадъци, тъй като по този начин ще влагат реално парите на гражданите в самите себе си, а преди е трябвало да заделят собствени средства.

Видев даде примери с депозитната система в Румъния, в която делът на управление е разделен между асоциации на форми за безалкохолни напитки и бира (по 30 на сто), асоциация на големите търговски вериги (20 на сто) и държавата (20 на сто). По думите му, в северната ни съседка е прието че в бутилките в малките магазини ще се връщат ръчно, а в големите вериги това ще става машинно, поради което се заплаща респективно по 0,02 евро и 0,04 евро за услугата на депозитния оператор.

По този начин се пренасочва потокът на клиентите, тъй като в Румъния 90 на сто то върнатите опаковки са в големите обекти с вендинг машини.

„По-големите последици са от това, че се насочва търговският поток към големите вериги. Какво значи увеличаване на пазарния дял на една голяма верига – фалит на малките магазини. Това е истината. Фалит на малки магазини, следва фалит на малки производители. Това ни чака нас в България“, каза Видев, посочвайки, че този законопроект се одобрява само от големите компании, докато българският бизнес е против така предложените текстове.

„Ние не искаме да управляваме, да се разпореждаме с парите. Искаме да участваме, да имаме информация и държавата да бъде арбитъра, защото ако не се направи това нещо, парите ще изтичат извън България“, каза Видев.

Видев заяви още, че предлагат хибриден модел за връщане на бутилки в полза на малки магазини, които нямат площ да съхраняват върнатата суровина, като това може да стане чрез предоставяне на площадки от общините където да бъдат инсталирани вендинг машини, които всеки ден да бъде обслужвани от фирмата, която оперира в съответната община.

Според Йоана Йончева-Фильова от БОРА, предложенте текстове в закона не предвиждат задължението на депозитния оператор да рециклира материала, които събира, което му дава свобода да разполага със събрания материал и да го изнесе, ако реши на цена, определена от него.

„Съответно печелят и от невърнатите опаковки и от продажбата на тези опаковки постафактум“, каза тя.

Стоян Китанов от „Асоциация на българските търговци на храни“ заяви, че за българските малки търговци е притеснителен факта, виден от данните в Румъния, че 90 на сто от върнатите количества депозитни опаковки минава през големите вериги.

„Цялото това нещо ще рефлектира върху малките търговци и съответно и върху малките български производители, защото те са основен доставчик на стоки за малките вериги“, каза той, добавяйки, че асоциацията подкрепя въвеждането на депозитна система у нас, но е против текстовете в предложения законопроект.

Ричард Алибегов, председател на „Българската асоциация на заведенията“, посочи че ресторантьорският бизнес подкрепя изразената позиция и счита, че държавата би била най-добрия регулатор.

„Абсолютно сме „за“ да има такава система, но нека тя да бъде прозрачна и да бъде видно за всички къде отиват парите, защото за пореден път се оказва, че на прицел е малкия и микробизнес“, каза той, добавяйки, че малкия и среден бизнес съставят 85 на сто от българската икономика.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ